Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
30.03.2020 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети януари Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2077 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. твърди в
исковата си молба, че на името на починалия брат на ответника - Д. Б.П., имало
открита при ищеца партида с № -, за имот в -, която се откривала по желание от
абоната и между тях възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът
се задължавал да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от
имота на абоната, а той се задължавал да му я плаща през месеца, следващ този
на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от длъжностните лица на ищеца, и задължени с чл. 33, ал. 2 от ОУ за
предоставянето на **услуги на потребителите му. При закъснения се начислявали и
лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. За периода 27.11.2015 г. до 17.01.2018 г. ответникът
и брат му П.Б.П., като наследници на починалият им брат Д. Б.П., дължали на
ищеца 170.84 лева за консумираната от домакинството вода, за което им
задължение била издадена квитанция № **********/01.02.2018 г., с 13.43 лева лихва
за закъснялото й плащане от 01.02.2018 г. до 11.12.2018 г. Поради неплащането й
в срока по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 30 дни от датата на изготвяне на
квитанция за задължението, ищецът подал до PC Стара Загора заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу дамата наследници -
ответникът и брат му П.Б.П.. Образувано било ч.гр.д. № 6478/2018 г. на СтРС и
издадена заповед на 20.12.2018 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът
подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, тъй като от
март
Ответникът Л.Б.П. оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения срок отговор и в хода на
делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 18.12.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК разделно срещу ответника и П.Б.П., за разглеждане на което е
образувано приложеното ч.гр.д. № 6478/2018 г. на СтРС, по което на 20.12.2018
г. съдът е издал исканата заповед, с която обаче е разпоредено ответникът и П.Б.П.
да заплатят солидарно на ищеца процесните вземания. На 26.02.2019 г., в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, само ответникът е подал възражение срещу тази заповед,
поради което на 12.04.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил
срещу него процесните искове, които поради това се смятат предявени на 18.12.2018
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че
собственик на процесния водоснабден имот в -, е бил братът на ответника – Д. Б.П.
и като такъв е бил потребител, и е имал открита при ищеца партида с № 0- за
доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този му
имот (л. 7-8). На 07.03.2013 г.
обаче, същият е починал (л. 56).
Страните не спорят, че за свои наследници по закон при равни права е оставил двамата
си братя – ответникът и П.Б.П. – чл. 8, ал. 1 ЗН (л. 57).
По делото няма данни някой от тях да се е отказал от наследството му или
изгубил правото да го приеме, което да е уголемило дела на другия от същото (чл.
53 ЗН). Нещо повече. От представената от ответника в съдебно
заседание квитанция е видно, че брат му П.Б.П. е подал на 13.06.2013 г.
декларация в О. за придобИ.е по наследство на горепосочения водоснабден имот,
каквато декларация и ответникът признава в съдебно заседание, че е подал на
същата дата за придобИ.е по наследство на този имот (л. 57 и 58).
Освен това в същото заседание ответникът призна и неизгодния за него факт, че
през декември 2017 г. е продал този имот, което се установява несъмнено и от
представената от ищеца и неоспорена от ответника справка по лице, от която е
видно, че на 20.12.2017 г., той и брат му П.Б.П. са продали на третото лице В.Г.
Д. процесния водоснабден имот (л. 29).
По този начин, още с подаването на 13.06.2013 г. на посочените им декларации за
придобИ.ето му по наследство, ответникът и неговият брат П.Б.П. мълчаливо са
приели наследството на покойния си брат Д. Б.П., който го е оставил в
наследство (чл. 49, ал. 2 ЗН). Това приемане е
произвело действие от момента на открИ.ето на това наследство на 07.03.2013 г. (чл.
48, изр. 2 ЗН). С приемането му ответникът е придобил поради това от 07.03.2013
г. и 1/2 идеална част от правото на собственост върху този имот
(чл.
48 ЗН). Приел е с това от същата дата и 1/2 част от правата и
задълженията на наследодателя му Д. Б.П. по сключения с ищеца при общи условия
договор за предоставяне на **услуги до този имот (чл. 48 и чл. 60, ал. 1 ЗН). Поради това, до размера на този му наследствен дял от 1/2
идеална част от правото му на собственост, ответникът е станал от 07.03.2013 г.
и страна - „потребител” по сключения от наследодателя му Д. Б.П. с ищеца - договор
за предоставяне на **услуги до същия имот, при влезлите в сила и действали до
27.09.2014 г. публично известни общи условия, които макар и ищецът да не е
представил по делото, са публикувани на страницата му в интернет (чл.
48 и чл. 60, ал. 1 ЗН). В този смисъл е и клаузата
на чл. 61, ал. 2 от същите ОУ, според която, при липса на споразумение между наследниците,
**операторът открива партида на всички наследници, които отговарят
пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници. Такава е и
клаузата на чл. 62, ал. 2 от сега действащите ОУ, в сила от 27.09.2014 г. (л.
48).
Понеже в случая няма
данни по делото наследниците на Д. Б.П. да са уведомили ищеца за смъртта му,
нито да са сключили споразумение между тях, кой от тях ще ползва предоставените
им от ищеца **услуги до този им наследствен имот, то съгласно чл. 48 и чл. 60,
ал. 1 ЗН, и чл. 61, ал. 2, изр. 2 от действалите до 27.09.2014 г. общи условия
на сключения от наследодателя им с ищеца при същите - договор за доставка на **услуги
до този имот, всеки от тези му наследници, с приемане на наследството му, става
страна по този договор и отговаря за задълженията по него към ищеца до размера
на наследствения си дял. Понеже делът на ответника от това наследство е 1/2
идеална част, с приемането му, същият е заместил от 07.03.2013 г., до този си
наследствен дял, наследодателят си Д. Б.П., в сключения с ищеца при посочените
общи условия договор за предоставяне на **услуги до процесния водоснабден
наследствен имот. А понеже делът на другия наследник П.Б.П. от това наследство
е също 1/2 идеална част, с приемането му, той е заместил от 07.03.2013 г., до
този си наследствен дял, наследодателят си Д. Б.П., в сключения с ищеца при
същите общи условия договор за предоставяне на **услуги до този имот.
По силата на този
договор, ищецът се е задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода
до и от този имот по партида с № 0-, а от встъпването му на 07.03.2013 г. в
същия договор, с приемане на наследството на посочения му наследодател, ответникът
се е задължил да плаща ежемесечно на ищеца 1/2 част от цената на тези услуги, в
30-дневен срок от датата на фактурирането им, защото такъв е наследственият му
дял от имота, до който се доставят от ищеца (чл. 6, т. 2, вр. с чл. 31, ал. 2 и
чл. 8, и чл. 61, ал. 2, изр. 2 от общите условия, при които е сключен този
договор и чл. чл. 5, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, и чл. 62,
ал. 2, изр. 2 от действащите от 27.09.2014 г. общи условия – л. 30-50). След
като с приемането на наследството на посочения си наследодател, ответникът е станал
съсобственик от 07.03.2013 г. на 1/2 идеална част от този водоснабден имот, той
се явява според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (ДВ бр. 88/2004 г.) –
потребител на предоставяните от ищеца **услуги по доставка за питейно – битови
нужди на питейна и отвеждане на канална вода до същия имот. Тези услуги, според
чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, се предоставят по силата на посочените публично
известни общи условия, както и по силата на действащите за останалата част от
исковия период, след 27.09.2014 г. - публично известни общи условия, одобрени с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 30-50), срещу
които няма данни нито наследодателят му, нито ответникът да е възразявал в
срока по чл. 8, ал. 4 от същата Наредба. Поради това, въпреки неоснователните му
доводи за противното, последните обвързват страните по делото и представляват
договора между тях за предоставяне на **услуги до водоснабдения имот за исковия
период (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.).
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, която е представила заключение, от което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, само т. IV-1-3 и 9, а в
останалата му част, като противоречащо на останалите доказателства по делото, не
възприема това заключение (чл. 202 ГПК).
От възприетата т. IV-1 на ЗСИЕ се установява, че за
процесния водоснабден имот има открита при ищеца партида с № 0- (л.
65). От същата точка на ЗСИЕ и представената с него карнета,
преценени съвкупно с представения от ищеца лихвен лист, се установява още, че поне
до 01.02.2018 г. тази партида се е водила на името на покойния брат на ответника
– Д. Б.П. (л. 7, 65 и 70). Това обстоятелство се
установява и от представената от ищеца процесна квитанция №
**********/01.02.2018 г., която също е издадена на името на този покоен брат на
ответника (л. 8).
Въпреки, че последният
е починал още на 07.03.2013 г., по делото няма данни нито ответникът, нито брат
му П.Б.П., да са изпълнили задължението си по чл. 61, ал. 1 от действалите до
27.09.2014 г. ОУ на ищеца, и в 30-дневен срок от смъртта му да са уведомили ищеца
за същата и поискали промяна на тяхно име на партидата с № 0- на процесния
водоснабден имот. Поради това и ищецът не е променял на тяхно име тази партида поне
до 01.02.2018 г. Въпреки, че на 20.12.2017 г. същите са продали след това този
имот на третото лице В.Г. Д., нито то, нито те са уведомили ищеца и за тази
промяна в собствеността му, въпреки че са били длъжни да сторят това в
30-дневен срок от същата на 20.12.2017 г. (чл. 61, ал. 1 от действащите
ОУ, л. 47). Ищецът също няма данни да е сменил служебно партидата на
този имот на името на новата му собственица В.Г. Д., въпреки, че още на 17.01.2018
г., по нейна молба/в нейно присъствие, негови служители са сменили индивидуалния
му водомер, видно от посочения в карнета протокол за смяната му с №
133477/17.01.2018 г., който ищецът също не е представил по делото (л.
70).
От същата карнета е
видно обаче, че в нея не са били отразявани никакви показания на този водомер до
смяната му на 17.01.2018 г. с посочения в същата протокол № 133477/17.01.2018
г., под който в тази карнета е добавено и „56 свален“, от което следва да се
приеме, че това са били отразените в този протокол показания на този свален с
него водомер при смяната му със същия протокол (л. 70).
Вместо това в същата карнета инкасатор на ищеца е отбелязал само, че имота е
необитаем (л. 70). От тази карнета, процесната
квитанция и представеното с експертизата досие на абонат (а
не електронен карнет, както неправилно е заключило вещото лице в т. IV-4
на ЗСИЕ, л. 64) е видно още, че именно цената от 170.84 лева на
отразените в този протокол показания от 56 м3 вода на този свален с него на
17.01.2018 г. водомер от процесния водоснабден имот, и припадащите се от общия
водомер 6.716 м3, ищецът е разпределил за плащане в процесната квитанция за
исковия период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018 г., на покойния брат на ответника
(л. 8 и 69-70).
Възраженията по
същество на ответника обаче, че не му дължи плащането на тази цена по тази
квитанция, защото няма доказателства ищецът да е предоставил за посочения в нея
исков период фактурираните **услуги по доставка на посочените в същата количества
вода, до и от имота, са основателни. Според нормите на чл. 32, ал. 1-4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., в относимата им за случая част, услугите **се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери (индивидуални
и общи в сгради - етажна собственост), данните от които се
установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитането им и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане (на
показанията на електромерите – б.р.) по електронен път. Тежестта
да докаже при това положение по делото пълно и главно, тоест несъмнено, че общия
и индивидуалния водомери в имота на ответника и брат му П.Б.П., са отчели за исковия
период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018 г. фактурираното в процесната квитанция за
плащане горепосочено количество изразходвана вода от 62.716 м3, се носи от
ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче няма
данни никой от тези водомери да е бил с радиомодул и поради това да се е отчитал
по електронен път през същия исков период, защото само водомерите с такъв модул
могат да се отчитат по такъв/елекронен път по смисъла на чл. 32, ал. 4 от
посочената Наредба. Поради това съдът не възприема, поради нейната
необоснованост, и т. IV-5 от ЗСИЕ, в която
вещото лице е заключило, че отразените в процесната квитанция количества вода
за исковия период, отговаряли на електронния карнет при ищеца (л.
64). Ето защо намери, че отчетените от общия и индидивуалния
водомери на имота данни за изразходваните за същия период количества вода,
следва да се установят съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. - от
представената от ищеца карнета (л. 70). В
същата обаче не е отразявано никакво изразходвано количество вода в процесния
имот за исковия период с подпис на потребител/негов представител, който да
удостоверява това (л. 70). Тъкмо напротив. В тази
карнета, за същия исков период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018 г., е отразено от
инкасатор на ищеца само, че имота е бил необитаем и поради това същият
инкасатор не е отразявал в тази му карнета никакви отчетени от водомерите, с
подпис на потребител/негов представител, количества вода. Нито е начислявал
служебно такива в същата карнета за този период (л. 70).
Вярно е, че по делото
няма и данни в подкрепа на твърденията на ответника, да е
уведомявал ищеца, след смъртта на брат си Д. Б.П., че имота няма да се ползва. Нито
да е осигурил за периода от 07.03.2013 г. до 20.12.2017 г., през който, заедно
с другия му брат П.Б.П., са били по наследство съсобственици на този имот, достъп
до същия на служители на ищеца, за отчитане на водомерите му, което е тяхно
задължение по чл. 35, ал. 3 от Наредба 4/14.09.2004 г., във вр. с чл. 5, ал. 1,
б. „а“ от ОУ, в сила от 27.09.2014 г. Няма и данни никой от тях да е уточнявал
с ищеца удобно за двете страни време за отчитането им с в срок не по-късно от
една година от последното им отчитане (чл. 35, ал. 4 от
Наредба 4/14.09.2004 г.). Но също така е вярно,
че при това положение ищецът е бил длъжен да състави за това обстоятелство
протокол по чл. 35, ал. 5 от Наредба 4/14.09.2004 г. и изчисли разхода на вода,
включително и за исковия период, по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба
4/14.09.2004 г., което няма данни да е сторил, а именно така са повелявали за
този период нормите на чл. 35, ал. 5 и 6 от Наредба 4/14.09.2014 г.
Нещо повече. От карнетата
е видно, че в същата няма данни нито за исковия период, нито преди 07.03.2013
г., когато собственик на този имот е бил все още покойният брат на ответника - Д.
Б.П., инкасатор на ищеца да е отразявал показанията на общия и инвидуалния му водомери,
нито служебно да е начислявал вода в тази карнета (л. 70). А
по делото няма други данни за периода от 07.03.2013 г. до 20.12.2017 г., включващ
и исковия период, когато ответникът и брат му П.Б.П. са били по наследство съсобственици
при равни права на същия имот, ищецът да е доставял до него отчетените в този
карнет едва при смяната на индивидуалния му водомер на 17.01.2018 г. показания
от 56 м3 вода, сменен по молба на закупилата още на 20.12.2017 г. този имот от същите
- нова негова собственица Валентина Господинова Д.. А именно въз основа на тези
показания на този водомер при тази му смяна на 17.01.2018 г., ищецът е
фактурирал за плащане посочените количества вода в издадената на 01.02.2018 г. на
покойния брат на ответника процесна квитанция, видно от последната и тази
карнета (л. 8 и 70).
Тези показания обаче,
не могат да послужат сега като основание на ищеца за начисляване на същите
количества вода за плащане за миналия исков период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018
г., нито на покойния брат на ответника, нито на приелите наследството му
ответник и П.Б.П.. Не само защото в карнетата няма отразявани никакви
първоначални показания на същите водомери до смяната на индивидуалния му
водомер с посочения протокол на 17.01.2018 г. Но и защото, страните не са съставяли
протокол по чл. 42, ал. 1 от ОУ с първоначалните му показания, та да може да се
фактурира сега за плащане на ответника и брат му П.Б.П., разликата, при реалния
му отчет при смяната му по смисъла на чл. 42, ал. 2 ОУ
(л. 43).
Поради това не може ищецът да оправдава и с тази клауза на чл. 42, ал. 2 от ОУ
начисляването в процесната квитанция за плащане на тази посочена в нея разлика
от 56 м3 от показанията на същия свален с протокола, посочен в процесната
карнета, водомер, и припадащата й се такава от общия, защото същата клауза на
чл. 42, ал. 2 от ОУ безусловно предпоставя за своето приложение, тази разлика
да е определена по реда на ал. 1 на чл. 42 ОУ – с изготвен от страните още при
спиране на отчитането констативен протокол, с отразени в него първоначални показания
на тези водомери. А такъв протокол по делото няма данни страните да са
изготвяли до смяната на 17.01.2018 г. на индивдиуалния водомер. Освен това по
делото няма и данни служители на ищеца да са отчитали реално показанията му до
смяната му с протокола от 17.01.2018 г. Поради това съвсем не могат да се
приемат за достоверни и посочените в карнета негови показания от 56 м3 при тази
му смяна със същия протокол, а още по-малко те могат да се отнесат точно за
исковия период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018 г., както неправилно е сторил
ищеца, и то при положение, че няма и данни този водомер да е реално отчитан от
негов служител преди и по време на същия период до смяната му на 17.01.2018 г.,
та да може да се отнесе тази разлика именно за същия исков период. От друга
страна показанията му в отразения в карнетата протокол, не могат да се
фактурират за плащане на ответника и брат му П.Б.П. и защото, към датата на
смяната му на 17.01.2018 г., същите вече не са били собственици на този имот, в
който е бил монтиран, защото са го продали още на 20.12.2017 г. на третото лице
В.Г. Д., по молба/в присъствие на което е бил сменен този водомер (л.
29 и 70). А няма данни въз основа на които да се приеме, че именно
те, за миналия исков период от 27.11.2015 г. до 20.12.2017 г., а не тази му нова
собственица в периода от 20.12.2017 г. до смяната му на 17.01.2018 г., е
разходвала посочените в протокола за същата количества вода от 56 м3. А в този
случай, тъй като нито тя, нито ответникът или брат му П.Б.П., са спазили изискванията
на чл. 61, ал. 1 от действащите ОУ, и не са уведомили ищеца в 30-дневен срок от
смяната на 20.12.2017 г. на собствеността на имота, то съгласно чл. 63, ал. 2
от общите условия, новата му собственица следва да плати всички дължими за същия
имот суми след датата на промяната на собствеността му на 20.12.2017 г. (л.
48).
Този извод не търпи
промяна от клаузата на чл. 64, ал. 1 от ОУ, която в случая е неприложима. Защото,
макар и ответникът и брат му П.Б.П. да не са уведомили ищеца за смяната на
собствеността на този имот, по делото няма и доказателства, от които да се
установява несъмнено, дали и какви са дължимите от тях суми до датата на смяната
на партидата му на името на новата му собственица, съобразно обаче акта за
прехвърляне на собствеността му на 20.12.2017 г., както е уговорено в чл. 64, ал. 1 от ОУ
(чл.
154, ал. 1 ГПК). Наличието/липсата на такива дължими суми се определя съгласно
чл. 32, ал. 1-4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. - въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на ищеца, отчетено
чрез монтираните водомери (общ и индивидуален),
данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитането им и подписа на потребителя/негов представител, тъй като в
случая е нямало отчитане по електронен път. А в представената карнета няма
отчетени/отразени по този начин за същия период никакви количества доставена/разходвана
вода до/от този имот (л. 70). Поради
това и клаузата на чл. 64, ал. 1 от ОУ, не би могла в случая да оправдае
начислената от ищеца в процесната квитанция за плащане на покойният брат на
ответника/неговите наследици цена от 170.84 лева за доставена за миналия исков
период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018 г. питейна и отведена и пречистена
канална вода до същия имот. А други несъмнени доказателства за измереното от общия
и индивидуалния му водомери за същия период количество изразходвана вода за
посочения в тази квитанция исков период, ищецът, чиято е тук доказателствената тежест,
не е представил и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Този извод не търпи
промяна и от посоченото в т. IV-6-8 на ЗСИЕ, че ищецът
бил фактурирал редовно на покойният брат на ответника за плащане тази цена в
процесната квитанция, която след това и осчетоводил редовно в счетоводството си,
включил я в дневника си за продажби и в справката си декларация по ЗДДС в
месеца на издаването й (л. 64).
Не само защото това й издаване и осчетоводяване е нередовно, защото вписаното в
нея количество вода не отговаря на карнета, а липсват и данни за начина на
начисляването му с тази квитанция именно за миналия исков период от 27.11.2015
г. до 17.01.2018 г., която квитанция освен това не само е издадена на починало
лице Д. П., но и на 01.02.2018 г., повече от месец след продажбата на имота от наследниците
му, на новата му собственица В.Г. Д.. Поради това няма основание да се заключи,
че издаването и осчетоводяването на тази квитанция от ищеца е редовно, съгласно
ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, защото противоречи най-малко на принципите
за текущо начисляване и документална обоснованост. Поради това съдът не
възприема и т. IV-6-8 на ЗСИЕ (л. 64).
А тази нередовно издадена и осчетоводена от ищеца квитанция, не може сега да му
служи по делото като доказателство/основание за дължимост от ответника и на припадащата
му се с оглед наследствения му дял половина от фактурираната за плащане в нея искова
сума от 170.84 лева, за доставена за миналия исков период от 27.11.2015 г. до 17.01.2018
г. питейна и отведена и пречистена канална вода до процесния водоснабден имот (чл.
182 ГПК и чл. 55, ал. 2 ТЗ). Но и защото, основанието
за плащането й не е нито тази издадена от ищеца за плащането й квитанция, нито редовността
на осчетоводяване й от същия, а реално доставените/разходвани количества вода
до имота за исковия период (в този смисъл Р
1064-2003-I г.о. и Р 987-2004-ТК на ВКС). А последните се установяват
според чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. – само чрез отбелязването им в
карнета, с подписа на потребител/негов представител, а в представената по
делото карнета няма отразени по този начин никакви количества
доставена/разходвана вода до този имот за исковия период. А други доказателства
да е доставил посочената в същата квитанция вода до/от този наследствен имот за
исковия период, ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и
липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от него искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че му дължи процесните
вземания от 170.84 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена
и пречистена канална вода за исковия период, с 13.43 лева мораторна лихва от 01.02.2018
г. до 11.12.2018 г. и законна лихва върху главницата от 18.12.2018 г. до
изплащането й, за изпълнение на които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, са
недоказани още в своето основание. Защото тази фактурирана на покойният му брат
за плащане цена за посочените в процесната квитанция **услуги за същия период,
се определя според чл. 32, ал. 1 и 4 Наредба № 4/14.09.2004 г. именно въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на ищеца, отчетено от водомерите в процесния наследствен имот, чрез
отбелязването им в карнета, с подпис на потребител или негов представител. А в
представената от ищеца карнета не са отчетени по този начин никакви количества
вода за исковия период. А други доказателства, които да доказват пълно и
главно, тоест несъмнено, да е доставил за същия период на ответника/брат му П.П.
фактурираните в процесната квитанция количества вода до процесния наследствен имот,ищецът
не е представил и липсват по делото. А именно и само доставката/разходването на
такава вода до и от същия имот е основанието по чл. 32, ал. 1 Наредба №
4/14.09.2004 г. за възникване и съществуване на претендираното от ищеца главно вземане
за плащане на цената й от 170.84 лева. Ето защо предявеният от ищеца против
ответника главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на такова негово
вземане за същата цена, се явява недоказан още в своето основание. Такива, с
оглед обусловеността им от неговата основателност, се явяват поради това и предявените
от ищеца в обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на негово вземане и за 13.43 лева мораторна лихва за забава в
плащането й от 01.02.2018 г. до 11.12.2018 г., и акцесорното му искане за признаване
съществуването на негово вземане и за законна лихва върху същата цена от 14.03.2019
г. до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г.). Поради това, като неоснователни,
тези предявени против ответника искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъдат отхвърлени
изцяло, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер,
защото това се явява безпредметно.
При този изход на делото,
само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото и в заповедното
производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т.
12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК). В същите обаче няма
данни той да е сторил такива, нито е налице негово искане за присъждането им,
поради което такива не му се присъждат (чл. 6, ал. 2 и чл. 78,
ал. 3 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „В.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на Л.Б.П., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 170.84
лева за главница от неплатена цена на доставена от 27.11.2015 г. до 17.01.2018
г. питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № - за имот в -, с 13.43
лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 11.12.2018 г., и законна лихва върху
главницата от 18.12.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед № 3684/20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6478 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд,
както и искането на „В.” Е. за присъждане на сторените в това заповедно и
настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: