Решение по дело №55/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от адв. М М-пълномощник на “ Г И. Е. със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. “П. Д.№1, . 2, представлявано от Управителя И К Г ,срещу РЕШЕНИЕ №5953 от 23.10.2009г, постановено по гр. дело № 1207/2008г на РС- Б..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал1 от ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Във Въззивната жалба се навеждат доводи , че първоинстанционното решение е необосновано , неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът счита, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на процесуалния закон при преценка на доказателствата, и че първоинстанционният съд е постановил решението си само на база на показанията на свидетелите на ищцовата страна, като не е обсъдил в пълнота останалите гласни доказателства-обясненията на свидетелите М Б Б, Х. И. Т и С. Д., които са заявили, че се е наложило преработка и довършване на “ ВиК” инсталациите за къщи №4,13,14 и 15 и къща № 5, които са извършени за сметка на “Г И Г” Е..Относно уважения иск за забава, въззивникът счита, че първоинстанционния съд неправилно е определил началната дата за дължимост на лихвата за забава-01.09.2007г., тъй като съгласно чл. 6, ал.4 от договора сключен между „. И Г” Е. и “ А и ” Е., тази сума се освобождава до 5 дни след изтичане на 12 месеца от датата на подписване на акт обр. 15 или след представяне на банкова гаранция.Относно съдебните разноски, въззивникът счита, че размера на уваженото адвокатско възнаграждение е прекалено завишено спрямо цената на иска и следва да бъде намалено до размера, предвиден в наредба № 1 от 09.072004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

В писмен отговор адв. А К- пълномощник на “А и г” Е., подържа становището за неоснователност на жалбата и сочи, че обжалваното решение е правилно. Въззиваемият счита , че първостепенния съд правилно е присъдил обезщетението за забавено плащане с начална дата 01.09.2007г,така че жалбата в тази насока е неоснователна . Относно оплакването за размера на адвокатското възнаграждение, въззиваемият също го счита за неоснователно и прилага препис от договор за правна помощ №7/14.01.2010г. за договорено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Пред Окръжен съд – Б. не са ангажирани доказателства допустими по смисъла на чл.266 ГПК.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните съдът намира за установено следното :

От заявените обстоятелства правилно първостепенния съд е квалифицирал исковата претенция на “Аи г”Е. насочена против „. И.Е.. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД във вр. с чл.288 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Безспорно е , че страните са били в договорни отношения от 14.05.2007 г.. Ответника е възложил на ищеца да извърши СМР- В и К инсталации на обект –“Хотелски комплекс DOWNTOWN” – гр.Б. Ответника е изпълнил възложените му работи, които са приети от възложителя ответник, за което са издадени три Акта обр.19 и издадени фактури. В подкрепа на това, че са изпълнени възложените ВиК работи е и заключението на в.л. Г., което не е оспорено и е достоверен източник на факти от значение за предмета на делото, и правилно е кредитирано от първостепенния съд.

Относно твърдението, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на процесуалния закон при преценка на доказателствата, съдът го намира за неоснователно. От събраните по делото доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, по безспорен начин се доказва установилата се практика на обекта, където са били извършвани процесните СМР, а именно: че пряк контрол по извършваните СМР е осъществявал представителят на “ Г и груп” Е.- С. Д., чието задължение било да следи за качеството на работа и всякакви технически подробности.

Протоколите съставени от въззиваемото дружество “ А иг ” Е. са подписани от С. Д.. От него е подписана и фактура № 81/12.07.2007г, по която въззивникът е извършил плащане за сумата от 5 534.26 лв., което означава че дружесвто “ Г и груп”Е. е делегирало на С. Д. да приема от тяхно име извършените работи. От разпитаните по делото свидетели се установява, че работници и технически ръководители на въззиваемото дружество, след като са завършили работата по къщи 4 и 5 , са били преместени да извършат ВиК инсталации на къщи 13,14 и 15. От заключението на на техническата експертиза, извършена от в.л. Хр. Г. се установява, че на място в къщи 13,14,15 ВиК инсталациите са извършени точно по проекта и посочените в протоколите обр.19 от 20.06.2007г- видове и количества.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно е присъдил обезщетението за забавено плащане с начална дата.01.09.2007г, тъй като по отношение на 5% от дължимите суми било договорено отсрочено плащане с 12 месеца. Това е датата посочена в исковата молба, която не е била оспорена от въззивникът с отговора и видно от заключението на вещото лице-счетоводител претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на 474.71лв е за периода от 01.09.2007г до 18.04.2008г., върху главница в размер от 5 096.32лв.

Настоящият състав намира, че разноските за адвокатски хонорар, в размерите, така както са уважени от първостепенния съд са прекомерно завишени. Цената на иска е 5 771.00 лв., върху такава цена е внесена и съответната ДТ от 223.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от издадената от ВАС Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатския хонорар при тази цена на иска е 219.56 лв. за първа инстанция. Ищеца е договорил със своя процесуален представител 10 пъти по-голям хонорар от минималния, което според съда е налице хипотезата на "прекомерност на заплатеното", по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и във вр. с § 2 от цитираната Наредба № 1 на ищеца, следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на лв. 1033.00 лева(400 лева адв. възнаграждение,223.00 лева д.т. и 80.00 лева депозит за свидетели и 330.00 лева за експертиза). В тази част решението следва да бъде отменено , като над 1033.00 лева иска за разноски бъде отхвърлен като неоснователен.

За да постанови атакуваният акт първостепенния съд е обсъдил всички събрани доказателства и обосновал решението си. С оглед разпоредбата на чл.272 ГПК и ненужно преповтаряне настоящата инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд изложени по съществото на спора.

В жалбата, а и в съдебно заседание, чрез пълномощника си в процеса въззивникът е направил искане по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на ищеца на адв. възнаграждение за настоящата инстанция. Претендираните разноски са 2335 лева. По горе бе посочено, че претендираното адвокатско възнаграждение е многократно над предвиденото в Наредба №1. С оглед принципа за “справедлив” размер на възнаграждението по смисъла на чл.36 ЗАдв. За настоящата инстанция следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева или общо разноските пред настоящата инстанция са в размер на 511.50 лева( 400 лева адв. възнаграждение и 111.50 лева д.т.) . В останалата част искането за присъждане на разноски за адв. възнаграждение е неоснователно.

Воден от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ

Отменя РЕШЕНИЕ №5953 от 23.10.2009г, постановено по гр. дело № 1207/2008г на РС- Б. в частта за разноските и вместо него постановява:

Осъжда “Г И.Е. със седалище и адрес на управление Г. , У. Д.№1, .2 представлявано от И К.Г да заплати на “Аква и ГАЗ”Е. със седалище и адрес на управление Г. З. ,У.”С К” №26, В.Б,.2,ап.52 сумата 1033.00 лева сторени разноски по делото пред първа инстанция, като отхвърля искането за присъждане на разноски над този размер до претендирания , като неоснователно.

Потвърждава РЕШЕНИЕ №5953 от 23.10.2009г, постановено по гр. дело № 1207/2008г на РС- Б. в останалата част.

Осъжда „. И.Е. да заплати на “А и Г”Е. сумата 511.50 лева представляваща разноски за настоящата инстанция, като отхвърля искането за присъждане на разноски над този размер до претендирания , като неоснователно.

Решението може да се обжалва по реда на чл. 284 и във връзка с чл 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: