Решение по дело №158/2016 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 април 2017 г. (в сила от 9 ноември 2017 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20164400900158
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             РЕШЕНИЕ  

                                     Гр.Плевен  , 06.04.2017 г.

                     В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А  

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение  , в   публично       съдебно     заседание  на двадесет и седми март  , през   две хиляди  и седемнадесета  година, в  състав :

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря  Ж.С.  и в присъствието   на Прокурора ................., като разгледа докладваното    от      Съдията  Данчев    т.д.№ 158  / 2016 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

       Постъпила e искова молба от  М.Р.П. –В.  и  от  Н.В.В.,чрез пълномощника им адв.Б.П.  с която  срещу ответника ЕТ “****** „ с ЕИК-******  са предявени обективно съединени искове ,първият от които по чл. 362 , ал.1 от ГПК  във вр. с чл. 19, ал. 3 от ЗЗД  за постановяване на решение за обявяване за окончателен на предварителния договор за продажба на недвижим имот в новострояща се сграда,сключен на 01.09.2009г.,с посочена от ищеца цена на този иск - 56 082 лв. ,който имот представлява апартамент **  на втори етаж  ,със застроена площ 64,52 кв.м. в жилищна  сграда ,находяща се в гр.Плевен на ул. „****** „ **,в парцел ХІV-7380 в стр. кв. 178 по плана на гр.Плевен , както и   гараж ** с площ от 16,27 кв.м. в същата сграда ,    а вторият иск е  с правно основание чл. 92 от ЗЗД за неустойка с посочена от ищеца цена от 2500 евро или  5000 лв. 

     Съдът приема, че  е внесена дължимата държавна такса за  разглеждането на иска, а исковата молба е надлежно вписана съгл. Чл. 114 б.“б“ от ЗС .

     ПлОС приема  , че на ответника   са редовно връчени книжата /преписи от исковата молба и доказателствата към нея / ,като това е станало на 20.10.2016г. с оглед на което срокът за писмен отговор е изтекъл  на 03.11.2016 г. 

    В срока по чл. 367 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ЕТ“ ****** „ представляван от М.К.Г..

    Не е депозирана от ищците  по делото допълнителна искова молба ,респ. и допълнителен отговор на ДИМ от ответника.

    В писмения отговор от ЕТ“ ****** „ представляван от М.К.Г. се сочи ,че предявените искове са  допустими. Заявено е признание на първия иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.

    Въпреки заявеното признание на иска , обаче ,се правят твърдения , които по същността си предполагат  оспорване на основателността на иска- а именно твърди се от ответника,че причината да не бъде сключен окончателен договор  е  виновното поведение на ищците, които са забавили плащането на  дължимите по чл.ІІІ.2 от договора авансови плащания, които са предпоставка за сключване на окончателния договор.   

    Ответникът оспорва посоченият в исковата молба размер на получените плащания по договора като твърди ,че те са в размер на 25 040 евро , а не 26 790 евро както твърдят ищците,т.е. не била заплатена последната договорена вноска за която била издадена фактура № 60/ 04.07.2013 г./ за сумата 3 413 лв./ .Заедно с това обаче ,ответникът счита че няма пречка предварителния договор да бъде обявен за окончателен ,като при постановяване на решението следва неизправната страна – купувачите да бъдат задължени да заплатят на ответника сумата 3 413 лв. и  1 970 евро или общо сумата 7 265,98 лв. представляваща неплатена цена по договора.

     Заявено е от ответника оспорване на иска по чл. 92 от ЗЗД .Изразено е становище ,,че от исковата молба не ставало ясно за какво се претендира въпросната неустойка - дали за забава при изпълнение на строителството или за забава за сключването на окончателния договор. Независимо от това ответникът счита ,че ищците нямат право да претендират неустойка от него, доколкото самите те не са изправна страна по предварителния договор.

    Възразява се и срещу размера на претендираната неустойка ,която според ответника следва да бъде в значително по –малък размер , ако условно се приеме ,че такава се дължи.

   Прави се и възражение за погасителна давност за вземането за неустойка за периода от 01.09.2010 г. до 12.09.2011 г.

     Заявено е оспорване на фактура № 60/ 04.07.2013 г.в качеството и на  документ, удостоверяващ плащане от ищеца на сумата 3 413 лв. ,както и оспорване истинността на анекс  от 14.08.2013 г. за който ответникът твърди ,че не е подписван от него,нито имената за продавач са изписани от него. 

     С исковата  молба са били  представени като писмени доказателства  документи ,които не са оспорени от ответника/ с изключение на анекса от 14.08.2010 г. / , които са  приети като относими към спора и годни писмени доказателства за твърденията в исковата молба.

     Във вр. със заявеното от ответника оспорване на  фактура № 60/ 04.07.2013г. като документ удостоверяващ плащане на посочената в нея сума , е бил  зададен изрично въпрос на ищците дали считат ,че чрез тази фактура се доказва плащането на посочената в нея сума и я представят с тази цел или пък разполагат с друг документ ,удостоверяващ  плащането  на  сумата  3 413 лв. Ищците в т.вр. не са представили друг документ за плащане на въпросната сума , а са представили доказателства за разменена между страните електронна кореспонденция ,съдържаща признание от М.К.   на плащането на въпросната сума-3413лв.

     Съдът е  задължил  ищците да представят оригинала на анекс  от 14.08.2010 г. и  след неговото представяне  е било  открито  производство по оспорване  истинността на този документ при условията на чл.193 от ГПК.  Това оспорване,обаче , не е било успешно проведено от ответника по иска ,като се има предвид ,че според експертното заключение на в.л. графолог/ Ц.Ц./ , както подписът за продавач ,така и ръкописния текст „М.К.Г. „ в анекса  от 14.08.2010 г. на л. 66 от делото са изписани от М.К.Г..Следователно въпросният анекс следва да бъде съобразен като годно писмено доказателство при обсъждане измененията в облигационното отношение между страните по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.

   От преценката на събраните по делото писмени доказателства могат да бъдат приети за установени следните обстоятелства от значимата за правилното решаване на делото фактическа обстановка:

 І.  Няма спор между страните и се вижда от вложения на л.7-11 от делото документ ,че  страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 01.09.2009 г.,  като предмет на този договор са два обекта в новострояща се жилищна  сграда в гр.Плевен , ул.“****** „ ** , в парцел ХІV 7380 стр. кв. 178 по плана на гр.Плевен както следва :

1.обект № 1апартамент ** на ет. 2  със застроена площ 64,42 кв.м. с изложение север – изток –юг ,състоящ се от спалня , дневна , кухня ,баня с тоалетна ,тоалетна , при съседи : изток-двор ;запад –ап.№ 3 ; юг-двор ;отгоре –ап ** ;отдолу –ап. № 1 ,север –УПИХV-7379 ,заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4,48 кв.м. в южната част на сутерена при съседи : изток-избено помещение № 1;запад – избено помещение № 3 , юг-двор ,север-коридор.

2.обект ** – гараж ** с площ 16,27 кв.м. при съседи :север-гараж № 3 ; запад – улица „****** „ ; юг-двор ; изток-коридор .

Цената на всеки от двата обекта е поотделно определена в предварителния договор и е както следва :

1.    За обект № 1 /апартамента / -25 760 евро./ 50 230 лева /

2.    За обект ** /гаража/ -3000 евро./ 5850 лева /.

  Предвиденият в  договора срок за завършване на обекта е месец август 2010г.

   ІІ. От представеното /  на л. 52 от делото / удостоверение от гл. архитект на  Община Плевен се установява ,че обекта „жилищна сграда „ на ул.“****** „ **, в парцел ХІV 7380 стр. кв. 178 по плана на гр.Плевен   към 21.05.2012г. е изградена в груб строеж.

    Както правната теория ,така и съдебната практика безпротиворечиво приемат ,че за да може да се извършват правновалидни сделки на разпореждане с отделни обекти от сградата,тя трябва да е завършена в груб строеж .В т.см. са решение № 840/ 15.07.2011г. на ВКС по гр.д.**752/2008 г. ІV г.о. ; решения по гр.д.№ 5225/2007 г. на ВКС ІІ г.о.;решение по гр.д.№ 60/ 2008 г. на ВКС ІV г.о.  като при това трайната съдена практика и по отношение понятието „груб строеж „ е в съответствие с даденото му легално определение в §5 т. 46 от ДР на ЗУТ според който груб строеж е сграда или постройка на която са изпълнени ограждащите стени и покривът ,без или със различна степен на изпълнени  довършителни работи. В т.см. е безспорно ,че не може да бъде  самостоятелен обект на правото на собственост , а оттам и на разпоредителни сделки с него, завършен в груб вид отделен обект в сграда,която не е изграден изцяло до покрив във фаза „груб строеж „ .

    В конкретния случай ,с оглед на посоченото по-горе   удостоверение от гл. архитект на  Община Плевен се установява ,че обекта „жилищна сграда„ на ул.“****** „ **, в парцел ХІV 7380 стр. кв. 178 по плана на гр.Плевен   към 21.05.2012г. е изградена в груб строеж,което е минималното  необходимо условие   за да може да се извършват разпоредителни сделки с отделните обекти от жилищната сграда. Това условие ,обаче само по себе си не е достатъчно ,тъй като заедно с необходимостта от завършване на жилищната сграда до фаза груб строеж , е необходимо също така и отделният обект в тази сграда да бъде завършен до такава степен ,че да може да бъде обособен като самостоятелен такъв,т.е. да бъде реално отграничен от другите обекти от същия вид в сградата,в т.ч. и от такива, които са в режим на етажна собственост ,при която съществуването на отделните обекти е свързано с наличие  и на общи на всички съсобственици части . Съгласно§ 5 т. 39 от ДР на ЗУТ  обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование ,местоположение ,функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР,като в конкретния  случай се касае за два отделни обекта ,единият от които има характеристиката на жилище по смисъла на §5 т. 30 от ДР на ЗУТ , а другият представлява гараж със статут на самостоятелен обект в сградата по смисъла на чл. 37 ,ал. 4 т.1 от ЗУТ.  

   Това означава ,че не само цялата сграда ,но и отделните обекти в нея следва да са завършени до етап груб строеж ,т.е. да са изпълнени ограждащите им стени и покривът ,така че да съставляват обособен самостоятелен обект ,които чрез своите индивидуализиращи признаци да може да бъде отграничен от другите такива обекти в сградата.

    Във вр. с това Плевенски окръжен съд намира,че тези изисквания са налице само по отношение на първия от двата обекта за които е сключен предварителния договор за покупко-продажба на имот , а именно - за обект № 1 ,представляващ  апартамент ** на ет. 2  със застроена площ 64,42 кв.м. с изложение север – изток –юг ,състоящ се от спалня , дневна , кухня ,баня с тоалетна ,тоалетна , при съседи : изток-двор ;запад –ап.№ 3 ; юг-двор ;отгоре –ап ** ;отдолу –ап. № 1 ,север –УПИХV-7379 ,заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4,48 кв.м. в южната част  на сутерена при съседи : изток-избено помещение № 1;запад – избено помещение № 3 , юг-двор ,север-коридор,  но не са налице по отношение на втория обект на предварителния  договор , а именно-– гараж ** с площ 16,27 кв.м. при съседи :север-гараж № 3 ; запад – улица „****** „ ; юг-двор ; изток-коридор .

   От приетото в с.з. на 27.02.2017 г. експертно заключение на в.л.М.П. се установява ,че „ апартамент ** на втори етаж със застроена площ 63,63 кв.м. е завършен  съгласно минималните изисквания на БДС за въвеждане в експлоатация „ ,като има извършени минимални количества довършителни работи.

    Според същото заключение , обаче, гаражът не е изграден като самостоятелен обект ,тъй като  няма преградни зидове по дължина.Този втори обект следователно не е обособен като самостоятелен обект ,не е отграничен от другите такива обекти в сградата в режим на етажна собственост .  Нещо повече дори , посоченият в предварителния договор обект ** определен като  – гараж ** с площ 16,27 кв.м. при съседи :север-гараж № 3 ; запад – улица „****** „ ; юг-двор ; изток-коридор   изобщо не може да бъде идентифициран с които и да било от   гаражите , разположени в сградата на ул. „****** „** , които, както беше посочено  по –горе нямат и преградни зидове помежду си по дължина.  Проблема се усложнява от обстоятелството ,че описаният в предварителния договор гараж **, така както е индивидуализиран в този договор ,не отговаря на нито един от обектите –гаражи  за които е било учредено правото на строеж с договора, отразен в нот.акт № 133 том VІІ рег.№ 10096 дело№ 841 от 2008 г. на нотариус П.Ц. .      

   Както се вижда при сравняване на индивидуализиращите признаци на гараж **,посочен в предварителния договор ,  с индивидуализиращите признаци на гараж ** по нотариалния акт за учредяване правото на строеж в полза на приемателя на  ЕТ“****** „ представляван от М.К.Г.,тези два обекта не съвпадат нито по своите граници и местоположение в сградата ,нито по посочената площ. Това се отнася и до  сравняването  на параметрите  и индивидуализиращите признаци и на  обектите - гараж ** от предварителния договор и обекта, означен като гараж ** според нотариалния акт за учредяване правото на строеж , който според ответника по иска страните в действителност са имали предвид при сключване на предварителния договор. В т.вр. след като в полза на ЕТ“****** „ представляван от М.К.Г. не е било учредено право на строеж за построяване на обект с характеристиките на посочения в предварителния договор гараж **, то той няма как да придобие правото на собственост върху такъв обект , а оттам и няма как да прехвърли право на собственост върху такъв обект на купувача по предварителния договор.

    Следователно не само, че между  гаражите в сградата на ул.“****** „ ** няма изградени преградни надлъжни стени помежду си ,което прави невъзможно тяхното отграничаване един от друг  като самостоятелни функционално обособени обекти ,но на място не се може да се  установи  изграждането на такъв самостоятелен обект, какъвто е описан в предварителния договор като гараж ** . 

    В т.вр. следва да се отбележи ,че съдът не допусна изменение на предявения иск в смисъл предварителния договор  да се обяви за окончателен   не за първоначално посоченият обект –гараж ** , а за обект означен като гараж ** на ул. „******“ **,в западната част на първи партерен етаж, с площ от 15,58 кв.м., при съседи: изток - коридор, запад – ул. „******“, север – гараж № 1 и гараж № 3, отдолу - избени помещения, отгоре – апартамент № 3 - така, както е индивидуализиран в учреденото право на строеж.

   По този повод следва да се посочи ,че съвсем не е достатъчно ответникът ЕТ“ ****** „ представляван от М.К.Г.  на място при извършения от в.л.М.П. оглед на имота да посочи   гараж ** като обекта за който  според   него страните са се договорили в предварителния договор за покупко-продажба на имот.  Това за което страните са се договорили е намерило израз именно в предварителния договор за покупко-продажба на имота ,който е сключен  в писмена форма за неговата действителност и всяко едно изменение на този договор, в т.ч. и по отношение на обектите в сградата ,които са предмет на договора следва също така да бъде извършено в надлежната писмена форма ,така както е извършено изменение по отношение дължимите от купувачите вноски с представения по делото анекс от 14.08.2010г.  Пред съда ,обаче не е представено подобно изменение/анекс/ на предварителния договор, касаещо обектите ,предмет на този договор според което първоначално посоченият гараж ** с площ 16,27 кв.м. при съседи :север-гараж № 3 ; запад – улица „****** „ ; юг-двор ; изток-коридор да е заменен  по взаимно съгласие на страните по договора  с друг обект , а именно - с гараж ** на ул. „******“ **,в западната част на първи партерен етаж, с площ от 15,58 кв.м., при съседи: изток - коридор, запад – ул. „******“, север – гараж № 1 и гараж № 3, отдолу - избени помещения, отгоре – апартамент № 3 - така, както е индивидуализиран в учреденото право на строеж.

     В т.вр. следва да се посочи ,че  при иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД съдът  с решението си  замества обещания договор ,но няма право да внася каквито и да било изменения в неговото съдържание, а следва да възпроизведе клаузите на предварителния договор в своето решение ,ако счете иска за основателен.

   Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че не са налице условията за обявяване на предварителния договор   от 01.09.2009г. за   окончателен    що се отнася до обект ** по този договор ,описан в него като гараж ** с площ 16,27 кв.м. при съседи :север-гараж № 3 ; запад – улица „****** „ ; юг-двор ; изток-коридор.

   По отношение на другия обект № 1 – апартамента с прилежащото му избено помещение не са налице такива пречки от такъв характер.

   По въпроса за това дали ищците –купувачите по предварителния договор са изпълнили надлежно задълженията си за заплащане на договорената цена в уговорените за това срокове и вноски , Плевенски окръжен съд  приема следното:

   Налице са според  ПлОС следните писмени доказателства за извършени от купувачите по предварителния договор плащания в изпълнение на задължението им по предварителния договор,които се проследяват хронологично  :

1.    Плащане на сумата 15 000 евро в деня на подписване на предварителния договор -01.09.2009 г. ,което се удостоверява с оформената на последната страница от този договор разписка,изходяща от М.К.Г./ подписана от него и с печат на ЕТ /.

2.    Плащане на сумата 3900 лв. също така на 01.09.2009 г. отразена в разписка от 01.09.2009 г./ на л. 22 от делото / ,равняваща се на 2000евро..

3.    Плащане на сумата 2000 лв. ,което се удостоверява от разписка / на л. 21 от делото / от 10.09.2010 г. също така подписана от М.К.Г..Равностойността на тези 2000 лв. според отношението лев / евро  е 1025 евро.

4.    Банков превод на сумата 2000 евро ,извършен от Н.В. в полза на М.К. от Дубай./ документ на л. 20 от делото / .

5.    Банков превод на думата 3000евро извършен на 07.04.2011 г. / документ на л. 19 от делото /

6.    Банков превод от 14.03.2013г. на сумата 4000 лв. ,равняваща се на 2051 евро./ документ на л. 18 от делото /

По този начин като се съобразят изброените по горе документи и отразените в тях плащания ,следва ,че общият размер на платената от купувачите по предварителния договор сума е равна на 25 076 евро .

    Що се отнася до сумата посочена във фактура № 0000060/ 04.07.2013г. – 3413 лв.,съдът приема ,че тази фактура действително не представлява доказателство за плащането на посочената в нея сума , тъй като в нея изрично е посочено ,че плащането на стойността на извършените СМР по договора ще се извърши с банков превод, а по делото не е  представено доказателство  за извършен банков превод в полза на М.К. в посочения размер нито в евро ,нито в лева.Фактурата е издадена с настъпване на данъчното събитие –фактурирането на изпълнени  и приети от възложителя СМР по предварителния договор ,но тя не удостоверява плащането на посочената в нея стойност.

   Заедно с това , обаче ,в представената по делото кореспонденция между страните по договора по електронна поща се съдържа изявление от страна на М.К. от 03.02.2016 г. ,че засега намира информация за следните вноски ,като се изброени в пет пункта определени по размер вноски   последната от които е за сумата 3413 лева ,колкото е посочена в процесната фактура №000060/ 04.07.2013 г. Тази сума се равнява на 1750 евро.Отговорът по електронна поща ,изходящ от М.К. следва да се тълкува във връзка с поставения му от купувачите по предварителния договор въпрос и този въпрос е за това колко вноски са направили те досега ,т.е.  какъв е размера на извършените о тях плащания.В т.см. според съда няма как той да е погрешно разбран от М.К. в смисъл какви суми са фактурирани,за да се приеме изразената в съдебно заседание защитна теза ,че той  е включил в отговора си и въпросната сума от 3413 лева само защото за нея имало издадена фактура ,без да е съобразил дали действително е извършено плащането и.

    Това изявление на ответника ,според съда представлява извънсъдебно  признание от продавача по предварителния договор/М.К. /  на факта на плащането на сумата 3413 лева от страна на купувачите по този  договор и тази сума следва също така да бъде съобразена като платена .по този начин общия размер на платените от купувачите по предварителния договор от 01.09.2009 г. суми стават в общ размер на 26 826 евро.

    От изложеното се налага извод ,че купувачите са платили сума ,която е по –голяма от цената на обект № 1 по предварителния договор - апартамент ** на ет. 2  със застроена площ 64,42 кв.м. с изложение север – изток –юг ,състоящ се от спалня , дневна , кухня ,баня с тоалетна ,тоалетна , при съседи : изток-двор ;запад –ап.№ 3 ; юг-двор ;отгоре –ап ** ;отдолу –ап. № 1 ,север –УПИХV-7379 ,заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4,48 кв.м. в южната част на сутерена при съседи : изток-избено помещение № 1;запад – избено помещение № 3 , юг-двор ,север-коридор за който в договора е посочена отделно цена от 25 760 евро. .

    В т.см. те не дължат на продавача нищо повече за надлежното прехвърляне на правото на собственост върху този апартамент и поради това искането на ответника основано на чл. 362 , ал.1 от ГПК за осъждане на ищците да заплатят на ответника сумата 3413лева и сумата 1970 евро,като условие  за обявяване на предварителния договор за окончателен следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

   Що се отнася до претенцията по чл. 92 от ЗЗД ,съдът намира ,че тя е основателна до размер на 803,70 евро според заключението на в.л. Т.И. като съдът съобрази варианта от това заключение според който се приема като платена и сумата от 1750 евро с оглед изложените по –горе съображения за извънсъдебното признание на този факт от ответника по иска. Според раздел V от предварителния договор ,наречен „Санкции „ ,чл. 1 от него урежда задължение на продавача за неустойка поради недовършване на обекта в договорения срок  в т.ІV.2  ,с изключение на форсмажорни причини  ,като неустойката е в размер на 0,02 % на ден върху направените вноски но не повече от 3 %.Продавачът / ответник по иска /  не се е позовал на никакви форсмажорни причини ,които да се му попречили да изпълни в срок задължението си по договора ,нито е установил такива в хода на производството пред ПлОС.Безспорно е,че нито един от двата обекта на предварителния договор не е бил завършен в срока по т. ІV.2 от договора,който е до м. август 2010 г. ,като се има предвид, че сградата е изградена в „груб строеж „ едва към 21.05.2012г. ,което е значително след посочения в договора срок за завършването на обектите във вида им посочен в т.ІІ т. 3 от договора,до който вид впрочем тези обекти не са завършени и досега ,както се установява от експертното заключение на в.л.М.П..За разликата до претендираните 2500 евро искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

   Следва ищците да бъдат осъдени да заплатят дължимите нотариални такси за прехвърляне правото на собственост на имота,както и дължимия местен данък , които съдът определи на базата на договорената цена за придобиване на имота в предварителния договор,която е 25760 евро или  50 230 лв.  и която е по –висока от данъчната оценка на имота – 32 815,90 лв.

    Ищците имат право на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК на част от направените от тях деловодни разноски ,съразмерна на уважената част  от предявените искове ,които част  от  разноските   в случая се явява   в размер на 2818,55 лв.

   Ответникът също така има право на част от направените от него деловодни разноски ,съразмерна на отхвърлената част от предявените искове ,която част в случая е равна на 370 лв.

   По компенсация, ответникът дължи на ищците деловодни разноски в размер на 2448,55 лв.

    Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

                                                 Р Е Ш И :

    ОБЯВЯВА  за окончателен на осн. чл. 19,ал.3 от ЗЗД сключения на 01.09.2009г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот  В ЧАСТТА  му с която продавачът ЕТ “****** „ с ЕИК-****** ,представляван от М.К.Г. ,ЕГН-**********  се е задължил да продаде на М.Р.П. , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** обект № 1 в новострояща се сграда в гр.Плевен , ул.“****** „ ** ,в парцел ХІV 7380 ,стр. кв. 178 по плана на гр.Плевен , представляващ  апартамент **  на ет. 2  със застроена площ 64,42 кв.м. с изложение север – изток –юг ,състоящ се от спалня , дневна , кухня ,баня с тоалетна ,тоалетна , при съседи : изток-двор ;запад –ап.№ 3 ; юг-двор ;отгоре –ап ** ;отдолу –ап. № 1 ,север –УПИХV-7379 ,заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4,48 кв.м. в южната част на сутерена при съседи : изток-избено помещение № 1;запад – избено помещение № 3 , юг-двор ,север-коридор за цена от 25 760 евро или 50 230 лева ,която сума е заплатена изцяло от купувачите ,като     ОТХВЪРЛЯ   като неоснователно искането на ЕТ “****** „ с ЕИК-****** ,представляван от М.К.Г. ,ЕГН-**********,основано на чл. 362,ал.1 предл. второ от ГПК за задължаване на ищците М.Р.П. , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- **********/купувачи по предварителния договор / да му заплатят сумите  3413лева и сумата 1970 евро,като условие  за обявяване на предварителния договор за окончателен.

     ОТХВЪРЛЯ  предявеният от М.Р.П.-В.   , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** , и двамата от гр.Плевен ,ул.“***** „ **,**    срещу   ЕТ “****** „ с ЕИК-****** ,със седалище и адрес на управление с.** , обл.Плевен , ул.“** „ **4 представляван от М.К.Г. ,ЕГН-**********,   иск с правно осн. чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 01.09.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот  В ЧАСТТА  му с която продавачът ЕТ “****** „ с ЕИК-****** ,представляван от М.К.Г. ,ЕГН-**********  се е задължил да продаде на М.Р.П. , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- **********   обект ** в новострояща се сграда в гр.Плевен , ул.“****** „ ** ,в парцел ХІV 7380 ,стр. кв. 178 по плана на гр.Плевен , представляващ  гараж ** с площ 16,27 кв.м. при съседи :север-гараж № 3 ; запад – улица „****** „ ; юг-двор ; изток-коридор с цена на обекта 3000 евро или 5 850 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

     ОСЪЖДА  на осн. чл. 92 от ЗЗД     ЕТ “****** „ с ЕИК-****** ,със седалище и адрес на управление с.** , обл.Плевен , ул.“** „ **4 представляван от М.К.Г. ,ЕГН-**********   да заплати   на М.Р.П.-В. ,с ЕГН-********** и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** , и двамата от гр.Плевен ,ул.“***** „ ** ,**   сумата 803,70 евро,представляваща неустойка за недовършване на обекта на предварителния договор в срока по т.ІV.2, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба-13.09.2016 г.  до окончателното и изплащане ,като  ЗА РАЗЛИКАТА  до претендираните 2500 евро   ОТХВЪРЛЯ  иска по чл. 92 от ЗЗД ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

     ОСЪЖДА  на осн. чл. 78,ал.1  от ГПК   ЕТ “****** „ с ЕИК-****** ,със седалище и адрес на управление с.** , обл.Плевен , ул.“** „ **4 ,представляван от М.К.Г. ,ЕГН-********** да заплати  по компенсация  на М.Р.П.-В.   , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** , и двамата от гр.Плевен ,ул.“***** „ ** ,**  сумата 2448,55 лв./деловодни разноски / .

     ОСЪЖДА на осн. чл. 85,ал.2 и ал.3 от ЗННД във в. с т. 8 от Тарифата за нотариалните такси  към ЗННД  М.Р.П.-В.   , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** , и двамата от гр.Плевен ,ул.“***** „ ** ,**   да заплатят нотариална такса по сметка на Плевенски окръжен съд в размер на 481,66лв.

      ОСЪЖДА на осн. чл.46,ал. 2 т.1 във вр. с чл.  44,ал.1 от ЗМДТ  М.Р.П.-В.   , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** , и двамата от гр.Плевен ,ул.“***** „ ** ,**   да заплатят по сметка на Община Плевен  сумата  1431,61 лв. - местен данък за прехвърляне на имота .

     ДАВА  шестмесечен срок на ищците М.Р.П.-В.   , с ЕГН-**********  и  Н.В.В.,с ЕГН- ********** ,на осн. чл. 115 ,ал.2 от ЗС да впишат в СВ –гр.Плевен настоящото решение, след влизането му в сила.

    НАРЕЖДА  на осн. чл. 364,ал.1 от ГПК да се впише възбрана върху гореописания имот по отношение на който е обявен за окончателен предварителния договор от 01.09.2009 г. до заплащане на таксите и разноските по прехвърлянето на имота от стана на ищците .

    На осн. чл. 364, ал.2 от ГПК заверен препис от това решение да не се издава на ищците ,докато същите не докажат, че са заплатили разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

   След влизане на решението в сила , препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията – гр.Плевен за вписване на наложената възбрана върху имота.

    Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                             СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :