РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесети втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №451 по описа на съда за 2021
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
чл. 38 от Закон за държавната собственост.
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 4182/22.12.2021 г. подадена от П.В.В. ЕГН**********,***,
Аквазард, и Ц.В.Б., ЕГН**********,***, против Решение № 794/16.11.2021 г. на
Министерския съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по
техническия проект от 2020 г. (след пресичане с път ІІІ-301) до км 189+344 от
идейния проект на НКСИП ≡ 190+771,67 по техническия проект от 2020 г.
(след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и област
Велико Търново, съгласно одобрен устройствен план – парцеларен план, одобрен с
влязла в сила Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г. на заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройството, имоти и части от имоти – частна
собственост, намиращи се в землищата на с.Крушуна, гр.Летница и с.Горско
Сливово, община Летница, област Ловеч, с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч,
гр. Сухиндол, община Сухиндол, област Велико Търново, гр.Павликени, с.Върбовка
и с.Бутово, община Павликени, област Велико Търново, подробно описани в приложението
по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.
Оспорва се
решението в частта относно отчуждаването и определянето на размера на
обезщетението за отчуждаването на площ от 4,385 дка, част от собствения на
жалбоподателите наследствен имот с № 40261.64.13 в землището на с.Крушуна, общ.
Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 23,765 дка, ІV
категория, с определено обезщетение в размер на 2382 лв.
В съдебно
заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват.
Ответникът -
Министерски съвет на Република България не се представлява в заседанието по
съществото на спора. Представено е писмено становище за неоснователност на
подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на
решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване
на процедурата и в съответствие с целта на закона. Сочи, че размерът на
обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС.
Претендира
присъждане на разноски за юриконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя
писмени становища. Оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената
жалба, счита решението на МС в оспорената част за законосъобразно, а размерът
на паричното обезщетение за правилно определен.
Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Министърът на финансите - не се представлява, ангажирано е писмено
становище по жалбата, с което същата се оспорва.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, в съдебно заседание не се
представлява. Депозирано е писмено становище по съществото на спора,
претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като анализ на доказателствата по делото, доводите на страните и след
служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на
административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени
за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския
съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите.
Няма спор, а и
се установява от административната преписка, че оспореното решение е
постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на
финансите. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени
имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални
актове и от административната преписка.
Отчуждените
имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала,
обявена за национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС.
Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите,
видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите.
Ето защо липсва
отменително основание и по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са
административно-производствените правила за вземане на оспореното решение,
посочени в чл.
34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило
мотивирано искане за отчуждаване до
министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и
благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС,
изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено
по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства.
Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС
приложения.
Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план,
който предвижда изграждането на национален обект: влязъл в сила подробен
устройствен план – парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с влязла в сила
Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021г. на Заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройство, предвиждащ изграждането на национален обект:
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП =
167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км
189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от
2020г. (след пресичането с път ІІІ-303).
В табличен вид по
делото са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване в землището на
с.Крушуна, общ.Летница, обл.Ловеч с техните характеристики, вид,
местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова
обосновка, възлагателно писмо от 12.02.2021 г., както и оценка на имотите
/оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, извършена
в административното производство.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в
т.ч. относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от
Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти -
реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с пълната информация,
предоставена от Служба по вписванията – Ловеч, отговарящи на изискванията на
чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл. 32,
ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на
„пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище,
по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
В конкретния
случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СВ -
Ловеч от 12.02.2020 г до 12.02.2021 год.
В оспорената му
част Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерския съвет на Р България определя
размера на обезщетението за отчуждаването на площ от 4,385 дка, част от
собствения на жалбоподателите наследствен имот с № 40261.64.13 в землището на
с.Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 23,765
дка, ІV категория, с определено обезщетение в размер на 2382 лв.
Във връзка с
оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с
§1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно
заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично
обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от
ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в
Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от
ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и
също землище в земеделските територии и горските територии, за период от
12.02.2020г. до 12.02.2021 год.
От Служба по
вписванията Ловеч са представени общо 21 броя сделки, от които в оценката са
използвани само 3 броя сделки като пазарни аналози, отговарящи на изискванията
на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Останалите 18
броя сделки не са използвани като пазарни сделки, тъй като при някои от тях има
извършени сделки с идеални части, други представляват констативни нотариални
актове, възбрани, договори с Община Летница, сделки със застроени имоти и
други. Използваните три сделки при определяне на равностойното парично
обезщетение от вещото лице по допуснатата първоначално съдебно-оценителна
експертиза по делото са описани изчерпателно в табличен вид в заключението. От
него се установява, че пазарната стойност на отчуждаемата част от имота,
определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с решението на
МС в оспорената му част.
По делото е
представено пълно копие от предоставените от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията – Ловеч данни.
Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид в заключението на ВЛ /л. 333 от делото/.
Вещото лице е
стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на с.Крушуна,
определена въз основа на всички сделки със земеделски земи извършени през
периода от 12 месеца, е 543,16 лв.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице при изслушването в
съда заяви, че не е установило относими сделки от посочения период, които не са
били включени в пазарните аналози при определяне на оценката.
Заключението не
е оспорено от жалбоподателите и не са представени доказателства, които да
опровергават направените изводи.
При това
положение, от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, се установява, че
пазарната стойност на имота, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката,
определена с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че
заключението на вещото лице е изготвено на база изискванията относно
"равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС .
По делото не са
представени доказателства, които да оборват констатациите на административния
орган и които да обуБ.ят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в
частта му относно размера на определеното обезщетение за процесния ПИ.
Решението на
МС, в оспорената част, е законосъобразно и съответстващо на материалния закон –
липсва отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от
всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и
съдебно-оценителна експертиза, като всички доказателства са непротиворечиви,
подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът намира,
че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е законосъобразно.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на делото и с оглед направеното своевременно искане от ответника и от
заинтересованите страни – Министъра на РРБ и АПИ - София,
на всяка от тези страни следва да се присъдят разноски за процесуално
представителство.
В съдебно
заседание ответникът, МРРБ и АПИ не се представляват, а са депозирани писмени
бележки по съществото на спора от процесуални представители, при определяне
размера на разноските следва да се съобрази това обстоятелство.
На ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 50
(петдесет) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Това е
минималният предвиден в Наредбата размер за процесуално представителство за
изготвяне на възражения по жалби, без явяване в открито заседание, и именно той
следва да бъде присъден.
При този изход
на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на
регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно
поисканите в писменото становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва
да се присъдят разноски в размер на 50 лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
При този изход
на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Агенция „Пътна
инфраструктура“ за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят разноски в
размер на 50 лева на основание чл. 144 АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от
горното и на основание чл. 38, ал. 9 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх.№ 4182/22.12.2021 г. подадена от П.В.В. ЕГН**********,***, Аквазард, и Ц.В.Б.,
ЕГН**********,***, против Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерския съвет на
Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за
държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, в ЧАСТТА, относно
определеното обезщетение по отношение отчуждавана площ от 4,385 дка, част от
собствения на жалбоподателите наследствен имот с № 40261.64.13 в землището на
с.Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 23,765
дка, ІV категория, с определено обезщетение в размер на 2382 лв.
ОСЪЖДА П.В.В.
ЕГН**********,***, Аквазард, и Ц.В.Б., ЕГН**********,***, да заплатят на
Министерски съвет на Република България разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА П.В.В.
ЕГН**********,***, Аквазард, и Ц.В.Б., ЕГН**********,***, да заплатят на
Министерство на регионалното развитие е благоустройството разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА П.В.В.
ЕГН**********,***, Аквазард, и Ц.В.Б., ЕГН**********,***, да заплатят на Агенция
„Пътна инфраструктура“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв. /петдесет лева/.
Решението е
окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати
препис от решението на страните.
Административен
съдия: