№ 5120
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110123390 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ......... срещу
........, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за сумата 3851,37 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка ....” на МПС по щета №......56, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.04.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 134,25 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 19.01.2024г. до 18.04.2024г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 14.08.2023 г. в гр. ......, водачът на
лек автомобил марка ....., модел ......., с рег. № ......., поради неспазване на необходимата
дистанция, реализира ПТП с предходно движещия се лек автомобил марка .........., модел
.........., с рег. № ....., който се отмества напред и се блъска с предходното превозно средство,
като на двамата автомобила са причинени материални вреди. За вредите на лек автомобил
марка .........., модел .........., с рег. № ..... при ищеца е имало сключена застраховка ....“,
обективирана в полица № .......52 г. Ищецът поддържа, че виновен за причиняването на ПТП-
то е водачът на лек автомобил марка ....., модел ......., с рег. № ........ По образуваната при
ищеца ликвидационна преписка по щета № ......56, е определено и изплатено на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил, обезщетение в размер на 3826,37 лв. с платежно
нареждане от 18.10.2023 г. по фактура № **********/12.10.2023 г. Към датата на настъпване
на застрахователното събитие водачът на лек автомобил марка ....., модел ......., с рег. № .......,
е имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към датата на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна
покана да заплати сумата от 3851,37 лв., ведно с 25 лв. ликвидационни разноски, като
същата е получена на 18.01.2024 г., но не е извършено плащане. За периода от 19.01.2024г.
до 18.04.2024г. претендира присъждането на обезщетение за забава в размер на 134,25 лева.
Моли за уважаване на исковите претенции и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, вината на водача на застрахованото при него МПС, както
и причинно-следствената връзка. Твърди наличие на съпричиняване. Оспорва иска по
размер. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както действията с които водачът на застрахования при ищеца
автпмпбил е причинил ПТП-то, евентуално, че е допринесъл за настъпване на вредите в
условията на съпричиняване. В негова тежест е и да обори презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Страните не спорят, че между собственика на лек автомобил .........., модел .........., с рег.
№ ..... и ищцовото дружество е налице валидно правоотношение по договор за имуществено
застраховане ....“, обективиран в застрахователна полица №.......52 със срок на действие
28.02.2023 г. до 27.02.2024 г. с договорен начин на ликвидация в доверен сервиз.
Собствеността на лекия автомобил не се оспорва, а и се установява от приетия по делото
регистрационен талон - част II.
От представената застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се установява, че по отношение на лек автомобил ....., модел ......., с рег.
№ ....... към датата на процесното ПТП – 14.08.2023 г. е налице валидна застраховка,
сключена с ответното дружество и със срок на покритие 16.04.2023 г. до 15.04.2024 г. Фактът
на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между
ответното дружество и водача на лек автомобил „......“ с рег. № ........ сочи, че отговорността
на водача е покрита.
От приобщените по делото двустранен протокол от 14.08.2023 г., заключението на
САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, както
и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю. И. И., се установява, че
на 14.08.2023 г. в град ...... на ул. „.......“ в посока от гр. ....... към центъра на гр. ...... пред
бензиностанция „.....“ водачът на лек автомобил ....., модел ......., с рег. № ....... реализира ПТП
с движещият се пред него лек автомобил .........., модел .........., с рег. № ....., поради неспазване
на необходимата дистанция при движение. Независимо от оспорванията на ответника
относно механизма на произшествието следва да се обърне внимание, че двустранният
констативен протокол, съдържащ волеизявления на водачите е подписан от тях без
възражения и като съдържащ неизгодни за автора си факти, съдът счита, че уврежданията по
двата автомобила са настъпили именно по този начин. Това се потвърждава и от
заключението на заключението на САТЕ, според което щетите по лек автомобил ..........,
модел .........., с рег. № ..... в задна лява част се намират в причинно следствена връзка с
механизма на настъпване на ПТП на 14.08.2023 г. в град .......
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат
на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е
настъпило единствено в резултат от действията на водача на лек автомобил ....., модел ......., с
рег. № ......., който движейки се след лек автомобил .........., модел .........., с рег. № ..... не е
2
спазвал безопасна дистанция, при която в случай на внезапно спиране (натискане на
спирачките) да спре без да настъпи удар между двете превозно средства. С поведението си
водачът на лек автомобил лек автомобил .........., модел .........., с рег. № ..... е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, което освен противоправно, е в колизия с общата императивна
забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на
ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото се установи , че застрахования при ищеца
лек автомобил е намалил скоростта и се опитал да заобиколи внезапно спрелия пред него
автомобил, а лек автомобил ....., модел ......., с рег. № ....... се е движил зад него. Установи се,
че субективните действия на водача на лек автомобил „лек автомобил ....., модел ......., с рег.
№ ......., са станали причина за настъпване на произшествието. Водачът не е съобразил
поведението си със задължението да спазва безопасна дистанция при управляваното от него
МПС по време на движение.
За нанесените по лек автомобил лек автомобил .........., модел .........., с рег. № .....
увреждания при ищеца е образувана преписка по щета ......56/13.10.2023 г., по която след
извършен опис и доклад на щетите, е възложено тяхното възстановяване на доверен сервиз,
на който е заплатена сумата 3826,37 лева , за което по делото е прието копие на преводно
нареждане от 18.10.2023 г. Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е
изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана, получена от ответното дружество на 18.01.2024 г.
ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение пред ответника, който не е възстановил изплатеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил .........., модел .........., с
рег. № ..... изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие
възлиза на 4732,14 лева с ДДС. Претендираната от ищеца сума е в по – малък размер от
установения дължим такъв, поради което възражението на ответника за завишеност на
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение също се явява неоснователно. Съдът
3
счита, че сумата 25.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от
3851,37 лева, представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му, се явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде
изцяло уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
3851,37 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника на
18.01.2024 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се
твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи, че същите са
били нечетливи, което не изключва отговорността на ответника да определи и заплати
регресната претенция в срок. В срока по чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е направил мотивиран
отказ да възстанови сумата по регресната претенция с писмо от 14.02.2024 г., поради което
същият освен дължимото обезщетение следва да заплати и обезщетение за забава за периода
от 15.02.2024 г. до 18.04.2024 г. чиито размер съдът определи на основание чл. 162 ГПК с
помощта на calculator.bg на сумата 48,68 лева като за разликата до пълния предявен размер
от 134,25 лева и за периода 19.01.2024 г. до 14.02.2024 г. следва да се отхвърли като
неоснователен
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира такива за
заплатена държавна такса – 154,10 лева, депозити за вещо лице и за свидетел – 370,00 лева и
за адвокатско възнаграждение 822,00 лева, от които съразмерно с уважената част от исковете
следва да му се присъди сумата 1317,20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... да заплати на ........ със
седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 411 КЗ сумата 3851,37 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка ....” на МПС по щета №......56, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 19.04.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 412 КЗ сумата 48,68 лева представляваща
мораторна лихва за периода от 15.02.2024г. до 18.04.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1317,20 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 412 КЗ за разликата над 48,68 лева до пълния предявен размер 134,25 лева и за
периода 19.01.2024 г. до 14.02.2024 г. като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5