№ 47583
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110133124 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 140 ГПК
Делото е образувано по искова молба, подадена Ш. Н. Е., подадена чрез адв. Р. К.,
срещу С. Й. Й., с която е предвен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1000 лв., представляваща изплатен от нея депозит по договор за наем.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2024 г. между ищцата в качеството й на
наемател и ответника в качеството му на наемодател е сключен договор за наем на жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Роженски водопад“ № 16, ет. 4, ап. 11
срещу заплащане на наемна цена в размер на 300 лв. При сключването на договора ищцата
трябвало да заплати едномесечен наем и депозит в размер на 1000 лв., което тя направила в
присъствието на брокера на недвижими имоти Веселина Герасимова. Ищцата твърди, че на
01.04.2025 г. ответникът С. Й. Й. изразил воля ищцата да напусне наемното жилище в срок
до 07.04.2025 г. Ищцата освободила имота на 04.04.2025 г. и оставила ключовете в агенцията
за недвижими имоти „Бродуей естейт“ ЕООД, с помощта на която сключили процесния
договор. Твърди се, че след освобождаването му наемното жилище било в добро състояние с
нормално изхабяване, както и че всички наемни суми и консумативни разходи са били
платени в срок. Наемателката отправила искане към наемодателя за връщане на заплатения
при сключването на договора депозит, но и до настоящия момент, той не заплатил
дължимата сума. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Представя процесния договор за наем, чието събиране като доказателство иска.
Поискано е допускане на двама свидетели при режим на довеждане относно обстоятелства,
свързани със сключването и изпълнението на договора и обстоятелствата при напускането
на имота. На основание чл. 192 ГПК е поискано задължаване на Национална агенция по
приходите да предостави информация относно изпълнение от страна на ответника на
данъчни задължения по отношение на процесния договор за наем.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещната
страна С. Й. Й., подаден чрез адв. Д. Александров и адв. Снежана Миланова, в който
исковата молба се оспорва като нередовна и неоснователна. Според ответника исковата
молба е нередовна, тъй като не ставало ясно какво е основанието на исковата претенция.
Ответникът не оспорва факта, че е бил в облигационно правоотношение с ищцата по повод
договор за наем, считано от 04.11.2024 г., както и че във връзка с договора му е била
предадена сума в размер на 1000 лв., представляваща депозит. Оспорва претнцията за
1
връщане на сумата от 1000 лв., като твърди, че ищцата не е изпълнила точно задълженията
си по договора, поради което и заплатеният депозт е задържан Сочи, че имотът е предаден
от наемателката в лошо състояние – счупен бил телевизорът, липсвала кафе-машината,
обелена била мазилка. Освен това имотът бил предаден в изключително мръсно състояние,
което наложило почистването му с професионална техника на цената от 150 лв. Навежда
твърдения и за неизпълнение от страна на ищцата на задължение за плащане на
консумативни разходи за имота, което според договора било самостоятелно основание за
задържане на депозита, както и че същите разходи били в размер на 483,95 лв. и били
заплатени от ответника. Твърди се и нарушение на задължение за недопускане на трети лица
в наемното жилище без знанието и изричното писмено съгласие на наемодателя, доколкото
приятелят на ищцата ползвал наемното жилище заедно с нея от януари 2025 г. до
напускането й на имота. За това нарушение договорът предвиждал да се дължи неустойка в
размер на два месечни наема. Оспорва се твърдението на ищцата, че ответникът е отправил
предизвестие за напускане на жилището и твърди, че ищцата едностранно е прекратила
договора със свое изявление и не е спазила установения едномесечно предизвестие, което
само по себе си също представлява основание за задържане на депозита. В условията на
евентуалност, ако искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прихващане на
сумата от 600 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на договорни задължения на
недопускане на трети лица да живеят в имота. Твърди, че от месец януари 2025 г. приятелят
на ищцата живеел в процесния имот, като това представлявало нарушение на сключения
договор. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възражението за
прихващане.
Не се оспорват представеният с исковата молба договор за наем, както и искането на
ищцата за допускане на двама свидетели в режим на довеждане. Оспорва се искането на
ищцата за задължаване на Национална агенция по приходите да представи информация
относно изпълнение на данъчни задължения на ответника, доколкото същите имат
финансовоправен и административноправен характер и са неотносими към
гражданскоправните отношения между страните, предмет на настоящия спор.
Направено е искане за допускане на двама свидетели в режим на довеждане относно
доказването на състоянието на наемния имот след напускането на ищцата и неизпълнението
на договорни задължения от ищцата. Представя писмени документи, извлечение от
електронна комуникация между страните и снимки. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Исковата молба е редовна и допустима. Правната квалификация на претендираното
от ищеца право се извършва от съда. В случая ищцата твърди наличие на право въз основа
на сключения между страните договор, така че за съда не съществува съмнение, че
претнцията почива на договорно основание.
Следва да изготви ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Правна квалификация на предявените искове - чл. 79, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за наем, по
силата на който тя се задължила в качеството си на наемател да заплати на наемодателя
„депозит“ в размер на 1 000 лв., както и че са настъпили предпоставките на за връщане на
депозита, а именно: договорът между страните е прекратен, предала е държането на имота в
състоянието, в което е бил нает и е изплатила всички дължими суми.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
своите твърдения, че е налице основание за задържане на депозита, т.е. неизпълнение на
договорни задължения от страна на наемателката, а при установяване фактическия състав на
вземането. следва да докаже връщане на депозита
По отношение на направеното възражение за прихващане в тежест на ответника е
2
да докаже твърденията си за възникване на право да задържи сумата от 600 лв., а именно да
докаже, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателката по
отношение на задължението й да не допуска други лица в имота.
На основание чл. 145 ГПК съдът указва на всяка една от страните да посочи ясно,
точно и конкретно при какви условия счита, че е прекратен процесния договор за наем, с чие
изявление и считано от кога.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът намира за безспорно и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че на 04.11.2024 г. между Ш. Н. Е. в качеството й на
наемател и С. Й. Й. в качеството му на наемодател е сключен договор за наем за наем на
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Роженски водопад“ № 16, ет. 4, ап.
11 срещу заплащане на наемна цена в размер на 300 лв., по силата на който наемателката е
заплатила на наемодателя сумата от 1 000 лв. депозит на основание чл. 3,3,, ал. 5 от
договора.
По доказателствените искания:
Приложеният писмен документ - договор за наем следва да бъде приет като
доказателство по делото, доколкото не се оспорва.
Следва да бъдат уважени исканията за разпит на по един свидетел при режим на
довеждане на всяка от страните. Нито ищецът, нито ответника не са разраничили
обстоятелствата, за които ще бъдат разпитвани свиетелите, поради което и по аргумент от
чл. 159, ал. 2 ГПК, а и предвид обстоятелството, че по отношение на сключването на
договора и предаването на сумата от 1 000 лв. депозит не се спори, не следва да се допускат
повече свидетели.
Искането за снабдяване с информация от НАП е неотносимо към предмета на спора и
не е необходимо за изясняване на предмета на делото.
По исканията на ответника за прилагане на по делото на извлечения от електронна
кореспонденция и снимки, съдът ще се произнесе след изслушване становище на ищцата,
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. от 14.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните в срок до първото открито съдебно заседание да посочи ясно,
точно и конкретно при какви условия счита, че е прекратен процесния договор за наем, с чие
изявление и считано от кога.
ПРИЕМА като писмено доказателство приложения към исковата молба договор.
указания може да не приеме документа като доказателство по делото.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕ на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел
при режим на довеждане на всяка от страните.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
3