Решение по дело №191/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 112
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20221230200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Петрич, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200191 по описа за 2022
година
Производството е образувано е по жалба на Р. В. И., от гр. П., ЕГН **********, чрез адв.
В.К., гр. С., кв. Б. бл. *, подблоково пространство срещу наказателно постановление № 42-
0000375 от 10.02.2022 г. на Директор РД АА София, връчено на 04.03.2022 г., с което за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на жалбоподателя на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПР е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2 000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е
процесуално и материално незаконосъобразно. Навежда доводи в подкрепа на твърденията
си. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява, не се
представлява, постъпили са писмени становища.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за законосъобразност на процесното НП.
Представя АНП.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП, както и приетите в хода на съдебното производство такива и показанията
на свидетелите К.В. и Й.П., намира следното:
При извършена проверка проверяващите служители на РД АА София установили въз основа
на подаден сигнал от Агенция Митници, че Р. В. И., служител в „Б. М.“ ООД, на
21.01.2022г. около 17:00 часа на ГКПП Кулата с посока на движение към гр. Благоевград,
като водач на товарен автомобил марка ВОЛВО с per. № Е 6850 MX от категория N3,
собственост на Б.Б.И. ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. Я. бл.* е извършил международен
превоз на товари видно от CMR от 21.01.2022 г. Управляваното от него МПС с peг. №
Е6850МХ не било включено в списък на Лиценз за извършване на международен превоз на
товари, което се установило след извършена справка в информационната система на ИА АА
За констатираното, св. К.В. съставил АУАН № 317171 от 21.01.2022 г. за нарушение на чл.
1
6, ал. 1 ЗАвтПр на жалбодателя, който подписал същия, като в графа възражения, саморъчно
написал "имам".
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
наказателно постановление № 42-0000375 от 10.02.2022 г., издадено от Чавдар Караджов -
началник РД "АА"- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите,
технологиите и съобщенията, с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПР е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В съдебно заседание, актосъставителят К.В. заявява, че при извършване на проверката се
установило, че се извършва превоз срещу заплащане с товарен камион, като от водача е
представена ЧМР с два различни пункта за товарене и трета страна - превозвача. Превозвал
се товар – желязо, като товарният автомобил не е включен в лиценз на Общността
Показанията му се подкрепят от свидетеля Й.П., който е присъствал при проверката и при
съставянето на АУАН.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета
на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се установява
компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните
гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че по отношение
на съставомерните факти, свидетелските показания се подкрепят от писмените
доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относими.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който
се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение бланков № 317171 от
21.01.2022 г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В акта е
посочено, конкретните норми, нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словесно,
като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него
нарушение е привлечен към административна отговорност. Посочена е датата и мястото на
извършване на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е
установено.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят К.В. - инспектор
РД "АА"- гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган - началникът на РД "АА" - гр. София, е компетентен да
състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2
ЗАвтПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, поради и което възражението за липса на
компетентност е необосновано.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с
тези изисквания на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление от формална страна.
2
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че на
21.01.2022 г. около 17.00 ч. на ГКПП-Кулата с посока на движение към гр. Благоевград, като
водач на МПС "Волво" с рег. № Е6850МХ, управляван от жалбодателя и собственост на
Б.Б.И., извършвал международен превоз на товари, без МПС да е включено в списък на
валидно издаден лиценз на Европейската общност за международен превоз на товари.
Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАвтП.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари.
Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП водач на МПС, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на
Европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2 000 лв. при първо нарушение.
Така обсъдените по-горе законови норми обосновават извода, че обективен елемент от
състава на административното нарушение е наличието на доказано осъществяване на
обществен превоз на пътници или товари.
В ЗАвтП се съдържат легални дефиниции на понятието "обществен превоз" и "превоз на
товари". Съгласно т. 1 на § 1 на ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни
средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове,
направени във връзка с превоза.
За да е налице състав на процесното административно нарушение е необходимо още
извършването на обществен превоз на товари да се осъществява без лиценз на Общността.
Не се спори по делото, че управляваното от водача превозно средство – товарен автомобил
Волво, е категория N3, т. е. с технически допустима максимална маса над 12 т.
Следователно в случая не са налице изключенията по чл. 6, ал. 3 от ЗАвПр, поради което за
извършвания с този автомобил обществен превоз на товари е налице изискването да има
издадено удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република
България или заверено копие на лиценз на Общността.
По делото не е спорно обстоятелството, че за процесното МПС, с което е извършен превоза
на товара, не е издаден лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията
на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на товари -
лиценз на Общността. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата като писмено
доказателство по делото справка от 21.01.2022 г. от базата данни на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за издадени лицензи относно МПС, с рег. № E6850МХ,
видно от която същото не е включено в нито един лиценз, издаден от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
В тежест на административнонаказващият орган е да установи по делото всички елементи
от състава на вмененото на лицето деяние-административно нарушение, а именно, че с
конкретно описания автомобил, управляван от жалбодателя на 21.01.2022 г. на посоченото
място, бил извършван международен превоз на товари.
В случая е извършен превоз на товари, които не са предназначени за водача, а за трето лице,
т. е. извършения от жалбоподателя превоз е за сметка на собственика на превозвания товар –
гръцката фирма получател, а не за сметка на водача Р.И., който е шофьор във фирмата
превозвач. Изложеното аргументира извода, че превозът е бил за чужда сметка. Това
3
обстоятелство е достатъчно да се квалифицира превоза като обществен.
Неоснователно е възражението на защитата, че жалбоподателят не е търговец, поради което
за него не съществува и задължението да не използва товарния автомобил преди да бъде
включен в списък към лиценз. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 предвижда санкция именно за
водач на моторно превозно средство, т.е. физическо лице, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост. Водачът, който не
е собственик на МПС или търговец превозвач не е знаел, че управляваното от него МПС не е
включено в списък към лиценз, но е бил длъжен и е могъл да разбере, още повече, че същият
е професионален шофьор, като по делото е представено кипърско свидетелство за
правоуправление, издадено на 26.05.2021 г.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАНН административното наказание се определя в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАвтПр предвижда фиксирано административно наказание глоба от 2 000 лв. при
първо нарушение за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на Европейските
институции, от ЗАвтПр и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. При
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили
или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Общественият превоз на
пътници и товари е дейност, която засяга широк кръг от обществени отношения и
същевременно представлява дейност с повишена опасност. Нарушенията свързани с
изискванията за лицензи и разрешителни за извършване на тази дейност засягат в
значителна степен обществените отношения, уредени в ЗАвП. При това положение съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143,
ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 42-0000375 от 10.02.2022 г. на
Директор РД АА София, издадено от Чавдар Караджов - началник РД "АА"- гр. София,
определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с
4
което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, на Р. В. И.,
от гр. П., ул. „И.“ *8, ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПР е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

5