Определение по дело №397/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260700397
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Хасково, 15.06.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                          2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева адм.дело №397 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:                                                             

                                              

Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба на Фондация „Върховенство на закона“, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К.с.“, ул.„Д. Г.“ , представлявана от председателя Ю. П. Н., подадена чрез пълномощник – адв.И.Я., с която се оспорват разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба за общинската собственост на Общински съвет – Стамболово.

В жалбата се развиват съображения за нейната допустимост, като се твърди, че оспорващата Фондация „Върховенство на закона“ била юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и част нейните цели, както и вписаните в устава й средства за тяхното постигане, били пряко свързани с осъществяването на дейности по реализиране на граждански контрол върху законосъобразността на издадените от общинските съвети подзаконови нормативни актове. С подаването на жалбата били предприети действия по защита на обществен интерес, свързан със законосъобразното упражняване правомощията на орган на местното самоуправление – Общински съвет – Стамболово.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от общинската Наредба като подзаконов нормативен акт. Твърди се, че същите механично повтаряли текста на чл.8, ал.8 и ал.9 от ЗОС, с което приетият от местния законодателен орган норматив не доуреждал неуредени обществени отношения, а само ги възпроизвеждал. При това положение не било изпълнено законовото изискване на чл.8 от ЗНА, наредбата да регламентира само обществени отношения от местно значение, за които в правния мир няма регулация.

Претендира се оспорените разпоредби да бъдат отменени, като противоречащи на материалния закон.

От страна на Общински съвет – Стамболово по делото е приложена преписката по приемане на Наредба за общинската собственост. Не е изразено становище по жалбата.

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени доводите и съображенията на страните, и представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:

На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Безспорно процесната Наредба представлява приложим за територията на община Стамболово подзаконов нормативен акт, който има за цел да уреди отношенията, свързани с реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на общината.

В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредбата, които могат да се характеризират като правни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. също притежават характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

Видно от текста им, оспорените разпоредби касаят приемането от общинския съвет на стратегия за управление на общинската собственост и на годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, както и съдържанието и начина на обнародване на същите.  

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.

При съобразяване нормите на чл.185, ал.1 от АПК, във вр. чл.196 от АПК и чл.159, ал.4 от АПК, наличието на правен интерес за жалбоподателя е абсолютна процесуална предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство.

В настоящия случай съдът счита, че за жалбоподателя Фондация „Върховенство на закона“ липсва правен интерес от оспорването.

Според задължителното за органите на съдебната власт, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ, Тълкувателно решение №2/02.12.2010 г. по т.д.№4/2009 г. на ВАС на РБ съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.

Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение, сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качеството на „организация“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на АПК. Като организации в хипотезата на чл.186 от АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат, или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.

От справка в ТРРЮЛНЦ се установяват целите на фондацията жалбоподател, а именно: „Развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; Развитие на правната култура и правното съзнание като ценности на гражданското общество; Недопускането съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България; Осъществяване на граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по отношение на тяхната законосъобразност; Отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети когато противоречат на законите на Република България, както и такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на дейност и целите, за постигането на които е учредена; Защита на човешките права на българските граждани от незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България; Изграждане на гражданска обществена среда, която да спомага за развитие на гражданското общество; Повишаване нивото и качеството на гражданското образование в България; Предоставяне на среда за граждански инициативи; Изискване, получаване и анализ на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация.“

Установяват се и средствата за постигане на тези цели, а именно: „Осъществяване  на постоянен контрол върху законосъобразността на приетите от общинските съвети и органи на изпълнителната власт подзаконови нормативни актове. Оспорване на незаконосъобразните нормативни актове по законоустановения ред. участие в обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи. Предоставя помощ, информация и консултации на граждани във връзка с целите на Фондацията. Организира срещи, семинари, обучения, конференции, и други образователни дейности. Организира маркетингови и обществени кампании насочени към разгласяване мисията и целите на Фондацията. Създава, публикува и разпространява информационни бюлетини, статии и публикации, свързани с гражданския и обществен живот в страната. Инициира и подкрепя граждански инициативи и движения, свързани с осъществяването на граждански контрол върху работата на държавните институции и общините. Участва в различни събития и публични мероприятия, насочени към утвърждаване на обществения контрол. Набира средства от дарения, спонсорство, членски внос, участие по програми и проекти и други, незабранени от закона дейности. Оспорва неправомерни откази за предоставяне на достъп до обществена информация.“                   

При съобразяване с приетото в тълкувателното решение, в случая не се установява засягане на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването на фондацията – жалбоподател.

За да бъде допустима настоящата жалба от Фондация „Върховенство на закона“, то трябва да се обоснове наличието на правен, пряк и личен интерес, като тези три характеристики следва да съществуват кумулативно във всеки случай на предявено оспорване.

Правният интерес е налице, когато са засегнати – нарушени или застрашени, законни права, свободи или интереси на жалбоподателя, или административният акт да поражда за него задължения. Тези права, свободи, интереси и задължения следва да са предвидени от закона и се изразяват в правни отношения, както и предизвикват правни последици.

Видно от съдържанието на оспорваните разпоредби, те по никакъв начин не засягат правата на Фондация „Върховенство на закона“, като такова засягане не се и твърди от жалбоподателя.

На второ място, интересът е пряк, когато се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя, или непосредствено да се създават задължения за него. Връзката между акта и причиненото нарушаване, застрашаване или задължаване в административноправната сфера на лицето трябва да е пряка и непосредствена. В хода на извършената проверка за допустимост на жалбата при условията на чл.159 от АПК съдът не установи подобна връзка по отношение на фондацията – жалбоподател. Няма твърдения, че при евентуална отмяна на оспорения акт, то ще бъде отстранена вреда, или ще се предотврати настъпването на вреда от изпълнението на акта.

Освен изложеното, интересът трябва да бъде и личен, а в този смисъл – административният акт, който се обжалва, трябва да засяга правната сфера на самия жалбоподател. Не може да се претендира правен интерес, когато се касае за чужди права. Съдебният състав намира, че в случая жалбоподателят се опитва да защитава чужд интерес, като се позовава на предмета на дейност на сдружението и на целите на същото, поради което липсва личен интерес от оспорването.

Следва да бъде отчетено също, че при липса на правен интерес не могат да се постигнат функциите и целите на обжалването, заложени в чл.120 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. По този начин и при описания предмет на дейност, и заложени цели и средства от Фондация „Върховенство на закона“, обжалването ще се превърне от контрол за законосъобразност в надзор за законност – функция, която съгласно чл.127 от Конституцията на Република България е предоставена на Прокуратурата, а не на гражданите или сдруженията. С приемането на наличие на правен интерес, то в случая би се разширила волята на законодателя относно кръга на правните субекти, които могат да оспорят подзаконов нормативен акт. Регистрираните в обществена полза сдружения следва да осъществяват целите си не като оспорват административните актове пред съда, а посредством сигнализиране на компетентните органи – прокуратурата по реда на чл.16, ал.1 от АПК, или областния управител по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, във вр. с чл.32, ал.2 от Закона за администрацията. Опората единствено върху предмета на дейност на юридическо лице с нестопанска цел, за да бъде обоснован правен интерес за оспорването на административен акт, води до заобикаляне на конституционното изискване за наличие на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването.

Целите и средствата за постигането им, определящи предмета на дейност на фондацията, сами по себе си не могат да бъдат достатъчни, за да се обоснове правен интерес от обжалването на административния акт в настоящия случай, а сферата, в която се проявяват правните последици на оспорените разпоредби, в настоящия случай не се установява да засяга интересите на жалбоподателя.

Налага се извода, че жалбоподателят не разполага с право на оспорване по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и на основание чл.159, т.4 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

С оглед изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, гр.С, срещу чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба за общинската собственост на Общински съвет – Стамболово.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №397/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

                                                                           

                   

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                                        2.