№ 79
гр. Кюстендил, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.а
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100195 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Ж. И. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **** чрез пълномощника адв. Д. З., АК – Кюстендил, против
Д. Я. Б., С. Я. Б. и Ц. Д. Ч., тримата с постоянен адрес: ****, с която се иска
съдът да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2
763,81 лв./две хиляди седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в
собствения на ищеца недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 41112.503.1638.1.1 по КККР на гр.Кюстендил, с
адрес: ****, причинени вследствие течове на 20.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 20.11.2023 г. Претендират се и сторените
разноски по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответницата Ц.
Д. Ч (с посочена в исковата молба фамилия Ч.) е взела становище по
допустимостта и основателността на предявените искове. Останалите
ответници не са подали писмени отговори на исковата молба.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответниците Ц. Д. Ч и Д. Я. Б. я оспорват чрез общия
си процесуален представител. Събрани са писмени доказателства. Допуснат е
разпит на свидетелите М. И. П., В. В. П., Д. В. Х., Л. В. Л., М. И. Г., С. В. К..
Изслушани са вещите лица, извършили допуснатите и приети по делото
съдебно-технически експертизи.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
1
за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108,
том III, рег.№ 4652, дело № 1418 от 1999 г. на нотариус с рег. № 188 на НК на
Република България с район на действие Районен съд – Кюстендил, вписан с
вх. рег. № 1738/28.12.1999 г. в Служба по вписванията при КРС, ищецът Ж. И.
А. е собственик на целия сутеренен етаж с преустроена част в магазинно
помещение, първият етаж от двуетажната жилищна сграда, изградена до
положение „карабина“, както и прилежащите ид. части от общите части на
сградата, находяща се в град ***. Видно от Удостоверение за степен на
завършеност с изх. № УТ-23-1239/29.08.2023 г. от Община Кюстендил за
строеж: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ XI – 3576, кв. 333 по плана на
гр. Кюстендил, с административен адрес: *****, строителството на сградата,
както и първият жилищен етаж, е в завършен вид.
Не е спорно между страните по делото, че Ц. Д. Ч е собственик на
втория жилищен етаж от недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.1638.1.1
по КККР на гр.Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул.“17-и януари“ №10. От
представеното по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 105, том I, рег.№ 1909, дело № 105 от 2001 г. на нотариус с
рег. № 146 на НК на Република България с район на действие Районен съд –
Кюстендил, вписан с вх. рег. № 704/12.04.2001 г. в Служба по вписванията при
КРС, се установява, че Я.С. Б. е придобил собствеността върху ½ ид. част от
терена на парцел XI, имот планоснимачен номер 3576 в квартал 333 по плана
на гр. Кюстендил, урегулиран, целият състоящ се от 386 кв.м, празно и
застроено място, при граници: улица „17-ти януари“, имот X-3577, имот XIV-
3573, имот XIII-3574 и имот XII-3575, както и реално целия втори етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда сутерен, построена в гореописания
парцел, както и двете зимнични помещения със североизточно изложение,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. В исковата
молба се твърди, че имотът е придобит в режим на СИО по време на брака
между Я.С. Б. и ответницата Ц. Д. Ч, а останалите ответници Д. Б. и С. Б. са
собственици на имота на основание наследствено правоприемство от Я.С. Б..
По делото не са събрани доказателства, от които да се установяват каквито и
да било права за Д. Б. и С. Б. върху самостоятелния обект, находящ се на
втория жилищен етаж от сграда с адрес ****. Не е приложено удостоверение
за наследници, с което да се доказва роднинската връзка между ответниците и
соченото за техен наследодател лице, нито доказателства, че Я. Б. е починал.
Доколкото обаче предмет на настоящото дело не е въпросът относно
собствеността на самостоятелния обект, находящ се на втория жилищен етаж
от сграда с адрес: ****, а между страните не е спорно, че тримата ответници
притежават посочения недвижим имот в режим на съсобственост при
неуточнени квоти, то съдът приема за установено, че именно те са негови
собственици.
От показанията на свидетелите М. П. и С. К., служители в РУ МВР –
Кюстендил, се установи, че през месец ноември 2023 г. същите са посетили
адрес в ****** по сигнал за спряна вода в сградата. Откритият на адреса ищец
2
заявил на полицейските служители, че е спрял водата поради теч, след което
свидетелите влезли в апартамента на първия жилищен етаж. Свидетелят П.
заяви пред съда, че обиколили целия апартамент и в едното помещение имало
„доста осезаемо вода“, целите стени били „във вода“. Виждала се „доста
влага“ и личало, че водата се стича от горе надолу. Свидетелят К. заяви, че
видял в кухнята на ищеца да тече вода „през полилея“. Ищецът бил сложил
кофи, в които се стичала вода през мазилката. Свидетелите не се качили на
горния етаж. Опитали да осъществят контакт с живущите там като използвали
звукова и светлинна сигнализация, но не постигнали успех. Не помни
подробности, но поддържа изготвена по случая докладна записка. Разпитаният
свидетел П., редови полицай в РУ МВР – Кюстендил, заяви пред съда, че
посетил процесния адрес в края на 2023 година по подаден на спешен телефон
112 сигнал, но не е влизал в сградата.
От показанията на свидетеля Л. Л. се установи, че същият като
полицейски служител е работил по поне 6-7 сигнала, подадени от живущи на
процесния адрес, тъй като отношенията между страните били обтегнати.
Спомня си, че се е отзовал на сигнал, касаещ наводнение. Свидетелят заяви, че
не е правил оглед на място, а се установило, че водата на цялата сграда е
спряна. Снел обяснения от служителя на „Кюстендилска вода“ ЕООД
извършил спирането. Останалите свидетели заявиха пред съда, че не помнят
подробности по случая, но сочат, че в изпълнение на служебните им
задължения като представители на органите на реда, са изготвяни писмени
документи, които поддържат.
По делото е представено писмо вх.№4194/08.04.2024 г. от РУ на МВР
Кюстендил, към което е приложено копие от преписка с вх.№-1910р-30229/23
г., от която се установява, че на 20.11.2023 г. полицейски патрул в състав ст.
пол. М. П., пол. В. П. и ст. пол. С. К. са посетили адрес ****** №10 по сигнал,
подаден на тел.112, за възникнал междусъседски спор за спряна вода.
Изготвена е докладна записка, по която била образувана и извършена
проверка по преписка с вх. № УРИ 1910р-30362/24.11.2023 г. по описа на РУ –
Кюстендил, изпратена на Районна прокуратура – Кюстендил по
компетентност. На 22.11.2023 г. полицейски патрул в състав ст. пол. Д. Х. и ст.
пол. М. Г. посетили адреса, за което била изготвена докладна записка, по която
била образувана преписка с вх. № 1910р-30229/23 г. по описа на РУ –
Кюстендил, приложена към справката. В приложеното към докладната
записка обяснение от Ц. Ч същата заявява, че на 22.11.2023 г. след като се
прибрала от работа към 19,00 часа, в дома й дошъл майстор водопроводчик, за
да поправи теч от батерията на мивката в кухнята, след което установила, че
водата в сградата е спряна от централния водопроводен кран, който се намира
в частта на двора, притежавана от Ж. А., до която Ц. Ч нямала достъп.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
С оглед наведените в исковата молба фактически обстоятелства съдът
3
намира, че заявеното спорно право намира своето основание в разпоредбата
на чл.45 във вр. чл.50 от Закона за задълженията и договорите, съотв. и чл.86
от с. з. предвид заявеният наред с главния иск акцесорен такъв за заплащане
на законна лихва.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата
норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За
да се ангажира деликтната отговорност на причинителя на вредата в тази
хипотеза е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема,
че всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната
забрана да се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания,
които да оправдават настъпването на вредата. Следва да се установи също, че
деянието е извършено виновно и причинява вреда другиму, както и че има
причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. При
посочените теоретични разсъждения, за да бъде основателен иск с правна
квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: извършеното
деяние, неговата противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се
презюмира.
За да възникне отговорност на ответната страна за вредите по чл. 50,
изр. първо ЗЗД е необходимо да е реализиран следния фактически състав:
вредата да е настъпила от вещ-собственост или под надзора на ответната
страна; вредите следва да са причинени от обективни свойства на вещта,
които са без връзка с виновно поведение на определен субект (съобразно
задължителните указания по тълкуването на закона относно разграничаването
на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД, дадени с ППВС № 17/1963 г., т. 2 и
ППВС № 4/1975 г., т. 3-ако вредите са причинени изцяло или отчасти от
противоправно виновно действие или бездействие на ответната страна, тя
отговаря съгласно чл. 45 ЗЗД.
В настоящия случай, по делото се установи, че в собствения на ищеца
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.1638.1.1 по КККР на гр.Кюстендил, с адрес: ****, са
причинени вреди вследствие течове на 20.11.2023 г. Видът на тези вреди е
посочен в експертно заключение с вх. № 6773/05.06.2024 г., изготвено от в.л.
Е. Л. – видими следи от теч в кухнята, по стената между кухнята и
стълбищната клетка и по северозападната фасада, за отстраняване на които е
необходимо да се извършат ремонтни работи на обща стойност 2 775 лева.
При съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал
съдът се доверява и на приетото по делото заключение по съдебно-техническа
експертиза с вх. № 12031/21.10.2024 г., изготвено от в.л. инж. Н. Н.. В
констативно съобразителната част на заключението е описана схемата за
разпределение на водоподаването в сградата като е отбелязано, че
тръбопровода за ответника преминава вертикално през търговския и
жилищния етаж на ищеца и завършва в банята на ответника, а водопроводите
като елемент от сградната водопроводна инсталация са монтирани при
4
строежа на жилищната сграда. Етажната част на водопроводите поотделно за
всеки етаж са изпълнявани отделно от собствениците им преди населяването.
В.л. инж. Н. посочва, че при оглед се установява добро състояние на
тръбите на етажната водопроводна инсталация в обекта на ответниците.
Заявява, че течът е възникнал след механично откъсване на лявата
присъединителна част на батерията на кухненската мивка за топлата вода. В
последствие бил направен ремонт и било възстановено присъединяването на
кухненската смесителна батерия към топлата вода осигурявана от бойлера,
пред който бил монтиран спирателен кран, с който може да се спира само
захранването с топла вода, а цялостното спиране на захранването на етажната
водопроводна инсталация се извършва посредством затваряне на спирателния
кран пред водомера в зимничния етаж на ответника. Цялостното спиране на
водоподаването към сградата се извършва от тротоарния спирателен кран.
Ищецът и ответниците ползват отделни водомери.
Констатира се, че консумацията на вода по приложените по делото
фактури от „Кюстендилска вода“ ЕООД по показание на водомер за месец
ноември 2023 г. е по-ниска от тази за предходните и следващите месеци.
Експертът пояснява, че водомерът е интегрален, не самопишещ уред за
измерване на консумирана вода и неговият месечен отчет, съответно измерен
месечен разход може да не е представителен. Не може да бъде споделено
възражението на ответната страна, че ако е имало действително наводнение от
имота на ответниците, това би довело до значително начисляване на
извънреден разход за вода, отчетен от водомера. Не може да се презюмира
количеството потребена вода през останалата част от отчетния период. Според
вещото лице дебита на изтичане на водата от предизвикания теч не е бил
повече от 8 литра за минута. Заявеното в отговора на исковата молба, че
ответницата Ц. Ч е спряла водата от спирателния кран на етажа /този за
топлата вода/ по-малко от минута след възникването на теча противоречи на
установеното по делото относно вида и размера на претърпените от ищеца
вреди. Несъмнено изтичането на по-малко от 8 литра вода от чешмата в
кухнята на ответниците не би довело до теч в жилището на долния етаж,
проявяващ се в изтичане на вода през мазилката и водещ до необходимост от
събирането й в кофи (което се установява от свидетелските показания, които
съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни).
В проведеното на 30.10.2024 г. открито съдебно заседание в.л. инж. Н. Н.
заяви, че водопроводната инсталация в сградата е надеждна, а наводнението на
етажа на ищеца е от етажа на ответниците и няма как да е станало по друг
начин. Посочва, че следите от наводнението все още се откриват по тавана на
кухнята на ищеца и на преградната стена, разделяща стълбището. Посочва, че
по дюшемето на пода в кухнята на ответниците не се откриват поражения като
водата се е стекла под него и се е стичала по посоката на наклона на
разположената под него плоча, която не е водоплътна.
Съдът счита, че с бездействие /липса на уместно активно поведение/ от
страна на ответниците, изразяващо се в несвоевременно спиране на
водоподаването към жилището им при възникнал в присъствието на Ц. Ч теч
на 20.11.2023 г., същите са нарушили общата забрана да не се вреди другиму,
5
тъй като за собственика на намиращия се непосредствено под апартамента на
ответниците жилищен обект са възникнали вреди – наводнение и увреждане
на имуществото му, в пряка причинна връзка с констатирания теч. Налице са
всички предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на
ответниците без да се изследва вината им за претърпените от ищеца вреди,
произлезли от общата им вещ.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че искът бе доказан в
своето основание по отношение на ответниците, безспорно признати по
делото за собственици на жилището, разположено непосредствено над
самостоятелния обект на ищеца.
По отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът
кредитира изцяло приетото по делото експертно заключение с вх. №
6773/05.06.2024 г., изготвено от в.л. Е. Л., според което общият размер на
претърпените вреди е оценен на 2 775 лева. Доколкото с исковата молба се
претендира сумата от 2 763,81 лева и искът не е изменен по реда на чл.214
ГПК, претенцията ще бъде уважена в пълния й заявен от ищеца размер. С
оглед основателността на главния иск ще бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на
увреждането – 20.11.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца, който е заплатил
държавна такса от 110,55 лв., 20,00 лв. такса за призоваване на свидетели,
600,00 лева за адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител,
300,00 лв. за възнаграждение на вещото лице Е. Л. и общо 200 лева за
възнаграждение на вещото лице Н. Н.. Така, на ищцовата страна, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК, се следват съдебно-деловодни разноски в общ размер от
1 230,55 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. Ч, ЕГН **********, Д. Я. Б., ЕГН ********** и С. Я.
Б., тримата с постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Кюстендил, ул.“17-и януари“ №10, ет.2,
ап.1, сумата в размер на 2 763,81 лв./две хиляди седемстотин шестдесет и три
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди в собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1638.1.1 по КККР на
гр.Кюстендил, с адрес: ****, ет.2, ап.1, причинени вследствие течове на
20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ч, ЕГН **********, Д. Я. Б., ЕГН ********** и С. Я.
Б., тримата с постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Кюстендил, ул.“17-и януари“ №10, ет.2,
ап.1, сумата в размер на 1 230,55 лв. /хиляда двеста и тридесет лева и
6
петдесет и пет стотинки/, представляваща сторените от последния разноски по
воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7