Р Е Ш Е Н И Е
№1082
гр.Перник,
03.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело
№ 5950 по
описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.П.Г. срещу
“Банка ДСК” ЕАД с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: 8967,10 лв. – главница по договор за кредит от
27.03.2007г., сумата от 4709,95лв. – мораторна лихва изтекла за периода
30.12.2008г. -08.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.02.2011г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 797,08лв. за които суми са
издадени ЗИПЗ от 21.02.2011г. и изпълнителен лист от 21.02.2011г. по ч.гр.д. 5236/2011г.
по описа на СРС и е образувал изпълнително дело № 732/2011г. по описа на ЧСИ –
Б. Б. с район на действие СГС, поради новонастъпили факти – погасяване по
давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на
изпълнителното производство. Претендират се разноски.
В срока за отговор ответното дружество „Банка
ДСК“ЕАД дава становище за недопустимост на предявения иск, доколкото процесното
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.11.2015г. на „ОТП Факторинг България“ЕАД. При условията на евентуалност заявява, че
искът е недопустим и неоснователен и на друго основание. Заявява, че цитираното
изпълнително дело е прекратено по перемпция като както от страна на ответника,
така и от страна на „ОТП Факторинг България“ ЕАД не са предприемани действия по
принудителното събиране на вземането. Заявява се, че висящ изпълнителен процес
срещу ищеца липсва, поради което той няма правен интерес от воденето на
настоящия иск. Прави се искане за привличане на трето лице-помагач „ОТП
Факторинг България“ЕАД. Претендират се разноски за производството. за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Иска от съда да отхвърли същите, тъй като вземането е
дължимо. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален
представител, който заявява, че поддържа исковата молба. Излага съображения за
уважаване на претенциите, заявени с нея. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество се
представлява от процесуален представител, който поддържа депозирания отговор.
Заявява, че не повод за образувнето на производство от тяхна страна не е даван,
поради което не следва в полза на ищеца да бъдат присъждани разноски.
Третото лице помагач «ОТП Факоринг Бълагария» ЕАД се представлява от
юрисконсулт, който твърди, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а на
ищеца да не бъдат присъждани разноски.
Съдът, преценявайки доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеният по делото изпълнителен лист издаден по ч.гр.д №5236/2011г. по описа на Софийски
районен съд против Г.П.Г.
и Т. Р. А. солидарно са осъдени да заплатят на „Банка ДС“ЕАД сумата от
8967,10лв. – главница по договор за кредит от 27.03.2007г., ведно със законната
лиха върху главницата считано от 09.02.2011г. до окончателното й изплащане,
сумата 4709,95лв. – лихва за забава, изтекла за периода 30.12.2008г. –
08.02.2011г., както и сумата от 797,08лв. – разноски по делото.
Установява се от приложения по делото препис
от изпълнително дело №732/2011г. на ЧСИ Б.Б., че същото е образувано с нарочна
писмена молба от 08.07.2011г., в която са посочени изпълнителни способи. Видно
от отбелязване на гърба на находящия се по делото изпълнителен лист и влязло в
сила постановление за прекратяване на цитираното изпълнително дело, че то е
прекратено на основание чл.438, ал.1,т.8 от ГПК. Последното валидно
изпълнително действие предприето по делото е от 26.09.2011г. – изпращане на
запорно съобщение до работодателя на ищеца.
Приет като писмено
доказателство по делото е договор за цесия от 20.11.2015г. сключен между
ответника „Банка ДСК“ЕАД и третото лице – помагач „ОТП
Факторинг България“ЕАД видно от който
пакет от вземания са прехвърлени на третото лице, като в този пакет от
вземания е включено и процесното
вземане.
„ОТП Факториг
България“ЕАД са упълномощени да уведомяват длъжниците по прехвърлените
вземания, като до настоящия ищец е изпратено уведомление за извършената цесия,
но видно от отбелязването на обратната разписка лицето е непознато на адреса.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Отрицателния установителен иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК,
като същия е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и
надлежно упражняване правото на иск, които предпоставки са налице в настоящия
процес. По
направеното възражение от ответника за недопустимост на производството, съдът
счита, че е налице правен интерес за предявяване на иска, тъй като сумата по
изпълнителния лист не е събрана в цялост и е налице висящо изпълнително
производство. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят
е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК.
Същевременно
както е възприето от актуалната съдебна практика въпросът касаещ пасивната
процесуална легитимация на страните е по същество и не касае допустимостта на
предявения иск.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът следва да
се основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има
значение да не се допуска преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като
по този начин се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с
влязло в сила съдебно решение.
За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване правопогасяванощо си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
вземанията.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези
факти, като докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване
на предвидената в закона погасителна давност, както и да докаже възраженията си
в отговора за липса на пасивна процесуалноправна легитимация.
От приложените по делото доказателства, се установява, че
ответникът е продал вземането си към ищцата, чрез договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.11.2015 г. сключен между "Банка
ДСК" ЕАД и "ОТП Факторинг България" ЕАД. Към договора приложен и
приемо-предавателен протокол от 04.12.2015г. видно от който процесното вземане,
страна по което е и ищецът в настоящото произвдство също е било включено в
пакета кредити, които са прехвърлени с цитирания договор. Приемо-предавателният
протокол е подписан от двете страни, поради което следва да се приеме, че със
същото действително са прехвърлени описаните в него вземания.
С оглед изложеното съдът намира за основателно твърдението
на ответника, че не е процесуално правно легитимиран да отговаря по настоящия
иск, по следните съображения:
Според задължителната съдебна практика/ Тълкувателно
решение №142-7 от 11.11.1954г. ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т.д. №12/2009г., II т.о./, за да има действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента /стария кредитор/,
като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Според цитираната съдебна практика законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се
обезпечи точното изпълнение на задължението му. Според решение №123/24.06.2009
г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г. II т.о, законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство /какъвто е настоящия случай/ и
няма как да бъде игнорирано като по правилата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва
да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от
значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, в случая самия отговор на исковата молба, а връченото
с него уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до
длъжника. Установи се по несъмнен начин, а и нямаше спор по този въпрос, че към
отговора на исковата молба е приложено уведомление /екземпляр от което се
намира на лист 28 от делото/, изходящо от цедента и адресирано до ищеца, с
което го уведомява за извършената цесия, като препис от това уведомление, ведно
с препис от отговора на исковата молба са връчени на ищеца с определението на
съда по чл. 140.
По изложените съображения, съдът намира, че така предявения
иск срещу ответника по настоящото дело е неоснователен и следва да се отхвърли,
без същия да се коментира по същество, тъй като се установи, че ответникът не е
страна по твърдяното материално правоотношение.
Предвид горното предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищецът
не следва да бъдат присъждани разноски за производството.
При този изход на спора в тежест на
ищецът следва да бъдат възложени направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Г., ЕГН **********,
и адрес: *** против "Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, Район „Оборище“, ул. „Московска“ №19, иск за признаване
на установено спрямо ищеца, че не дължи на "Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 8967,10
лв. – главница по договор за кредит от 27.03.2007г., сумата от
4709,95лв. – мораторна лихва изтекла за периода 30.12.2008г. -08.02.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 797,08лв. за които суми са издадени ЗИПЗ от 21.02.2011г. и
изпълнителен лист от 21.02.2011г. по ч.гр.д. 5236/2011г. по описа на СРС и е
образувано изпълнително дело № 732/2011г. по описа на ЧСИ – Б. Б. с район на
действие СГС като неоснователен. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********, и адрес: *** да заплати на Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Район
„Оборище“, ул. „Московска“ №19 сумата от 300лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на "ОТП
Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Оборище“ бул. „Княз Александър Дондуков“ №19.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: