№ 2103
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209809 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ** срещу наказателно
постановление № 23-003926 от 31.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което за 18 броя нарушения на чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател са наложени 18 броя
административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 1500 лева, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се нередовно връчване на
протокола за извършената проверка. Претендират се разноски.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител в
последното открито съдебно заседание по делото. Постъпили са писмени бележки, с
които се поддържа жалбата и се иска отмяна на издаденото НП. Представя се решение
на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение на
Административен съд София - град, с което е била обявена нищожността на Протокол
№ ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за
извършена проверка на „***“ ЕООД. Претендират се разноски и се представя списък на
същите.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление
1
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки и
претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
разноските, поискани от жалбоподателя.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С призовка с изх. № 20081932 от 11.12.2020 г. било инициирано
административно производство по спазване на трудовото законодателство с цел
извършване на последваща проверка за изпълнението на предписания, дадени с
протокол № ПР2019173 от 18.08.2020 г. на „***“ ЕООД, ЕИК **. За извършването на
проверка през месец юли 2020 г. и месец август 2020 г. от работодателя били изискани
документи, които били представени от управителя на дружеството. Съгласно молба вх.
№ 20068902 от 10.07.2020 г. от П.П.Т. и приложено към нея пълномощно в полза на
адвокатско дружество „**“, протоколът за извършена проверка №
ПР2019173/18.08.2020 г. бил връчен на 20.08.2020 г. на посочения в молбата адрес:
/АДРЕС/ за „***“ ЕООД, който бил адресът на адвокатско дружество „**“, а лицето
Я.И., което е получило протокола, било практикант в адвокатската кантора по програма
„Студентски практики“. В тази връзка същата не е имала право да приема книжа от
името на адвокатското дружество.
На 15.09.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ било
депозирано писмо от „***“ ЕООД, с което се искало удължаване на срока за
изпълнение на дадените 60 на брой предписания с протокол за извършена проверка №
2019173 с изх. № 20063280/19.08.2020 г. На 18.09.2020 г. до работодателя било
изпратено писмо, с което същият бил уведомен, че срокът за изпълнение на
предписанията от протокол № 2019173 бил оптималният. Била изпратена призовка с
изх. № *********/11.12.2020 г., с която работодателят бил призован да се яви на
18.12.2020 г. в 11:00 часа в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, като на
основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда било изискано от него да представи
документи, удостоверяващи изпълнение на предписания, дадени с протокол №
2019173. При явяването си на 18.12.2020 г. управителят на „***“ ЕООД не представил
документи, свидетелстващи за изпълнение на дадените предписания, а вместо това
депозирал писмо с вх. № 20103162/18.12.2020 г. и устно декларирал, че във връзка с
проверка от контролните органи на НАП бил в невъзможност да представи документи
в оригинал, и писмено декларирал, че бил уведомен от контролните органи на
2
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за насрочване на нова дата за
проверка и следвало да се яви на 25.01.2021 г. в 11:00 часа в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“.
По повод изложените искания в писмо с вх. № 20103162/18.12.2020 г. и устните
твърдения на управителя на дружеството било направено запитване до ТД на НАП,
като отговор бил получен на 20.01.2021 г., с който Инспекция по труда била
уведомена, че от дружеството са били представени сканирани документи. На
25.01.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ управителят на „***“
ЕООД не представил документи, удостоверяващи изпълнението на всички
предписания, дадени с протокол за извършена проверка ПР № 2019173/18.08.2020 г.
Управителят предоставил единствено декларация от 22.01.2021 г. от Тихомир
Венелинов Асенов, ЕГН *********, касаеща предписание № 34. Представени били и
писма до служителите за предоставяне на банкова сметка. Писмата били 18 на брой.
Проверяващите приели, че освен по банков път за работодателя била налична
възможност да изплати дължимите възнаграждения и обезщетения и чрез други
способи, а именно: лично; чрез телеграфен или пощенски запис и други. Освен това
работодателят разполагал с личните банкови сметки на служителите. При
първоначалната проверка, от извлечения по сметка с титуляр „***“ ЕООД, било
установено, че към служителите са извършвани плащания за заплати именно по банков
път.
Във връзка с горното било прието, че към 25.01.2021 г. работодателят „***“
ЕООД не е представил никакви документи, свидетелстващи за изпълнение на
предписания с № 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, чиито
срок за изпълнение е бил 30 дни от датата на получаване на протокола. Освен това с
определение № 45/04.01.2021 г., АССГ е оставил без уважение искането на „***“
ЕООД за спиране изпълнението на предписания от протокол за извършена проверка №
2019173/18.08.2020 г. Определението на АССГ е било потвърдено от Върховния
административен съд, който също е приел, че не са налице основания за спиране на
предварителното изпълнение (настъпило по силата на закона, съгласно чл. 405 от КТ)
на приложените принудителни административни мерки. Предвид на това е
констатирано, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал.1 от Кодекса на
труда, като не е изпълнил принудителни административни мерки от протокол за
извършена проверка ПР № 2019173 с изх. № 20063280/19.08.2020 г., а именно мерки
под номера:
6. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето М.П.Г., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
7. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
3
годишен отпуск на лицето С.Г.С., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
8. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето И.И.Х., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
9. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Ф.В.Д., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
10. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето А.А.Я., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
11. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето И.Е.М. ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
12. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Д.Е.С. ЛНЧ: ***, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда.
13. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Ф.З., ЛНЧ: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
14. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Т.Н.Х., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
15. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Е.Л.Л., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
16. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето М.Б.Н., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
17. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Г.К.Й. ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
18. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Й.Д.К., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
19. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
4
годишен отпуск на лицето Г.Г.Н., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
20. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето М.П.Г., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
21. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Е.Р.М., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
22. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето М.А.С., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
23. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск на лицето Д.Х.К., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда.
С оглед направените констатации, свидетелката В.П. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, за
извършени 18 броя нарушения на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът връчен на представител на
дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал с отбелязване,
че възразява. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
23-003926 от 31.03.2021 г., с което за 18 броя нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), на дружеството-жалбоподател са наложени 18 броя административни
наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 1500 лева, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
С Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д. № 2/2021 г. по описа на
Административен съд София-град, съдът прогласил за нищожен Протокол №
ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за
извършена проверка и е изпратил преписката по компетентност на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София за произнасяне. Решението на АССГ било оставено в
сила с Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа
на Върховния административен съд.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката В.П. и приложените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. Тя
5
подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. От друга страна
показанията й изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал –
протокол за извършена проверка с дадените задължителни предписания на
дружеството, със срок за тяхното изпълнение, както и от останалите документи
приложени по делото.
От представените Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д. №
2/2021 г. по описа на Административен съд София-град и Решение № 3624/15.04.2022
г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на Върховния административен съд
се установява, че административният съд е прогласил за нищожен Протокол №
ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за
извършена проверка и е изпратил преписката по компетентност на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София за произнасяне, като решението му е било оставено в
сила от Върховния административен съд
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
От изложеното в Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д. №
2/2021 г. по описа на Административен съд София-град и Решение № 3624/15.04.2022
г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на Върховния административен
съд, става ясно, че по силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“, Дирекциите
„Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната
област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по спазването на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на
заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и
правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други
нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и други правомощия,
обективирани подробно в разпоредбата. С този подзаконов акт се уреждат дейността,
съставът, структурата, функциите и организацията на работа на ИА „ГИТ“, в това
число и на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални поделения -
дирекции „Инспекции по труда“, разположени в административните центрове на
областите. Според правната доктрина компетентността бива: материална /предметна/,
компетентност по степен и компетентност по място /териториална/. Компетентността
на административния орган не е някакво субективно право, а е едновременно
„правомощие и служебно задължение на органа да действа в дадена област и по
определен начин“. Териториалната компетентност на отделните териториални
6
поделения на ИА „ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения
правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да
определя или изменя тази компетентност. При делегирането има прехвърляне на
правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо
това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В настоящия случай
такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП повелява, че
изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от подзаконовия
нормативен акт възможност да определя материалната им компетентност, което
означава, че те могат да издават валидни административни актове само в кръга на
материята, която им е предоставена като правомощия. Това обаче не касае
пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т.е. териториалната
им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично възложено
правомощие на изпълнителния директор да определя и променя териториалната
компетентност на инспекторите по труда. При тази законова регламентация АССГ и
ВАС са стигнали до заключението, че процесният Протокол № ПР2019173/18.08.2020
г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка е
нищожен, като издаден от териториално некомпетентен орган, действал извън
териториалния обхват по чл.16 ал.2 от Устройствения правилник.
В тази връзка и след като Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка е бил прогласен за
нищожен, а по настоящото дело дружеството-работодател е било наказано именно за
неизпълнение на задължителни предписания дадени с този протокол, то настоящият
състав приема, че от обективна страна не са налице осъществени състави на 18
нарушения на чл. 415, ал. 1 от КТ, тъй като не може да се изисква изпълнение и да се
налага наказание за неизпълнение на предписания, които са били дадени с нищожен
документ. Тоест след като Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. е бил прогласен за
нищожен, то се явяват нищожни и дадените с него задължителни предписания, и те
изначално не са създали валидно правно задължение за изпълнението им, тъй като
нищожността има действие не занапред от постановяване на съдебното решение, а
протоколът за проверка се явява нищожен със задна дата от момента на изготвянето му.
Освен това и след като АССГ и ВАС са приели, че няма изрично възложено
правомощие на изпълнителния директор да определя и променя териториалната
компетентност на инспекторите по труда, то съдът следва да приеме, че АУАН е
съставен от териториално некомпетентен орган, а издаденото НП също е съставено от
орган без териториална компетентност. Съставянето на АУАН и издаването на НП от
некомпетентни органи също води до незаконосъобразност на тези актове и е основание
за отмяна на атакуваното НП.
7
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В съдебно заседание представителят на наказващия орган направи
възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната
нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4
от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая (имайки предвид
наложените 18 отделни наказания от по 1500 лева) не може да е по-малко от 1340 лева.
Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат К. АРН. уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 1340 лева, като това е станало на
21.05.2021 г. Предвид на това не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатското възнаграждение, понеже то не надхвърля размера на минималното
възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1340 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, и доказателствата за реалното
заплащане на уговореното възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-003926 от 31.03.2021 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за 18 броя
нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „***“ ЕООД, ЕИК ** са
наложени 18 броя административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
8
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК **
сумата от 1340 /хиляда триста и четиридесет/ лева, представляваща сторените от
дружеството разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9