РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Русе, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №
20244500100533 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът П. И. А. чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на
13.02.2024 г., К. И. Ц., управлявал л.а. „БМВ", модел ,,318И" с peг. № Р 0156 ВМ, на път I-5
c посока на движение от гp. Бяла към гр. Русе. Твърди и че в условия на ясно време и суха
пътна настилка, водача на посочения л.а.,предприема маневра за изпреварване, като при
прибиране в платното си за движение губи контрол над своя автомобил, напуска пътното
платно вляво преминавайки през банкета, след което вдясно пo посока на движение излиза в
крайпътната канавка, блъскайки се в множество дървета и храсти, с което става причина и
реализира ПТП. При инцидента бил пострадал ищецът П. А., в качеството му на пътник в
л.а. „БМВ" с peг. № Р 0156 ВМ.
След настъпилото ПТП, ищецът бил откаран от екип на ЦCMП в УМБАЛ „Канев"
АД, където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош,
десен горен крайник и главата. След проведени прегледи и изследвания му била поставена
диагноза- счупване на гръдна кост, мозъчно сътресение, травма на интраабдоминални
органи на корема. Пo време на болничния си престой, А. на няколко пъти проявявал епизоди
на дезориентация и обърканост, като след преминаването им не е имал спомен за тях.
Поради характера на травматичните увреди било взето решение за провеждането на
консервативно лечение чрез медикаментозна терапия и влИ.ия, като след отпадането на
необходимостга от денонощно лекарско наблюдения, ищецът бил изписан за продължаващо
домашно лечение с дадени препоръки за спазване на ХДР, режим на пoкoй и прием на
лекарствени средства.
Заявява че, получените вследствие на ПTП травми му причинили болки и страдания,
кoитo били със значителен интензитет през първият месец от възстановителния период.
Фрактурата на гръдна кост довела дo затруднено дишане, затруднения при хранене и
преглъщане, придружени със задъхване и силна болка, нестихваща дори и при покой.
Вследствие на полученото комоцио изпитвал силно непрестанно главоболие, неповлияващо
се oт обезболяващи, придружено със замайване и световъртеж. Цялата ситуация го
1
принудила да бъде в състояние на пoкoй, което значително нарушило обичайния му ритъм
на живот. За задоволяване на ежедневните си нужди от хранене, обличане и тоалет,
разчитал изцяло на семейството си, което засилило чувството му за безпомощност и
уязвеност, като се е считал за постоянно бреме за своите близки и роднини. Твърди, че
последиците oт ПTП довели дo ограничаване на социалната и семейна му ангажираност.
След ПTП настъпили загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, потиснатост,
тревожност, изпитвал страх и уплаха oт случилото се.
Твърди и че причинителят на ПТП е управлявал лек автомобил, застрахован при ЗАД
„Далл Богг: Живот и Здраве" АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на процесното ПТП.
В тази връзка отправил претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане
на застрахователно обезщетение за имуществени вреди с молба от 01.04.2024 г., с която
молба било отправено искане до застрахователя да му заплати сумата от 50000.00 лв., но
произнасяне в срока по чл.496 КЗ липсвало.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответния
застраховател да му заплати сумата от 50000.00 лв., представляваща неимуществени вреди
настъпили вследствие на ПТП от 13.02.2024 г., причинено от водач на застрахован при
ответника л.а., със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на застрахователя-
01.04.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който счита предявения иск
за неоснователен. Оспорва изцяло отговорността на водача на л.а. „БМВ“, рег. № Р 0156
ВМ К. Ц. за реализиране на процесното ПТП, считайки, че същия не е нарушил разпоредби
на ЗДвП и не е причинил процесното ПТП, така както е описано в ИМ. Оспорва и
механизма на същото, описан в ИМ и причинната връзка между него и вредите, причинени
на ищеца. Счита и че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца, т.к. същия по
време на ПТП не е използвал обезопасителен колан. В условията на евентуалност, прави и
възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на неимуществени вреди. Оспорва
и началния момент, от който се претендира лихва за забава. Не се оспорва валидността на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „ГО“ за
л.а. „БМВ 318“, рег. № Р 0156 ВМ, сключен с ответното дружество и валиден към датата на
процесното ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира и направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Представено е заверено копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали № 115/34
от 13.02.2024 г./л.8/, съставен от ******* Т. С., съгласно който е настъпило ПТП на
13.02.2024 г. в 09.58 часа, на гл.път I-5 км.31+100, общ.Две могили, обл. Русе, с участник
л.а. „БМВ", модел ,,318И" с peг. № Р 0156 ВМ, управляван от К. И. Ц.. В протокола за ПТП
е отразено, че за посочения л.а. има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в
ответното дружество, валидна за периода 04.12.2023 г.-04.12.2024 г. В протокола е посочено
и че Ц. управлява собственият си л.а. „БMB“ с рег.№ Р 0156 ВМ, като след изпреварване
губи кoнтpoл над MПC напуска пътното платно в ляво преминавайки през банкета, след
което в дясно по посока на движение и се хвърля в крайпътна канавка блъскайки се в
множество дървета и храсти настъпвайки ПTП с материални щети при което водача Ц. е с
охлузна рана на главата, возещият cе отпред И. е с охлузвания по главата, a возещият се
отзад пътник П. А. е с фрактура на гръдна кост. След преглед Ц. и А. са оставени в УМБАЛ
Канев под наблюдение и лечение. ПTП е посетено и обработено от ДOГ с PП А. А. и С. PП
П. Д..Образувано е и ДП 4569р-29 от 13.02.2024 г. по oписа на PУ-гр. Две мoгили.
Съдът намира, че механизма на настъпване на ПТП се установява и от заключението на
2
назначената автотехническа експертиза. От нея се установява, че на 13.02.2024 г., около
09:50 часа, през светлата част от денонощието, гл.път I-5 /Русе-Велико Търново/ и в посока
към гр. Русе се е движил л.а. „БМВ 318 " с peг.№ P 0156 ВМ, управляван от К. Ц.. Ha
предната дясна седалка в автомобила се е намирал Д. И., a на задната седалка П. А.. Когато
л.а. е достигнал района на км.31 +100 със скорост в интервала от 126,4 до 183 km/h e
предприел маневра изпреварване на друг автомобил. По данни от водача К. Ц., същият е бил
„засечен" от изпреварвания автомобил, но физически контакт между автомобилите не се е
осъществил. След това първо л.а. „БМВ 318" се е отклонил в левия банкет, гледно по
посоката мy на движение. При това занасяне, с левите си колела е изминал около 47 метра
по левия банкет, а след това л.а. се е насочил към платното за движение, косо насочен към
десния банкет. При това движение е изминал около 48 метра, занасяйки се на пътната
настилка, напуснал е платното за движение косо надясно, като в банкета се е образувала
„просека" с начупени храсти и по-едра растителност. до мястото, където е намерен,
автомобилът е изминал около 45 метра в нива с дребна растителност. B този участък следва
да е настъпило преобръщане на автомобила на лявата му страна и отново установяването мy
върху колелата. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, времето е
било облачно, видимостта е била добра, пътната настилка - суха. B района на
произшествието пътя е и бил прав, с малък наклон на спускане в посока към гр. Русе.
Платното за движение е изградено от две ленти за движение, по една за всяка посока,
разделени от единична прекъсната линия. Широчината на пътните ленти е била по 4 метра
всяка. Отляво и отделно пътя е обозначен с ограничителни линии. B района на
произшествието не са установени пътни знаци. Вещото лице посочва и че в създалата се
пътнотранспортна ситуация, с установената скорост/ в интервала от 126,4 до 183 km/h/ и при
най-малки колебания на автомобила в напречна посока би настъпило напускане на лентата,
по която се е движил л.а. „БМВ 318" при изпреварване. C нормативно регламентирана
скорост- 90 km/h, възможностите автомобилът да не напусне пътната лeнтa, пpи колебания в
напречна посока са пo-големи. От описаното, следва, че водачът на автомобила К. Ц. е
могъл да предотврати произшествието, ако пpи изпреварването се е движил с по-ниска
скорост, с която би бил по-добре възприет от останалите участници в произшествието и с
която е могъл да не напусне пътната лeнтa, пo която се е движил, при колебания и
отклонения в напречна посока. В експертизата е уточнено и с какви предпазни средства е
обурудван процесния автомобил/триточкови предпазни колани на предни и задни
седалки/.Посочено е и че липсват данни дали по време на ПТП, П. А. е бил с или без
правилно поставен обезопасителен колан.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП, ищеца А. е претърпял следните увреждания: Счупване на
дръжката на гръдната кост в дясно. Охлузвания на горните и долните крайници. Същите
добре отговарят като механизъм на получаване на начина, описан в исковата молба, а
именно ПТП от 13.02.2024 г. Тези увреждания могат да се преценяват пo
медикобиологичния признак: Трайно затрудняване на движенията на снагата, за срок повече
от тридесет дни. Вещото лице установява и че при посочените увреждания на ищеца,
болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което постепенно
намаляват и отшумяват в рамките на до няколко месеца /пo отношение на счупването на
гръдната кост/. Oт представената медицинска документация има данни, че А. се е оплаквал
oт болки в областта на дясна ключица и в областта на гръдната кост не по-малко oт два
месеца. Болки с по-слаб интензитет, нo c продължителен характер е възмoжнo да
персистират за пo-дълъг период от време, кoйтo е индивидуален- с месеци и години, особено
при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Пpи извършения
съдебномедицински преглед, А. съобщава за такива болки в дясно рамо и в областта на
гръдната кост в дясно. Експертът установява и че от представената по дeлoтo медицинска
документация и извършения преглед няма данни при П. А. да не е настъпило пълно
3
функционално възстановяване. Същият има субективни оплаквания от болки в дясно рамо и
намалена сила на десния горен крайник, за които няма медицински основания да cc смята, че
няма да се възстановят. Няма данни и за наличие на травматично увреждане, което да е
довело дo постоянен функционален дефицит у ищеца. Вещото лице посочва и че
поставената на пo-къceн eтaп диагноза cътpeceниe на мoзъкa нe мoжe да cе пpиeмe за
безспорно установена. По отношение на поставената диагноза „ Травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема" /МКБ-10 S36.80/, същата е поставена
като диагноза по MKB във връзка с хоспитализацията на А. в хирургично отделение и се
основава на анамнезата за претърпяно ПТП, но не се основава на някакви обективно
установени травматични увреждания извън травмата на гръдната кост.
Експертът установява, че по делото няма достатъчно обективни данни, от които да
може oбocнoвaнo да cе даде категоричен отговор дали при процесното ПTП А. е бил със или
без правилно поставен предпазен кoлaн. Установеното счупване на дръжката на гръдната
кост в дясно добре отговаря да бъде получено по индиректен механизъм при удар в задната
повърхност на дясно рамо, като такъв удар може да настъпи, както в автомобила, така и
извън автомобила, при изпадане от него.
Вещото лице посочва и че при извършения личен преглед нa П. А. на 08.04.2025 г. cе е
установило, че същият е в добро общо здравословно състояние, без видими функционални
дефицити.
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно
обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване
по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително подробно
събраните по делото доказателства и медицинската документация, поради което и съдът
изцяло кредитира приетата медицинска експертиза.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди,
по делото е разпитан свидетелят Р. П. майка на пострадалия. Тя изнася данни за интензитета
на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от
процесното ПТП. Според показанията на същия, А. е видяла сина си в болницата в дена на
ПТП. Лицето му било в кръв, дясната му ръка била обездвижена, не можел да я мърда, казал
че не я усеща, в рамото и в гръдния кош имал силни болки. Видимо не бил в кондиция,
говорел забавено, не отговарял на всичките й въпроси. Лекарите й казали, че следващите 24
часа са изключително тежки и има опасност за живота му. След 6 дневен престой в
болницата, А. бил изписан, като възстановителния период продължил повече от два месеца,
през който период ищецът изпитвал постоянни болки.Не можел сам да се обслужва, да
стане от леглото да отиде до тоалетна. Свидетелят бил плътно до него, водейки го за ръка, и
държейки тялото му дори, не можел и да се къпе и храни сам. Това състояние продължило
два месеца, като първите две-три седмици били изключително тежки, ищеца почти не
ставал от леглото, имал много силни болки в гръдния кош и в рамото. Препоръките на
докторите в първия период след изписването били за абсолютна неподвижност и да стои на
легло, съответно да бъде обслужван и да има човек до него, който да го обгрижва. След
третата седмица той сам пожелал да стане и да върви без чужда помощ, но не можел да се
справя добре, имал главозамайване, световъртежи и съответно при всяко движение болка в
рамото и в гръдния кош.
Ищецът се сринал психически, прекратил тренировки по футбол.
Показанията на този свидетел се кредитират изцяло от съда. Фактът, че П. е майка на
ищеца не следва да мотивира съдът да игнорира нейните показания. Свидетелят, въпреки, че
е заинтересован от изхода на спора има пряко наблюдение върху физическото и психическо
състояние на ищеца след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен може да
разкрие как се е чувствал А. след претърпените травми.
4
По делото са разпитани и свидетелите К.Ц./водач на л.а. „БМВ 318 " с peг.№ P 0156
ВМ по време на ПТП/ и Д.И./пътник в автомобила/. Същите установяват начина по който е
настъпило ПТП/като тези показания са съобразени от в.л. по назначената автотехническа
експертиза/. Водачът Ц. сочи, че е управлявал л.а. по време на ПТП с 120 km/h, че ищеца е
бил на задната седалка и че л.а. е имал предпазни колани.
По делото липсва спор че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за л.а. „БМВ 318 " с peг.№ P 0156 ВМ за периода на процесното ПТП.
Ищецът е отправил претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с молба с вх. № 1944/05.04.2024 г., по
описа на „ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД/л.89/, като А. е предоставил на ответника
всички налични доказателства, посочил е и банкова сметка по която да се заплатят сумите,
т.е. спазени са изискванията на чл.380 и чл.498 КЗ.
Безспорно, ответникът не се е произнесъл по претенцията в срока по чл.496, ал.1 КЗ.
По делото е приложена пр.пр.№1082/2024 г. по описа на РП-Русе.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице, следва да се
установят в процеса при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна,
следните предпоставки: Настъпването на ПТП на твърдяната дата, причинено от водач на
лек автомобил, застрахован в ответната застрахователна компания. Тези факти са безспорно
доказани както от представените доказателства, така и от приетата и неоспорена от страните
автотехническа експертиза.
Липсва спор между страните относно факта за наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Относно провеждането на рекламационната процедурата по реда на чл.498 КЗ, също
липсва спор, а са налице и доказателства за отправена покана от страна на ищеца до
застрахователя с вх.№ 1944/05.04.2024 г. за изплащане на обезщетение по процесното ПТП,
по което искане липсва произнасяне в законоустановения срок.
В случая съдът намира, че по делото е доказано по несъмнен начин, че на 13.02.2024 г.,
К. Ц., управлявайки л.а. „БМВ 318 " с peг.№ P 0156 ВМ, нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.5 и чл.21,ал.1 ЗДвП, управлявайки л.а. със скорост в интервала от 126,4 до 183
km/h при разрешена такава- 90 km/h и при настъпилото ПТП причинил травми на ищеца.
Горното се установява от множеството приети доказателства/ заверено копие от
Констативен протокол за ПТП с пострадали № 115/34 от 13.02.2024 г., който съгласно
трайната практика на ВКС съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко
възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните
той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, както и от приетата
автотехническа експертиза/.
От деянието на водача на застрахования автомобил за ищеца е налице претърпяна
вреда, която се изразява в претърпените от негова страна болки и страдания, неудобства и
негативни изживявания, резултат от получените телесни увреждания, посочени в СМЕ.
Причинната връзка между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена. Водачът
на застрахования автомобил, чрез виновно и противоправно действие – при управляние на
МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил увреждания на ищеца.
Установи се също, че в резултат от ПТП ищецът получил следните телесни
5
увреждания: Счупване на дръжката на гръдната кост в дясно. Охлузвания на горните и
долните крайници. Същите добре отговарят като механизъм на получаване на начина,
описан в исковата молба, а именно ПТП от 13.02.2024 г. Тези увреждания могат да се
преценяват пo медикобиологичния признак: Трайно затрудняване на движенията на снагата,
за срок повече от тридесет дни. Вещото лице установява и че при посочените увреждания на
ищеца, болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което постепенно
намаляват и отшумяват в рамките на до няколко месеца /пo отношение на счупването на
гръдната кост/. Oт представената медицинска документация има данни, че А. се е оплаквал
oт болки в областта на дясна ключица и в областта на гръдната кост не по-малко oт два
месеца. Болки с по-слаб интензитет, нo c продължителен характер е възмoжнo да
персистират за пo-дълъг период от време, кoйтo е индивидуален- с месеци и години, особено
пpu физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Пpи извършения
съдебномедицински преглед, А. съобщава за такива болки в дясно рамо и в областта на
гръдната кост в дясно. Експертът установява и че от представената по дeлoтo медицинска
документация и извършения преглед няма данни при П. А. да не е настъпило пълно
функционално възстановяване. Същият има субективни оплаквания от болки в дясно рамо и
намалена сила на десния горен крайник,за които няма медицински основания да cc смята, че
няма да се възстановят. Няма данни и за наличие на травматично увреждане, което да е
довело дo постоянен функционален дефицит у ищеца. Вещото лице посочва и че
поставената на пo-къceн eтaп диагноза cътpeceниe на мoзъкa нe мoжe да cе пpиeмe за
безспорно установена. По отношение на поставената диагноза „ Травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема" /МКБ-10 S36.80/, същата е поставена
като диагноза по MKB във връзка с хоспитализацията на А. в хирургично отделение и се
основава на анамнезата за претърпяно ПТП, но не се основава на някакви обективно
установени травматични увреждания извън травмата на гръдната кост.
Вещото лице посочва и че при извършения личен преглед нa П. А. на 08.04.2025 г. cе е
установило, че същият е в добро общо здравословно състояние, без видими функционални
дефицити.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение- по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на
ищеца към датата на ПТП /20 г./, начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на А.,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да
6
бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като известни
обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при ПТП, както и
неудобството от невъзможност да се обслужва самостоятелно при най-обичайни житейски
нужди за не малък период от време/вж. показанията на св.П./. Съдът обаче съобразява и
посоченото в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че при извършения личен
преглед нa П. А. на 08.04.2025 г. cе е установило, че същият е в добро общо здравословно
състояние, без видими функционални дефицити. Т.е. съдът приема, че към момента е налице
подобряване на здравословното състояние на ищеца. Този факт се установява и от
обстоятелството, че на 08.07.2024 г., А. е започнал работа на длъжност ******* по силата на
трудов договор-л.39
Видно от всичко гореизложено, пострадалият е претърпял вреди, които не се отличават
със специфика и по-голяма интензивност и продължителност на търпенето им от
обичайните за хора, получили такива увреждания. Установените травми не засягат здравния
му статус по непоправим начин и явно не са налице усложнения от тези травми, напротив-
ищеца е в добро здравословно състояние към момента. Освен това поставената на пo-къceн
eтaп диагноза cътpeceниe на мoзъкa нe мoжe да cе пpиeмe за безспорно установена, а травма
на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема" не се основава на някакви
обективно установени травматични увреждания извън травмата на гръдната кост.
Тъй като обезщетението следва да служи само за репариране на вредите, но не и да
бъде средство за обогатяване на пострадалия, при определянето му съдът съобрази и
ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП, изражение на която са минималната
работна заплата- 933.00 лв., средната брутна месечна заплата по данни на НСИ – около
2198.00 лв., както и установените в КЗ лимити на застрахователните обезщетения. При
съвкупния анализ на всички тези обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на
16000.00 лв. е годно да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди, който
размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредата, направено
от ответника. По правило релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / в т.см. Решение № 169/28.02.2012 г.
на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010г. /.
В конкретния казус ответникът извежда приноса на пострадалия от посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства – нарушение на чл. 137а и 137в ЗДвП.
Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на
страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС/напр.
Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., , Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о. и мн.др./.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, противоправно поведение на пострадалия, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни
поселници – претърпените увреждания. Във връзка със спорния въпрос дали ищецът е бил с
поставен предпазен колан в момента на ПТП, не са събрани убедителни доказателства.
На първо място, вещите лица и по двете експертизи заявяват, че по делото липсват
7
достатъчно обективни данни, от които да може oбocнoвaнo да cе даде категоричен отговор
дали при процесното ПTП А. е бил със или без правилно поставен предпазен кoлaн.
На второ място, вещото лице по съдебно-медицинската експертиза установява, че
посоченото счупване на дръжката на гръдната кост в дясно добре отговаря да бъде получено
по индиректен механизъм при удар в задната повърхност на дясно рамо, като такъв удар
може да настъпи, както в автомобила, така и извън автомобила, при изпадане от него.
При лежаща върху ответника тежест да установи чрез пълно и главно доказване на
релевантните факти, на които се основава неговото възражение, доказателства дали ищецът
е бил с поставен обезопасителен колан, това знание не може да се предполага. Същото е
елемент от фактическия състав, обуславящ наличието на съпричиняване, и като не е
установено по несъмнен начин, възражението за принос на пострадалия и на това основание
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Поради всичко изложено, съдът намира, че искът е основателен до размера на сумата
от 16000.00 лв., а над тази сума, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
При предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покривайки отговорността на
застрахования, застрахователят е задължен и за лихвите за забавата на деликвента, които се
включват в застрахователното обезщетение съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с
възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение- от по-
ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. Последният, от своя страна, дължи на увредения и обезщетение в размер на
законната лихва по реда на чл. 497, ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му
забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите,
ведно с изтеклата законна лихва. В случая това е датата 05.04.2024 г.- когато е предявена
претенцията на увредения пред застрахователя, а не както е претендирано в ИМ-01.04.2024
г.
И двете страни са претендирали разноски. Видно от материалите по делото, ищецът е
заплатил д.т. в размер на 500.00 лв./т.к. за горницата до 2000.00 лв. е освободен от
задължение за заплащане/, и съобразно уважената/отхвърлена част от иска му се дължат
160.00 лв. Оказаната на ищеца от адвокат правна защита и съдействие е при условията на
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, което изрично е посочено в сключения между страните договор от
22.03.2024 г./л.265/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в
полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2 т.
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно извършената работа, правна сложност на спора и брой проведени заседания
същото се определя от съда в размер на 1840.00 лв. Ответникът също претендира
присъждане на разноски, като същият е доказал такива в размер на 2000.00 лв.-заплатени
възнаграждения на вещи лица, като му се дължи и юрисконсултско възнаграждение/както е
претендирано в о.с.з. на 02.07.2025 г. за изготвяне на отговор на ИМ, което съдът определя в
размер на 150.00 лв.. Съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и след извършване на компенсация, в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 1302.00 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от исковете,
след приспадане на внесената от ищеца д.т., а именно сумата от 140.00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на П. И. А., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: *******, сумата от 16000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2024 г. на
гл.път I-5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2024 г. до
окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
16000.00 лв. до пълния предявен размер от 50000.00 лв., както и иска за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на *** Я. Д.
Д., ЕГН **********, вписан към *****, адрес: ******* сумата от 1840.00 лв. на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
ОСЪЖДА П. И. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******* да заплати на
ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, сумата от 1302.00 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати по сметка на
Окръжен съд- Русе сумата от 140.00 лв.- д.т. върху присъденото обезщетение.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка в „Алианц Банк България“АД, с титуляр *** Я. Д. Д.: *******
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9