№ 963
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720106401 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. А. Г., ЕГН: **********,
****************** срещу П. Б. Е., ******************. Ищецът твърди, че с
ответника са съседи в ******. Живеят в дъното на улица – ******, чиято широчина е
три метра непосредствено пред техните входове.
Трети съсед е лицето И. И., живущ на север от ищеца, който около ****** се
нанесъл и започнал да паркира автомобила си, което ограничавало достъпа на ищеца и
съпругата му до дома им.
Ищецът потърсил съдействие от ответника за разрешаване на спора с И. И., но
той категорично отказал и заявил, че е на страната на „силните в ******“, визирайки
******. След този момент настъпил разрив във взаимоотношенията с ответника.
Конкретно твърди, че на ******, ответникът П. Е. без позволение ****** му с
цел да ****** разположението на охранителните камери в него. На ****** ответникът
****** си през портата вътре в двора му. На ****** ответникът П. Е. отишъл до
уличното електрическо табло, като в ******. спрял електрозахранването в дома му и
се прибрал в къщата си. Ищецът подал сигнал в „Електрохолд България“ ЕАД, както и
на тел. 112 и информирал за случващото се, след което в 21:07 ч. със съпругата му
отишли до електрическото табло, за да включат електрозахранването в имота си.
На ****** ответникът отново отишъл до електрическото табло, намиращо се на
улицата и отново изключил електрозахранването в дома му, а той в ****** излязъл, за
да го възстанови отново. Няколко минути по – късно в ******. ответникът отново се
върнал до електрическото табло и отново изключил електрозахранването в имота му
като в ****** ищецът и съпругата му за пореден път били принудени да отидат до
таблото, за да си включат тока. Това се повтаряло и през следващите дни, което
подложило ищеца на стрес. Той и съпругата му оттогава спят само на светната лампа,
за да могат да разберат кога им е спряно електрозахранването и за да отидат до
електрическото табло, намиращо се на ок. 120 метра от къщата им, за да го включат
по-бързо с цел да не се развалят продуктите им в хладилника и фризера.
1
Ответникът няколкократно е крещял от терасата си, че докато ищецът осветява
дома си, за да се предпази от евентуално нападение, ще изключва постоянно
електрозахранването на имота му.
Няколко дни по-късно, на ******. ищецът излязъл от дома си, като стигайки до
къщата на ответника в съседство, чул последния да крещи с цяло гърло:
******************. Ищецът видял, че г-н Е. се намира на терасата си като
цитираната фраза повторил десетина пъти по негов адрес.
По-късно на същия ден, когато ищецът се прибирал към дома си в ******
ответникът последвал доверителя ми към неговия имот и влязъл в двора на имота на
брат си, като и двамата с брат му започнали да крещят към ищеца да „маха камерите“,
а ответникът междувременно в продължение на 10-15 минути крещял след ищеца,
наричайки го ******.
Няколко минути по - късно ответникът взел дълъг прът и започнал да удря по
една от камерите за видеонаблюдение, монтирани на фасадата на къщата му. Ищецът
веднага сигнализирал на спешния телефон 112 за случващото се посегателство върху
собствеността му. Явил се дежурен екип на МВР, но веднага след като тръгнали,
ответникът отново започнал да удря камерите на ищеца.
Последвал нов сигнал и когато полицаите се върнали, ответникът казал пред
тях, че не само ще продължи да спира електрозахранването в имота му, но и ще счупи
лампите, с които осветява къщата си.
От описаните деяния на ответника се чувства ******. За него били създадени
редица неудобства от липсата на електрозахранване в дома му. Нанесените обиди и
нападки по отношение на ищеца се отразяват на психическото и емоционалното му
равновесие, което представлява остра стресова реакция. Ищецът продължава да
изпитва постоянен ****** за себе си и семейството си в собствения си дом, както
изпитва и ****** на човешкото му достойнство и чест пред хората. Започнал да страда
от ****************** и ****** от унизителните действия и реплики, увреждащи
доброто му име, част от които продължават и понастоящем. След процесния инцидент
ищецът е получил травматични увреждания, които са се отразили негативно на
емоционалното му състояние, така и на начина му на живот.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответникът да му заплати сумата от 3000,00 лева, предявена като частичен иск от
общо 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в отправените от ответника към ищеца на ****** многократно
повторени думи ****************** и по-късно в същия ден повтаряната отново
обида ******, както и действията от ****** изразяващи се в хвърляне на боклук през
портата вътре в двора на ищеца, умишленото спиране на електрозахранването в имота
на ищеца на ****************** и опитите за чупене с прът на камерата за
видеонаблюдение на ищеца на ******, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимите суми.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор. Намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Признава твърденията на ищеца относно местожителството ви в негово
съседство и разгара на спора след действията на И. И..
Оспорва да е нахлувал в имота на ищеца, като твърди, че минал край оградата
му с цел провел разговори със строители в близост. На ****** не е изхвърлил
собствения си боклук в имота на ищеца, а „върнал“ боклука на ищеца, който той преди
това изхвърлил в неговия двор. Твърди, че ищецът редовно изхвърля боклука си около
неговата ограда.
2
Отрича да е прекъсвал захранването в дома на ищеца и като причина сочи
слабата инсталация в селото. Отрича и да е опитвал да разруши камерата. Тя и
прожектора били насочени в друга посока, след посещение на служители на МВР.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Предявен е насрещен иск. Твърди, че след това ищецът монтирал прожектор с
мощност 200 вата, който бил насочен към прозорците на къщата му, в която спи. Това
му пречело като нарушило и нормалния му сън. Предизвикало у него
****************** на следващия ден. Била монтирана и видеокамера, която му
записвала всяко негово движение и го накарало да се чувства унизен и следен като
престъпник.
Твърди, че причините за спиране на тока са повреди в мрежата и когато ищецът
излизал да възстанови захранването крещял по адрес на ответника
„******************. В един от случаите ищецът държал и метална вила. Счита, че
действията на ищеца по осветяване и монтиране на камера са грубо нарушение на
конституционните му права. Това продължило о ******, когато след намеса на
органите на МВР, ищецът насочил прожектора и камерата към собствения си двор.
Описаните действия засегнали честта и доброто име на ответника, били станали
достояние на много хора. Ответникът живеел сам и нямало с кого да споделя тези
неудобства, което му повлияло още по – негативно. Били подавани множество жалби
до МВР срещу него, което също допринесло за влошаване на състоянието му.
С допълнителна молба пояснява, че периода, в който е страдал от действията на
ищеца е от ****** до ****** Счита , че действията на ищеца, подавайки сигнал до
МВР, също уронват доброто му име като се позовава на приетото по гр.д. № 1058/2018
г. на IV г.о. на ВКС.
С нова уточнителна молба разяснява, че ******та са резултат и от подаваните
срещу него сигнали, които счита, че са осем, но не може д ги посочи точно, тъй като
не е давал обяснения по всяко едно от тях.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ищеца
да му заплати сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в отправените от ищеца към ответника реплики
„******************, от разполагане на камера и прожектор, насочени към дома и
стаята в която спи в периода от ****** до ******, както и 1500,00 лева поради
подаване на множество сигнали в полицията от ищеца спрямо него, представляващи
злоупотреба с право.
Претендира разноски.
Ищецът намира предявения насрещен иск за допустим, но неоснователен.
Оспорва да е монтиран прожектор, който да осветява дома и стаята на ответника.
Твърди, че имота на ответника не е в непосредствена близост. Той се намирал през
един имот и улица, на около 80 метра, а между тях имало 6 високи дървета, поради
което директно осветяване спрямо ответника било невъзможно.Заснемането не било
неправомерно. То е монтирано от охранителна фирма, с която бил подписан договор за
охрана, а тя била оператор на лични данни. Тези камери били превенция срещу
евентуално посегателство.
На отделно основание счита предявения иск за неоснователен, тъй като имота, в
който живее и от който се твърди да е извършвано неправомерно заснемане и
осветяване е собственост на съпругата му.
Оспорва сезирането на съответните органи да представлява противоправно
действие.
Отрича да е обиждал ответника.
3
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.
В съдебно заседание страните се явяват и представляват като поддържат
предявените искове и възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По така предявените главен и насрещен искове в тежест на всяка една от
страните е да установи в условията на пълно и главно доказване следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност; 3) вреди (неимуществени); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите и неимуществени вреди; 5) вина на
деликвента, която се презумира и 6) размера на претенцията.
От съвкупната преценка на доказателствата, вкл. обявено за ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото, се установява, че страните по делото живеят в имоти,
разположени на една улица. Тези имоти не са в пряко съседство, като между
обитавания от ищеца имот и този на ответника е разположен друг такъв, който е
собственост на брата на ответника, съгласно данните представени от него в съдебно
заседание.
В предявения от иск С. А. Г. се е твърдяло, че в резултат на противоправно
поведение на ответника са му нанесени неимуществени вреди.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че ответникът е преминавал,
без изрично позволение, през имота, обитаван от ответника на ******, че на ******
ответникът е ****** през портата, в двора на този имот, че на ****** ответникът в
******. спрял електрозахранването в дома на ищеца, че на ****** ответникът отново
отишъл до електрическото табло, намиращо се на улицата и отново изключил
електрозахранването в дома му. Това се случило и в ******., както и на ****** За
доказано се приема и че на ******. ищецът бил обиждан от ответника, който крещял
по негов адрес: ******************, а по късно същия ден в ******. се вижда как
ответникът удря една от камерите на ищеца с дълъг прът. Установява се и че на по -
късен етап ответникът умишлено ****** ищеца към оградата и той се опира в нея за
да запази равновесие, но това посегателство е извън предмета на настоящото
производство.
Този извод се основава на съвкупната преценка на доказателствата по делото –
показанията на св. Т. Г. и възприетите по реда на чл. 204 ГПК записи от охранителните
камери, разположени в дома на ищеца. Настоящият състав кредитира тези показания,
тъй като свидетелят, макар и кръга на лицата по чл. 172 ГПК, е предал обективно
своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в същите. Те се подкрепят и
от вече посочените записи от охранителни камери и частичните признания на
ответника на неизгодни за него факти. За да даде вяра на тези показания съдът
съобрази също, че свидетелят борави с ясни термини като разказът смислово и
логично се припокрива с другите доказателства. Също така, разказът не е строго
концентриран върху фактите, изложени в исковата молба (обратното е често срещано
явление при разпита на свидетели), а се разпростира и върху други аспекти на спора,
макар и те да са ирелевантни.
Ответникът е признал, че е преминал през оградната врата на двора, където е
разположен домът на ищеца. Поддържал е обаче, че домът на ищеца е зад втора
ограда, която не е преминавал. Това обстоятелство се установява и от останалите
доказателства по делото. Както бе посочено, съдът приема, че това деликтно
поведение е осъществено. Без правно значение е наличието на втора ограда, служеща
4
за вътрешно разделение на двора. По делото не е спорно, че жилището на ищеца е
разположено в съсобствен с трето лице парцел и са налице допълнителни
заграждения, които обаче не водят до различен правен извод. Друг мотив да се приеме,
че ответникът е наясно, че прониква в двора на ищеца е, че той изсипва боклук
(ответникът успя да си спомни това деяние, разпознавайки се на записите от
видеокамери и приложени по делото снимки) именно в този двор, за който поддържа,
че не е част от жилището на ищеца. Причината за навлизането е ирелевантна. Частната
собственост е неприкосновена и дори целта на това „преминаване“ реално да е била да
се достигне до другата къща в същия двор, в каквато насока са показанията на св. И.
И., то това е без значение.
Ответникът се е бранил, като е заявил, че боклука е „върнат“. Това бил чувал с
отпадъци на ищеца, оставени около неговата ограда. В показанията си св. И. И. е
посочил, че ищецът е оставял боклука си на ъгъла между главната и улицата
******. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази насока (също преценени по
правилото на чл. 172 ГПК, доколкото и той води дела с ищеца и неговата съпруга),
защото на въпрос на съда отговаря, че боклука е в чувал от пелети, какъвто се вижда и
на представения от ищеца снимков материал. Не се кредитират показанията в
останалата част, където се твърди, че ответникът е „оставил боклука при пората на
С.“, като съдът приема, че възприятията са тенденциозно представени, тъй като по
делото се установява, че ответникът изсипва торба с боклук в двора на обитавания от
ищеца имот.
Поведението на ищеца обаче не е противоправно. Боклукът е на ъгъла на две
улици. Не е в двора на ответника, поради което няма какво да бъде „върнато“. Дори да
се приеме, че поведението на ищеца е вид административно нарушение, то не е
противоправно спрямо ответника, а същият поемайки управленческа функция
извършва действие, разкриващо белезите на самоуправство по смисъла на НК. Също
така се твърди, че това поведение е в продължителен период от време, но по делото се
изясни, че е започнало да пречи на ответника едва от м. юли 2024 г., след настъпване
на разрив във взаимоотношенията между страните.
По отношение на многобройните прекъсвания на електрозахранването в дома на
ищеца, както и за обидите, нанесени му от ответника, съдът кредитира показанията на
св. Т. Г. по изложените съображения. Вярно е, че на възприетите по реда на чл. 204
ГПК видеозаписи ответникът не може да бъде разпознат, но това не води до отпадане
на отговорността му, тъй като свидетелят вече го е разпознал и посочил. Важно е да се
отбележи, че макар и да не може категорично да се определи лицето от записите,
прави впечатление, че преди всяко прекъсване на електрозахранването в дома на
ищеца се забелязва една и съща „осанка“, идваща от дома на ответника, скриваща се
от кадър за няколко секунди, след което осветлението изгасва, и същата тази фигура
преминава обратно към дома на ответника. Малко вероятно е такова поведение да
се осъществи от лице, което не е в конфликт с ищеца (предполагаема детска забава),
или лице което живее по – отдалечено, тъй като на ****** в рамите на 8 минути
около ****** сутринта се установяват две прекъсвания на електрозахранването. В
изисканата и представена справка от съответното ЕРП няма данни за прекъсване на
електрозахранването на процесните дати. Не може и да има, защото
електрозахранването се прекъсва единствено в дома на ищеца, след преминаване на
описана фигура, за която свидетелят посочи, че е ответникът. Ответникът е заявил, че
би било възможно да е възприет като лице посетило общото ел. табло, поради чести
прекъсвания на електричеството в селото, но от записите е ясно – електричеството
прекъсва след като лицето стигне до таблото и преди да се върне. Електричеството се
възстановява от ищеца и неговата съпруга няколко минути по – късно, което води до
извода, че те са будни и могат да възприемат случващото се на улицата – да разпознаят
5
ответника.
По тези съображения съдът приема, че свидетелят пряко е възприел и
изричането на процесните реплики от ответника по адрес на ищеца. В Решение № 19
от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2021 г., I г. о., ГК се приема, че обидата е
противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго, като настоящият съд приема, че конкретните
изрази изпълват тези критерии, поради което предпоставките – деяние,
противоправност и вина, която се предполага, са налице.
По тези съображения, конкретните възражения на ответника, с които отрича
тези деяния, съдът счита за неоснователни.
По делото се установяват както конкретните вреди, така и причинно -
следствената връзка. Св. Г.а в показанията си сочи, че ищецът е започнал да страда от
безсъние, станал е раздразнителен. Същият е унизен и съкрушен. Налагало се
постоянно да държат една от лампите включена за да знаят дали имат
електрозахранване или не. Държат в непосредствена близост паник бутон, тъй като
живеят в ******. В тази насока са и показанията на св. В. по отношение на
емоционалното състояние на ищеца. Останалите му възприятия не са преки, поради
което не се коментират и анализират.
Противоправно е посегателството и срещу камерата, като акт на агресия, водещ
до изпитване на ****** у ищеца, че следващата ****** може да е той, но доколкото по
делото не се твърдят имуществени вреди, съдът не го разглежда в детайли. Само ще се
посочи, че това деяние не е с цел камерата да се измести, както защитната теза
твърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни
обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални ****** и пр.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице ****** и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които
ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от събраните доказателства. Свидетелят е изложил какви са
конкретните негативни последици, не е посочен конкретен период, а като съвкупност
(до началото на тази година спяхме на запалена лампа), поради което съдът приема, че
вредоносния ефект е траял за период от шест месеца – от преминаването без изрично
позволение, през имота, обитаван от ответника и изхвърлянето на боклука в двора на
ищеца (08-******) до края на 2024 г.
При съобразяване на горепосочените, безспорно установени по делото факти и
правилото на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че претърпения ******, комплексно
предизвикан от противоправното поведение на ответника, би бил репариран със
6
сумата от 3000,00 лева, до който частичен размер искът е предявен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на дължимите суми.
Ответникът също е предявил насрещни изкове за причинени му неимуществени
вреди от поведението на ищеца изразяващи се в отправените от ищеца към ответника
реплики „******************, от разполагане на камера и прожектор, насочени към
дома и стаята в която спи в периода от ****** до ******, както и поради подаване на
множество сигнали в полицията от ищеца спрямо него.
Така предявените искове съдът намира за неоснователни и недоказани на
няколко отделни основания, и като такива следва да се отхвърлят изцяло. Това е така
защото по делото съдът приема за недоказани твърденията на ответника, че ищецът
го нарекъл „******************, както и че била разположена на камера и
прожектор, насочени към дома и стаята в която спи в периода от ****** до ******
Данни по делото, относно конкретните реплики, се изнасят единствено от св. И. И., но
съдът не ги кредитира. Както бе посочено, в тях се наблюдава ясна тенденциозност
(възприел е случката с боклука, но заявява, че е оставен до вратата на ищеца , а не
обективно случилото се – изсипан и разпилян в двора му). Този свидетел, както е
заявил, е страна по дела с ищеца и съпругата му. По делото се установи, че той е
причината за раздора в отношенията между ищеца и ответника, тъй като с автомобила
си прегражда ул. ******. Същият е заявил, че е санкциониран за неправилното
паркиране, като неминуемо счита, че вина за това има ищеца, сигнализирал в КАТ, а
не извършеното от него нарушение. От показанията му прозира явното недоволство
от сигналите на ищеца срещу него. Показанията на този свидетел се придържат
подозрително близко до изложеното в отговора и насрещния иск, както като теза,
така и като структура и последователност. Тези обстоятелства дават основание на съда
да не вярва на изложеното от него. Друг аргумент е и твърдението му, че ищецът е
имал поставен прожектор, който осветявал нощен стаята, в която ответникът спи.
Вярно е и че другият св. В. Б. сочи за наличието на такъв прожектор, осветяващ стаята
на ответника (негов чичо), но съдът не вярва и на него. Наличието на поставен
прожектор (към гледане на делото всички твърдят, че е премахнат) не се оспорва от
настоящия състав. Приема се обаче, че е обективно невъзможно да се постигне
описания в отговора и насрещния иск ефект. Св. В. Б. сочи, че разстоянието е 50-60
метра. Св. И. сочи 40-50 метра, поради което съдът приема за установена осреднена
дистанция от 50 метра. Първо, разстоянието е твърде голямо за да може дадено
осветително тяло да произведе лъч светлина без да се разсее. Второ и по - важно,
съдът възприе и ответникът разпозна своя дом, намиращ се през една къща от дома на
ищеца. Между двете сгради са налице множество високи дървета, които обективно не
биха пропуснали каквато и да е светлина, особено в сезона когато са се разлистили. На
възприетите видео записи ответникът едва разпозна своята къща, като се виждаха
единствено левият край от покрива и минимална част от етажна стена. Важно е да се
посочи, че до входа на двора на ответника е разположено улично осветление, което е в
непосредствена близост и осветява значително дома му, като е възможно да е налице
объркване откъде идва светлината.
Твърдяно е и, че този прожектор осветява зрителното поле на камерите. Отново,
съдът възприе записите и установи, че камерите работят много по добре без светлина в
тъмната част на денонощието, отколкото при наличието на изкуствен източник,
Само за пълнота следва да се отбележи, че реквизитите на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не са
налице, дори да бе прието, че горепосочените реплики са изречени. В чл. 39, ал. 1 от
Конституцията се регламентира свобода на словото, като рестрикциите на това право
са посочени общо в ал. 2 от същата разпоредба. В чл. 32 ал. 2 от Конституцията се
7
забранява лицата да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или
подлагани на други подобни действия без тяхно знание или въпреки неговото изрично
несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Изразите, които се твърди, че са изречени по адрес на ответника стоят най –
близо до чл. 147, ал. 1 НК – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или му
припише престъпление. В конкретния случай, съдът приема, че не е налице такова
поведение, а се дава оценка от ищеца на поведението на ответника. Изразът ****** не
е приписване на конкретно престъпление. Това е извод на ищеца от поведението на
ответника, който изключва захранването му. Дори израза – ******, също не
разколебава този извод. Този израз общоприето се ползва за лица, манипулирали
електромера си с цел занижаване на сметките за електроенергия. Такива спорове се
решават по гражданско-правен ред. Налице е специално престъпление по чл. 234в НК
в раздел Престъпления в отделни стопански отрасли, но то не попада сред
Престъпленията против собствеността, където е уредена кражбата.
Не е налице и нарушаване на забраната по чл. 32 ал. 2 от Конституцията. Тук
посочената норма има предвид конкретно и целенасочено следене и записване. В
случая са налице стационарни охранителни камери (записът е със случаен характер),
които дори не обхващат двора на ответника поради отдалечеността и наличието на
висока растителност. Ответникът е заснет когато изхвърля боклук в двора на ищеца,
когато влиза в неговия имот, когато се опитва да разруши една от камерите и когато е
в непосредствена близост. Една от тях е насочена към улицата, но не и към конкретен
имот. Ответникът не е изразявал несъгласие преди депозирана на насрещния иск.
Също така по делото са представени доказателства, че св. Т. Г. (собственик на имота, в
който са поставени охранителните камери) е регистрирана като оператор на лични
данни, което попада в изключенията по чл. 32 ал. 2 от Конституцията съгласно
приетото в Решение № 13 от 14.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2019 г., IV г. о., ГК.
Ищецът не е собственик на имота, в който са поставени камерите, а единствено ползва
същия като жилище.
По отношение на твърдението, че срещу ответника са подавани множество
сигнали от ищеца. По тези твърдения спор няма, че са обективно верни. Това се
установява и от приетата по делото прокурорска преписка.
В практиката си (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013
г., IV г. о., ГК), ВКС приема, че предявяването на иск поначало е правомерно. Това
обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко
друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в
чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
В Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., ГК се
приема, че добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява
с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната
подава молба по чл. 390 ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое
субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува
или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при
преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна.
В Решение № 53/04.04.2018 г. по гр.д. № 1913/2017 г. на ВКС и Решение №
758/11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г. на ВКС, както и в Решение № 245 от 5.11.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, се приема, че жалбоподателят е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
8
Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В
конкретния случай, както бе посочено, на база на доказателствата по делото, тази
задължително предпоставка не е налице.
Аналогично, в съдебната практика по наказателни дела също се приема, че
изявления направени в писма, жалби или показания до властите, не могат да се
считат за „разгласяване“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК защото техните автори не
възнамеряват да навредят на личните права, на репутацията на лицата, за които
те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от властите (Решение № 209 от 18.05.1982 г. по н. д.
№ 209/1982 г. ВС, Решение № 347 от 25.09.2009 г. по н. д. № 372/2009 г. ВКС, Решение
№ 418 от 12.11.2009 г. по н. д. № 458/2009 г., ВКС, и Решение № 452 от 12.10.2010 г. по
н. д. № 411/2010 г., ВКС).
При тези правни изводи е безпредметно да се изследват останалите реквизити
на исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от П. Б. Е..
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски за предявения от него иск и за защита по
насрещните такива. Предвид основателността на предявения от него иск и
неоснователността на насрещните, по правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК следва да
му се присъди изцяло сумата от 120,00 лева за заплатена държавна такса и 1000, лева
адвокатско възнаграждение, за което е указано, че е за двете претенции.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД П. Б. Е., ЕГН **********,
****************** да заплати на С. А. Г., ЕГН: **********, ******************
сума в размер на 3000,00 лева (частична претенция от обща в размер на 10 000 лева) -
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на това, че
ответникът е преминавал, без изрично позволение, през имота, обитаван от ответника
на ******, че на ****** ответникът е ****** през портата, в двора на този имот, че на
****** ответникът в ******. спрял електрозахранването в дома на ищеца, че на
****** ответникът отново отишъл до електрическото табло, намиращо се на улицата и
отново изключил електрозахранването в дома му, че това е сторено и в ******., както
и на ******, както и че ответникът нарекъл ищеца: ******************, а по късно
същия ден в ******. удря една от камерите на ищеца с дълъг прът, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (07.11.2024 г.) до
окончателното заплащане на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от П. Б. Е. искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. А. Г. да му заплати сума в
размер на 3500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в отправените от ищеца към ответника реплики
„******************, от разполагане на камера и прожектор, насочени към дома и
стаята в която спи в периода от ****** до ******, както и 1500,00 лева поради
подаване на множество сигнали в полицията от ищеца спрямо него, представляващи
злоупотреба с право.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК П. Б. Е. да заплати на С. А.
Г. сума в размер на 1200,00 лева разноски в настоящото производство, съобразно
изхода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10