№ 301
гр. София, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба от защитника на осъденото лице В. Б. Д.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „***“ към Затвора - ***, срещу
определение от 24.03.2022 г., постановено по ЧНД № 872/2022 г., по описа на СГС, Н.О., 34-
ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода В. Б. Д. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част
на определеното му с Присъда от 12.04.2018 г. по НОХД № 4453/2015 г., по описа на
Районен съд - София, влязла в сила на 28.01.2020 г. едно общо наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 1 /една/ година, което към датата на постановяване на обжалваното
определение е 4 /четири/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни.
В жалбата, защитникът на осъденият твърди, че си е взел поука за извършеното
престъпление; съхранил е контактите със семейството и близките си; не е участвал в
конфликти; че има малко дете, както и че стриктно е спазвал вътрешния ред.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият В. Б. Д. е постъпил в пенитенциарното заведение на 07.09.2020 г., за
изтърпяване на наложеното му с Присъда от 12.04.2018 г. по НОХД № 4453/2015 г., по
1
описа на Районен съд - София, едно общо най-тежко наказание, на основание чл.25, чл.24,
чл.68 от НК, за извършени престъпления по чл.354а, ал.1, чл.195, ал.1, т.3 от НК, за които е
осъден на 1 /една/ лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 28.01.2020 година.
Към 24.03.2022 г., съгласно представената справка, осъденият В.Д. е изтърпял
фактически – 10 месеца и 20 дни, от работа – 02 месеца и 24 дни или общо – 1 година, 1
месец и 14 дни. Остават за изтърпяване 4 месеца и 16 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения Д. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за Д. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
високи стойности на риска - 80 точки, с констатирани седем проблемни зони. В
последствие, тази оценка не е променена и със запазване на проблемните зони. Поради това
рискът от вреди за обществото е определен като висок.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на Д. към факторите, които са го довели до
осъждане.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид непроменените стойности на риска от 80 точки, а и поради факта, че по
отношение на Д. цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и
корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на
затвора, отразен в приложеното по делото ставище е, че спрямо Д. липсват достатъчно
данни за настъпила трайна промяна.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на Д., настоящият въззивен състав не определя като
доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от
намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да се отбележи,
че на това твърдение противостои наказанието му за физическо насилие на друг лишен от
свобода, със Заповед № 160/02.06.2021 г. първоначалният режим на изтърпяване не е
променен в по-лек, поради липса на предпоставки за това, както и, че не е проследявано
поведението на осъденото лице извън общежитието, чрез отпуск по режим.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
2
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2022 г., постановено по ЧНД №
872/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 34-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3