№ 13775
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110103242 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил е предявил по
кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както
следва:
- с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 838,24 лв., представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 8, вх. В, ет. 6, ателие № 2, за периода от 01.05.2020г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 134,96 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 838,24 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 11.08.2023г.;
-с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 30,60 лв., представляваща
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 8, вх. В, ет. 6, ателие № 2,
за периода 01.08.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до
окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,57 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 30,60
лв. за периода 01.10.2020г. – 11.08.2023г.
Ответницата не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Подадено е банкетно
възражение в заповедното производство.
1
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва
следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина:
позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му -
негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез
добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице
прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на
имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която
не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 –
обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква
едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да
плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно
обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне
размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – офис, така и
от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов
клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42
и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо
лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или
небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи
са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая, въпреки че ответникът е физическо
лице имотът по предназначение е за задоволяване на небитови нужди – творческо ателие. Т.
С. Л. е собственик на топлоснабдения имот, видно от представения Нотариален акт от
25.04.2018г. на л. 25 от делото.
2
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди"
съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е
предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на творческо ателие,
поради което се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който
няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва
облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да
заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е
платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на
потребената топлинна енергия.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в
този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дело №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай
ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот, на който той е собственик.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на
реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
приетото от съда заключение по назначените експертизи.
Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в
процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 1680,92
лв.
От ССчЕ се установява, че към 28.06.2023г. преди дата на депозиране на
3
заявлението са постъпили суми в общ размер от 1565,80 лв. При отчитане на сумата остава
дължима главница в размер 115,12 лв.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и от
заключението на ССчЕ се установява, че на 19.06.2024г./ в хода на процеса/ ответницата е
заплатила сумата от 1698,27 лв., с което е погасила всички претендирани от ищеца вземания,
включително разноските по делото, с изключение на юрисконсултско възнаграждение.
Като се отчете горното плащане в хода на процеса излиза, че ответницата е
надплатила значително над дължимата от нея сума, дори включая разноските по
производството.
Ето защо искът следва да се отхвърли отчасти като неоснователен до сумата от
115,12 лв., тъй като е било осъществено плащане преди завеждане на делото, и отчасти
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и
лихва върху същата.
В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като
главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е
доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата
главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото
разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се
дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице
помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е
прехвърлено по съответния ред, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като
неоснователен, като същото се отнася и за акцесорния такъв за лихва върху тази сума.
Действително, сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма
за дялово разпределение – „Бруната“ ООД. В случая неприложима е разпоредбата на чл. 22,
ал. 2 от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Това е така, тъй като между
страните не е налице облигационно отношение и съответно общите условия не ги обвързват.
Ето защо претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част –
неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответника да
заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г. и др.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
4
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение
на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3
034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I
ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№
396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
По делото е представена покана за плащане до ответницата, но от съобщението е
видно, че същата не е била получена/пратката не е била потърсена. Ето защо съдът намира,
че не е налице редовно отправена покана за плащане, която да е получена от длъжника. По
тези съображения искът по чл. 86 ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане
в хода на процеса, за който ответника е дал повод да бъде заведен.
5
В действителност ответницата е станала повод за завеждане на делото само, както се
посочи по-горе, за сумата от 115,12 лв.- главница.
Следва да се отчете също, че ищецът не претендира разноски, изключая
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., така съгласно списък по чл.
80 ГПК, поради осъществено плащане. Ето защо съдът ще се ограничи в произнасянето си
само до това искане.
С оглед горното съдът намира, че предявеният размер на иска е: 1010,37 лв., докато
уваженият е 115,12 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част на исковете на
ищеца се дължат разноски в размер на 11,39 лв., част от юрисконсултско възнаграждение
определено в минимален размер. Следва да се добави, че не може да се извършва
прихващане на разноските с надплатените суми, тъй като вземането за разноски към
настоящия момент/до влизане решение по делото в сила/ не е ликвидно и изискуемо.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Т. С. Л., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ж.к.“Стрелбище“, ул. „Йордан Йовков“, бл. 8, вх. 8,
ап. 14, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането
съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.09.2023г.
по ч.гр.д. № 47800/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 838,24 лв., представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 8, вх. В, ет. 6, ателие № 2, за периода от
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 134,96 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 838,24 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 11.08.2023г., като неоснователен.
6
-с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 30,60 лв., представляваща
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 8, вх. В, ет. 6, ателие № 2,
за периода 01.08.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до
окончателното изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,57 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 30,60
лв. за периода 01.10.2020г. – 11.08.2023г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. Л., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. София, ж.к.“Стрелбище“,
ул. „Йордан Йовков“, бл. 8, вх. 8, ап. 14, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 11,39
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Топлофикация София» ЕАД - „БРУНАТА” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7