№ 1722
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110215949 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Й. Л. Й., чрез упълномощения
процесуален представител – адв. С. против наказателно постановление № 23-4332-
033992/21.02.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от
6 месеца
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Твърди, че не е знаел, че регистрацията на МПС е била
служебно прекратена към датата на извършване на проверката, тъй като е разполагал в себе
си с всички необходими документи, имал е сключена ЗГОА, както и регистрационните
табели са били на съответното място. Релевира доводи, че липсва субективната страна на
нарушението, като непредпазливи деяние се санкционират само в изрично предвидените от
закона случаи. Излага подробни съображения, че не е бил уведомен от компетентните
органи за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, поради което няма как да е
съзнавал, че предприема управление на МПС с прекратена регистрация. Посочва, че
липсата на субективна страна води до извод за несъставомерност на нарушението. На
самостоятелно основание посочва, че липсва пълно описание на извършеното нарушение,
като посочената норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа в себе си понятието „
прекратена регистрация“ . Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
1
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен
процесуален представител, с изложени доводи по същество и искане санкционният акт да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 31.07.2023г. в ОПП-СДВР постъпило служебно заявление за регистриране на договор за
продажба на МПС марка *** модел „Транзит“ с рег. № ***.
Тъй като до 31.09.2023г. новият собственик /жалбоподателят Й./ не изпълнил задължението
си да регистрира автомобила на свое име на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на
02.10.2023г.,била служебно прекратена неговата регистрация.
На 07.10.2023г. около 13:55часа, в гр. София, жалбоподателят Й. управлявал л.а марка ***
модел „Транзит“ с рег. №*** по бул. „ул. „Витиня“, с посока на движение от ул. „Иван
Силимински“ към ул. „Стоян Попов“.
Същият бил спрян за проверка от св. Николай Кондов – полицейски инспектор при 05 РУ-
СДВР, който при извършена служебна проверка установил, че управляваното от Й. МПС е с
прекратена регистрация.
За случая бил съставен АУАН №АД № 475582/07.10.2023г., препис от който бил връчен на
нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по
смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.
С постановление на прокурор при СРП бил постановен отказ от образуване на досъдебно
производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били
изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на Стоянов.
Въз основа на цитираното постановление на 21.02.2024г. в кръга на своите правомощия
Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото
не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне
анализ.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места „.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът счита, че жалбоподателят Й. Й. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
3
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 07.10.2023г., а
именно момента на управление на процесния автомобил марка *** , модел „Транзит“ с рег.
№ *** от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15
ЗДвП регистрация.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл.
18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна
на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния
срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от
неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е
вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. След като Стоянов не е изпълнил задължението си съгласно чл. 145, ал. 2 е
последвало служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на
превозното средство не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията. Т. е уведомяване на новият собственик, законът - в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и
в чл. 18б от Наредбата, не е предвидил. Всъщност това следва от същността на
задължението за пререгистрация в двумесечен срок от придобиване на автомобила.
Следва да се отбележи още, че в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата са изрично
посочени случаите, при които се уведомява собственика на МПС, като прекратяването
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените. Съобразно действащото законодателство,
собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него
автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава
законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в
случая, прекратяването на регистрацията на автомобила.
По отношение на субективната страна на нарушението, съдът не споделя доводите на
въззивника. Посочената законова норма създава презумпция за знание. В този смисъл
4
възражението му е неоснователно. Извън това - съгласно правната теория, вината има две
основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми -
небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. Дори и втората форма на вината, когато деецът е съзнавал, изхождайки от
законовата презумпция, но е мислел, че няма да настъпят обществено опасни последици,
покрива състава на нарушението тъй като по силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено
в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП (какъвто е и процесният случай). Всеки правоспособен водач на
МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на водач" и т. н. В случая ответникът, който е с ясното съзнание, че е
собственик на въпросния автомобил (който факт не е спорен), не е изпълнил това си
задължение, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая законосъобразно
са определени двете административни наказания по вид и размер, а именно минимално
предвидения в закона. Извън това обществените отношения свързани със сигурността на
движенията по пътищата предполагат по-висока обществена отговорност, тъй като са
източник на по-висока обществена опасност. В този смисъл всички възражения за
маловажност с оглед конкретните данни по спора се явяват неоснователни.
При този изход на спора, на въззиваемата страна, се дължи юрк. възнаграждение, което с
оглед неявяването в съдебно заседание, а изготвянето на писмено становище и правната и
фактическа сложност на делото следва да бъде определено в минимален размер от 80 лв.
по чл. 27е от НЗПП вр. чл. 63д ал. 4 от ЗАНН .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-033992/21.02.2024г. на
Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
5
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА Й. Л. Й. ЕГН ********** да заплати в полза на ОПП-СДВР сумата от 80,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6