№ 165
гр. Шумен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500134 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260005/31.01.2022г. по гр.д.№300/2021г. по описа на НПРС ,съдът е
отхвърлил предявения от ищеца Ф. Р. О., с ЕГН ********** от гр. К., ул. „*“ №13, срещу
ответниците Н. Р. А., с ЕГН ********** от гр. К., ул. „**“, №2; В. С. А., с ЕГН **********
от гр. К., ул. „**“, №2 и Х.. Г., с ЕГН ********** от с. Б., общ. К., ул. „Т.“, №7, иск с правно
основание по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на основание покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ
се в гр. К., обл. Ш., кв., а именно: 328/828 идеални части от празно дворно място, цялото с
площ 828 кв.м., представляващо УПИ VIII-131 в кв.14 по плана на кв. на гр. К., при граници:
изток - УПИ XI-132, УПИ Х-133, юг - УПИ XI-133, запад - УПИ VII-130, север - улица, както
и предявеното искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №118,
том 4, peг. №2676, дело 483/2018 г. на пом .нотариус Ю. Д.-П. при нотариус П. А., признал е
за установено , че представената по делото в копие скица №202/27.06.2019 г. на Община К.
представлява неистински документ в частта, в която е отразено, че УПИ VIII-131 от кв.14 по
плана на гр. К. е с площ от 328 кв.м. /включено собствено място в парцела 328 кв.м./.
Решението е обжалвано от ищеца Ф. Р. О., действащ ,чрез пълномощника си
адв.Т.М. от ШАК, в частта му с която съдът е отхвърлил искът с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, както и предявеното искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт №118, том 4, peг. №2676, дело 483/2018 г. на пом .нотариус Ю. Д.-П. при
1
нотариус П. А., като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо
това съдът да постанови ново с което да уважи иска.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Х.. Г. , действаща ,чрез
пълномощника си адв.Т.М. от ШАК с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната
му част. В съдебно заседание поддържа становището си по отговора.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от Н. Р. А. и В. С. А. . В
съдебно заседание В. С. А. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Т.М. от ШАК оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да
потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответниците положителен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено ,че той е собственик на
основание договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в гр. К.,
обл. Ш., кв., а именно: 328/828 идеални части от празно дворно място, цялото с площ 828
кв.м., представляващо УПИ VIII-131 в кв.14 по плана на кв. на гр. К., при граници: изток -
УПИ XI-132, УПИ Х-133, юг - УПИ XI-133, запад - УПИ VII-130, север – улица ,
обективиран в нотариален акт №174, том V, peг. №3802, дело №652/2019 г. на нотариус П.
А.., както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариален акт №118, том 4, peг.
№2676, дело 483/2018 г. на пом .нотариус Ю. Д.-П. при нотариус П. А..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №174,
том IX, peг. №6325, дело №1168/2005 г. Л.Х.Ю. от гр. К. е бил признат за собственик на
дворно място с площ от 828 кв.м., с построените в него къща и второстепенна постройка,
находящо се в гр. К., кв. и съставляващо по плана на същия квартал УПИ VIII-131 в кв.14,
при граници: улица, УПИ VII-150, УПИ IX-132, УПИ Х-133 и УПИ XI-130. На 17.04.2008 г.
Л.Ю. и съпругата му Н.С.Ю. продали на първия ответник Н. Р. А. част от имота, а именно
2
дворно място с площ 500/838 кв.м., с построените в северозападната част на имота къща и
второстепенна постройка, като за сключения договор за продажба е съставен нотариален акт
№114, том V, peг. №4136, дело 699 от 17.04.2008 г. по регистъра на нотариус П. А.. В
нотариалният акт е посочено, че продавачите остават собственици на 328/828 кв.м. от
мястото. На 02.05.2018 г. ответниците Н. Р. А. и съпругата му В. С. А. са се снабдили с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №118, том 4, peг.
№2676, дело 483/2018 г. на пом .нотариус Ю. Д.-П. при нотариус П. А., за частта от имота,
която не им била прехвърлена, а именно 328/828 ид.части от застроено и незастроено дворно
място, цялото 828 кв.м. и на същата дата те прехвърлили, чрез договор за продажба целия
имот на ответницата Х.. Г., за която продажба е бил съставен нотариален акт №119, том 4,
peг. №2677, дело №484/2018 г. на същия пом.нотариус.
На 01.07.2019 г. Л.Х.Ю. и съпругата му Н.С. продали на ищеца Ф. Р. О. недвижим
имот със следното описание: празно дворно място с площ от 328 кв.м., находящо се в гр. К.,
за което по плана на същия град е отреден урегулиран поземлен имот VIII-131 от квартал 14,
при граници: улица, УПИ VII- 130, УПИ XIM30, УПИ XI-133, УПИ Х-133 и УПИ IX-132. За
сключения договор за покупко-продажба е бил съставен нотариален акт №174, том V, peг.
№3802, дело №652/2019 г. на нотариус П. А.. При изповядването на сделката пред
нотариуса е била представена скица №202/27.06.2019 г., изд. от Община К., в която било
отразено, че УПИ VIII-131 от кв.14 по плана на гр. К., одобрен със Заповед №679 от 1983 г. е
с площ от 328 кв.м. /включено собствено място в парцела 328 кв.м./.Представени са три
скици на имота - скица №113 от 21.03.2018 г. /в копие/, когато ответниците А. са се
снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за частта от имота от 328/828 ид.
части; скица №202 от 27.06.2019 г. /в копие/, когато е била изповядана сделката между
Л.Х.Ю. и съпругата му Н.С.Ю. и ищеца и скица №66 от 15.03.2021 г. /в оригинал/ за
нуждите на настоящото производство. Във всички тези скици е посочено, че се издават въз
основа на плана за гр. К., одобрен със Заповед №679 от 1983 г. В първата и последната от
скиците имотът е с площ от 828 кв.м., а в скицата от 2019 г. е с площ от 328 кв.м. Очевидно
е, че в тази скица отразената площ е невярна. С решение №260005/31.01.2022г. по гр.д.
№300/2021г. по описа на НПРС съдът е признал за установено , че представената по
делото в копие скица №202/27.06.2019 г. на Община К. представлява неистински документ в
частта, в която е отразено, че УПИ VIII-131 от кв.14 по плана на гр. К. е с площ от 328 кв.м.
/включено собствено място в парцела 328 кв.м./ и в тази част решението не е било
обжалвано и е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни
изводи: За основателността на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е в тежест на ищеца
, да докаже , че е собственик на процесният недвижим имот на твърдяното от него правно
основание в исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в
нотариален акт №174, том V, per. №3802, дело №652/2019 г. на нотариус П. А..
През 2019 г., когато Ю. са прехвърлили имот на ищеца, те не са прехвърлили
притежаваните от тях 328/828 ид. части, а са прехвърлили реална част от имота от 328 кв.м.,
3
каквато те нямат. Липсват данни по делото имотът да е бил фактически разделян, или да е
настъпвала промяна в плана на населеното място, вследствие която площта на имота да е
намалена от 828 кв.м. на 328 км.м. Липсата на такава промяна в площта се доказва и от
представените по делото скици . По делото липсват доказателства праводателите на ищеца,
към момента на сделката през 2019 г., да са притежавали реална част от процесния имот.
Продавачите Ю. са притежавали идеални части от имота и единствено такива са могли да
прехвърлят валидно. Със сключения договор с нотариален акт №174, том V, peг. №3802,
дело №652/2019 г. те са продали реална част, каквато не притежават, като имот с такава
площ всъщност не съществува . Договорът за покупко-продажба е нищожен на осн.чл.26
ал.2 пр.1 от ЗЗД поради невъзможен пред ,тъй като с него е прехвърля несъществуващ имот
, като е нищожен и на осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД , поради това ,че противоречи и на закона
–чл.200 от ЗУТ, който забранява сделки с реални части от парцел, каквито са именно
продадените на ищеца 328 кв.м. от УПИ VIII-131 в кв.14 по плана на кв. на гр. К. целият от
828 кв.м. Съгласно чл.200 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите
на населените места и селищните образования могат да се придобиват, чрез правни сделки
или по давност, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 от закона
/за градовете най-малко 14 м. лице и 300м. повърхност/ . По делото не се установява това
изискване да е било спазено , като в договора не е посочено къде точно в поземленият имот
се намират прехвърлените на ищеца 325 кв.м.
С исковата молба ищецът е претендирал да бъде признат за собственик на имот в
идеални части, но такъв имот той не е придобил и не доказа по делото , че е собственик
именно на 328/828 ид.части от УПИ VIII-131 в кв.14 по плана на кв. на гр. К. целият от 828
кв.м. на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в
нотариален акт №174, том V, peг. №3802, дело №652/2019 г. на нотариус П. А..
Поради това предявеният иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК за
процесният имот е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част .
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
въззиваемата страна Х.. Г. разноските по делото в размер на 450лв. за адвокатски хонорар.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/31.01.2022г. по гр.д.№300/2021г. по описа
на НПРС в частта му с която е отхвърлил предявения от ищеца Ф. Р. О., с ЕГН
4
********** от гр. К., ул. „*“ №13, срещу ответниците Н. Р. А., с ЕГН ********** от гр. К.,
ул. „**“, №2; В. С. А., с ЕГН ********** от гр. К., ул. „**“, №2 и Х.. Г., с ЕГН **********
от с. Б., общ. К., ул. „Т.“, №7, иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване
за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба
на следния недвижим имот, находящ се в гр. К., обл. Ш., кв., а именно: 328/828 идеални
части от празно дворно място, цялото с площ 828 кв.м., представляващо УПИ VIII-131 в
кв.14 по плана на кв. на гр. К., при граници: изток - УПИ XI-132, УПИ Х-133, юг - УПИ XI-
133, запад - УПИ VII-130, север - улица, както и предявеното искане на основание чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №118, том 4, peг. №2676, дело 483/2018 г. на пом
.нотариус Ю. Д.-П. при нотариус П. А.,
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ф. Р. О., с ЕГН ********** от гр. К., ул. „*“ №13 да заплати на Х.. Г.,
с ЕГН ********** от с. Б., общ. К., ул. „Т.“, №7 разноски по делото в размер на 450лв. за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5