РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Първомай, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100208 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Ж. В. Д. срещу Д. К. Д. и Х. К. Д. с правно основание чл. 34,
ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на *** в кв. 134 по регулационния план на гр.
Първомай, утвърден със Заповед № РД-15-666/1994 г., целият с площ от 550 кв. м.,
ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м. и
масивен гараж със застроена площ от 23 кв. м.
Ищцата Ж. В. Д. твърди, че общият наследодател – Х. Д. Д., придобил
процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № *** г. В същия този имот той реализирал строителството на
жилищната сграда и гаража. След смъртта на Х. Д. Д. и съпругата му Д. Д. процесният
имот по силата на наследственото правоприемство станал собственост на синовете им
К. и К. Д. Изяснено е, че ищцата е преживяла съпруга на К. Х. Д., поч. на 13.06.2004 г.,
и законен наследник на дъщеря им А. К. Д., поч. на 17.01.2024 г. От своя страна,
ответниците били законни наследници – низходящи, на К. Х. Д., поч. на 17.08.2024 г.
Тъй като не могли доброволно да поделят имота, моли да бъде допусната делба
съобразно предвидените в ЗН квоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. К. Д., с който изразява становище за неоснователност на предявения иск
за делба. Твърди, че в имота имало изградена трета сграда – масивен гараж със
застроена площ от 24 кв. м., който бил индивидуална собственост на баща й К. Х. Д..
Поради това счита, че дворното място било загубило самостоятелния си характер и
съставлявало обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Х. К. Д., с който също изразява становище за неоснователност на
предявения иск за делба, тъй като дворното място съставлявало обща част.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От представения договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ *** г. на РС Първомай, се установява, че общият наследодател Х. Д. Д. е закупил
празно дворно място с площ от около 572 кв. м., находящо се в гр. Първомай,
съставляващо парцел II-1264 в кв. 156 по плана на града. Доколкото към момента на
извършване на придобивната сделка Х. Д. Д. е бил в брак с Д. А. Д. (сключен на
22.12.1948 г.), имотът е станал съпружеска имуществена общност на основание чл. 13,
ал. 1 СК от 1968 г. (отм.). Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 103 СК от
1968 г. (отм.) правилата на този ĸoдeĸc относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила oт
съпрузи при заварени бpaĸoвe.
Представена е и нотариално заверена декларация от 06.07.1987 г., подписана от
общия наследодател Х. Д. Д., с която е предоставил право на сина си К. Х. Д. да
построи със собствени средства гараж в личния му двор.
Не е налице спор, че имотът, върху който наследодателят Х. Д. Д. е учредил
право на строеж, е идентичен с придобития от него през 1956 г., както и че според
представената скица, издадена от Община Първомай, на същия съответства *** в кв.
134 по регулационния план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № РД-15-666/1994
г., целия с площ от 550 кв. м., с административен адрес: ***. Не се спори и че
разположените върху имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м.
и масивен гараж със застроена площ от 23 кв. м. са построени по време на брака на
общия наследодател Х. Д. Д. и съпругата му Д. А. Д., поради което също са станали
съпружеска имуществена общност.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 63 от 28.02.2025 г.
на Община Първомай Х. Д. Д. е починал на 14.03.1990 г., а Д. А. Д. – на 01.01.2003 г.,
като са били наследени от двете си деца – К. Х. Д. и К. Х. Д., или всеки от тях е
получил по 1/2 ид. ч. от правото на собственост.
Представен е Нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижим имот № *** г. по описа на нотариус Н. К., от който се установява, че синът
на общия наследодател – К. Х. Д., е признат за собственик по наследство на 1/2 ид. ч.
от *** в кв. 134 по регулационния план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № РД-
15-666/1994 г., целия с площ от 550 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от построените в имота
масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м. и масивен гараж със
застроена площ от 23 кв. м., разположен на източната регулационна линия, както и за
собственик на основание отстъпено право на строеж и реализирано строителство на
масивен гараж със застроена площ от 24 кв. м., построен на западната регулационна
линия в същия поземлен имот.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 181 от 10.03.2025 г., издадено от
Община Първомай, К. Х. Д., със семейно положение: вдовец, е починал на 17.08.2024
г. и е бил наследен от двете си деца – ответниците Х. К. Д. и Д. К. Д., които са
придобили по 1/4 ид. ч. от имота, оставен от общия наследодател на страните, както и
по 1/2 ид. ч. от масивния гараж, изграден въз основа на учредено право на строеж,
който не е предмет на делбата.
Също така по делото е приложено удостоверение изх. № 94 от 10.02.2025 г.,
издадено от Община Първомай, от което се изяснява, че другият син на общия
2
наследодател – К. Х. Д., е починал на 13.06.2004 г., оставяйки на основание чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 ЗН за наследници дъщеря си А. К. Д. и преживялата съпруга Ж. В. Д.,
които са получили по 1/4 ид. ч. от делбеното имущество. От своя страна А. К. Д. е
починала на 17.01.2024 г., без да остави низходящи, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗН е наследена от своята майка – ищцата Ж. В. Д.. Следователно
ищцата Ж. В. Д. е придобила останалите 2/4 ид. ч. от имота, предмет на делбата.
В разглеждания случай, с оглед въведеното от ответниците възражение, следва
да се изясни дали поземленият имот, върху който са построени двете сгради, предмет
на делбата, и сградата, която е тяхна индивидуална собственост, е със статут на обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. В т. 1, б. „д” от ППВС № 2/82 г. е прието, че не
може да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са
изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела.
Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост – собствениците на
отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на
сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена – чл. 38, ал. 3 ЗС.
Когато обаче в съсобствения поземлен имот има една сграда, която е също съсобствена
между собствениците на земята, и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна
собственост на съделител, то цитираното разрешение на т. 1, б. „д” от ППВС № 2/82 г.
не намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления
имот заедно със съсобствената сграда. Това е така, защото в този случай не може да се
приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо
значение спрямо сградите, т. е. че е станал обща част. В тази връзка следва да се
изясни, че делбата на съсобствено УПИ е недопустима само ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена (така Решение № 59 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по
гр. д. 4874/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 476 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 56/2012 г.
на ВКС, I г. о. и др.). Следователно, когато някой от съсобствениците в дворното място
не притежава отделна сграда, негова лична собственост, делбата на съсобственото
дворно място се явява допустима.
Както беше посочено по-горе, по делото е безспорно установено, че *** е
застроен с три сгради, две от които (масивната жилищна сграда и гаража) са
съсобствени между съсобствениците на терена и страни по делото и са предмет на
делбата, а другата (масивен гараж) не е включена в предмета на делбата и е
съсобствена между двамата ответници. При тези данни и вземайки предвид всичко
изложено, съдът намира, че в разглежданата хипотеза не е налице недопустимост на
делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран поземлен
имот, тъй като не всички съсобственици имат самостоятелни сгради. Същественото в
случая е, че ищцата Ж. В. Д. не е изключителен собственик на построена в имота
сграда, като без значение е колко на брой са съсобствените между страните сгради. По
настоящия казус е неприложимо разрешението, дадено в т. 1, б. „д” от ППВС № 2/82 г.,
тъй като парцелът не е застроен с две или повече самостоятелни сгради,
принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съсобствениците му.
След като не всички съсобственици на терена притежават самостоятелна собственост
върху постройка в него, то урегулираният поземлен имот не е предназначен да
обслужва сградите и делбата му е допустима. Поради това и доколкото ищцата не
притежава индивидуална сграда, то поземленият имот няма характер на обща част,
обслужваща сградите. Същевременно масивният гараж със застроена площ от 24 кв.
3
м., съсобственост на ответниците, изграден въз основа на учредено право на строеж,
не съставлява пречка съсобствениците на терена да прекратят съсобствеността си
върху него. По тези съображения и тъй като дворното място не представлява обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, то делбата му се явява допустима.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че
несъстоятелно се явява и възражението на ответниците, че допускането на поземления
имот до делба обременявало наследеното от тях право на строеж върху целия имот. От
една страна, това твърдение не отговаря на обективната истина, тъй като видно от
декларацията за учредяването му на наследодателя им и техен баща е отстъпено
единствено правото да построи гараж, което е реализирано. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63,
ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. Поради това не могат да бъдат определени като сериозни
изразените от ответниците намерения за пристрояване на собствения им гараж със
застроена площ от 24 кв. м. въз основа на учредено право на строеж през 1987 г.
Ето защо и предвид установяването по безспорен начин, че всяка една от
страните по делото притежава ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот
и сградите, предмет на делбата, а именно: *** в кв. 134 по регулационния план на гр.
Първомай, утвърден със Заповед № РД-15-666/1994 г., целият с площ от 550 кв. м.,
ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м. и
масивен гараж със застроена площ от 23 кв. м., съдът счита, че следва да бъде
допусната делба при следните квоти: 2/4 ид. ч. за Ж. В. Д., 1/4 ид. ч. за Д. К. Д. и 1/4
ид. ч. за Х. К. Д..
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между Ж. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: ***, Д. К. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, и Х. К. Д., ЕГН:
**********, адрес: ***, на
Недвижим имот, съставляващ *** в кв. 134 по регулационния план на гр.
Първомай, утвърден със Заповед № РД-15-666/1994 г., с административен адрес: ***,
целият с площ от 550 кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена
улична и дворищна регулации, при съседи: улица, УПИ IV-2022, УПИ XIII-2023, УПИ
XII-2027 и УПИ II-2025, заедно с построените в него масивна жилищна сграда със
застроена площ от 75 кв. м. и масивен гараж със застроена площ от 23 кв. м.,
при квоти: 2/4 ид. ч. за Ж. В. Д., 1/4 ид. ч. за Д. К. Д. и 1/4 ид. ч. за Х. К. Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ / ПМ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
4