Р Е Ш Е Н И Е
№ 260151 / 21.9.2020г.
гр. Перник, 21.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодорова Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 8369 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Десислава
Йорданова, срещу С.Л.С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 543.17 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за имот – апартамент № 15, находящ се в ****, от които главница в размер
на 439.66 лева за периода от 05.01.2016 г. до 21.09.2018 г. вкл, и 103.51 лева
– обезщетение за забава за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с
обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК"
ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на
услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1191537
в счетоводните регистри на доставчика с титуляр –ответникът. Посочва се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не
е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
Представени
са извлечения от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник. В хода на производството е
представено постановлевие за възлагане на недвижим имот от 18.01.2017 г. от ЧСИ
С.Б..
Съдебните
книжа са връчени на ответника лично – на 20.02.2020 г. В законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен
отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 24.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца
счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично в съдебното заседание.
Представя удостоверение от ЧСИ С.Б. от 15.07.2020 г. Заявява, че имотът му е
отнет от ЧСИ Б. преди процесния период и е възложен на друго лице след продан.
С тези аргументи иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3542/05.09.2019
г. по ч.гр.д. № 5134/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
По делото е представено копие от общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. Перник. По делото липсва спор, че същите са
валидни и действащи през процесния период.
От представено извлечение от сметка се установява, че
за абонатен № 1191537 с титуляр С.Л.С. са
начислени следните суми: главница в размер на 439.66 лева за периода от
05.01.2016 г. до 21.09.2018 г. вкл, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 15, находящ се
в ****, и 103.51 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2016 г. до
07.08.2019 г. Липсва спор между страните, че сумите са правилно изчислени като
до имота действително са доставяни ВиК услуги в количество на претендираната
стойност.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ С.Б. №
13814/15.07.2020 г., от което се установява, че имот – апартамент № 15, находящ
се в **** е възложен на лицето Р.Г.Р. с постановление за възлагане 18.01.2017
г. по изп.д. № 1834/2015 г. на ЧСИ Б в резултат от извършена публична продан в
периода от 12.12.2016 г. до 12.01.2017 г.
По делото е представено и постановление за възглане от
ЧСИ С.Б. от 18.01.2017 г., от което се установява, че имот – апартамент
№ 15, находящ се в **** е възложен на лицето Р.Г.Р. в резултат от извършена
публична продан в периода от 12.12.2016 г. до 12.01.2017 г. по изп.д. № 1834/2015
г. на ЧСИ Б.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 3542/05.09.2019 г. по ч.гр.д. №
5134/2019 г.. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, което е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК /в редакцията му преди измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да установи,
че между него и ответникът е била налице облигационна връзка за предоставяне на
ВиК услуги през процесния период, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия
случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна
връзка между ищеца и ответника през процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените
от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване
на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик
респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че ответникът е бил
потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза
вещно право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В настоящия случай от представените по делото документи /удостоверение
от ЧСИ С.Б. № 13814/15.07.2020 г. и постановление за възглане от ЧСИ С.Б. от 18.01.2017
г./ се установява, че ответникът е бил собственик на процесния имот – находящ
се в ****, само през част от процесния период.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е продаден от ЧСИ Б по
изп.д. № 1834/2015 г. като собствен на ответника на публична продан на трето лице. В тази връзка и имотът е възложен на
купувача по проданта на 18.01.2017 г.
По тези съображения и съдът приема, че ответникът е имал качеството
потребител на ВиК услуги само в частта от процесния период от 05.01.2016 г. до
04.01.2017 г. В останалата част от периода – от 04.01.2017 г. до 21.09.2018 г.
качеството потребител на ВиК услуги има лицето Р.Р. /купувач по проданта/.
Посоченият извод следва от вещноправния ефект на постановлението за възлагане.
Относно периода от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. съдът приема, че
ответникът има качеството потребител на ВиК услуги. Това следва от
обстоятелството, че по делото не се представиха доказателства ЧСИ Б да е отнел
владението на имота от ответника, противно на твърденията на последния. В тази
връзка следва да се отбележи, че в представеното от ответника удостоверение от
ЧСИ Б не се съдържа информация имотът да е отнеман от владението на ответника,
нито е посочена дата на това отнемане. Обстоятелството, че имотът е бил предмет
на публична продан само по себе си не означава, че същият е отнет от владението
на собственика, докато траят изпълнителните действия. В този смисъл и до
постановлението за възлагане имотът /макар и вероятно възбранен/ продължава да
е собственост на длъжника по изпълнителното дело – в случая ответника С.С..
По тези съображения и съдът приема, че в частта от процесния период от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно отношение за предоставяне
на ВиК услуги до имот – находящ се в **** – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на ВиК системи.
Доколкото стойността
на ВиК услугите за процесния период се установява от документа „извлечение от
сметка“ и липсва оспорване на сумите, то съдът достигна до извода, че ищецът
правилно е изчислил стойността на доставените ВиК услуги за имота. В този
смисъл и същата е както следва: главница в размер на 439.66 лева за периода от 05.01.2016
г. до 21.09.2018 г. вкл, и 103.51 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2016
г. до 07.08.2019 г. вкл.
По делото не
е направено възражение за погасителна давност /липсват възражение по
заповедното дело и отговор на исковата молба/.
Предвид
изложеното по-горе ответникът следва да отговаря за сумата до 216.24 лева –
главница за периода от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. За разликата до пълния
размер на претенцията от 439.66 лева или за сумата от 223.42 лева за периода от
04.01.2017 г. до 21.09.2018 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на
фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия
месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване
на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за
забава, ответникът следва да отговаря до сумата от 63.67 лева – обезщетение за
забава за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл. върху
съответните главници. За сумата от 39.84 лева представляваща разликата до
пълния размер на претенцията от 223.42 лева, относим за периода от
06.03.2017 г. до 07.08.2019 г. върху съответните главници претенцията следва да
бъде отхвърлена.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани до сумата от: 216.24 лева – главница за периода
от 05.01.2016
г. до 04.01.2017 г. съответно
до сумата от 63.67 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019
г. вкл. /върху съответните главници/, до който размер
исковите претенции следва да бъдат уважени, като за
разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5134/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство заявителят претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които
25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 38.65 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 8369/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 125 лева,
от които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Видно
от представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 64.42 лева.
Ответникът
не претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Л.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 279.91 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 15, находящ се в ****,
от които главница в размер на 216.24
лева за периода от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. вкл, и 63.67 лева –обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 17.04.2016 г.
до 07.08.2019
г. вкл. върху съответната главница, както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5134/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
263.26 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 543.17 лева, от които 223.42 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 439.66 лева, относим към периода от 04.01.2017 г. до 21.09.2018 г. вкл, и 39.84 лева - разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 103.51 лева, относим за
периода от 06.03.2017 г. до
07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници, поради погасяване на сумите, поради
неоснователност на претенциите.
ОСЪЖДА С.Л.С., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 38.65 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5134/2019
г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 64.42 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част
от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.