№ 86
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204123 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ДОМЕЛ”ЕООД, с управител и
представляващ В. СТ. В., чрез адв. Т.Р. при АК- Варна против НП № 03-
013748/18.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което
на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С депозираната пред съда жалба не се оспорва фактическата обстановка,
посочена в обжалваното НП, но се навеждат доводи за маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, а
при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената
административна санкция до минималния такъв.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, се представлява от
управителя В.Д. и адв. В.. В заседание по същество процесуалният представител
навежда доводи за несправедлив размер на наложеното наказание.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Б., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено. Излага становище, че от събрания по делото доказателствен материал се
установява безспорно извършеното нарушение.
1
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя – Н.И. и свидетелят по съставянето на акта –П.М.. Приобщени са като
писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 03.08.2021 г. , около 13.30 ч. служители на ДИТ – Варна – св. Н.И. и св.
П.М., и двамата на длъжност „инспектор“ при ДИТ-Варна, извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство в строителен обект : еднофамилна жилищна
сграда с гараж, находящ се в гр. Варна, ПИ 10135.5310.2516 по плана на кв. Галата с
изпълнител на строежа – „Домел“ЕООД. В хода на проверката на място бил установен
Р. И. К., който извършвал дейност по събиране на строителни отпадъци. Същият
попълнил справка декларация, в която посочил, че работи на обекта на длъжност „общ
работник“ , с работно време от 10ч. до 16 ч. Впоследствие бил представен трудов
договор между „Домел“ ЕООД и Р. К., сключен на 02.08.2021 г., с който последният
бил назначен на длъжност „общ работник“ срещу уговорено трудово възнаграждение
от 650 /шестстотин и петдесет/ лева. Извършена е справка в информационния масив на
НАП, от която е констатирано, че цитираният трудов договор е регистриран след
извършената проверка от служителите на ДИТ-Варна, а именно - на 03.08.2021 г. в
19.47 ч.
При така установените факти, св. Н.И. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ за това, че на 03.08.2021 г. в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето Р. И. К. на длъжност „общ работник“ в
строителен обект жилищна еднофамилна сграда с гараж, намиращ се в гр. Варна, ПИ
0135.5310.2516 по плана на кв.Галата, преди да му е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП-Варна . Въз основа на акта
е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са в логическо единство
помежду си.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
2
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-013748/18.08.2021 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно
чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, както и видно от Заповед № 0280/03.08.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установи, че на 03.08.2021 г. лицето Р. К. е престирало работна сила по трудова
функция свързана с длъжността „работник строителство”, при определено работно
време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и при определено работно
място, а именно - в „Домел“ЕООД, с място на работа - строителен обект жилищна
еднофамилна сграда с гараж, намиращ се в гр. Варна, ПИ 0135.5310.2516 по плана на
кв. Галата. Установено е и безспорно, че трудовата дейност лицето е извършвало в
полза на дружеството-жалбоподател въз основа на трудов договор, сключен на
02.08.2021 г. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази,
както гласните доказателства, събрани чрез разпита на актоъставителя и свидетеля по
акта, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото
трудов договор с К. съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД на НАП
и декларация по чл. 402 от КТ, попълнена от лицето. Доказателственият материал в
своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на извършване на проверката от
служителите на ТД на НАП – Варна, а именно около 13.30 ч. на 03.08.2021 г. трудовият
договор с работника не е бил регистриран, с оглед на което е било невъзможно същият
да е бил снабден с копие от самото уведомление. Предвид събраните по делото
доказателства, съдът счита за безспорно установено и обстоятелството, че на
03.08.2021 г. К. е допуснат да извършва трудови функции без да му е връчено копие от
уведомлението до ТД на НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на
3
едноличното търговско дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът счита, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите
функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД
на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно
зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се
характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с
„маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му,
както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения
тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
4
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че процесуалния представител на
въззиваемата страна е взел участие в съдебното заседание, съотв. делото не
представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да
бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на
чл.27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата от 100 /сто/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 03-013748/18.08.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „ДОМЕЛ” ЕООД на
основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ, като намалява размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ДОМЕЛ” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6