№ 18099
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110154150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца **********************, ЕИК **********, срещу
Б. С. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 200
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******
от 17.02.2019 г. , ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 10,06 лв., представляваща договорна лихва
за период от 17.02.2019 г. до 17.04.2019 г., и сумата от 34,76 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 17.04.2019 г. до 05.02.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 8711/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав.
Ищецът **********************, ЕИК **********, твърди, че на
17.02.2019 г. между *************, в качеството си на кредитор, и Б. С. Б., в
качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № ****** от 17.02.2019 г., като на ответника била предоставена в заем
1
сумата от 200 лв. при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,63 % с краен срок за
връщане – 17.04.2019 г. на 2 бр. вноски. Сочи, че ответникът не е изпълнил в
срок задълженията си по договора за кредит. Посочва, че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. ************* е
прехвърлило процесните вземания по договора за кредит на
**********************, за което ответникът бил уведомен на посочения от
него настоящ адрес и чрез смс. Сочи се, че за времето, през което е обявено
извънредно положение на територията на Република България, не е
начислявана лихва за забава. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи заявените суми. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. Б., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Л. С., с който
оспорва активната легитимация на ищеца. По същество оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Оспорва се ответникът да е бил уведомен за
извършената цесия по надлежния ред. Оспорва по делото да е представено
пълномощно, с което на ищеца да му е учредена представителна власт да
уведоми ответника за извършената цесия. Моли за прекратяване на делото,
респ. – за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД. В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
*************, в качеството на кредитодател, и Б. С. Б., в качеството на
кредитополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, по което кредитодателят е предоставил на заемателя посочената сума,
а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; изпадането на ответника в забава
за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава; настъпване на предсрочна изискуемост на вземането
за заплащане на главница и възнаградителна лихва, съобщаване на ответника
за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за
2
издаване на заповед за изпълнение или изтичане на срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената в кредит сума; валиден договор
за цесия относно процесното вземане между ************* и ищеца и
надлежно уведомяване на ответника за цесията. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си
задължения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
От приетия по делото и неоспорен от ответника договор за паричен заем
******** №****** от 17.02.2019 г., общи условия, стандартен европейски
формуляр и извлечение по партидата на договора за кредит, сключен между
************* като кредитор и Б. Б. като кредитополучател се установява, че
в полза на Б. Б. е отпуснат заем в размер на 200 лева, срещу задължението за
връщане на сумата на две месечни вноски с падежи на 19.03.2019 г. и
17.04.2019 г., всяка една в размер на 137 лева. Страните са уговорили ГПР в
размер на 19,72 % , и ГЛП в размер на 40,05 %. Съгласно чл. 6.1 от договора,
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната
сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията
по чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно
чл. 6.2 при неизпълнение на т. 6.1 от договора, заемателят дължи неустойка в
размер на 63,94 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя,
като с подписването на договора за заем, заемателят се счита уведомен за
нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договора погасителен план.
Установява се по делото, че между заемателя ************* и
********************** е сключен договор за прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г. / л.17-28 от приобщеното заповедно дело/, ведно с препис
извлечение от Приложение № 1 /л.48 /, по силата на което процесните
вземания са прехвърлени с в полза на **********************. Към исковата
молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземания съгласно Договор за прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г. до Б. Б.. Константна е практиката на ВКС, че уведомлението за
цесия е получено най-късно с връчване на препис от исковата молба на
ответника. Следователно ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземанията, а възраженията, изложени в отговора на исковата молба са
неоснователни.
3
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи за наличие на
неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител. В разглеждания
случай съдът констатира, че по договора е уговорена неустойка в размер на
63,94 лева, представляваща приблизително 32 % от главницата по договора за
заем, при непредоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова
гаранция. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя
неустойка.
Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява
скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде
включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент
на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта
е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза
на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с
4
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на
кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля
многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът дължи
връщане на главницата по договора за кредит в размер на 200 лева.
Настъпил е падежа на главницата по договора на 17.04.2019 г. По делото
не се твърди, нито установява плащане на сумата. Ето защо, съдът приема, че
искът за главница в посочения размер и период е основателен. Исковете за
лихви за сумата от 10,06 лева и 34,76 лева подлежат на отхвърляне.
5
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/, както следва: 41,93 лева разноски за заповедното и 408,46 лева
за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от
**********************, ЕИК ********** срещу Б. С. Б., ЕГН **********
иск по реда на чл. чл. 422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че Б. С. Б., ЕГН **********,
с адрес: ********************************** дължи на
********************** сумата в размер на 200 лв. (двеста лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от
17.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 8711/2024 г. по описа
на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 10,06 лв.(
десет лева и 06 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
17.02.2019 г. до 17.04.2019 г., и сумата от 34,76 лв. ( тридесет и четири лева и
76 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.04.2019 г. до
05.02.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. С. Б., ЕГН ********** , с
адрес: ********************************** да заплати на
**********************, ЕИК ********** сума в размер на 41,93 лева
(четиридесет и един лев и 93 стотинки), представляваща съдебни разноски за
заповедното производство и 408,46 лева (четиристотин и осем лева и 46
стотинки), представляваща разноски за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7