РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000357 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е след отмяна с Решение №45/10.05.2021г. по т.д.
№270/2020г. на ВКС на въззивно решение №329/13.11.2019г., постановено по
в.т.д. №388/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Постъпила е въззивна жалба от „З.д. Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № ** – чрез пълномощника
на дружеството юрисконсулт Л.М. против Решение № 247 от 10.05.2019г.
постановено по т.д. № 684/2018г. по описа на ОС – П., в частта, с която е
осъдено „З.д. Е.Р.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № ** да заплати на К. Г. СТ., ЕГН ********** от
гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. * сумата 40 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат му Й.Г. С., настъпила на
18.11.2013 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие от
11.07.2013г., причинено от Р.И.Б. като водач на лек автомобил „Р. 400", с
ДК№ ********, отговорността на която е предмет на договор застраховка
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника, ведно със
законната лихва, считано от 11.09.2015 год. до окончателното изплащане на
сумата и с което е осъдено „З.д. Е.Р.“ ЕАД да заплати на К. Г. СТ. сумата 2600
лева – разноски по делото.
Жалбоподателят моли решението в посочената обжалвана част да бъде
отменено, а по същество – постановено друго, отхвърлящо изцяло исковата
претенция. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно
приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта.
Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно
решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй
като намира за недоказани твърденията на ищеца за особено близки връзки с
починалия му брат. Счита, че не е налице изключителност на тази връзка, а
нормалната, обичайна роднинска връзка не обосновава правото му да
претендира обезщетение за вреди. Евентуално – в случай че въззивната
инстанция намери, че такива особено близки отношения са налице – счита, че
ПТП се дължи на техническа неизправност на лекия автомобил, а не на
поведението на водача му, поради което и намира, че няма основание за
ангажиране отговорността на застрахователя. Счита, че определеният от съда
размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост и е
изключително завишен. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено не
с 50 %, а със 70 %, тъй като основната причина за настъпването на ПТП е
поведението на починалия, поради непоставяне на предпазен колан и пускане
в движение на технически неизправен лек автомобил.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на „З.д. Е.Р.“ ЕАД от К. Г. СТ.,
ЕГН ********** от гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. * – чрез пълномощника
му адв. С.Н., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа се твърдение, че между ищеца и неговия брат е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка, а от внезапната му загуба той е
претърпял значителни морални болки и страдания, които все още не е
преодолял. Счита, че тези характеристики изпълват критерия
„изключителност“ по смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по
тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че съдът правилно е
приложил процента на съпричиняване на вредоносния резултат при
определяне размера на обезщетението, както и критериите за
2
справедливост.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.
86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Г. СТ., ЕГН ********** от гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. *
твърди, че на 11.07.2013г. на автомагистрала Т. в посока гр. Б., в района на
226 км. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е
пострадал неговия брат – Й.Г. С.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е
причинена от Р.И.Б. при управление на лек автомобил „Р. 400", ДК№
********, като водачката е изгубила управление върху него вследствие
внезапно отлепяне и разкъсване на протектора на задната дясна гума. В
резултат на ПТП брат му е полечил тежка черепно-мозъчна травма,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия и оток на мозъка и
контузия на белите дробове. Твърди, че след претърпените няколко
оперативни интервенции състоянието му не се подобрило и на 18.11.2013г.
починал. Твърди, че смъртта на брат му е пряка и непосредствена последица
от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че е бил в много близки отношения с брат си. Твърди, че са
израснали заедно в едно домакинство с родителите си, делели една стая. По –
малкият брат К. разчитал на закрилата на своя по-голям брат Й. по време на
детството и юношеството си. Твърди, че между тях е съществувала дълбока
привързаност и емоционална близост. За ищеца смъртта на по-големия му
брат била изключително трагично събитие. Той изживява тежка тази загуба,
затваря се в себе си, тъжи и спира да посещава дори футлболните мачове на
общия им любим отбор. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „З.д. Е.Р.“ ЕАД.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника „З.д. Е.Р.“ ЕАД да му заплати
60 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
3
вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в
резултат на смъртта на брат му Й.Г. С., настъпила на 18.11.2013 год. в
резултат на пътно - транспортно произшествие от 11.07.2013г., причинено от
Р.И.Б. като водач на лек автомобил „Р. 400", с ДК№ ********, отговорността
на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" с ответника, ведно със законната лихва, считано от
11.09.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ответникът „З.д. Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № ** оспорва предявените искове. Не оспорва,
че на 11.07.2013г. се е осъществило ПТП, описано в исковата молба, както и
че в резултат на същото Й. С. е получил описаните травми вследствие на
които на 18.11.2013г. е починал. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Твърди, че ищецът като брат на пострадалия не е от кръга правоимащи лица,
които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по
отношение на него не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на
ВКС изключение. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с
оглед на твърдяните болки и страдания. Твърди и наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без поставен
предпазен колан. Намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 50 % от страна на пострадалия. В тази връзка счита, че
съдът – ако намери исковете за основателни – следва да отчете наличието на
съпричиняване като редуцира размера на обезщетението. Прави и възражение
зае погасяване по давност на претенцията за заплащане на обезщетение с
изтичане на петгодишен давностен срок, считано от датата на ПТП.
Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищеца с
неговия починал брат са основани на взаимна обич и привързаност и макар че
не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и страданията от смъртта на
брат му подлежат на обезщетяване от застрахователя. Намерил е за
основателно възражението за съпричиняване и като е определил размер на
обезщетението от 80 000 лева е намалил същото на 40 000 лева, отчитайки
процент на съпричиняване 50 %.
4
От представената застрахователна полица №*************** /стр.42
от делото на ОС/ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се
установява, че за лекия автомобил „Р. 400“ с peг. № ********* е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на покритие от
01.06.2013 г. до 31.05.2014г., издадена от ответника. Налице е
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. Р.И.Б. като водач на лек автомобил „Р. 400", с ДК№ ********
се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на
действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 ал.1 от КЗ /отм./
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.223 ал.2 от КЗ /отм./
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за
забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на
съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./.
Видно от представените актове за раждане ищецът и починалия в
резултат на ПТП Й. С. са братя.
По въпроса за активната материално – правна легитимация:
С отменителното решение №45/10.05.2021г. по т.д. №270/2020г. на ВКС
е прието, че по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предявен от лице, извън кръга, очертан от Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, следва да се изследва и
обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия,
надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната
родствена връзка.
Съдебната практика, обективирана в цитираните Постановления
№4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва
5
роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на
техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е
задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени -
низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и
че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга
фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
6
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък, освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и
мотивите на самото ТР, за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени
вреди от смъртта на друго лице, следва да е налице силна изградена връзка
между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на
близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия
наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, и то такава, която по принцип е характерна
с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че
вследствие на тези отношения той е претърпял продължителни болки и
страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата
на починалото лице. Обичайно е между братята да се изградят и да
съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така
създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат,
станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот и изградят свои
семейства. Тези обичайни отношения обаче според приетото в споменатото
Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира извода, че
7
преживелите роднини по права линия от втора степен имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази
привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия им брат
по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел Г. Й.ов С. може да се направи
извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност
между ищеца и неговия брат Й.. Това е била нормалната връзка между братя в
едно българско семейство. Не може да се приеме, че тя е изключителна, по-
силна от обичайната между братя и сестри.
Установява се, че починалият и неговият брат са живеели в едно
домакинство, споделяли са обща страст към футбола и са били привърженици
на един и същ футболен отбор като са посещавали мачовете му, били са
винаги в много добри отношения. Й. като по-голям е подкрепял брат си и го е
закрилял. К. много е страдал от смъртта му. Изживял е много тежко загубата
на брат си, затворил се е в себе си, а в знак на почит и уважение е кръстил
едно от децата си на своя починал брат.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищеца и неговия брат, основани на
обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено обичайни
взаимоотношения и връзки. Обстоятелството, че са живели в едно
домакинство и са били поддържници на един и същ футболен отбор не
предполага създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини,
още повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в България. Това не
може да служи като основание за изводи, че е налице близост над обичайната.
Реакцията на ищеца след смъртта на неговия брат също е нормална и
естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание
да се направи заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Той
действително е претърпял болки и страдания, свързани със загубата на своя
брат, за настоящия състав не съществува съмнение в това. Те обаче не
подлежат на обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е по-
силна от обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между прекия
8
кръг лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното Решение № 247 от
10.05.2019г. постановено по т.д. № 684/2018г. по описа на ОС – П., в частта, с
която е осъдено „З.д. Е.Р.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № ** да заплати на К. Г. СТ., ЕГН ********** от
гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. * сумата 40 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат му Й.Г. С., настъпила на
18.11.2013 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие от
11.07.2013г., причинено от Р.И.Б. като водач на лек автомобил „Р. 400", с
ДК№ ********, отговорността на която е предмет на договор застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника, ведно със
законната лихва, считано от 11.09.2015 год. до окончателното изплащане на
сумата и с което е осъдено „З.д. Е.Р.“ ЕАД да заплати на К. Г. СТ. сумата 2600
лева – разноски по делото. По същество следва предявения иск да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул."В." № *** следва да се присъдят разноски. За въззивното
производство те възлизат на 950 лева, а за производството пред ВКС – в
размер на 980 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 247 от 10.05.2019г. постановено по т.д. №
684/2018г. по описа на ОС – П., в частта, с която е осъдено „З.д. Е.Р.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № **
да заплати на К. Г. СТ., ЕГН ********** от гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. *
сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
9
смъртта на брат му Й.Г. С., настъпила на 18.11.2013 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие от 11.07.2013г., причинено от Р.И.Б. като водач на
лек автомобил „Р. 400", с ДК№ ********, отговорността на която е предмет
на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено „З.д. Е.Р.“ ЕАД да
заплати на К. Г. СТ. сумата 2600 лева – разноски по делото и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. СТ., ЕГН ********** от гр. П., бул.
„Б.“ № ***, ет. *, ап. * против „З.д. Е.Р.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № ** иск за заплащане на сумата
40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
брат му Й.Г. С., настъпила на 18.11.2013 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие от 11.07.2013г., причинено от Р.И.Б. като водач на
лек автомобил „Р. 400", с ДК№ ********, отговорността на която е предмет
на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, отхвърляща
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лева до претендирания размер от 60 000 лева, както и в
частта, отхвърляща претенцията за заплащане на законна лихва, за периода
18.11.2013г. – 10.09.2015г.
ОСЪЖДА К. Г. СТ., ЕГН ********** от гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *,
ап. * да заплати на „З.д. Е.Р.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“Х.К.“ № ** сумата 950 лева - разноски за въззивното
производство пред ПАС, а за производството пред ВКС – разноски в размер
на 980 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11