РЕШЕНИЕ
№ 1990
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110216713 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Ани Фуудс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Филиповци“, бл. 40, вх. „А“, ап. 2,
представлявано от управителя Р. Найденова С., против наказателно постановление №
791780- F764985/11.10.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с което на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят, чрез упълномощения си адвокат И. З. оспорва наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно издадено. Навежда, че установената
разлика в касовата наличност от 466,03 лв. не представлява въвеждане на пари в касата
извън случаите на продажба, а твърди, че служителят Данчо, който е бил на работа в
процесния ден, е пуснал дневен отчет и е занулил е касовия апарат, за да го предаде на
втората смяна. Излага, че това е първо нарушение на дружеството. Счита, че в НП е
допуснато нарушение, изразяващо се в непосочване на точната правна норма, въз основа на
която се налага наказанието – нарушението следвало да се квалифицира като такова по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), съответно АНО е следвало
да приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се
предвиждали различни по тежест административни наказания. Излага предпоставките, които
трябва да са налице според него, за да е налице неизпълнение на задължението по чл. 33, ал.
1 от Наредбата. Сочи, че в НП е цитирана само разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, без да се
конкретизира коя от двете хипотези е приложима – на изр. 1-во или изр. 2-ро. Счита, че
нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, както и поради
маловажност, а алтернативно – с оглед смекчаващи обстоятелства, съдът да определи
наказание под законоустановения минимум.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. З.. По същество на
правния спор моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения и най-вече поради непосочване на
точната правна норма. Претендира разноски, като представя списък и Договор за правна
защита и съдействие.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО - Началник на отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрк. К., моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че правилно е посочена
санкционната норма, а размерът на наказанието е в предвидения минимум. Излага
становище относно важността на нарушените обществени отношения, както и че в случая са
ирелевантни причините, поради които задълженото лице не е регистрирало установената
разлика в касовата наличност. Като отегчаващо обстоятелство сочи, че в хода на проверката
е констатирано и друго нарушение, свързано с неиздаване на касов бон. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на надлежно
упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице на 22.10.2024 г., а жалбата
е подадена чрез куриер на 05.11.2024 г, поради което следва да се приеме, че е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 15.03.2024 г., в 16:18 часа, длъжностни лица при ЦУ на НАП- София - инспектори
по приходите Р. Р. и Т.И , извършили проверка на търговски обект – магазин „Бърза закуска“,
находящ се в гр.София, бул. „Ломско шосе“ № 123, стопанисван от „Ани Фуудс“ ЕООД.
В хода на проверката и след легитимация, контролните органи установили, че
дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство - ЕКАПФ, модел
„TREMOL“, с ИН на ФУ: ZK172945 и ИН на ФП: 50224681, регистрирано в НАП с №
4642554 от 14.06.2023 г., съгласно генерирания дневен финансов отчет от фискалната памет
№003242/15.03.2024 г., е в размер на 7,49 лева. Фактическата наличност в касата на обекта
обаче била в размер на 466,03 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства от
заварения в обекта служител на дружеството Данчо Методиев Сашков, ЕГН **********. Т.е.
била налице положителна промяна в касовата наличност в размер на 458,54 лева,
представляваща въвеждане на пари в касата, което действие не било отразено и
регистрирано във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута,
въпреки, че наличното в обекта фискално устройство притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми в и от касата на търговския обект.
От присъстващото по време на проверката лице, работещо в обекта – Данчо Сашков,
контролните органи снели писмени обяснения, в които последният посочил, че нулирал
касата с цел проверка на оборота – 352,82 лв, както и че въвел оборотни 100 лева.
Направените констатации в хода на проверката, контролните органи обективирали в
съставен Протокол за извършена проверка от 15.03.2024 г., който бил надлежно връчен
срещу подпис на завареното в обекта да работи на каса лице – Данчо Сашков с дадени
указания на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, управителят или надлежно
упълномощено от него лице, да се яви на 21.03.2024 г. в ЦУ-НАП на адрес гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 111, за съставяне на АУАН.
2
На основание отразените констатации в съставения протокол, компетентно
длъжностно лице – Р. Г. Р., заемащ длъжността: „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП,
в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акта – Т.И., съставил АУАН № F764985 на 23.04.2024 г., против „Ани Фуудс“ ЕООД, за
това, че в хода на извършената проверка на 15.03.2023 г. е установено, че не е изпълнил
задължението, извън случаите на продажба, да отразява всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е
нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
В обстоятелствената част на АУАН обаче било изписано, че „към 15.03.2024 г.
дневният оборот, отразен на монтираното ФУ, съгласно дневен финансов отчет №
003242/15.03.2024 г. е в размер на 7,49 лв. Фактическата наличност в касата в обекта е в
размер на 458,54 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства… Установената
промяна в касовата наличност е в размер на 466,03 лв. повече и представлява въвеждане на
пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването и с
точност до минута.“. В хода на производството бил съставен и друг АУАН (за друго
установено нарушение), който бил заплатен и който не е обект на настоящото производство.
АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице – Данчо Сашков, на датата на неговото съставяне - 23.04.2024 г., като
Сашков отбелязал възражения в следния смисъл „Преди легитимация на органите на НАП
нулирах касата с цел проверка на оборота“. Жалбоподателят не се възползвал допълнително
от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения 7- дневен срок
писмени възражения пред АНО, против съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО - Началник на отдел „Оперативни
дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, издал процесното НП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000 лева,
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на дружеството-
жалбоподател, извън случаите на продажби, да отразява всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
АНО не е посочил изрично дали нарушението е или не е довело до неотразяване на
приходи. Посочено е, че същото е извършено за първи път и се потвърждава от приложените
към преписката доказателства, че АУАН е редовно предявен и връчен на управителя на
дружеството, че против направените в него констатации не са постъпили възражения по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, че при определяне на наказанието са взети предвид
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и че не са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Р. Р. и Данчо Сашков, както и от
останалите приобщени по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Р. се установяват обстоятелства относно проведената
проверка в процесния обект, съставяне на опис, установяване на разлика в касата на обекта,
попълнено възражение с обстоятелства защо е налице подобна разлика в размер на 458 лв.,
както и обстоятелства относно съставяне на АУАН. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която същият твърди, че действията са извършени от управителя, тъй
като се установи, че същите са извършени от св. Данчо Сашков, който е работник в обекта, а
не управител, а и по делото се установява, че управител на дружеството е Р. С., а свидетелят
твърди, че управителят е бил мъж. Съдът отчете, че свидетелят съобщава, че проверката е
извършена през месец април, а тя фактически е осъществена през месец март, но намира, че
3
това несъответствие е незначително с оглед изминалия времеви интервал между проверката
и провеждането на разпита, а и показанията му са последователни и от тях става ясно, че
свидетелят излага обстоятелства именно отнасящи се до проверката, въз основа на която е
съставено НП, предмет на настоящото производство. В останалата им част показанията се
подкрепят от представените и приобщени по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Данчо Методиев Сашков се установява, че към
процесната дата същият е работил в дружеството-жалбоподател, в заведение за бързо
хранене, находящо се на бул. „Ломско шосе“ № 123. Има спомен за извършената проверка.
Посочва, че тъкмо бил отишъл на работа, за втора смяна (за периода от 14:00 ч. до 18:00 ч.,
като дори бил там около 15 минути по-рано). Съдът не кредитира изложените от него данни
за зануляване касата и че докато обяснявал на колежката си, която сменял, влезли
проверяващите, тъй като съдът, анализирайки останалите доказателства по делото и в
частност данните от протокола за извършена проверка, установява, че между протокола и
показанията на свидетеля има разминаване. Според протокола проверката е започнала в
16:18 ч., а в показанията си свидетелят твърди, че проверяващият екип се явил докато
Сашков сменял колежката си (около 14:00 ч.). Съдът намира, че подобно разминаване с над 2
(два) часа е необосновано и поради това не взе предвид показанията на Сашков в тази им
част. Съдът кредитира показанията на Сашков, че по време на проверката било констатирано
и друго нарушение, за което съдът установи, че същото е заплатено (видно от Разписка за
извършено плащане - л. 27).
Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства -
процесните АУАН и НП, разписки за изпращане на жалбата (удостоверяваща депозиране на
жалбата в срок), пълномощно от управителя на „Ани Фуудс“ ЕООД в полза на Данчо
Сашков (удостоверяващо представителната му власт пред НАП), Протокол за извършена
проверка в обект от 15.03.2024 г., ведно с приложените към него опис на парични средства в
касата, декларации от работещите по трудово/гражданско правоотношение лица, дневен
отчет от ФУ в обекта и писмени обяснения от служител в обекта (удостоверяващи данните
относно извършената проверка и наличностите в касата), заявление по чл. 79б от ЗАНН и
разписка за плащане на сума (удостоверяващи доброволното изпълнение на наложеното
наказание за другото констатирано в хода на производството нарушение), договор за правна
защита и съдействие (удостоверяващо изплащането на адвокатско възнаграждение), Заповед
№ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от
правна страна:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и
териториално компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон,
в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Съдът намира, че както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити,
респ. не намери основание за отмяна на това основание.
Съдът не намери основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
съобразявайки възражението на жалбоподателя, че установената разлика в касовата
наличност от 466,03 лв. не представлявала въвеждане на пари в касата извън случаите на
продажба, а че служителят Данчо Сашков, който е бил на работа в процесния ден, е пуснал
дневен отчет, занулил е касовия апарат, за да го предаде на втората смяна. Съдът намира, че
самоволното установяване на подобни правила за зануляване на касите в края на смяната,
което е в пълно противоречие с изискванията за работа с фискални устройства, не е
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На следващо място, както
вече беше отбелязано по-горе, свидетелят Сашков твърди, че нарушението е било
установено докато сменял своята колежка и приемал касата, което се твърди да е в началото
на смяната му (около 14:00 ч.), а проверката фактически е започнала в 16:18 ч. (над два часа
по-късно). Съдът намира, че Сашков е разполагал с достатъчно време и е следвало надлежно,
4
точно и своевременно да отрази обективно паричните потоци от дейността на дружеството.
Ето защо установените практики, описани в жалбата, са неотносими към отговорността на
жалбоподателя, респ. възражението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че в НП е допуснато нарушение, изразяващо се в
непосочване на точната правна норма, въз основа на която се налага наказанието, тъй като
нарушението следвало да се квалифицира като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), съответно АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се предвиждали различни по тежест
административни наказания. Видно от размера на наложеното наказание става ясно, че
въпреки липсата на изрично посочване на думите „изр. 2“ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, то
наказващият орган е приложил именно нея. Санкцията, предвидена за юридическите лица
според ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС е в размери между 6 000 и 20 000 лв., а тази в ал. 1 на същия
член е в размер от 1000 до 4000 лв. Наказващият орган не е посочил изрично дали
нарушението е или не е довело до неотразяване на приходи, но видно от избраната и
приложена санкционна разпоредба става ясно, че имплицитно е възприел, че все пак не са
възникнали такива. С обжалваното наказателно постановление размерът на наложеното
наказание е именно 1000 лв., което е индикация, че въпреки липсата на изрично посочване
на „изр. 2“, то наказващият орган в действителност е приложил именно чл. 185, ал. 2, изр. 2
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради което съдът намира възражението за неоснователно.
Настоящият състав намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът споделя обстоятелството, че това е първо нарушение на
дружеството, което се потвърждава и от АНО, но въпреки това съдът не намира основание
за отмяна на обжалваното НП само на това основание. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Нарушената правна норма има за цел осигуряване на
възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез създаване на
правила за регистрация и отчетност, а от там – създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от
извършено служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. С оглед на
това, неотразяването на всяко движение на парични средства във ФУ, води до невъзможност
да се установи или най-малкото затруднява контролните органи при проследяване на
паричния поток в търговския обект, поради което това нарушение може да се квалифицира
като маловажно само в случаите, когато се касае за разминаване в касовата наличност, което
е пренебрежимо малко като стойност, каквото в настоящия случай не е налице.
Неоснователно се явява и искането на жалбоподателя с оглед смекчаващите
обстоятелства, съдът да определи наказание под законоустановения минимум, тъй като
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН гласи, че „Не се допуска също така определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон
случаи.“. В ЗДДС липсва предвиждане на подобна хипотеза, поради което съдът намира, че
искането на жалбоподателя не може да бъде уважено.
Въпреки неоснователността на изложените възражения настоящият състав намира,
като инстанция по същество, и с оглед задължението си да следи служебно за допуснати
пороци в АУАН, респ. НП, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение.
В хода на извършената проверка е установено, че касовата наличност по данни от
фискалното устройство е 7,49 лв., фактическата наличност е била 466,03 лв. (видно от
протокола за извършена проверка, изготвен от проверяващата органи, както и от опис на
парите в касата, изготвен от Данчо Сашков), а разликата е била в размер на 458,54 лева.
В обстоятелствената част на АУАН, както и в обжалваното НП обаче са разменени
стойностите на установената фактическа наличност и тази на установената разлика,
5
като е изписано, че „към 15.03.2024 г. дневният оборот, отразен на монтираното ФУ,
съгласно дневен финансов отчет № 003242/15.03.2024 г. е в размер на 7,49 лв.
Фактическата наличност в касата в обекта е в размер на 458,54 лв. (вместо реално
констатираните 466,03 лв.). В НП също било изписано, че „Установената промяна в
касовата наличност е в размер на 466,03 лв.“ (а не реално установената при проверката
разлика от 458,54 лв.). Нещо повече, изложеното в АУАН и НП освен че не съответства на
констатираното при проверката, така и звучи смислово нелогично. От изложеното в АУАН и
НП излиза, че според фискалното устройство наличността е 7,49 лв. Това означава, че при
отразена фактическа наличност от 458,54 лв. разликата ще бъде 451,05 лв. (а не посоченото
в АУАН и НП 466,03 лв.).
Видно от изложеното в хода на производството е допуснато съществено процесуално
нарушение, осуетяващо правото на защита на жалбоподателя. Видно е, че изложеното в
АУАН и НП не съответства с данните, констатирани в хода на проверката, а и така изложени
са нелогични. По този начин за жалбоподателят е неясно за какво точно фактическо
нарушение е санкциониран, т.е. същият е възпрепятстван да разбере фактите, срещу които да
организира защитата си. Не на последно място, от изложеното се установява, че с
обжалваното НП е нагажирана отговорността на жалбоподателя за факти, които не са били
надлежно установени. Съдът счита, че този порок обуславя констатирането на съществено
процесуално нарушение, осуетяващо възможността на жалбоподателя да организира
защитата си, което нарушение е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски в
настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП, право на разноски има жалбоподателят. Правоимащата страна прави
изрично искане за присъждане на направените разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно отразеното в представения договор за правна
помощ. Във връзка с направеното възражение за прекомерност от ответната страна по
жалбата, съдът намира същото за основателно, съобразявайки относително леката
фактическа и правна сложност на делото, че делото е обявено за решаване в едно заседание,
както и отчитайки извършените процесуални действия, то претенцията на жалбоподателя
следва да бъде намалена до размер на 400 (четиристотин) лева, която сума да бъде
присъдена в негова полза.
Водим от горните мотиви, съдът, на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 791780-F764985/11.10.2024 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Ани Фуудс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Филиповци“,
бл. 40, вх. „А“, ап. 2 представлявано от управителя Р. Найденова С., на основание чл.185,
ал.2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ЦУ на НАП-София, да заплати на „Ани
Фуудс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
6
„Филиповци“, бл. 40, вх. „А“, ап. 2 представлявано от управителя Р. Найденова С., сумата
от 400 лева /четиристотин/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7