№ 240
гр. Враца, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Васил П. Ганов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно
дело № 20251400600334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.8 и следващи от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор В. Пенчовска-Кадийска против
определение №184/24.05.2025г., постановено по ЧНД № 476/2025 г. на Районен съд - Враца,
с което е оставено без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение "Задържане
под стража" по отношение на обвиняемия В. Г. В. и вместо това е взел спрямо него мярка за
неотклонение “Подписка” по досъдебно производство № 485/2025 г. по описа на РУ - Враца,
ДП № 3393/2025 г. по описа на РП-Враца. В протеста се навеждат доводи, че има реална
опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, както и да окаже влияние
върху свидетели.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца счита, че частният протест е
основателен и МН на обвиняемия В. следва да бъде "Задържане под стража".
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът излага съображения, че
липсва опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Прави искане за
потвърждаване на атакуваното определение.
Обвиняемият се солидаризира със становището на защитника си и моли за
потвърждаване на взетата мярка за неотклонение.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите, залегнали в протеста,
аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира протестът за
неоснователен по следните съображения.
Обвиняемият В. Г. В. е привлечен към наказателна отговорност това, че: за времето
от 27.04.2025г. до 08.05.2025г. в гр.Враца, при условията на продължавано престъпление е
1
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст Е. А. И., ЕГН ********** от гр.Враца,
чрез използване на положение на зависимост и надзор, както следва:
На 27.04.2025г. в дома й в ***, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лицето Е. А. И., навършила 14-годишна
възраст - опипвал по седалището, между краката и по половия орган чрез използване на
положение на зависимост и надзор;
На неустановен по безспорен начин дата около 30.04.2025г. в дома й в ***, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лицето Е. А. И., навършила 14- годишна възраст - целувал я по пъпа и корема,
разтварял краката й и я повдигал, като я подпирал на слабините си, при което започнал да я
опипва по седалищните части и половия орган, целувал я по бузите и врата чрез използване
на положение на зависимост и надзор;
На неустановен по безспорен начин дата около 04.05.2025г. в дома й в ***, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лицето Е. А. И., навършила 14- годишна възраст - опипвал я по устните,
разтварял ги и поставял пръст в устата й чрез използване на положение на зависимост и
надзор;
На 08.05.2025г. в дома й в ***, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лицето Е. А. И., навършила 14-годишна
възраст - опипвал я по седалището, между краката и по половия орган чрез използване на
положение на зависимост и надзор - престъпление по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
При проверка на атакуваното определение, ОС - Враца приема, че
първоинстанционният съд обосновано е отказал да вземе спрямо обвиняемия В. В. най-
тежката мярка за процесуална принуда и е взел най-леката такава - "Подписка".
Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.4, вр.чл.63, ал.1 от НПК, PC - Враца е
направил констатация за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е
съпричастен към вмененото му престъпление. За да се прецени, че обоснованото
предположение е налице, е достатъчно да съществуват доказателства, подкрепящи
обвинителната теза, като липсва изискване те да са безспорни, да сочат само на един
възможен извод или да установяват всички факти и обстоятелства, относими към факта на
извършване на престъплението и неговото авторство. Обоснованото предположение
представлява единствено индиция за съпричастността на обвиняемото лице към конкретно
инкриминирано деяние, но не и категоричния извод за авторството и виновността му, който
стои в основата на осъдителната присъда. Първоинстанционният съд, анализирайки
2
извършените редица процесуално-следствени действия в хода на ДП, в резултат на които са
събрани гласни и писмени доказателства: показания на свидетели и приложените писмени
документи, е приел, че се установяват възприетите в обвинението време, място и начин на
извършване на вменените обвинения и се конкретизира предмета на престъпното
посегателство, както и се извежда обосновано предположение за съпричастност към
конкретизираната деятелност в лицето на обвиняемия.
Обвинението е за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода,
поради което съдът обосновано е приел , че е налице първата, предвидена в чл.63 ал.1 НПК
предпоставка.
Настоящата съдебна инстанция споделя и извода на първостепенния съд за липсата
на реална опасност обвиняемия да извърши престъпление, за да е обосновано спрямо него да
бъде определена най-тежката мярка за неотклонение. Опасността от извършване на
престъпление не може да бъде изведена единствено от високата обществена опасност на
престъплението, за което на обвиняемия е повдигнато обвинение. Обвиняемият В. е с чисто
съдебно минало, видно от приложената по ДП справка за съдимост. От изготвената
характеристика от ПИ Г. Г. е видно, че обвиняемият се ползва с добро име, не дружи с лица,
склонни към извършване на престъпления, самият той не е склонен към извършване на
такива и спрямо него няма регистриран заявителски материал.
Обвиняемият не е правил опит за бягство или укриване, съдействал е на органите на
ДП, има известен адрес, който независимо, че е различен от постоянния и настоящ такъв, е
добре известен на органите на ДП, работи като таксиметров шофьор, има малолетно дете, за
което полага грижи.
Предвид изложеното, ОС-Враца приема, че целите по чл.57 от НПК по отношение
на обвиняемия В. В. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент и с мярка
неограничаваща правото на свободно придвижване, а именно "Подписка". По делото не се
установяват никакви обстоятелства, които да оборват този извод и да налагат прилагането на
по-тежка мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемия.
С оглед на това настоящият съд приема, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.9 от НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение №184/24.05.2025г., постановено по ЧНД № 476/2025 г. на
Районен съд - Враца, с което е оставено без уважение искането за вземане на мярка за
3
неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия В. Г. В., с
ЕГН:********** и вместо това спрямо същия е взета мярка за неотклонение “Подписка” по
досъдебно производство № 485/2025г. по описа на РУ - Враца, ДП № 3393/2025 г. по описа
на РП-Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4