Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64
гр. С., 26 февруари 2020 г.
С. районен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г. Й. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 142 /
2019 г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът "А.С.В." ЕАД с ЕИК **, гр. С., ж.к. Л. **, бул. Д-р П. Д. №
**, офис - сграда Л., ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор М.Д.Д., чрез
пълномощника С.И.Д. моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
сумата 20 219.83 (двадесет
хиляди двеста и деветнадесет лева и осемдесет и три ст.) лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № **, сключен на
19.05.2017г. длъжника А.Б.И. и „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК **, сумата 1717.69 /хиляда седемстотин
и седемнадесет лева и шестдесет и девет ст./ - възнаградителна лихва за периода
01.10.2017г. – 21.05.2018г., сумата 481.34 /четиристотин осемдесет и един лева и
тридесет и четири ст./ - обезщетение за забава за периода
01.10.2017г. до датата на подаване на заявлението пред съда – 01.11.2018г.,
законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението 01.11.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
В случай, че съдът отхвърли
установителните искове, моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумите,
претендирана главница и възнаградителна лихва.
Претендира и разноските си,
извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът А.Б.И.
с ЕГН **********,***, чрез назначения му от съда особен представител адв. В.Х.
е подал писмен отговор, с който счита исковите претенции за неоснователни.
Излага подробни доводи във връзка с нищожност на договора поради наличието на
неравноправни клаузи и липса на съгласие. Оспорва обстоятелствата, свързани с
твърденията на ищеца, че е налице съглашение, обвързващо страните по договора,
че на ответника е представена заемната сума, както и цесията е произвела
действие по отношение на длъжника. Твърди, че по договора не е обявена и сведена
до знанието на длъжника предсрочна изискуемост на кредита, като оспорва правото
на цесионера да обяви тази предсрочна изискуемост.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и в условия на
евентуалност искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По делото е представено копие от Договор за потребителски паричен кредит № **,
сключен на 19.05.2017г., от които се установява, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем за
сумата от 20 000.00 лева и срок от 10 години, като ответникът е следвало да
заплаща разсрочено, ведно с допълнителни разходи по кредита.
Неразделна част от подписания договор са общи условия
и погасителен план. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична
сума, от датата на отпускане на кредита, за срока на действие на Договора се
олихвява с възнаградителна лихва, която е плаваща и съобразена с променлив
лихвен процент за всеки следващ период на олихвяване. Методиката за определяне
на плаващата лихва е ясно и разбираемо описана в чл. 6, ал. 1, букви «а», «б», «в»
и «г», а възможностите за промяна на ГЛП – в чл. 6, ал. 2 и ал. 3. Лихвата се
начислява от датата на отпускане на кредита, като към датата на подписване на
договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 10.99 %, а ГПР
по кредита е 13,97%. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора е в размер на 36 325.90 лв., която
съгласно подписания от страните погасителен план е платима на 120 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 302.72 лв., като
първата погасителна вноска е дължима на 01.07.2017 г., а последната е с падеж
на 01.06.2027 г.
Представено от ищеца е заверено копие от Сертификат за
застраховка „Кредитна
Протекция Плюс" пакет Б № **, съгласно който застрахователите «Кардиф
Животозастраховане, Клон Б.» и «Кардиф Общо застраховане, Клон Б.» се
съгласяват да застраховат срещу заплащане на застрахователна премия на
кредитополучателите по банкови потребителски кредити, администрирани от «У.К.Ф.»
АД и в частност ответника А.Б.И., като е посочен и
начина за изчисляване на дължимата премия.
Като писмени доказателства по делото от ищеца са
представени и приети заверени копия от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф." ЕАД, с
ЕИК ** и „А.С.В." ЕАД с ЕИК **; Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.05.2018 г., ведно с Извлечение от
Приложение № 1 към него, и потвърждение за извършена цесия от „У.К.Ф." ЕАД. От тях се установява,
че кредиторът по договора за потребителски паричен кредит № ** от 19.05.2017г. „У.К.Ф." ЕАД е
прехвърлил на „А.С.В." ЕАД вземанията, които има спрямо кредитополучателя
по процесния договор.
Представено е и пълномощно, с което „У.К.Ф." ЕАД
е упълномощило ищцовото дружество да го представлява във връзка с извършване на
уведомяване по законоустановения ред на длъжника за сключения договор.
Към исковата молба е приложено уведомителни писма с изх. № УПЦ-П-УКФ/** от 28.05.2018
г. и изх. № УПЦ-С-УКФ/** от 24.08.2018 г. до ответника, с което ищецът /в
качеството си на пълномощник на цесионера/ го уведомява за извършената цесия. В
същото писмо се съдържа и изявление на дружеството-ищец до ответника, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски вземанията по процесния
договор са изцяло изискуеми. Писмата са връчени редовно на ответника при
условията на чл.47, ал. 5 от ГПК. Установената в тази норма фикция, съгласно
която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
От приетото по делото заключение на назначената по
делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 01.06.2017г. г. по
сметка на ответника е преведена сумата 20 600 лв. Ответникът е изплатил
обща сума в размер на 1 213.25 лв., с която са погасени погасителни вноски
от №1 до № 4. Последно плащане по погасителните
вноски е извършено на 01.10.2017 г., а падежната дата на първата неизплатена
погасителна вноска е 01.11.2017 г.
Размерът на непогасената главница по процесния договор
до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в е 20 219.831
включваща 116 броя непогасени месечни вноски. Дължимата възнаградителната лихва
е в размер на 2370.80 лв., а лихвата за забава – 312.34 лева.
При така установените факти настоящият състав намира,
че волеизявленията на „У.К.Ф." ЕАД и ответника А.И., обективирани в
процесния договор, са породили валидно облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит. Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК,
тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада
сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.
В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от
особения представител на ответника възражения за недействителност на процесния
договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК. При това следва да се съобрази,
че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и
служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с
добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от
правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на
блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната
си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Разгледани по същество, възраженията са неоснователни.
Посочените изрично от ответника основания за неравноправност на клаузите по т.
9 и т. 15 на чл. 143 от ЗЗП не са налице – ответникът с подписа си е декларирал,
че е получил екземпляр ня Общите условия и преддоговорна информация по ЗПК,
което е изрично упоменато в чл. 14 от ОУ, а продажбата на вземането не попада в
хипотезата на чл. 143, т. 15 от ЗЗП, тъй като по никакъв начин не води до
намаляване на гаранциите на потребителя. Не са налице и основания за нищожност
по останалите хипотези на чл. 143 от ЗЗП.
Неоснователни се явяват и възраженията на особения
представител за ненадлежно извършване и съобщаване на цесията на ответника. На
първо място следва да се съобрази, че в сключения индивидуален договор за цесия
21.05.2018 г. вземането спрямо ответника е индивидуализирано чрез номера и
датата на сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателя и размера
на дълга. Освен това цедентът е издал в полза на цесионера изрично потвърждение
за прехвърляне на вземанията си спрямо ответника.
На следващо място съдът намира, че е налице валидно
уведомяване на длъжника-ответник както за сключения между ищеца и първоначалния
кредитор договор за цесия, така и за обявената предсрочна изискуемост на
кредита. Упълномощаването на ищеца да
уведоми от името на предишния кредитор длъжниците по вземанията на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договора за
цесия, е напълно валиден и допустим метод за уведомяване по смисъла на чл. 99
ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът е положил необходимата грижа и е използвал
всички възможности да уведоми ответника, което съдът намира за сторено най –
късно на 03. 10. 2018 г. с връчването на уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/**
от ЧСИ Г. Г. с рег.№ 767 чрез алепване на уведомление.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че последното плащане по погасителните вноски е извършено на 01.17.2017
г., след която дата няма данни за извършени плащания по процесния кредит. С
това е изпълнена предпоставката по чл. 12, ал. 2, б. „а" от Общите условия
на договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски
по кредита /главница и лихва/.
С цитираното по – горе писмо ищецът, в качеството си
на нов кредитор е уведомил ответника, че поради допуснато просрочие и неплащане
на погасителни вноски вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.
Следователно, установяват се и двете предпоставки за възникване на предсрочната
изискуемост по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава
в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 481.34 лв., за периода от 01.10.2017 г. до 01.11.2018
г.
Изхождайки от гореизложените съображения, съдът приема за безспорно
установено, че по силата на сключения между «У.К.Ф.» АД и ответника договор за потребителски кредит, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на горепосочения договор за цесия и кредита е
обявен по надлежния ред за предсрочно изискуем, считано най – късно от 17. 10.
2018 г. / с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението / и при
всички случаи - преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Размерът на задълженията се установява от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза и от ответната страна не се представят доказателства за извършени плащания на тези
задължения.
Затова съдът ще уважи като основателен и доказан иска
за установяване на задължение за главница за
установената от заключението на ССЕ сума 20 219.83 лв., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Искът за установяване на вземане за възнаградителна
лихва ще бъде уважен като основателен и доказан до пълния предявен размер от 1717.69
лв., като се има предвид, че размера на установената по делото, съгласно заключението на ССЕ незаплатена
сума за тази лихва възлиза на 2 370.80 лв.
Предвид неизплатеното задължение за главница в
горепосочения размер и с оглед разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, основателен
се явява предявеният иск за установяване на вземане за мораторна лихва за
периода от 01.10.2017 г. до 01.11.2018 г. Същият ще бъде уважен за сумата 312.34
лв., изчислена от ССЕ, а за горницата над тази сума, до пълния предявен размер
от 481.34 лв. следва бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството, които
съобразно с уважената част от претенциите са в размер на 1 958.11 лева. Следва да се редуцират и разноските за заповедното производство до размера
от 554.29 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски за производството съобразно
с уважената част от претенциите в размер на 8.81 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Б.И. с ЕГН **********,*** дължи на "А.С.В." ЕАД с ЕИК **, гр. С., ж.к. Л. **, бул. Д-р П. Д. №
**, офис - сграда Л., ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор М.Д.Д. сумата от 20 219.83 /двадесет
хиляди двеста и деветнадесет лева и осемдесет и три ст./ лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № **, сключен на
19.05.2017г. длъжника А.Б.И. и „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК **, сумата 1717.69 /хиляда седемстотин и седемнадесет
лева и шестдесет и девет ст./ - възнаградителна лихва за периода
01.10.2017г. – 21.05.2018г., сумата от
312.34 / триста и
дванадесет лева и тридесет и четири ст./ - обезщетение за забава за периода
01.10.2017г. – 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01. 11. 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1493 / 2018 г. по описа на СРС до изплащане
на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 2694 / 05. 11. 2018 г. по ч.гр. д. № 1493 /
2018 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите в останалата им част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Б.И. с ЕГН **********,*** да заплати на "А.С.В." ЕАД с ЕИК **, гр. С., ж.к. Л. **, бул. Д-р П. Д. №
**, офис - сграда Л., ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор М.Д.Д. сумата от 1 958.11 / хиляда
деветстотин петдесет и осем лв. и 11 ст. /лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 554.29 / петстотин петдесет и четири лв. и 29 ст./ лева
- разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1493 / 2018 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА "А.С.В." ЕАД с ЕИК **, гр. С., ж.к. Л. **, бул. Д-р П. Д. №
**, офис - сграда Л., ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния директор М.Д.Д. да заплати на А.Б.И. с ЕГН **********,*** сумата от 8.81 / осем лв. и
81 ст. /лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред С.я окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: