№ 18902
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110104375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *********,
представлявано от ............ – заедно, чрез юрк. И, против Д. Е. М., ЕГН: **********, адрес:
гр. С, И. Е. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С и М. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С, с
която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците при условията на разделност на следните суми във връзка с топлоснабден имот
с абонатен № 46847, както следва: 1./1942,31 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.5.2019 година до 30.4.2021 година, ведно
със законна лихва за периода от 20.12.2022г. до изплащане на вземането; 2./ 365,52 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; 3./ 41,19 лева - главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
от м.11.2019г. до м.04.2021 г.; 4./ 9,33 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2019г. –
02.12.2022 г. или за всеки от ответниците, както следва:
И. Е. М. да заплати 1/6 /една шеста/ от общия дълг, а именно: 1./ 323,72 лева –
главница на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2019 година до
30.4.2021 година, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022г. до изплащане на
вземането; 2./ 60,92 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; 3./
6,86 лева - главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021 г.; 4./ 1,55 лева – мораторна лихва за
периода 31.12.2019г. – 02.12.2022 г.
Д. Е. М. да заплати 1/6 /една шеста/ от общия дълг, а именно: 1./ 323,72 лева –
главница на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2019 година до
30.4.2021 година, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022г. до изплащане на
вземането; 2./ 60,92 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; 3./
6,86 лева - главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
1
разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021 г.; 4./ 1,55 лева – мораторна лихва за
периода 31.12.2019г. – 02.12.2022 г.
М. П. М. да заплати 4/6 /четири шести/ от общия дълг, а именно: 1./ 1294,87 BGN –
главница на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2019 година до
30.4.2021 година, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022г. до изплащане на
вземането; 2./ 243,68 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; 3./
27,46 лева - главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021 г.; 4./ 6,22 лева – мораторна лихва за
периода 31.12.2019г. – 02.12.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 69150/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството на
собственици на топлоснабдения имот, са потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба
при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия
период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи
условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове. Възразяват,
че част от задълженията са погасени по давност. Оспорват претенциите за лихви върху
цената за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение, доколкото считат, че не са
били поставени в забава от ответника. Не оспорват, че ищецът е доставил топлинна енергия
в процесния имот в претендираните в исковата молба количества.
С определение № 32261/08.08.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД. Третото
лице – помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к Д 1, бл............,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за
имот с абонатен № 46847 е посочено лицето Е И.нов М, срещу което е положен саморъчен
подпис.
От представеното по делото Удостоверение за наследници се установява, че Е И.нов
М е починал на 06.07.2021г., оставяйки за наследници лицата М. П. М. – преживяла съпруга,
Д. Е. М. – дъщеря и И. Е. М. – дъщеря.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот № 86, том XIV, рег. № 32963, дело № 2349/2022 г., от който се
2
установява, че на 10.10.2022 г. М. П. М., като собственик на 4/6 ид.ч. и И. Е. М., като
собственик на 1/6 ид. ч. са дарили на Д. Е. М.- И.нова собствените си ид.ч. от недвижим
имот с представляващ апартамент 123, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Д 1“,
бл............, ет.8.
По делото е представено възражение до ищцовото дружество, подадено от страна на
ответниците на 13.02.2023 г., с което са поискали да задължения за процесния имот да бъдат
отписани като погасени по давност.
По делото са представени и приети Съобщение към фактура №
**********/31.07.2020 г. и Съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г., с
посочени доставчик „Топлофикация София“ ЕАД и получател – Е И.нов М, гр. С, договорна
сметка **********, номер на инсталация **********.
От третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от 22.11.2024 г., са
представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот
с абонатен № 46847 за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с
посочен в тях клиент Е И.нов М, както и Известие за доставка на обща справка за
разпределение на топлинна енергия за отчетен период 2019/2020г. от 03.08.2020г.,
получено от лицето ......... с адрес: ж.к. Д-1, бл. ...............
По делото е прието и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като пълна, обоснована и компетентно изготвена,
съгласно която основното задължение на ответниците към „Топлофикация София“ ЕАД е в
размер на 1942,31 лева, представляващи стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. Освен това, има дължими суми за дялово
разпределение в размер на 41,19 лева за периода ноември 2019 г. – април 2021 г., с което
общото задължение възлиза на 1983,50 лева. При проверката на счетоводната партида на
ответниците в „Топлофикация София“ ЕАД не се установяват постъпили плащания, касаещи
задълженията за процесния период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
3
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент",
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР
ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
В настоящия случай не се спори между страните и съдът е отделил като безспорно с
доклада по делото, че за периода от 01.05.2019 година до 30.04.2021 година ищецът е
доставил топлинна енергия на стойност 1942,31 лв., потребена именно от ответниците.
При това положение следва да бъде разгледано направеното от ответниците с
отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през
процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2
ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид,
че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 20.12.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
4
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 20.12.2022г. погасени по давност за вземанията за период 01.05.2019
г. до 31.07.2019 г. Това е така, доколкото задължението за месец юли 2019 г. е станало
изискуемо на 16.09.2019 г. и като се вземе предвид периода, през който давност не е текла,
следва че вземането се е погасило по давност на 23.11.2022 г. Съответно вземането за месец
август 2019 г. би се погасило на 22.12.2022 г., но доколкото това е след датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то погасени по давност са вземанията
от май 2019 г. до юли 2019 г.
Като доказателство по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че задълженията за периода
от месец май до юли 2019 г. са на стойност 280,57 лв. С оглед на това оставащата главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
1661,74 лв. Съответно И. Е. И.нова дължи главница за доставена топлинна енергия в размер
на 276,96 лв., Д. Е. М.- 276,96лв, а М. П. М.- 1107,82 лв. Искът за разликата над 1661,74 лв.
до предявения пълен размер от 1942,31 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61
и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.,отм.ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите
в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Следователно с оглед така
цитираните норми следва извод, именно ищецът, а не третото лице - помагач е носител на
вземането за стойността на услугата дялово разпределение на ТЕ, при условия, че същата е
била извършена. От представените документи от третото лице помагач се установява, че
услугата е извършвана надлежно от третото лице помагач- „Техем сървисис“ ЕООД. От
представения протокол от проведено общо събрание на етажната собственост и от
заявлението от управителя на ЕС до „Техем сървисис“ ЕООД се установява, че избрано от
етажните собственици услугата дялово разпределение да се осъществява от „Техем
сървисис“ ЕООД от 03.2015 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за периода 11.2019 г.
до 04.2021 г. е в размер на 41,19 лв. Възражението за погасяване на задължението по давност
за цената на услугата дялово разпределение е неоснователно. Предвид липсата на уговорен
срок за изпълнение на задължението за плащане на цената
за дялово разпределение давността започва да тече считано от възникване на задължението -
арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че давността за вземането
за дялово разпределение за м.11.2019 г. е започнало да тече на 01.12.2019 г. и същата би
изтекла на 01.12.2022 г., но като се вземе предвид периода, през който не е текла
погасителна давност (13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията), то не са налице погасени вземания по давност. С
оглед на това предявения иск за цена за извършвана услуга дялово разпределение следва да
бъде уважен изцяло. Съответно И. Е. И.нова дължи главница за услугата дялово
разпределение в размер на 6,86 лв., Д. Е. М.- 6,86 лв., а М. П. М.- 27,46 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и
забава в погасяването на същите. Доколкото главния иск за главница за цена на доставена
5
топлинна енергия е частично основателен, то акцесорният иск за задължения по отношение
на отхвърлената главна претенции също е неоснователен. По отношение режима на забавата
за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период са приложими
новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, 3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от
ОУ, предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година. Ищецът претендира мораторна
лихва от 15.09.2020 г., а доколкото фактурата за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е била
издадена на 31.07.2020 г., то ответниците са изпаднали в забава от тази дата. Поради
частичната основателност на главния иск, частично основателен е и акцесорния иск за
мораторна лихва като по реда на чл. 162 ГПК съдът изчислява дължимата мораторна лихва в
размер на 312,72 лв., дължима за периода 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г. Съответно И. Е.
И.нова дължи обезщетение за забава в размер на 52,12 лв., Д. Е. М.- 52,12 лв., а М. П. М.-
208,48лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на искова молба за образуване на настоящото производство, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК съгласно който е заплатил 554,62 лв. държавна такса в исковото
производство, 47,17 лв. държавна такса в заповедното производство, 400 лв. депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. за исковото производство и 50 лв. за заповедното
производство. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 984,32 лв.
Всяка от ответниците е заплатила по 300 лв. адвокатско възнаграждение, като с оглед
отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на всяка от тях по 43,62 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Е. М.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. С дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 279,96лв.– главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот
с адрес гр. С; сумата от 52,12 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; сумата от 6,86 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите,
за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69150/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 143 състав., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над сумата от 279,96 лв. до пълния предявен размер от 393,06 лв. и за
6
периода 01.05.2019 г. до 31.07.2029 г., иска за мораторна лихва над сумата от 52,12. до
пълния предявен размер от 60,92 лв., както и иска обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение в размер на 1,55 лева за периода от 31.12.2019 г. до
02.12.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Е. М.,
ЕГН:********** и адрес: гр. С дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 279,96лв.– главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот
с адрес гр. С; сумата от 52,12 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; сумата от 6,86 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите,
за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69150/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 143 състав., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над сумата от 279,96 лв. до пълния предявен размер от 393,06 лв. и за
периода 01.05.2019 г. до 31.07.2029 г., иска за мораторна лихва над сумата от 52,12. до
пълния предявен размер от 60,92 лв., както и иска обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение в размер на 1,55 лева за периода от 31.12.2019 г. до
02.12.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П. М.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. С дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 1107,82 лв. – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот
с адрес гр. С; сумата от 208,48лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.; сумата от 27,46 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите,
за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69150/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 143 състав., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над сумата от 1107,82 лв. до пълния предявен размер от 1294,87 лв. и за
периода 01.05.2019 г. до 31.07.2029 г., иска за мораторна лихва над сумата от 208,48 лв. до
пълния предявен размер от 243,68 лв., както и иска обезщетение за забава върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение в размер на 6,22 лева за периода от 31.12.2019 г.
до 02.12.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. С И. Е. М., ЕГН:********** и
адрес: гр. С, М. П. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. С да заплатят на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 сумата в размер на 984,32 лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски съобразно уважената част от иска, при следните
квоти: Д. Е. М.-164,05 лв., И. Е. М.- 164,05 лв., М. П. М.- 656,21 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д. Е. М.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. С И. Е. М., ЕГН:********** и адрес: гр. С, М. П. М., ЕГН:
********** и адрес: гр. С на основание чл. 78, ал. 3 сумата в размер на 130,86 лв.,
представляваща сторени от ответниците разноски по настоящето дело съобразно
отхвърлената част от исковете, съответно по 43,62 лв. на всяка от ответниците.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********,
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8