Присъда по дело №460/2022 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 460/2022 г. по описа на КрлРС

По отношение на подс. Я. М. Д. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че на 16.03.2022 г. в гр. К., пред Н. Ц. Д.- мл.
автоконтрольор в Районно управление гр. Карлово, съзнателно е ползван
неистински официален документ- Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №********* с дата на издаване 14.02.2019 година и
място на издаване МВР- П., за да докаже, че е правоспособен водач на
моторно превозно средство, като от ползвателя за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 във вр. с
чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така внесения обвинителен акт и повдигнато
обвинение. Счита вината на подсъдимия да безспорно и категорично доказана
от събраните по делото доказателства, поради което иска признаването му за
виновен и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от
една година, чието изпълнение на осн. чл.66 от НК бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
делото.
Защитникът на подсъдимия не оспорва извършване на престъпното
деяние от страна на подсъдимия, като пледира за налагане на наказание и
предвид смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Я. М. Д., ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр. П..
******** Има завършено **** образование. *****. *****. ******. Има
постоянен адрес в страната в гр. С., обл. П., ул.“Р.“ №*. ******-****. Я. Д. е
бил осъждан по силата на протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 1553/2013 г. на РС- П., влязло в сила от 05.08.2013
г., по силата на което е признат за виновен за престъпление по чл.198 ал.1 от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, като на осн. чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила.
По това осъждане за лицето е настъпила реабилитация по право, на осн. чл.86
ал.1 т.1 от НК, считано от 06.08.2016 г.
Св. Й. Г. заемал длъжността „разузнавач“ по криминална линия в РУ-
Карлово при ОД на МВР- П., като по повод изпълнение на служебните си
задължения, на 10.03.2022 г. получил информация, че подс. Д. ползвал
неистинска шофьорска книжка при управление на моторно превозно
1

средство. Полицейският служител бил наясно, че Д. пребивавал в гр. К. от
предишния ден и имал намерение да отседне в хотел. С цел да се провери
оперативната информация, свързана с престъпно ползване на документ, Г.
организирал съвместно с колегата си св. В. Б. наблюдение из града,
изразяващо се в движение по улиците и наблюдение.
На 16.03.2022 г., около 11,35 ч. докато пътували със служебен
автомобил по ул.“Т.К.“ в посока север на юг, двамата свидетели забелязали
моторно превозно средство- марка „Мерцедес“, модел „С 350“ с рег. №
********, на цвят тъмносив металик, което отговаряло на опиС.то на моторно
превозно средство, което ползвал подс. Д.. Г. организирал взаимодействие с
полицейски служители от дежурния автопатрул, за да бъде проверен водачът
на превозното средство.
Автомобилът, управляван от подс. Д. бил спрян за проверка от
дежулния автопатрул пре РУ- Карлово вдясно от пътя в района на ул.“Т.К.“
до административен адрес на № ** в гр. К.. При извършване на проверката
било установено, че действително водач на автомобила е подс. Д., който
предоставил на проверяващия го полицейски служител Д.- мл.
автоконтрольор в РУ- Карлово при ОД на МВР- П. свидетелство за
управление на МПС с № *********, издадено на 14.02.2019 г. от МВР П. на
името на Я. М. Д., както и лична карта и талон за регистрация на моторно
превозно средство, част II. Полицай Д., след като получил лично
предоставения от Д. документ- СУМПС с № ********* извършил справка в
КАТ АНД, чрез служебен таблет, както и чрез дежурен по управление, при
която проверка било установено, че на Я. М. Д. никога не е било издавано
свидетелство за управление на МПС, т.е. същият е неправоспособен водач на
моторно превозно средство.
Извършена била и допълнителна справка в масивите на МВР по номера,
отразен в представеното от подс. Д. свидетелство за управление на МПС, с
което той се е легитимирал, като правоспособен водач пред полицейските
служители, при което било установено, че свидетелство за управление на
МПС с № ****** е било издадено от ОД на МВР- Велико Търново, но на
друго лице-А. П.а П. от същия град. Пред полицейските служители още на
място подс. Д. направил самопризнание, че свидетелството за управление на
МПС, което ползвал пред полицейските служители закупил преди три или
четири години за сумата от 1000 лв. от непознато за него лице, с което се
запознал случайно.
С протокол за доброволно предаване от 16.03.2022 г. подс. Д. предал на
разследващия орган 1 бр. пластика на свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено от МВР- П. на 14.02.2019г. на
името на Я. М. Д. с ЕГН ********** с дата на валидност 14.02.2029г. Същата
е изследвана чрез съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че представеното за изследване СУМПС с №********, издадено
на 14.02.2019г. от МВР- П. на лицето Я. М. Д., ЕГН ********** представлява
2

неистински документ, който не е издаден от оправомощения за това орган, а
именно МВР.
Изложената по- горе фактическа обстановка е приета от съда за
категорично и безспорно установена въз основа на показанията на
свидетелите Б., П. и Г., заключението на съдебно- техническата експертиза,
както и приобщените по делото и прочетени писмени доказателства-
протокол за доброволно предаване от 16.03.2022 г., справки АИС БДС,
протокол за проверка на лични вещи и лица и превозни средства, справка
КИАД за задгранични пътувания на подсъдимия, справка за съдимост и
бюлетин за съдимост, характеристична справка, справка НБДН, справка от
ОДМВР- П., справка за нарушител/водач, както и вещественото
доказателство- 1 бр. пластика на свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *******, издадено от МВР П. на 14.02.2019 г., на
името на Я. М. Д. с ЕГН **********, с дата на валидност 14.02.2029г.
Между събраните по делото и посочени по- горе доказателства не
съществуват протИ.речия. От тях точно и категорично се установяват всички
факти от значение за правилното решаване на делото- извършването на
деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната
отговорност на дееца. Гласните, писмени и меществени доказателства,
събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, в своето единство изясняват
пълно, последователно и безпротИ.речИ. приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
При така констатираното, съдът намира, че подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 316 във вр. с
чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2022 г. в гр. К., пред Н. Ц. Д.-
мл. автоконтрольор в Районно управление гр. К., съзнателно е ползван
неистински официален документ- Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №******* с дата на издаване 14.02.2019 година и място
на издаване МВР- П., за да докаже, че е правоспособен водач на моторно
превозно средство, като от ползвателя за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, поради което следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
удостоверителната функция на определени документи, както и обществените
отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и
използване на съответните частни документи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е свидетелство за
управление на МПС, което съгласно разпоредбата на чл.93 т.5 от НК
представлява официален документ, т.е. издава се по установен ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Изпълнителното деяние се изразява
в ползване на неистински официален документ пред длъжностно лице, като
същевременно с него са удостоверени определени факти и обстоятелства, а
3

именно правоспособност за управление на МПС, каквато подсъдимият не
притежава. Така ползваното от подсъдимия СУМПС представлява
неистински, съгласно чл.93 т.6 от НК, официален документ, на който е
придаден вид, че представлява писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило. Безспорно установено е, че ползваното от
подс. Д. СУМПС не е издадено от съответния орган- МВР, а от друго,
неизвестно по делото лице.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че се ползва пред длъжностно
лице от неистински официален документ, като е целял настъпването именно
на желания протИ.правен резултат.
За престъплението по престъплението чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 вр.
ал.1 от НК е лишаване от свобода до осем години. Деянието се явява тежко,
съгласно чл.93 т.7 от НК, умишлено престъпление, характеризиращо се с
висока степен на обществена опасност.
Деецът от друга страна не се установи да представлява личност с висока
степен на обществена опасност. Същият е с чисто съдебно минало, трудово
ангажиран е, които съдът отчита като смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчита
обстоятелството, че неистинският официален документ, използван от
подсъдимия отразява и неверни факти, притежаван е от лицето повече от три
години, както и че същият се ползва с лоши характеристични данни, предвид
наличието на предишно осъждане, за което към момента е настъпила
реабилитация по право. При така изложените обстоятелства досежно степента
на обществена опасност на деянието и дееца, съдът намира, че наказанието
му следва да се определи при условията на чл.54 ал.1 от НК и в размер над
минималния, предвид в НК за конкретното престъпление, а именно- лишаване
от свобода за срок от три месеца. Съдът намира за справедлИ. и достатъчно за
изпълнение на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко
с цел поправяне и превъзпитание на подсъдимия определянето на наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
Предвид размера на така определеното наказание и тъй като
подсъдимия е неосъждан към момента- реабилитиран, съдът намира, че за
осъществяване целите на наказанието и преди всичко с цел поправяне и
превъзпитание на същия не е наложително да изтърпи определеното му
наказание лишаване от свобода, като следва изпълнението на същото да се
отложи на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство по делото, а именно- 1 бр. пластика на
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********,
издадено от МВР П. на 14.02.2019 г., на името на Я. М. Д. с ЕГН **********,
с дата на валидност 14.02.2029 г., приложено в материалите по делото следва
да бъде унищожено с него след изтичане срока на съхранението му.
4

Предвид установената вина на подсъдимия в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, следва на основание
чл.189 ал.3 от НПК, подс. Д. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
ОД на МВР- П. направените по делото разноски в размер на 70 лв. за вещо
лице, изготвило съдебно- техническа експертиза.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	3
Дата:	2 февруари 2023 г.
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20225320200460
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 август 2022 г.

Присъда по дело №460/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите