Р Е Ш Е Н И Е
№208/14.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19271 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 29224/ 02.05.2018 г.
от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Ю.А.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 710.44
лв., представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № * от *
г., сключен с „*” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.”
ООД на 01.06.2018 г. приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 83.96
лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 17.05.2018
г.; сумата от 403,20 лв., представляваща неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение; сумата от 36.00 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; сумата от 28,84 лв. – лихва за забава за периода
18.05.2018 г. до 19.07.2018 г., за
което вземане по ч. гр. д. № 11534 по описа на Варненски районен съд за 2018
год. е издадена Заповед № 5791/ 31.07.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените
разноски.
В
исковата молба се твърди, че между „*“ АД, като заемодател и Ю.А.М.
(заемополучател) е сключен Договор № * за паричен заем от 18.09.2017 год., по
силата на който заемодателят отпуска на заемателя сумата от 750.00 лева, като с
отпуснатата сума да се рефинансира задължение на длъжника по Договор № *.
Ответникът се е задължил за върне сумата от 844.05 лв., на 17 седмични вноски,
по 49.65 лв. всяка. Договорната лихва е 83.96 лв., дължима за периода
05.10.2017 год. – 15.05.2018 год. Размерът на извършените от ответника плащания
по договора е 100.00 лева. От страна на ответника е поето задължение за
заплащане на неустойка, при непредставяне на надлежно обезпечение на кредитора,
чийто размер е определен с договора на 403.20 лв. Поради неизпълнение на поети
задължения, длъжника следва да заплати и сумата от 36 лв. – разходи за събиране
на вземането. Ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване за
визираните задължения. Твърди се още, че въз основа на договор за цесия от
30.01.2017 год., процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към
ищеца.
Ответникът – Ю.А.М.,
чрез особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага становище за неоснователност на исковете. Възразява срещу
изправността на заемателя относно задължението му за предаване на уговорената
главница. Оспорва действителността на договора, поради поради противоречието му
със ЗЗП и ЗПК. Възразява и срещу основанието за заплащане на акцесорните
претенции за лихви и неустойка, а също и на такса за събиране на вземането.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз
основа на заявление вх. № 50839/ 27.07.2018
год. по ч. гр. д. № 11534 по
описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 5791/ 31.07.2018
год. по силата на която е разпоредено длъжникът Ю.А.М. да
заплати на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК * сумите,
както следва: сумата от 710.44 лв., представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № * от * г., сключен с „*” АД,
като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД на 01.06.2018
г. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 83.96
лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 17.05.2018 г.;
сумата от 403.20 лв., представляваща
неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение; сумата от 36.00 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; сумата от 28.84 лв. – лихва за
забава за периода 18.05.2018 г. до 19.07.2018 г., както и сумата от 25.00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
В
заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № * от
* г., сключен с „*” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.”
ООД на 01.06.2018 г. приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г.
На 18.09.2017 год между „*“ АД (заемодател) и Ю.А.М. (заемател) е сключен
Договор № *, по силата на който на заемодателя се задължава да предостави на
заемателя сумата от 750.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и
ГПР – 40.50 %. Предвидено е връщане на заетата сума на 17 седмични вноски, по 49.65
лв., всяка с конкретно посочена дата на падежа. В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено задължение за кредитополучателя, в случай на неизпълнение на
задължение, в тридневен срок след падежа, да предостави на кредитора допълнително
обезпечение -
поръчителство на две физически лица, които да отговарят
на следните изисквания: да работят по безсрочен трудов договор, при нетен доход
от 1000 лева, да няма кредитна история или да има кредитна история със статус
не по-лош от редовен, което лице да не е поръчител или кредитополучател по друг
активен договор за паричен заем с „*“ АД. В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи
неустойка, в размер на 444.55 лв.. В чл. 8
е предвидено задължение за заплащане законна лихва, при забава в плащането на
погасителна вноска. Договорът е подписан от заемополучателя.
Видно
е, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., че „*” ООД
прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1, в което под № * са посочени трите имена на ответника, дата на
сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към 01.06.2017 г., както следва: главница в размер на 710.44 лева,
договорна лихва в размер на 83.96, лихва за забава 22.31
лева, неустойки за забава в размер на 439.20
лева. Между страните е постигнато съгласие за изпращане на
уведомления до длъжниците от купувача по договора (т. 4.5).
С пълномощно от 20.12.2016 год. от К. К. М. – представляващ „*“ АД упълномощава
„А.з.к.н.п.з.“ ООД, с правата да уведоми, от името на „*“ АД, всички длъжници,
по всички вземания, цедирани съгласно Рамков договор за продажба на вземания от
30.01.2017 год., включени в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от
договора.
С пълномощно от 11.09.2018, Т. Я. К. – в качеството му на представляващ „А.з.к.н.п.з.“
ООД упълномощава юрисконсулт Д. В. А., с правата да изпраща уведомления по чл.
99 ЗЗД до длъжници на дружеството.
Приобщено на 6 от делото е уведомление до Ю.А.М. относно извършеното
прехвърляне на вземането.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: по договора е извършено едно плащане в размер на 100.00 лв. на
22.11.2017 год.; след приспадане на погашението размерът на задълженията по
договор за паричен заем № */ 18.09.2017 год. са за следните суми: 710.44 лв. –
главница; 83.96 лв. – възнаградителна лихва; 403.20 лв. – неустойка по чл. 4,
ал. 2 от договора, 36.00 лв. – разходи за събиране на вземанията; 32.37 лв. –
обезщетение за забава, начислено за периода 18.05.2018 г. до
19.07.2018 г.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
С молба
вх. № 6373/ 28.01.2019 год. ищецът оттегля претенциите си относно сумите от 36.00
лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението и 28.84 лв. – лихва за забава за периода
18.05.2018 г. до 19.07.2018 г. Искането
е направено преди първото по делото заседание, поради което становище на
ответника не е необходимо,а производството в част следва да бъде прекратено, на
основание чл. 232 ГПК.
Исковете с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и
идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 11534/ 2018
г. на ВРС.
По
основателността:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи възраженията си
относно изпълнение на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането, а също и за недействителност на договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „*”
АД, в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 30.01.2017 г. и
Приложение № 1, с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за кредит № */ 18.09.2017 г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на
вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него
на длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно
съобщаване на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Цесията
е редовно съобщена на длъжника, чрез
особения му представител.
След изпълнение на процедурата по чл. 47,
ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018
год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този извод следва бъде отбелязано, че право
на кредитора е да избере начина на съобщаване за прехвърлянето на вземането. В
случай, че избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е
редовно и при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 -
5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство. При
невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на цесията на особеният
представител (който е лице с юридически познания), охранява правата му в по
голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата по връчване чрез залепване
на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането, а и за настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането, е настъпило с
получаването на преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление
за цесия (л. 60), а именно - на 14.05.2019
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича
от сключен между ответника и „*” АД
договор за кредит от 18.09.2017
год., по силата на който за кредитодателя е възникнало
задължението да предостави на кредитополучателя сумата от 750
лв. Заетата
сума е усвоена от
ответника, съобразно изричните изявления в договора. С полагане на
подпис по договора и анекса, от страна на заемополучателя е извършено признание
на факта на предаване на сумата от кредитора.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит),
едновременно с което е сключен при действието на ЗПК (ред. ДВ бр. 14
от 20.02.2016 г.), като нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на отпуснатия кредит –
750
лева. В представения по делото екземпляр от договора за
кредит, съдържа клаузи, уточняващи общия размер
на плащанията, лихвения процент върху усвоената сума, конкретните падежни дати, поради което и
изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 -
12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. Налага се извод за
действителност на договора съобразно чл. 22 ЗПК.
Липсва и спор между страните, че след приспадане на извършените плащания,
размерът на непогасения остатък за главницата възлиза на 710.44 лв., а на
договорната лихва – на 83.96 лв.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за
заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за
основателност на тези претенции.
От друга страна,
съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение
задължение на заемателя да осигури обезпечение по договора за заем
(поръчителство или банкова гаранция), на същия се
начислява неустойка в размер от 444.55
лева, разсрочена на равни части и платима на съответните падежни дати към
погасителните вноски, които нарастват от 49.65 лева
на 75.80 лева.
Съгласно чл.
143, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задълженя да запати необоснавано високо обезщетение или неустойка. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи
за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в
чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не
е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
В настоящия
случай, в договора е обективирано изявление на
заемателя, че е запознат предварително от заемодателя
с всички условия по договора и предварително му е
предоставен Стандартен европейски формуляр, с
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Последното обаче не е в състояние да установи индивидуално уговаряне на оспорената
клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за
предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение,
позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за
потребителя размер.
Независимо, че е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя – над 100 % от заемната сума. Както разходите на
кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на
разходите. Ето защо, следва да се приеме, с клаузата на чл. 4, ал. 2
от договора, на практика се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата
на чл. 4, ал. 2 от договора противоречи на добрите
нрави като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
По
изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции досежно
сумите от 710.44 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем от 19.09.2017
г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението и 83.96
лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 17.05.2018 г., за които вземания по ч. гр. д. № 11534 по
описа на Варненски районен съд за 2017 год. е издадена Заповед № 5791/ 31.07.2018
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенциите за
установява съществуване на вземания за сумите от сумата от
403,20 лв., представляваща неустойка по договора за непредоставяне на
обезпечение да неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, които съобразно уважената част на исковете, възлизат на 47.19
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 456.05 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 19271 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год., в частта по исковете предявени от „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Ю.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца
сумите от 36.00 (тридесет и шест) лева – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението и 28.84
лв. (двадесет и
осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение
за забава за периода 18.05.2018 г. до 19.07.2018 г., които суми са предмет на цедирано вземане по силата на Приложение
№ 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017 г., сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „*”
АД, за което вземане по ч.
гр. д. № 11534 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 5791/ 31.07.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 232 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумите от 710.44 лв. (седемстотин и десет лева и четиридесет и четири
стотинки),
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № * от * г.,
сключен с „*” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.”
ООД на 01.06.2018 г. приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението и 83.96
лв. (осемдесет
и три лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 17.05.2018 г., които суми са предмет на цедирано вземане по силата на Приложение
№ 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017 г., сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „*”
АД, за което вземане по ч. гр. д. № 11534 по
описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 5791/
31.07.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Ю.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** искове за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца
сумите 403.20 лв. (четиристотин и три лева и двадесет стотинши), представляваща
неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение, която сумя е предмет на цедирано вземане по силата на Приложение
№ 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017 г., сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „*”
АД, за което вземане по ч.
гр. д. № 11534 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 5791/ 31.07.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 47.19
лв. (четиридесет и седем лева и деветнадесет стотинки), представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 456.05
лв. (четиристотин петдесет и шест лева и пет стотинки), представляваща
извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението, в прекратителната част, подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: