Номер 54429.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100502052 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се явява
представител.
Съдът докладва Писмено становище вх. № 22635/22.10.2020 г., с което юрисконсулт Б. Й. е
заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по
жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.
Въззиваемата страна Т. Н. М. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение №
2416 от 17.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17878 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, VIII -ти състав, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на Т. Н. М.
сумата 1826.24 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
1
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
сумата 250.94 лв. /двеста и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца,
следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 28.10.2019 г., тоест за периода
01.01.2017 г. – 28.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
сумата 260 лв. /двеста и шестдесет лева/, представляваща сторените в в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК,
и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата
273.05 лв. /двеста седемдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща дължими такси
и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата
на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
2
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че
дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноските
по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на твърдения за приложимите материално правни норми и тяхното
приложение според правилата за прилагане, определени в ЗНА.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да потвърдите изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4