№ 659
гр. Бургас, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120104737 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от М. А. Г. с ЕГН **********, с
адрес гр. А. ***** срещу А. Е. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 710 лева,
представляваща платена сума при начална липса на основание.
По твърдения в исковата молба, на ****, ищцата посетила кантората
на адвокат А. Е. Х. в гр. Б. ***, по нейни лични проблеми. Изложила в каква
се състои проблемът й, предоставила доказателства и заплатила в брой сума за
консултация в размер на 50 лв. Ответникът казал, че ще помисли дали да се
заеме с делото. Ищцата се обадила няколко пъти на ответника в периода от
10-13 септември 2020 г, като той все още мислел. Тя му предложила той да й
даде банкова сметка, по която да му преведе авансово сума. След като
ответникът си дал банковата сметка, на 15.09.2020 г. ищцата му превела
сумата от £750 от британската си банкова сметка.
Г. твърди, че след като получил парите, ответникът прекъснал всякаква
комуникация с нея и не отговарял на позвъняванията й и имейлите й. Изразил
единствено съгласие да получи парите, без да посочи какво ще извърши
срещу тяхното получаване. Не бил сключен договор за извършване на правна
услуга, нито ищцата подписала пълномощно. Ответникът не издал и фактура
1
за получената сума.
Ищцата излага, че адвокат Х. мислил по въпроса й от 04.09.2020 г. до
30.10.2020г., когато тя отишла в кантората му гр. Б. *** и казала, че сама си е
завела делото. Многократно се опитала да си вземе парите, но ответникът не
отговарял на обажданията й.
В проведеното по делото първо съдебно заседание ищцата е уточнила
исковата си претенция, като изрично е посочила, че е превела по сметка на
ищеца сумата от 1710 лв. за заплащане на държавна такса за образуване на
дело на майка й, като плащането е било с основание „такса“, което плащане
ответникът не е имал основание да получи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Излага становище за допустимост на иска, но намира същия за
неоснователен. В тази връзка сочи, че действително страните се познават от
гимназиалните години, а от 2016г. ответникът в качеството си на адвокат е
съдействал на ищцата по повод възникнали проблеми с наследствено
имущество. Твърди, че процесните отношения, датиращи от 2020г. са по повод
желанието на ищцата да атакува по съдебен ред сделка за покупоко-продажба
на недвижим имот. Ответникът многократно и много подробно и правно
аргументирано обяснил на ищцата, че така както е осъществена сделката
според текста на нотариалния акт, желанието й е на практика невъзможно и
няма никаква гаранция за успешен изход в нейна полза. Въпреки това, тя
настоявала да се заведе такова дело, като твърдяла, че тя ще има подкрепата на
майка си и брат си, страни по сделката и това щяло да улесни благоприятния
му изход.
Тъй като М. изрично настоявала да се води такова дело, ответникът се
съгласил да се заеме, но след задълбочено проучване на съдебна практика и
съвети с други колеги с опит във воденето на такива дела. Ищцата се
съгласила да бъде проучен казусът в детайли, както и съдебната практика по
него и едва след това да бъде заведено самото дело. Ответникът намира, че не
е бил обвързан със срок, още повече, че на ищцата било казано, че давността
за развалянето по исков ред на сделката изтича през 2021 г. и има достатъчно
време за подготовка.
Тогава ответникът уведомил ищцата, че тя вече му дължи достатъчно
средства, още повече и за съдействието, което й е указал през 2016г. Тя се
съгласила да заплати тези вече извършени услуги, като му превела парите по
посочена от него банкова сметка. Разбрали се, че част от тази уговорена сума
ще бъде за проучване на всички факти, обстоятелства и доказателства по
бъдещото дело, съдебната практика, консултации с други колеги, и едва тогава
2
завеждането му, а преди изготвяне на исковата молба и входирането й, да бъде
определен и заплатен хонорар за самото дело, който да е съобразен със
стойността на имота, сложността на делото и този хонорар, да бъде изплатен
на няколко пъти, за да не се затрудни с плащането на голяма сума наведнъж,
предвид и дължимата държавна такса. Ответникът предупредил ищцата, че
разходите й за адвокатски хонорар и държавна такса за предстоящото дело ще
бъдат по-големи от уговорената сума от 750 британски паунда за извършеното
досега и тя се съгласила да ги поеме. Така уговорената сума ответникът
получил по посечената от него банкова сметка.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че не е било изготвено
пълномощно. Сочи, че е изготвил такова, което било подписано от самата
ищца, а не от майка й, която би следвало да бъде ищец по бъдещото дело.
Ищцата предоставила и доказателства, които ответникът да ползва при
завеждане на делото. След като се запознал с доказателствата, ответникът
обяснил на ищцата, че същите по-скоро биха довели до негативен резултат
при образуване на дело. При това изрично й предложил да й възстанови част
от преведената от нея сума.
Х. подчертава, че ищцата никога не е поставяла въпроса в какъв срок да
бъде заведено делото. Напротив, след като разбрала, че има повече от 6 месеца
до изтичане на петгодишната давност за завеждане на желания от нея иск, тя
се успокоила и изрично подчертала, че бърза работа няма, но искала
положителен резултат. Въпреки това, тъй като ответникът вече бил разколебан
в изхода на такова дело, отново й предложил да възстанови част от сумата,
която бил получил или да я насочи към друг колега, тъй като не може да
обещае непременно изпълнение на желанието й. Тя категорично отказала и
поискала ответникът да обмисли добре исковата молба и ако трябва да
ангажира за бъдещото дело и други колеги по негова преценка.
Ответникът изготвил и изпратил на ищцата писмено становище по повод
бъдещото дело, което ищцата искала да бъде образувано. След като получили
становището, ищцата нахлула в кантората на ответника и поискала да бъдат
върнати представените от нея доказателства, както и пълномощното, но не
споменала нищо за връщане на пари. Напротив, попитала дали дължи нещо
друго, като ответникът й казал, че всичко дотук е заплатено.
Въз основа на изложеното ответникът моли предявената искова
претенция да бъде отхвърлена, както и да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата лично
поддържа предявения иск, като твърди, че по делото се е установило, че тя е
3
превела процесната сума по сметка на ответника, който не е предоставил
договор за извършване на услуги. Също така се установило, че тя не му е
заплащала други суми, а професионалните отношенията, които той сочи че е
имал с нея, са били не с ищцата, а с нейната майка. Предвид това Г. моли
предявеният иск да бъде уважен, като претендира присъждане на сторените от
нея разноски, в това число и тези за двете заседания, в които не е даден ход на
делото по вина на ответника.
Ответникът, чрез процесуалните си представители адвокат К. и адвокат
М., моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В депозирани писмени
бележки по делото процесуалните му представители сочат, че сумата, която е
получена от Х. е била преведена по неговата сметка от ищцата, като
благодарност за съдействието, което той й е указал до този момент и за
проучването на нови документи, по нов правен казус на майка й. В случай, че
съдът приеме, че не е доказано това субективно разбиране на ответника,
процесуалните му представители излагат, че от доказателствата по делото се
установява, че е налице правно основание за получаване на сумата, а именно
за адвокатска услуга – искане за проучване и направено такова, становище по
казуса и последиците от завеждане на дело.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При така предявената искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, ищцата е следвало да установи, че е превела по банков път сумата от
1710 лв. на ответника, че последният е получил сумата, както и че не е налице
правно основание за получаване на сумата от ответника. В тежест на
ответника е да докаже, че е получил сумата на годно правно основание.
По делото е представено дебитно известие (лист 7), видно от което от
сметката на ищцата е преведена сума по сметка на ответника, като сумата е в
размер на 750 британски паунда. Представено е и извлечение от сметката на
ищцата, от което е видно, че преведената сумата от 750 британски паунда по
сметката на ответника е била с посочено основание „плащане по такса“.
Предвид горното съдът намира, че по делото с категоричност се
установява, че на 15.09.2020г. ищцата е превела по сметката на ответника
сумата от 750 британски паунда. Между страните не е налице и спор относно
това обстоятелство. Видно от курса на БНБ за 15.09.2020г. (от сайта на БНБ),
левовата равностойност на тази сума към конкретната дата е била 1 592,78 лв.
Настоящият състав намира, че левовата равностойност следва да се изчисли
4
именно към момента на плащане на сумата без правно основание, тъй като
към онзи момент е настъпило разместването на благата, без да е било налице
основание за това. От този момента длъжникът изпада в забава и започва да
тече погасителна давност. В този смисъл е т. 7 от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предвижда три фактически състава на
неоснователното обогатяване, като според първия подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на
връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде
осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което
е отпаднало с обратна сила. Така т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. В съдебната практика по аналогични казуси се
приема, че е достатъчно ищецът да заяви, че е дал, а ответникът е получил
сума, без да е имал правно основание за това, при което съдът е длъжен да
изследва всеки от фактическите състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящият случай съдът намира, че не е налице първата от горните
хипотези, тъй като видно от доказателствата по делото, ищцата е имала
основание да преведе сумата от 750 британски паунда по сметка на ответника,
а именно заплащане на държавна такса за образуване на дело. Това се
установява както от представените дебитно известие и извлечение от сметка,
така и от изложените от нея твърдения.
Доколкото не се установи сумата да е платена без основание, то следва
да се изследва втората хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а именно даденото да
подлежи на връщане, поради бъдещо основание, което не се е осъществило.
При така изложените твърдения от ищца, а именно че сумата е преведена по
сметка на адвокат Х. за държавна такса за образуване на дело, до което не се е
стигнало поради това, че страните така и не са сключили договор за правна
защита и съдействие и са прекратили всякаква комуникация помежду си,
ответникът следва да установи, че е образувал дело, или че е получил сумата
въз основа на друго правно основание и по-конкретно за предоставените от
него адвокатски услуги, в това число проучване на конкретния казус и
предоставяне на становище по същия.
В тази връзка по делото е представено правно становище, изготвено от
адвокат С. М. и адвокат А. Х., в което двамата са разгледали представени
документи за твърдяна симулативна продажба на недвижим имот в гр. Бургас.
В становището се застъпва позицията, че при предявяване на иск, резултатът
от делото по всяка вероятност ще е негативен. В становището не е посочено
кой е представил тези документи, нито кой е възложил неговото изготвяне.
Към отговора на исковата молба, а и до края на съдебното дирене не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за доказано, че
5
ответникът е предявил иск, респективно че по негова инициатива е било
образувано дело, каквато е била целта на ищцата. Нещо повече, ответникът
дори не твърди това, а напротив, сочи че не е образувал дело, тъй като е
считал, че то няма да доведе до положителен за Г. резултат. Х. дори излага, че
макар да е уведомил ищцата, че не може да гарантира желания от нея резултат
по делото и предложил да й върне парите, но Г. отказала и настояла той да
продължи проучванията за завеждане на делото.
При това положение ответникът следваше да докаже, че между страните
е била налице взаимна воля ищцата да му заплати процесната сума като
благодарност за съдействието, което той й е указал до този момент и за
проучването на нови документи, по правен казус на майка й, или сумата му е
заплатена за адвокатска услуга – проучване на документи и изготвяне на
становище по казуса и последиците от завеждане на дело.
По делото не са представени никакви доказателства, въз основа на които
да се приеме, че с плащането на сумата от 750 британски паунда ищцата е
искала да засвидетелства благодатността си към ответника за съдействието,
което той й е указал до момента на плащането. Не се събраха и доказателства,
въз основа на които да се приеме за установено, че страните са се договорили,
че процесната сума ще бъде заплатена за запознаване с документите и
изготвяне на правно становище.
По искане на ответника бе разпитан свидетелят В. В. С., който излага, че
работи като адвокат и от 2005г. до 2010г. кантората му е била на адреса, на
който е и кантората на адвокат Х.. След това свидетелят преместил кантората
си, но често ходел при ответника, с който били приятели. С. сочи, че през
годините няколко пъти е виждал ищцата в кантората на Х. и е запомнил
същата като негова съученичка, на която той давал съвети и извършвал
правни услуги. Свидетелят заявява, че през 2020г. бил в кантората на
ответника, защото имали уговорка да се видят. В кантората имало клиенти, с
които Х. имал работа. Малко по-късно дошла ищцата и поискала да вземе
някакви документи. Свидетелят сочи, че станало дума за пари и чул ищцата да
казва „аз не търся пари, вече съм ти се отблагодарила за работата, дай ми
само документите“. Тогава ответникът й дал джоб с документи.
Съдът намира, че от така изложеното от свидетеля не може да се приеме
с категоричност, че ищцата, дори действително да е казала, че вече се е
отблагодарила на ответника, е имала предвид работа, която Х. е извършил по
повод делото, което е следвало да бъде заведено. В тази връзка следва да се
посочи, че самият ответник е посочил, че през годините многократно е
съдействал на ищцата по повод нейни дела, като неведнъж я е консултирал и й
е предоставял правни услуги, за които Г. не му е плащала. Тези обстоятелства
се установиха и от показанията на свидетеля С., който заяви, че през годините
6
от 2005г. насам е виждал ищцата и е запомнил същата като лице, на която
ответникът е помагал с правно съдействие през годините.
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че ответникът не е
ангажирал и доказателства (в това число писмени или гласни), въз основа на
които да се приеме, че процесната сума е била заплатена за запознаване с
документите и изготвяне на правно становище по делото, което Г. е искала да
бъде заведено. Свидетелят С. не заяви да е станал свидетел на уговорка между
страните по повод процесната сума, нито да му е известна конкретна уговорка
между страните по повод водене на конкретно дело. Също така по делото не е
представен и договор за правна защита и съдействие, в който страните да са
предвидили конкретен предмет, както и конкретно възнаграждението на Х. да
е в размер на 750 паунда или левовата им равностойност.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че не се
установяват твърденията на ответника за наличие на годно правно основание
за получаване на сумата от 750 паунда, поради което и така предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Искът следва да бъде уважен
до сумата от 1 592,78 лв., каквато е била левовата равностойност на сумата от
750 британски паунда към 15.09.2020г. по курса на БНБ. В тази връзка съдът
изложи съображенията си по-горе.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на страните следва да се присъдят
разноски, съобразно с уважената и отхвърлената част на иска.
Ищцата претендира присъждане на сторените от нея разноски, като
представя доказателства за заплатен превод на книжа по делото в размер на
86,40 лв., както и за заплатена държавна такса в размер на 68,40 лв. Предвид
това и съобразно уважената част от иска в нейна полза следва да се присъди
сумата от 144,18 лв., от които 63,71 лв. за държавна такса и 80,47 лв. за
изготвените преводи.
В полза на ответника не следва да бъдат присъдени разноски, доколкото
същият не претендира такива.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати М.
А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А. *****, сумата от 1 592,78 лв. (хиляда
петстотин деветдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки),
7
представляваща заплатена на 15.09.2020г. в полза на ответника сума на
неосъществено основание, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
уважената част от 1 592,78 лв. до пълния претендиран размер от 1 710 лв.,
на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Е. Х. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ***, да заплати в полза на М. А. Г. с ЕГН
**********, с адрес гр. А. *****, сумата от 144,18 лв., представляваща
разноски в процеса, от които 63,71 лв. за държавна такса и 80,47 лв. за
изготвените преводи.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8