№ 18420
гр. С., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110109569 по описа за 2025 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъди ответницата С. Й. Х. да заплати следните суми:
1223.30 лв. стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода от 1.5.2021
г. до 30.04.2023 г., 299.41 лв. законна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 11.2.2025 г., 36.12 лв.
стойност на услуга дялово разпределение за периода от м.03.2022 г. до м.4.2023 г. и 10.49 лв.
законна лихва за периода от 17.5.2022 г. до 11.1.2025 г., и ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа се, че ответницата
като собственик по наследство е потребител и дължи цената на ТЕ доставена в
топлоснабдения имот – ап. 10 в гр. С., ........... Твърди се, че продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират
отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната
енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя,
без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е
доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответницата не
изпълнила точно /в срок и по размер/ задължението си. Твърди се, че е налице и забава за
заплащане на задълженията. Твърди се, че е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т....” ООД, като топлинна енергия за
имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Поддържа се, че за имота на ответницата са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът
претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор с приложено платежно
1
нареждане за плащане на задълженията.
Ищецът признава плащането, с което са погасени главници, мораторни и законни лихви и
част от съдебните разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Установява се от представеното от ответницата платежно нареждане, като не се оспорва от
ищеца, че сумите за главници и лихви, включително законната лихва до датата на плащане,
както и част от разноските за държавна такса са платени след подаване на исковата молба.
Съобразно извършеното плащане, исковете следва да се отхвърлят като погасени с плащане
след завеждане на делото
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на неплатените разноски по делото. В случая не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответницата е дала повод за
завеждане на делото, защото след смъртта на майка й е станала потребител на топлинна
енергия в имота и дължи заплащане на задълженията без да е нужна покана. Съобразно с
това ищецът има право на неплатени разноски за държавна такса /54.55 лв./ и за
представителството му от юрисконсулт. Съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от обратното,
законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска /Определение №
518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия,
Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г./. В случая делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като е приключило в едно съдебни заседание без
събиране на нови доказателства предвид изършеното плащане. Ето защо следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ........, искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на С. Й. Х., ЕГН
**********, гр. С., .........., да заплати следните суми: 1223.30 лв. стойност на доставена и
незаплатената топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2023 г., 299.41 лв. законна
лихва за забава от 15.09.2022 г. до 11.2.2025 г., 36.12 лв. стойност на услуга дялово
2
разпределение за периода от м.03.2022 г. до м.4.2023 г. и 10.49 лв. законна лихва за периода
от 17.5.2022 г. до 11.1.2025 г., и ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Й. Х., ЕГН **********, гр. С., .........., да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски в исковото производство в размер на 104.55 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т....” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3