№ 14801
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110116965 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ...... срещу ....., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 187,00 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №...187 за настъпило на
29.08.2024 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопА.ване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.03.2025 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 29.08.2024 г., в гр. София, по
време на движение по бул. „....“ ........ , водачът на лек автомобил „....“ с рег. №......, попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са
причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП
имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица №.....19/2 г. със
срок на действие от 26.06.2024 г. до 25.06.2025 г. По заведената пред ищеца преписка по
щета №...187 и след направен опис на уврежданията е определено обезщетение в размер на
187,00 лева, което застрахователят е заплатил на 18.11.2024 г. на собственика на автомобила
„...“ ЕООД Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните
разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопА.ването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата, но
претенцията останала незаплатена. Претендира разноски, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Излага, че не е налице
валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като с представената полица не са
представени и действащите към нея Общи условия на застрахователя. Счита, че водачът на
увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата
и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на
1
вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се
е съобразил с пътния участък. Поддържа, че не са налице доказателства за наличието на
процесното препятствие. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск,
при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени
доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм. Посочва, че претендираното
обезщетение е в завишен размер. Навежда твърдения, че има сключен с ........ , включващо
дружествата „....“ ЕООД ЕИК .., „....“ ЕООД ЕИК ..... и „...“ ЕООД ЕИК .. Договор
№.../03.08.2023 г. за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на ..... - зона, включваща райони „....“, „....“, „....“ и „.“, по който
той е възложител. Въз основа на този договор изпълнителят е длъжен да извършва
превантивно и текущо поддържане на пътищата. Моли за отхвърляне на предявения иск,
евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на
автомобила. Претендира разноски.
Постъпили са становища от привлечените на страната на ответника трети лица
помагачи - „....“ ЕООД ЕИК .., „....“ ЕООД ЕИК ....., участници в ........, които оспорват иска
като неоснователен. Считат, че липсва яснота относно местоположението на твърдяната
дупка, както и че застрахованият не е уведомил своевременно застрахователя за
произшествието. Заявяват, че като страна по сключения със ..... договор извършват текущ
ремонт и поддръжка на уличната мрежа на база конкретни възлагания. Поддържат, че за
процесния участък от пътя не им е възложено да извършват ремонтни дейности, евентуално,
че са изпълнили договорните си задължения и ..... е приела работата без забележки, за което
излагат подробни аргументи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена многогодишна застрахователна полица №.....19 от 21.06.2023
г. за автомобилна застраховка „...“ с валидност от 26.06.2023 г. до 25.06.2027 г. сключена
между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на
застраховката лек автомобил „....“ с рег. №....... Не е спорно, че застрахователният договор е
сключен при общи условия, с които застрахованият се е запознал и е приел, за което е
вписана декларация в представената полица преди положения подпис, поради което
възражението на ответника, че самите общи условия не са били подписани е ирелевантно.
Същите са представени по делото, поради което и това възражения на ответника е
неоснователно. Договорено е застрахователното покритие да обхваща и до 2 щети по
2
декларация. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се
установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. За безспорно е
отделено между страните, че дължимите застрахователни премии са изплатени. Предвид
изложеното съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
срок на застрахователно покритие към датата на инцидента, обективирано в застрахователна
полица №.....19 от 21.06.2023 г.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А. Г. В., според които при движение в края на месец
август 2024 г. по ул. „....“ в гр. София попаднала в дупка, представляваща срязан асфалт
около шахта, за която не е имало никакво предупреждение, в който смисъл е и представеното
пред застрахователя и по делото уведомление за щета от 04.09.2024 г. Свидетелят посочва,
че преминавайки от лявата в дясната лента за движение е попаднала в дупката и се е чул
силен звук. Впоследствие по пътя е имало и други 3-4 изрязани шахти за последващо
асфалтиране, през които е преминала с повишено внимание. Било е невъзможно дупките да
се заобиколят. Разказва, че на сутринта е установила подутина на предна лява гума, за което
е уведомила лизингодателя, а след това и застрахователя. По делото е изслушано и прието
без възражения от страните заключение на съдебно – автотехническата експертиза, според
което констатираните щети по предна броня и предна лява гума на процесния автомобил се
намират в причинно – следствена връзка с описания механизъм на произшествието от
29.08.2024 г. В съдебно заседание по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК експертът заяви, че е
възможно преминаването при престрояване с предна лява гума през дупка, намираща се
лявата лента за движение. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. При установена на пътното
платно необезопасена дупка (изрязан асфалт) съдът приема за доказана причинно–
следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на
задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация,
включително и чрез възлагането на тази дейност на друго лице.
Действително за поддръжката на пътното платно на ул. „....“ като част от уличната
мрежа на Зона 2 по делото е представен договор №.../03.08.2023 г., сключен между ..... и „....“
ЕООД ЕИК .., „....“ ЕООД ЕИК ..... и „...“ ЕООД ЕИК .. – участници в ........ , по който
ответникът е заплатил извършени СМР на ул. „....“ от бул. „.....“ до бул. „..“ съгласно
двустранна сметка №145 към фактура 01-130/12.08.2024 г. непосредствено преди инцидента,
но свидетелката разказа, че се касае за изрязан асфалт, респ. за незавършени ремонтни
дейности, за които не е имало надлежно предупреждение и обозначение.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските
пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно ..... като титуляр на правото на собственост на общински пътища и задължено
във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от
факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по договор,
каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да обезопА.т
дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на
вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
3
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „....“ с рег. №...... при
ищеца е била заведена щета с №...187, по която след направена оценка на уврежданията е
определено застрахователното обезщетение в размер на 187,00 лева, което е заплатено на
правоимащото лице на 18.11.2024 г., видно от приобщеното платежно нареждане. След
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка (изрязан асфалт). Водачът разказа, че се е движил със скорост
съобразена с градските условия и обстоятелството, че през 150-200 метра по услицата има
разположени светофарни уредби. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „....“ с рег. №...... изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 276,32 лева, без включени стойности за
боядисване на предна броня, за която няма данни да е рамонтирана и да е изплатено
обезщетение. Ищцовото дружество претендира застрахователно обезщетение в размер на
187,00 лева, която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване
на уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на
заплатеното обезщетение е неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя
следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК като следва да му се присъдят направените и претендирани разноски в общ размер на
4
960,00 лева за платена държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел и за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., Булстат ..... с адрес гр. ... да заплати „........“, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление: гр. .... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата 187,00 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №...187 за настъпило на 29.08.2024 г. от
виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопА.ване и необозначаване на
дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 24.03.2025 г., до окончателното плащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 960,00 лева – разноски по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника -
„....“ ЕООД ЕИК .., „....“ ЕООД ЕИК ..... и „...“ ЕООД ЕИК .. – участници в ........, Булстат ....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5