№ 1591
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430103360 по описа за 2025 година
Обективно евентуално съединени искове с правно обективно чл. 22
3ПIK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл,26, ал.1
ЗЗД, ВР. чл, 22, ВР. с чл.11, чл. 19 3ПК, и чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с
чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
С. П., ЕГН**********, *** против ***, *********, със седалище и адрес на
управление: ***, в която се твърди, че на 10.03.2022 г. между ищеца в
качеството му на заемополучател и „***" ООД с търговска марка „***“ в
качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски заем № ***
към искане № ***. Твърди, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили
основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза
размерът на заема е 800 лв. За предоставения кредит заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от
Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,91%.
Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11
месечни вноски, дължими с падеж петък, от които 1 вноска от 6,23 лева и 10
вноски по 83,47 лв. Твърди, че в чл. 5.1 от Договора страните са се договорили,
че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчители, като са поставени множество условия за това. При един
1
поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7
минимални работни заплати, а при двама — поне 4; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
получаваните трудови доходи. Твърди, че съгласно чл. 11 ал. 2 от договора,
при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в
размер на 237,07 лв. Твърди, че въпреки формално дадената възможност на
кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със
сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в
размер на 237,07 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото
начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 98 лв.,
а общото задължение ще бъде в размер на 1078 лв. Счита, че към процесния
договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Счита, че уговорената в
чл. 11 от Договора неустойка противоречи па множество императивни правни
норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. На първо
място счита, че с уговорената неустойка се пели да се заобиколи предвидения
максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение
само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и
така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Счита,
обаче че същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК.
То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит,
известен е па кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се
потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за
неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Твърди, че
договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел
увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е
недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури
обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Твърди, че
срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с
2
големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е
счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради
което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв
смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде
осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е
обичайната практика. Твърди, че видно от представения погасителен план
възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява
на 40,93 лв., а неустойката в размер на 237,07 лв., с което реалният ГПР става
близо 86.53%. На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза
и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и
добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД
договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3
от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за
нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. Твърди, че процесната неустойка е
предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а
не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно
и от размера й същата е в размер на близо 41% от предоставения заем, без да
става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил
кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди
да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с
договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати.
Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. Твърди, че цитираната клауза нарушава добрите нрави й
противорече на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение Лр 181 от
26.02.201^г., по т.д. 4386/2013г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247
3
от 11.01.2011г. по т.д. |\Г° 115/2010г. на ВКС. Следва сьщо да се има предвид,
че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение
в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция. На следващо място
счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от
ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за
недопустимо. Освен това счита, че клаузата на чл. 6 от Договора е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, Същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за
потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води
до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съдът да се
произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.
Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа
годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита.
Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и
непосочването на компонентите, които влизат в нея, с цел заобикаляне
ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на
задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който е основание за
недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл решение
№ 262394 от 15.07.2022 г. по е. гр. д. № 3657 / 2021 г. на Възз. Ш-в състав на
Софийски градски съд: Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент
на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
4
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
Моли да бъде прогласена недействителността на договор за
потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и „***” ООД на
основание чл. 22 3ПIK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на
основание чл,26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл, 22, ВР. с чл.11, чл. 19 3ПК, , при условията
на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата
предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***, сключен между
ищцата и „***" ООД, с ЕИК: ********* предвиждаща заплащането на
неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11,
чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който твърди, че процесните договори са напълно погасени, поради което и
поради това, че кредиторът не разполага с никаква правна възможност да
изисква каквито и да било допълнителни суми по тях, за кредитополучателя
липсва правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за
нищожност, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си с
единствено с осъдителни искове. Счита, че с разглеждането на исковете ще се
създаде условия за злоупотреба с права, като ищецът ще предяви
осъдителните си претенции в отделно производство, в което отново ще
претендира разноски. Твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като в
един и същ ден ищецът е предявил още множество подобни искове, с предмет
същите клаузи от други договори, които са уважени и целта на предявяването
на исковете е единствено генериране на повече съдебни разноски, които да
бъдат възложени в тежест на ответника, поради което счита, че това
процесуални поведение на ищцата представлява злоупотреба с право. Счита,
че делата трябва да бъдат съединени в едно производство, а ако това не бъде
сторено, то да бъдат присъдени разноски само за едно от производствата.
Позовава се на съдебна практика. Оспорва основателността на предявените
искове. Излага множество правни и фактически съображения, за обосноваване
действителността на оспорения договор и клауза. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира направените разноски.
5
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
От Договор, Погасителен план и СЕФ /л.6—13 от делото/ се установява,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
***/10.03.2023г., съгласно който „***“ ООД има качеството на заемодател, а
ищцата на заемател. Според договора за заем, размерът на отпуснатия заем
възлиза на 800 лв., с единадесет едноседмични вноски, обща сума за плащане
840,93лв., при ГЛП от 40,05% и ГПР от 49,91%. В чл.5 от договора е
уговорено, че договорът за кредит следва да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на посочените изисквания, а именно: едно
иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работа заплача за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различие от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5
от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер
на 237,07 лева, която той е уговорено да се заплаща разсрочено ведно с
погасителната вноска.
Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да
предостави на заемателя уговорената заемна сума.
Установява се от Решение №352/26.03.2024г., постановено по гр.д.№
********** 6704/2023г. по описа на РС-Плевен, че е прогласена за нищожна,
на осн.чл.26 , ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем
№ ***/10.03.2023г., сключен между П. С. П., ЕГН********** и „***“ ООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в ***. Със същото
решение е осъден на осн чл.55, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ
на П. С. П., ЕГН**********, сумата от 237,07 лева, представляваща
6
недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва от 29.11.2023г. до
окончателното изплащане.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Решение №352/26.03.2024г., постановено по гр.д.№ **********
6704/2023г. по описа на РС-Плевен, с което е прогласена за нищожна, на
осн.чл.26 , ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем №
***/10.03.2023г., сключен между П. С. П., ЕГН********** и „***“ ООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в *** е влязло в сила и
има сила на присъдено нещо между страните, поради което предявеният като
евентуален иск в настоящето производство за прогласяване на да бъде
прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за
паричен заем № ***, сключен между ищцата и „***" ООД, с ЕИК: *********
предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, се
явява недопустим на осн. чл. 299 ал. 1 от ГПК и на осн. ал. 2 от същата
разпоредба следва производството по него да бъде прекратено, поради
първоначална недопустимост при предявяването му.
Главният предявен иск – за прогласяване на
нищожност/недействителност на Договор за потребителски кредит №
***/10.03.2023г е допустим. Горепосоченото влязло в сила решение касае
прогласяване на недействителност само на една от клаузите по договора и
връщане за платената сума по тази клауза, но по този договор са налице и
други плащания извън главницата – напр. за договорна лихва, които плащания
биха могли да са недължими при установяване на недействителността на
целия договор за кредит. При това положение ищецът има правен интерес от
предявяване на главния иск в настоящето производство и предявеният иск с
правно основание чл. 22 вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е допустим.
Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по Договор за потребителски кредит № ***/10.03.2023г по
чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
7
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните
по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че
императивно определеното съдържание на договора е налице.
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими
са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ
8
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 49,91 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Предвидената в Договор за потребителски кредит № ***/10.03.2023г. сума в
размер на 237,07 лв. за неустойка, следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49,91 %/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
9
разбираем начин чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на 237,07 лв. за неустойка,
оскъпява кредита, още повече, че тази сума е включена в погасителния план с
подписването на същия.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Очевидно е, действителния размер на ГПР, определен след включване на
сумата за неустойка за непредставено обезпечение многократно надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от
своя страна е заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на
клаузата касаеща договарянето на неустойка за непредставено обезпечение, но
и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Като не е посочил коректно неговата стойност и не е
включил стойността на неустойката, кредиторът е нарушил изискванията на
закона, което води до недействителност на цялата сделка, с оглед разпоредбата
на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. На основание изложеното,
предявеният иск чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е изцяло основателен, по
изложените съображения и констатирани противоречия и заобикаляне на
нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
10
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 265 лв. от общо 530 лв./50,00 +480 лв./
съразмерно с уважената част на претенцията, като се взема предвид и
частичното прекратяване на производството по предявеният евентуален иск.
На основание чл.78, ал.4 ГПК има право на разноски за частичното
прекратяване на делото, но въпреки че е направено искане за присъждане на
такива, по делото не са представени доказателства за направени разноски,
нито е представен списък по чл.80 ГПК.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1. т. 10 ЗПК по иска, предявен от П. С. П., ЕГН**********, *** против
***, *********, със седалище и адрес на управление: *** договор за
потребителски кредит № *** от 10.03.2023г. поради противоречие с нормите
на ЗПК.
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 299 ал. 2 от ГПК, като недопустим ,
предявеният евентуален иск за прогласяване на нищожност на неустоечната
клауза в чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 10.03.2023г.,
сключен между П. С. П., ЕГН **********, и „***“ ООД, ЕИК *********,
поради противоречие със закона и добрите нрави, неравноправност по
смисъла на чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, *********, със седалище
и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на П. С. П., ЕГН**********, ***
сумата от 265,00 лв. направени по делото разноски.
Решението, в частта с която е частично прекратено производството по
делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11