Определение по дело №130/2019 на Районен съд - Лом

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 20.05.2019 година

 

Ломският районен съд, І-ви състав, в закрито заседание двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като взе предвид приложените по гр.д. № 130/2019 год. доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от А.А.М., ЕГН **********,***, срещу М.А.Х., роден на *** год., с неизвестен адрес в чужбина, за развод /чл. 49, ал. 1 СК.

С молба от 23.01.2019 год. Ищцата е поискала да й бъде допусната безплатна правна  помощ по реда на ЗПП, като е изтъкнала, че е безработна, има три малолетни деца и не притежава имущество. Към молбата е представила удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Лом, видно от което ищцата не притежава движимо или недвижимо имущество, удостоверения за раждане на трите си деца, както и декларация за липса на доходи. Допълнително, в срока за отстраняване на нередовности е представила удостоверение, издадено от ДСП – Лом, видно от което е получавала по около 300 лв. месечно – на осн. чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗСП и по чл. 9 ППЗСП за периода м. Януари – м. Юни, 2018 год., а от тогава до м. Януари, 2019 год. Не е била подпомагана. Към момента не е регистрирана като лице, търсещо работа.

С Определение от 22.02.2019 год., като е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 ЗСП, съдът е допуснал ползване на безплатна правна помощ от ищцата и за неин процесуален представител е назначен адв. Н. А., МАК, определен с писмо, изх. № 109/28.02.2019 год.

С Разпореждане от 01.02.2019 година съдът е разпоредил извършването на размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

Същите са връчени на ответницата при условията на чл. 48 ГПК. Съобщението е публикувано в ДВ, бр. 31/12.04.2019 год. и ответникът не се е явил да получи книжата в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК. Връчването е редовно по смисъла на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на осн. чл. 48, ал. 2 ГПК, съдът, с Определение от 10.05.2019 год. е допуснал правна помощ на ответника на разноски на ищцата, като е определил депозит за особения представител в размер на 600 лв., вносими от ищцата в 21 дневен срок от съобщението.

В срока за внасяне на депозита, ищцата е възразила, като е посочила, че с определението си от 22.02.2019 год. съдът е приел, че тя не може да си позволи разноските за процесуален представител и са налице основанията на чл. 23, ал. 3 ЗПП, поради което й е допусната безплатна правна помощ. За това моли, като вземе предвид вече представените доказателства за липса на средства, съдът да я освободи от заплащането на разноски за процесуално представителство на ответника.

Предвид представените доказателства, съдът намира, че молбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В конкретния случай, от представените от молителката А.М. писмени доказателства, относими към искането й с пр. осн. чл.83, ал.2 ГПК, по безспорен начин се установява, че същата е многодетна майка, която не реализира трудови доходи и не притежава имущество. 

При така изложените и установени фактически обстоятелства и като съпостави доходите на ищцата А.М. със сумата за разноски, която й е възложена от ЛРС, се налага извода, че към момента страната не разполага с достатъчно средства, за да заплати сумата от 600,00 лв. – дължими по делото разноски, т.е същата е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото.

При това положение и след като изискванията на закона са налице, молбата на А.А.М. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на необходимите разноски за възнаграждение на особен представител на ответника по делото в размер на 600,00 лв. е основателна и следва да бъде уважена.

 

Предвид изложеното и на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСВОБОЖДАВА А.А.М., ЕГН **********,***/2019 на ЛРС, от внасяне на разноските, в размер на 600,00 лв., дължими на осн. чл. 48, ал. 2 ГПК, за назначаване на особен представител на за ответника  по делото: М.А.Х., роден на *** год., с неизвестен адрес в чужбина.

 

ИЗМЕНЯ Определението си от 10.05.2019 год. по същото дело, в следния смисъл:

Разноските – в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение за особен представител на ответника М.А.Х., роден на *** год., с неизвестен адрес в чужбина да бъдат изплатени от бюджета на ЛРС – на осн. чл. 83, ал. 3 ГПК.

 

Да се съобщи на ищцата.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :