Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на девети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15464 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД срещу В.М.В. искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 396.52 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 484979
от 05.11.2016г., сключен с „Аксес Файнанс“
ООД, задълженията по който договор за прехвърлени на заявителя с приложение № 1
от 11.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016г., сумата от 44.08 лева – договорна лихва за периода от 14.11.2016г. до
06.11.2017г., сумата от 98.95 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, 200.00
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.06.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10286/2018г.,
по описа на ВРС, 14-ти състав.
В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД твърди, че на 05.11.2016г. В.М.В. е сключил договор за кредит „Бяла карта“
№ 484979 с „Аксес Файнанс”
ООД, което дружество се е задължило да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCardCard/Visa, предоставена на В. при сключване на
договора. От своя страна се твърди кредитополучателят да се е задължил да
ползва и върне кредита съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че
ответникът е усвоил заемната сума в размер на 400 лева, от която е останал да
дължи сума в размер на 396.52 лева. Излага, че за усвоения размер на кредита,
кредитополучателят се е задължил да заплаща дневен лихвен процент, като
дължимата от В. договорна лихва възлиза в размер на 44.08 лева, начислена за
периода от 14.11.2016г. до 06.09.2017г. Твърди се, че в условията на договора е
предвидено задължение за кредитополучателя при незаплащане на текущото
задължение на падежа, да предостави в 3-дневен срок след падежната дата
обезпечение чрез поръчителство. Това задължение се излага да възниква при всеки
отделен случай на забава, като при неизпълнението му кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в
текущото задължение за месеца, като същата се начислява за всяко отделно
неизпълнение. На посоченото основание се излага кредиторът да е начислил
неустойка в размер на 98.95 лева. Наред с горното се твърди при непогасяване на
задължението на уговорения в договора падеж, кредитополучателят дължи заплащане
и на 15% от максималния кредитен лимит, която сума да послужи за частично
погасяване на задължението му в 3-дневен срок до предоставяне на обезпечението.
При забава за заплащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
сумата, както и такса в размер на 120 лева, включваща разходите за дейността на
служител, което осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, на същия са начислени такси разходи за събиране в размер на 200
лева за периода от 09.03.2016г. до 06.07.2016г.
Твърди се, че на 11.04.2018г. между
ищеца и „Аксес Файнанс” ООД
е подписано приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), с което вземането по сключения договор за кредит „Бяла
карта“ № 484979/05.11.2016г. е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД. Тъй като В.
не е заплатил горните суми, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10286/2018г., по описа на ВРС, 14-ти
състав. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира
съда с искане за установяване спрямо В. дължимоста на
горните суми. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.М.В.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на
исковете. Прави възражение за нищожност на договора за кредит, твърдейки общите
условия към договора да на са подписани на всяка страница, така както изиска
нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Твърди и да не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като договорът не съдържа погасителен план, който да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащанията на
погасителните вноски, последователност на разпределението на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти. В тази
връзка твърди, че кредитополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвения
процент при заплащане на съответната вноска. Прави възражение за прекомерност
на договорната лихва, неустойката, годишния процент на разходите, като твърди
уговорките относно същите да противоречат на закона и добрите нрави. Вън от
горното оспорва дружеството-кредитор да е предоставило уговорената с договора
сума, респ. ответникът да е усвоил същата. Счита, че не би могло да се говори
за предсрочна изискуемост при прекратен договор. Извън това твърди да не са се
осъществили предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението по договора, тъй като липсва отправено и достигнало до длъжника
изявление на кредитора в този смисъл. С оглед горното моли за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 5091/02.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 14-ти състав по
ч.гр.д. № 10286/2018г., е разпоредил длъжникът В.М.В. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД сумите, както следва: 396.52 лева, главница по договор за кредит № 484979,
сключен на 05.11.2016г.; сумата от 44.08 лева – договорна лихва за периода от
14.11.2016г. до 06.09.2017г., сумата от 98.95 лева – неустойка за неизпълнение
на задължение, сумата от 200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, сумата от 30.14 лева – лихва за забава за периода от 07.09.2017г. до
22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.06.2018г., до окончателното изплащане на
задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Видно от приложеното на л. 18-31 от
делото заверено от страната копие на договор за кредит „Бяла карта”, че на 05.11.2016г.
„Аксес Файнанс” ООД и В.М.В.
са сключили договор за кредит, по силата на който „Аксес
Файнанс” ООД се е задължило да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400
лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. От своя страна ответникът се е
задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение,
дължимо за предходния месец, което съобразно чл. 3, ал. 3 от договора се
определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена
и непогасена гладница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена
непогасена договорна лихва върху горните две суми - 0.12% върху усвоения размер
на кредита /чл. 4, ал. 1/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. В чл. 12, ал.
1 е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото
задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като
наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря
едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум от 6 месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история
в Централния кредитен регистър или да има кредитна история със статус 401
„Редовен”, да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за
паричен заем с „Аксес Файнанс”
ООД /чл. 16/. Предвидено в чл. 16, ал. 4 е, че задължението на
кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа
на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението. Уговорено в чл. 22, ал. 1 от договора е, че в случай на неплащане
на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения
кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви
цялото му задължение за предсрочно изискуемо. При настъпила предсрочна
изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 22, ал.2, но
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 22, ал.
5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл.
22, ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвиден задължение на
кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото
задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението
за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати
до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.
Видно от
представения
рамков договор
за
прехвърляне
на
парични задължения от
11.11.2016г., че „Аксес
Файнанс” ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД вземанията,
произтичащи
от
договори
за
заем, описани
в Приложение
№ 1 срещу
определена
покупна
цена.
Представено е и приложение № 1/11.04.2018г., в което на страница 5 /л. 16 от делото/ са посочени трите имена на ответника, ЕГН, номера на сключения договор, размера на отпуснатия кредит и задължението по него.
По силата на пар. 4, т. 4.5 от договора от 07.11.2014г., „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощила „А.з.к.н.п.з.“ ООД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на първото дружество, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че предоставеният
кредитен лимит от 500 лева, е усвояван периодично от кредитополучателя, като
общо усвоената сума е в размер на 2432.65 лева, както следва: на 14.11.2016г.
сума в размер на 400 лева, на 04.01.2017г. сума в размер на 400 лева, на 04.02.2017г.
сума в размер на 400 лева, на 11.02.2017г. сума в размер на 4.70 лева, на
14.02.2017г. сума в размер на 4.70 лева, на 04.04.2017г.
сума в размер на 400 лева, на 13.04.2017г. сума в размер на 7.55 лева, на
14.04.2017г. сума в размер на 5.70 лева, на 24.05.2017г. сума в размер на 400
лева, на 06.06.2017г. сума в размер на 400 лева и на
07.06.2017г. сума в размер на 10.00 лева. След проверка в счетоводството на „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, вещото лице излага, че по кредита са налице извършени плащания на сума в
общ размер на 2265 лева, както следва: на 08.12.2016г. сума в размер на 65
лева, на 03.01.2017г. сума в размер на 415 лева, на 03.02.2017г. сума в размер
на 415 лева, на 07.03.2017г. сума в размер на 65 лева, на 03.04.2017г. сума в
размер на 415 лева, на 05.05.2017г. сума в размер на
415 лева, на 05.06.2017г. сума в размер на 415 лева и на 21.07.2017г. сума в
размер на 60.00 лева. С извършените плащания са погасени главница в размер на
1994.92 лева, договорна лихва в размер на 100.64 лева, наустойка
по чл. 21 в размер на 119.44 лева и разходи за събиране по чл. 22, ал. 4 за 50
лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 10286/2018г., по описа на
ВРС, 14-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на В.М.В.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства,
се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „Аксес Файнанс” ООД в
качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г.,
приложение № 1/11.04.2018г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за кредит № 484979.
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Установи се, че цедираното
вземане, произтича от сключен между ответника и „Аксес
Файненс” ООД договор за кредит „Бяла карта“ от 05.11.2016г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400
лева под формата на разрешен кредитен лимит. Ответникът с отговора на исковата
молба е въвел възражение за нищожност на договора за кредит с аргумент, че не са
изпълнени изискванията на ЗПК.
Настоящият договор за заем е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г./,
съответно нормите му следва да бъдат съобразени служебно.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за
предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера
на предоставения кредитен лимит от 400 лева – чл. 2, ал. 1, лихвения процент по
кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 43.2% (чл. 4, ал. 1, т. 2) и
годишният процент на разходите – 45.9% (чл. 4, ал. 1, т. 4), условията за
ползване на кредита и начина на формиране на текущото задължение. С оглед горното
съдът намира, че договорът за кредит не страда от пороци водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на ЗПК.
С оглед така формирания извод и при
установеност от заключението на вещото лице, че сумата по кредита е усвоена от В.М.В.,
то и за последния е възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месеца
текущото си задължение, формирано от усвоената в периода по чл. 3, ал. 3, т. 1
и 2 от договора сума и начислената договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 върху
усвоената главница. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът е
извършила плащания в общ размер на 2265 лева, като последното такова датира от 21.07.2017г.
Не се установи след тези дати В. да е извършвал други плащания, поради което и
следва да се приеме, че за заемодателя е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съгласно чл. 22, ал. 1 от договора.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към кредитора „Аксес
Файнанс“ ООД, доколкото
дружеството е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ
(вписано под № 122 в регистъра на банковите институции на БНБ). Ето защо и за
да бъде завършен преобразуващия фактически състав за отнемане преимуществото на
срока е необходимо не само обективния факт на допусната забава на две
или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до
длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е
представена покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора за упражнено
негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо и следва да се
приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд фактическия състав за
отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен ресурс е
бил недовършен.
Независимо от горното, съдът намира,
че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за упражнено
право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане на
предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Последният факт съдът намира, че следва да бъде съобразен при разрешаване на
спора. При това положение, съдът приема, че ответникът е изгубил преимуществото
на уговорения срок и същият дължи плащане на предоставения му кредитен ресурс и
уговорената договорна лихва.
Претенцията на ищеца, наред с главница
и договорна лихва, касае и начислени неустойка, такса разходи и такса за
разходите на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Както съдът посочи по-горе, настоящия договор се
регламентира от нормите на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от
29.07.2016г./, които следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия
случай, в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено при забава в
плащането на текущото задължение, заемополучателят да дължи в определен срок заплащане
на 15% от максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение
– поръчител. В случай, че на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят
следва да заплаща ежедневно отнапред определени разходи за действия по събиране
на задължението /по 2.50 лева на ден/ - чл. 22, ал. 4 и неустойка за
непредоставено допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска –
чл. 21. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведени с клаузите на чл.
22, ал. 4 и 5, както и неустойката по чл. 21, представляват по съществото си
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по събиране на
вземането, респ. неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.
Следва да се отбележи и, че изискване на обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да
отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи и на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки
за начисляване на неустойка. С определяне на горните плащания по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че
цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение, респ. В. не дължи заплащане на начислените
му суми за неустойка и такси, като претенцията за същите следва да бъде
отхвърлена.
С оглед горното и като съобрази
заключението на вещото лице, съдът приема, че кредиторът разполага с
неудовлетворено парично вземане за главница 437.73 лева и договорна лихва в
размер на 22.52 лева. С оглед обаче диспозитивното
начало заявената претенция за главница следва да бъде уважена в предявения
размер от 396.52 лева и за договорна лихва – в рамките на размера посочен от
вещото лице – 22.52 лева. За разликата до предявения размер от 44.08 лева
претенцията за договорна лихва следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 42.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът В.В. следва
да бъде осъден да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД сторените в хода на настоящото
производство поисканите и посочените в списъка по чл. 80 ГПК разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като общия размер на
същите съразмерно уважената част от исковете възлизат на 313.90 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу В.М.В., ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, сумите, както следва:
396.52
лева /триста деветдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща главница по договор
за кредит договор за кредит „Бяла карта” с № 484979 от 05.11.2016г., сключен с
„Аксес Файнанс” ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1/11.04.2018г. към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., сумата от 22.52
лева /двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
договорна лихва за 14.11.2016г. до 06.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане
е издадена заповед № 5091/02.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д.
№ 10286/2018г., по описа на ВРС, 14-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 22.52 лева до 44.08 лева,
претендирана като незаплатена договорна лихва, за сумата от
98.95
лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство и за сумата от 200.00 лева
– разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 42.50
лева /четиридесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 313.90
лева /триста и тринадесет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. К.Н.Т. *** възнаграждение в размер на 300.00 лева
/триста лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
на ответника В.М.В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: