РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Русе, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520106967 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ООД- град Русе против В. Р. Ц..
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, които се отчитат по
партида с абонатен номер 429068 на имот в гр.Р., ул.“Т.“, №., вх.., ет.., присъединен
към сградната водопроводна инсталация. Сочи се, че за извършваните от дружеството
услуги–доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, абонатът им дължи
заплащане за отчетените по водомерите му питейна вода и такса канал. Твърдят, че по
партидата на процесния имот за периода 19.01.2018г. -19.01.2021 г. вземането им
възлиза на 1218,48 лв., както и лихва за забавено плащане за времето 01.04.2018г.-
01.04.2021 г. от 151,58 лв. В тази връзка и въз основа на подадено заявление по
ч.гр.дело № 1857/2021 г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените стойности. По същото заповедта
за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
претендират за установяване на задължението му по исков ред, като в хода на
настоящото дело ответникът отново не е открит по постоянен и настоящ адрес,
призован е по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал 6 от ГПК му е
назначен особен представител.
Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият
им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 1857/2021 г. по описа на РРС, със
1
законната лихва от образуване на посоченото дело. Търсят се разноски за
производствата.
Ответникът В. Р. Ц., чрез назначения му от съда особен представител адв.Д.М.
намира иска за допустим. Прави възражение за недължимост на претендираните суми
за главница и лихви поради изтекла погасителна давност, предвид което намира
исковете неоснователни и недоказани по основание и размер и моли съда да ги
отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът установи, че оставя на
ответника с абонатен номер 429068 по партиди №429/67 и №429/68, питейна вода и
отвежда отпадъчните му води в собствения му имот, находящ се в гр.Р., ул.“Т.“, №.,
вх.., ет... Наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор се
установява от приетите по делото общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД Русе. Не се спори между
страните, че сградата и имотът на ответника в частност, са присъединени към
водопроводната мрежа, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на чл.
2 от ОУ.
От представените дубликати на фактури е видно, че е налице и реално отчетена,
и служебно начислена консумация. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ОУ в междинните
периоди на два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните
два месеца. След отчитане показанията на водомерите, количеството вода се изравнява
в съответствие с реалното потребление и това е направено в настоящата хипотеза. В
случаите, когато е начислявана служебно вода, при първия реален отчет е нанасяна
корекция, като служебно нанесеното количество е приспадано от съответната фактура.
Във фактурите са начислени плащания по посочената партида са отчетени
кубици и преминалото количество вода по водомера следва да се заплаща на В и К.
Във всяка от фактурите се съдържат данни относно старото показание на всеки от
водомера, новото показание, респективно служебно начислената или служебно
приспаднатата вода; частта им от общото потребление в сградата, общото потребление
на абоната, единичната цена и общата сума на задължението.
Ищецът е представил и заповеди на управителя, от които е видно, че във връзка с
решения на КЕВР са утвърдени и съответно прилагани цени на В и К услугите за
процесния период (листи 15-19 от делото).
На 22.06.2018 год. родственик на ответника е получила покана за доброволно
плащане на сумата 518.61 лева за периода 14.07.2017 год.- 24.04.2018 год. (л. 105 и
106).
2
Размерът на обезщетението за забава за периода от настъпване на изискуемостта
на всяко от вземанията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
02.04.2021 год. е в общ размер 151.58 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи,
че ответникът му дължи парични суми за доставена вода и отвеждане на отпадъчни
води за периода от 19.01.2018г. -19.01.2021год. по партиди №429/67 и №429/68, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение
№981/05.04.2021 год. по ч.гр.д.№1857/2021 по описа на РРС, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне
на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е
възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват
или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да
доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед
за изпълнение, а ответникът- че е платил сумите по последната в установения
двуседмичен срок. Ищецът ангажира доказателства, обсъдени по- горе и доказа своята
претенция за дължимата главница по основание и размер, съобразно заявеното в
исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В чл. 31, ал. 2 от предходните и чл. 5, т. 6, вр. чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен
срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл.
40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора. Посредством направени изчисления и
на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че претендираната мораторна лихва е
основателна в пълен размер.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите е
3
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната.
В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат от дата на подаване на
заявлението- 02.04.2021г. съгласно фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването,
тригодишната погасителна давност е изтекла относно вземанията с падеж настъпил
преди 02.04.2018 г. Не е изтекла тригодишната погасителна давност по нито едно от
вземанията на ищеца, тъй като дори и първата фактура - №********** от 01.03.2018г. е
с падеж 01.04.2018г.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 1218.48 лева
– главница за периода 19.01.2018 г. – 19.01.2021 г. и за 151.58 лева обезщетение за
забава за периода 01.04.2018 г. /когато ответника е изпаднал в забава в плащането на
сумата по фактура от 01.04.2018 г./ до 02.04.2021 г. /датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от момента на образуване на
ч.гр.дело № 1857/ 2021 г. по описа на РРС–02.04.2021 г.
Предвид изхода на делото и съгласно дадените задължителни указания на
съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство –
ч.гр.дело № 1857/2021г. по описа на РРС, разноски в размер на 51.40 лева.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
настоящото дело разноски в размер на 75.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 300.00 лева- възнаграждение за особен представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Р. Ц., ЕГН **********, от
гр.Р., ул.“Т.“, №., вх.., ет.., че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.Добруджа, № 6, сумата от
1218.48 лева, представляваща цена за доставена питейна вода и такса канал за обект в
гр. Р., ул.“Т.“, №., вх.., ет.., с абонатен № 429068, за периода 19.01.2018г. -19.01.2021г.,
с лихва за забавено плащане за времето 01.04.2018г.- 01.04.2021г. в размер на 151,58
лв., със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2021 г. до окончателното
плащане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение под
№ 981 от 05.04.2021 г. по ч.гр.дело № 1857/2021 г. по описа на РРС.
4
ОСЪЖДА В. Р. Ц., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Т.“, №., вх.., ет.. да заплати
на ”Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.Добруджа, № 6, сумите 51.40 лв. разноски по ч. гр. дело
№1857/2021г. на Русенски районен съд, както и 375.00 лв. разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5