Решение по адм. дело №140/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

 

Образувано е по жалба подадена от А. О. А. с адрес за кореспонденция [населено място], [жк], [адрес], ап.* против Заповед № 18-1911 от 07.03.2025г., издадена от Началник СГКК – Монтана, с която на основание чл.21, ал.1 и чл.59, ал.1 АПК във вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], община Берковица, одобрени със Заповед № РД-18-564/25.10.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, по Заявление № 01-114652 от 11.02.2025г. и приложения към него проект за изменение на КККР, за който е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-315406 от 03.12.2024г. на СГКК – Монтана, състоящо се в заявено изменение за отстраняване на непълнота или грешка – промяна на границата между поземлени имоти – образуване на поземлени имоти с проектни идентификатори № 05654.500.911 и №05654.500.912. В жалбата и уточнението по нея се излагат доводи, че заповедта е издадена при липса на компетентност, не е съобразено с материалния закон и целта на закона, поради което са налице основанията за отмяна по чл.146, т.1,т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че заявеното изменение е регламентирано от законодателя в глава шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Легална дефиниция за „непълноти или грешки“ е дадена в § 1,т.16 от ДР на ЗКИР, като е изпълнена и предписаната в чл.51 от ЗКИР процедура. Сочи се, че съгл. ТР №8 от 23.02.2016г. по т.дело №8/2014г. на ОСГК на ВКС одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статус на имотите. Не споделя възражението на заинтересованото страна, че същата притежава ид.части за които е подадено изменени, тъй като същата е заявила това свое право единствено и само въз основа на предходно погрешно отразяване чиято поправка се иска с изменението. Твърди, че отказаното от страна на СГКК – Монтана правилно отразяване на имотните граници на имота му, води до нарушение на материалния закон и издадената заповед несъответства с целта на закона. Липсва съставен акт за непълноти и грешки, който да е подписан от заинтересованите страни, като по този начин не е спазена законноустановената процедура при постановяване на отказа. Липсата на компетентност обосновава с факта, че е налице заповед за заместване, а самата заповед е подписана с електронен подпис на Началника на СГКК. Моли за отмяна на заповедта при липса на компетентност, в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост.

В съдебно заседание жалбоподателя А. О. А. редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат А. Л. от САК, поддържа жалбата си, като подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Моли за отмяна на заповедта и претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от заинтересованата страна.

Ответникът по жалбата – Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Монтана, редовно призован не се явява и не се представлява. При изпращане на административната преписка претендира разноски, без да ангажира доказателства за сторените такива и депозира възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение в случай на неблагоприятен изход от делото.

Заинтересованата страна С. В. К., редовно призована не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Б. И. от АК – Монтана, която оспорва жалбата, като навежда доводи за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Подробни доводи развива в представена па делото писмена защита. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Административен съд Монтана след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изготвената съдебно – техническа експертиза, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателя се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР с обща площ от около 2010 кв.м. в УПИ IV-359 и V-359 в кв.39 и адрес [населено място], [улица]по силата на нотариален акт №193, том II дело №321 от 16.05.2016г. с вх. Рег. №702 на Служба по вписванията – [населено място] видно от л.20 по делото. Заинтересованата страна С. В. К. се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР с площ от 2599 кв.м. в УПИ VI – 358 и VII – 358 в кв.39 и адрес [населено място], [улица]по силата на нотариален акт №75, том III дело №424 от 11.07.2022г. с вх. Рег. №3472 на Служба по вписванията – [населено място], видно от л.21 по делото. От жалбоподателя А. О. А. до АГКК е подадено заявление вх.№ № 01-114652 от 11.02.2025г. в което е заявено нанасяне на промени в кадастралната карта, изразяващи се в коригиране границата между поземлени имоти с [идентификатор] и 05654.500.359, видно от л.26 по делото

Видно от обяснителната записка с проекта се предвижда промяна на границите на поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ.Берковица, обл.Монтана, като изменението се състои в отстраняване на непълнота и грешка – коригиране на границата между поземлени имоти с [идентификатор] и 05654.500.359, като се образуват поземлени имоти с проектни идентификатори 05654.500.911 и 05654.500.912. Към проекта са приложени скица – проект; кадастрален регистър на недвижимите имоти; протокол за трасиране; обяснителна записка; комбинирана скица и цифров модел.

От АГКК е издадено удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР на основание чл. 55, ал.3 от ЗКИР №25-315406 от 03.12.2004год. за поземлени имоти с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359, като е прието, че проектът отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл.14 и чл.16 от Наредбата № РД-02-20-04 от 11.10.2016 година за предоставяне на услуги от КККР.

На основание чл.26, ал.1 от АПК ответникът е изпратил уведомления до заинтересованата страна – С. В. К. на л. 27 от делото, с което съобщил за откритото административно производство изразяващо се в отстраняване на непълноти или грешки – коригиране границата между поземлени имоти с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359, като се образуват ПИ с проектни идентификатори 05654.500.911 и 05654.500.912, въз основа на удостоверение за приемане на проект с №25-315406 от 03.12.2024г. и за възможността да изрази становище във връзка с него. В указания от административният орган 7-дневен срок е постъпило възражение рег. № 02-1336889/21.02.2025г. от С. В. К., срещу поисканото изменение на КККР, като изразява несъгласие със същото и представя протокол №11 за трасиране, означаване и координиране на ПИ с [идентификатор] по одобрена КК и КР на [населено място], общ.Берковица, обл.Монтана, тъй като без основание се навлиза в неин имот, като се отнема и намалява правото й на собственост. Отрича наличието на непълнота или грешка водеща до коригиране границата между поземлени имоти с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359.

Производството е приключило с постановяване на оспорения административен акт Заповед № 18-1911 от 07.03.2025г., издадена от Началник СГКК – Монтана, с който се отказва изменение поради установени непълноти или грешки по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Берковица, одобрени със Заповед № РД-18-564/25.10.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, по Заявление № 01-114652 от 11.02.2025г. и приложения към него проект за изменение на КККР, относно промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359 и образуване на поземлени имоти с проектни идентификатори № 05654.500.911 и №05654.500.912.

Началникът на СГКК – Монтана е приел, че в случая е налице спор за материално право, който е пречка за изменение на влязлата в сила КККР до разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Изложени са отделно мотиви, че предвид представените удостоверителни документи за собственост отнасящи се до поземлените имоти, както и регистрираното възражение и изложените в него аргументи и факти, е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, касаеща правото на собственост – спор за материално право, поради което се отказва извършването на исканото изменение на КККР на [населено място], община Берковица

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът кредитира като обективно изготвена и в съответствие със събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че в нотариалния акт на жалбоподателя от 16.05.2016г. изготвен преди приемане на КК имот с [идентификатор] съдържащ УПИ IV-359 и V-359 в кв.39 по регулационен план на [населено място], общ.Берковица е с площ 2010 кв.м., докато след приемането на КК е налице разлика от 31кв.м. в повече т.е. ПИ е с площ 2041кв.м., докато поземления имот на заинтересованата страна С. В. К., съгласно нотариален акт от 11.07.2022г. след одобряване на кадастралната карта с [идентификатор] съдържащ УПИ VI – 358 и VII-358 в кв.39 е с площ от 2599 кв.м. За терена са налице два регулационни плана, като действащия преди изготвяне на кадастралната карта е регулационен план одобрен със заповед №505/11.03.1964год., като всеки от имотите с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359 съдържат по два урегулирани поземлени имоти, което е вписано и в кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта, като границата по регулационния план и кадастралната карта и на двата имота се различават, но границата по КК е в допустимите отклонения, като се вземе отстоянието от средата на оградата. Съществуващата граница на място между двата имота е ограда на бетонова основа и телена мрежа и е в допустимите отклонения до границата по кадастрална карта. Вещото лице както в заключението си, така и в о.с.з. посочва, че правилно е отразена границата между двата имота, съобразно съществуващата граница на място, видно и от изготвената комбинирана скица по отношение на имотите. Сочи, че имотът се владее по материализираната граница на място, която е близка до кадастралната, като няма основание за изменение на общата граница по КК на [населено място] между имотите с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, тъй като заповедта е съобщена по телефона на 02.04.2025г. по реда на чл.18а, ал.7 АПК, видно от приложения протокол на л.9 по делото, а жалбата е депозирана под формата на възражение до АГКК – Монтана на 11.04.2025г., като е заведена с вх. Рег. №06-1272, видно от л.3 по делото, от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт, уточнена в хода на производството от жалбоподателя.

Участие в производството е взела и заинтересованата страна С. В. К., чрез процесуалния си представител адвокат Б. И. от АК – Монтана съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКИР с оглед възражението на жалбоподателя.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Процесната заповед, предмет на обжалване в настоящето съдебно производство е издадена в производство по реда на чл. 54 от ЗКИР – за допълване или поправяне на непълноти или грешки в КК и КР. Освен в чл. 54 от ЗКИР, процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е по-подробно уредена в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чл. 54, ал. 4 от ЗКИР предвижда измененията в КККР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка да се одобряват със заповед на Началника на СГКК по местонахождение на имота.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - Началникът на СГКК – Монтана, на когото чл. 54, ал. 4 от ЗКИР възлага издаването на заповеди за изменения в КККР при отстраняване на непълнота или грешка. Началникът на СГКК – Монтана е и териториално компетентен орган предвид местонахождението на недвижимия имот – [населено място], община Берковица, обл. Монтана. Видно от л.47-49 по делото издадената заповед е подписана с квалифициран електронен подпис на Началник СГКК – Монтана К. Т. Г., видно от приложения на л.49 сертификат за валидност на електронния подпис. Копието на заповедта на Началник СГКК – Монтана за заместване е във връзка с подписване на придружителното писмо към административната преписка, а не касае отсъствие на Началник СГКК – Монтана, както се твърди от жалбоподателя. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима в съдебното производство тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. Електронно подписаната заповед е съобразена с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО ("Регламент (ЕС) № 910/2014"). Съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. От легалната дефиниция на квалифициран електронен подпис в чл. 3, т. 12 от регламента, към която препраща чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ са налице и трите кумулативни изисквания, предвидени в чл. 3, т. 12 от регламента за определяне на електронния подпис като квалифициран електронен подпис. Следователно при издаване на процесната заповед не е допуснат от страна на издателя на акта порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Отказът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са конкретни фактически основания за издаването й – видно от съдържанието й, отказът в заповедта е мотивиран с постъпилото от заинтересованата страна възражение, което сочи спор за материално право между заявителя и заинтересованата страна, даващо на административния орган основание да приключи висящото пред него административно производство с постановяване на отказ в хипотезата на чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ.

При служебната проверка за законосъобразност на заповедта съдът не установи в хода на проведеното пред ответника административно производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, налагащи отмяната на акта на самостоятелно основание.

Административният орган е спазил разпоредбите на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредбата за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране на всички относими по заявлението данни и доказателства.

В противовес с твърдението на жалбоподателя с изменението на Закона за кадастъра и имотния регистър, публикувано в ДВ, бр.49 от 13 юни 2014г., при извършване на изменение поради отстраняване на непълнота или грешка (чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР) е отпаднало изискването за съставяне на акт за непълноти или грешки, което изрично е предвидено в чл.53, ал.3 ЗКИР преди изменението му, поради което и такъв не се изисква по подаденото заявление.

Съдът намира, че отказът за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър по Заявление № 01-114652 от 11.02.2025г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-315406 от 03.12.2024г. на СГКК – Монтана, обективиран в оспорената заповед № 18-1911 от 07.03.2025г. издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Монтана е постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

В тази връзка следва да бъде посочено, че кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията, изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.

Съгласно даденото в чл. 2, ал. 1 ЗКИР определение, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е предвидено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1) изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2) непълноти или грешки; 3.) явна фактическа грешка. Според ал. 2, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки, т. е. несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние според дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР предвиждат, че непълнотата или грешката се допълва или поправя въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на картата и регистъра на недвижимите имоти, а ал. 2 на текста императивно постановява, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред – в същия смисъл е и чл. 70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такъв "спор за материално право" според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В настоящия случай Началникът на СГКК – Монтана се е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производство по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР - изменение на КККР - отстраняване на непълнота или грешка в КК на [населено място], общ.Берковица, подадено от жалбоподателя. Заинтересованата страна е уведомена за започване на административното производство по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като е упражнила правото си на становище, както в рамките на административното производство, посредством депозирано възражение пред административния орган с приложени към тях доказателства, така и в хода на съдебното производство.

Съдът намира, че административният орган пълно и всестранно е изследвал релевантните факти и е достигнал до доказателствено обоснован извод, че в конкретния казус се касае за спор за материално право. Това се доказа и от приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно изготвена и в съответствие със събраните по делото доказателства и от която безспорно се установява несъответствие на приложения към заявлението проект за промяна на кадастралната карта и описаната собственост на заинтересованата страна по делото. Съществуващата граница на място между двата имота е ограда на бетонова основа и телена мрежа и е в допустимите отклонения до границата по кадастрална карта, като вещото лице посочва, че правилно е отразена границата между двата имота, съобразно съществуващата граница на място, която е близка до кадастралната, като няма основание за изменение на общата граница по КК на [населено място] между имотите с идентификатори 05654.500.358 и 05654.500.359.

Тук следва да се отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и винаги, когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде запълнено само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи или обстоятелства. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните. Нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е специална по отношение на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. При наличието на спор за материално право началникът на СГКК – Монтана при условията на обвързана компетентност следва да постанови отказ за изменение на КК и КР.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в съответствие с целта на закона.

При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от ответника с изпращане на административната преписка, поради липса на представени доказателства за сторени разноски, липса на представен списък, както и не вземането на участие в производството, настоящият състав намира, че присъждане на съдебни разноски не се следват.

С оглед изхода на спора и своевременно направено искане, разноски се дължат на заинтересованата страна на основание чл.143, ал.4 от АПК по представен списък за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00лв. /хиляда и двеста/ от тях 1000,00лв. заплатени в брой по приложен договор за правна защита и съдействие и 200,00лв. по приложена разписка на л.121 по делото. Депозираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящия съдебен състав намира за неоснователно не само с оглед фактическата и правна сложност по делото, но и факта, че същото се претендира под минимума определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водимо от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. О. А. от [населено място], [жк], [адрес], ап.* против Заповед № 18-1911 от 07.03.2025г., издадена от Началник СГКК – Монтана, с която на основание чл.21, ал.1 и чл.59, ал.1 АПК във вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], община Берковица, одобрени със Заповед № РД-18-564/25.10.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, по Заявление № 01-114652 от 11.02.2025г. и приложения към него проект за изменение на КККР, за който е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-315406 от 03.12.2024г. на СГКК – Монтана, състоящо се в заявено изменение за отстраняване на непълнота или грешка – промяна на границата между поземлени имоти и образуване на поземлени имоти с проектни идентификатори № 05654.500.911 и №05654.500.912, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА А. О. А. с [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] да заплати на С. В. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 1200,00лв. /хиляда и двеста/ представляваща сторените от заинтересованата страна разноски по делото за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.