РЕШЕНИЕ № 1818

 

гр. Бургас, 10.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот А.

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. гр. д. № 5589/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.А.Д.,***, с която претендира осъждане на „Бургасинвест.ДЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 1588 евро – месечното трудово възнаграждение за периода 01-31.10.2014 год., и 432,64 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 26.11.2014-31.07.2017 год., дължими на основание Трудов договор № 10/30.09.2014 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1588 евро, начиная от подаване на исковата молба – 01.08.2017 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на обективно съединените осъдителни исковете са чл. 128 във вр. с чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът не изразява становище по исковете, не ангажира доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че страните са обвързани с трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № 10/30.09.2014 год., по силата на който Н.Д. е бил назначен на длъжността „общ работник, строителство на сгради” в предприятието на ответника, при основно месечно възнаграждение от 170 лева, с дължимост на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6% за всяка година. С писмено допълнително споразумение от 01.10.2014 год. трудовият договор между страните е бил изменен, като мястото на работа е определено в гр. К.., Г.., възнаграждението на ищеца е определено на 7,94 евро на отработен час, платимо до 25-о число на следващия месец. Ищецът сочи, че и до настоящия момент работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение за календарния м. октомври 2014 год. – 1588 евро, а за забавата си дължи  и обезщетение в размер от 432,64 евро.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените и неоспорени от ответника писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение към него, заповед на работодателя, уведомление до НАП и таблица за отработени часове (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК). Съдът основава решението си и на процесуалната възможност по чл. 161, ал. 1, ГПК, с оглед неизпълнението от ответника на задължението по чл. 190, ГПК, съгл. определението на БсРС от 12.10.2017 год. Доказателствената тежест за установяване недължимостта на процесното трудово възнаграждение по основание и, или размер се носи от ответника-работодател, който следва да проведе насрещно доказване. Такова доказване по делото не е проведено, липсват насрещни твърдения за извършено частично или пълно плащане на главницата, поради което съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените главни и акцесорни искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в размер от 500 лева – адвокатско възнаграждение.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да плати държавна такса от 174,23 лева върху уважените искове.

Предвид факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на обжалване по въззивен ред – чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да допуска предварителното му изпълнение в частите относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за забавеното им плащане.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Бургасинвест.ДЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... – вътрешен двор, на основание чл. 128, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1588 (хиляда петстотин осемдесет и осем) евро – месечно трудово възнаграждение за периода 01-31.10.2014 год., и 432,64 (четиристотин тридесет и две запетая шестдесет и четири) евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 26.11.2014-31.07.2017 год., дължими на основание Трудов договор № 10/30.09.2014 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1588 евро, начиная от подаване на исковата молба – 01.08.2017 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Бургасинвест.ДЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... – вътрешен двор, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 500 (петстотин) лева.

 

ОСЪЖДА „Бургасинвест.ДЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... – вътрешен двор, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 174,23 (сто седемдесет и четири запетая двадесет и три) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: