Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 28.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав, в открито заседание,
проведено на двадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 11780/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание 108 ГПК, с
искане да се постанови решение, с което да се признае по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на
Апартамент № 53, на IV етаж, вход В, находящ се в гр. София, ул. „****, в
дворно място, съставляващо парцел IV-450, 448, 447, 446 от квартал 182 по плана
на гр. София, местност Подуяне- Редута, със застроена площ от 53,00 (петдесет и
три) кв. метра, състоящ се от: дневна- трапезария, спалня, кухня-бокс, баня-тоалетна,
антре и балкон при съседи: калкан, стълбище, ул. „Кутловица”, ап. 54, ведно с
0,524% (нула цяло петстотин двадесет и четири хилядни върху сто) идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото не строеж, а
съгласно кадастрална карта: самостоятелен обект, жилище, апартамент № А53, с
идентификатор 68134.702.432.1.17, находящ се в г. София, ул. ****, разположен в
сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор 68134.702.432; брой нива на обекта:
1; посочена в документа площ: няма данни; ниво:1 и съседи самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж, обекти с идентификатори 68134.702.432.1.18,
68134.702.432.1; под обекта: 68134.702.432.1.12, 68134.702.432.1.11; над
обекта: 68134.702.432.1.24, 68134.702.432.1.21; стар идентификатор:няма на
основание давностно владение и да й се предаде владението над имота.
ИЩЦАТА- М.Д.П., ЕГН:**********,
чрез адвокат С.Ц. твърди, че, считано от 1994 г. осъществява фактическата власт
върху Апартамент № 53, на IV етаж, вход В, находящ се в гр. София, ул. „****, в
дворно място, съставляващо парцел IV-450, 448, 447, 446 от квартал 182 по плана
на гр. София, местност Подуяне- Редута, със застроена площ от 53,00 (петдесет и
три) кв. метра, състоящ се от: дневна- трапезария, спалня, кухня-бокс,
баня-тоалетна, антре и балкон при съседи: калкан, стълбище, ул. „Кутловица”,
ап. 54, ведно с 0,524% (нула цяло петстотин двадесет и четири хилядни върху
сто) идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото не строеж, а съгласно кадастрална карта: самостоятелен обект, жилище,
апартамент № А53, с идентификатор 68134.702.432.1.17, находящ се в г. София,
ул. ****, разположен в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор
68134.702.432; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни;
ниво:1 и съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж, обекти с
идентификатори 68134.702.432.1.18, 68134.702.432.1; под обекта:
68134.702.432.1.12, 68134.702.432.1.11; над обекта: 68134.702.432.1.24,
68134.702.432.1.21; стар идентификатор:няма. Посочва, че от 1994 г., от който
момент е започнала да свои правото на строеж, отнасящо се до апартамент № 53,
впоследствие трансформирано в право на собственост върху същия обект, до
средата на месец юни 2018 г., тя се грижи за имота и го владее явно,
непрекъснато и необезпокоявано като упражнявала фактическата власт на годно
правно основание. Впоследствие през месец юни 2018 г. владението й е било
отнето посредством незаконосъобразни и самоуправни
действия. Твърди, че към настоящия момент апартамент № 53 се използва от страна
на А.П. – лично и /или чрез трети лица, като е инициирано и извършването на
ремонтни работи. Твърди, че от 1994 г. до юни месец 2018 г. единственото лице,
осъществявало фактическа власт върху процесния обект и стопанисвал го като свой
явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, е била именно тя. Единствено тя
в годините на построяване на сградата, в която се намира процесният
апартамент, е полагала грижа за неговото окончателно изграждане и въвеждане в
експлоатация. Независимо, че учредители по суперфицията
са и М. и М.П.( получили в дарение от майка им С.А.имота, върху който е
построена сграда 1), волята на участниците в процеса е била собствеността върху
апартамент № 53 да бъде в полза на М.П., но с оглед наличните документи за
собственост апартаментът привидно е бил
записан на името на М.П.. Това е била и причината през целия период на
строителство 1994 г. -2011 г. тя да се грижи за построяването на сградата за
своя сметка и с цел да придобие собствеността на процесния
имот. Излага, че с всички свои действия
е манифестирала собственическо поведение спрямо процесния обект, което обстоятелство
е било ясно за всички участвали в строителния процес, а и на привидният
собственик- М.П., респективно неговата наследница. Единствено тя, считано от
2000 г. заплащала данъците за идеалната част от правото на собственост върху
земята, върху която е построена сграда №1, съответстваща на процесния
апартамент №53. Винаги е знаела, че плаща данъците за собствения си имот. Посочва,
че през месец юни 2018 г., в момент, в който не е била в сградата, част, от
която е и процесният апартамент, непознати лица са
разбили съществувалата повече от 10 г. ключалка на входната врата на апартамент
№53 и я подменили с нова, както и поставили стикер за охрана в обекта. Веднага
след узнаване за соченото обстоятелство тя депозира писмен сигнал до 1-во РПУ- гр.София
с вх.№ 225000-10637 /23 .06 .2018г., с който уведомява органите на реда за
случилото се и моли за защита на притежаваното от нея право на собственост. Сочи,
че към момента на подаване на исковата молба е налице проверка по случая. След
случилото се направила справка и установила, че по партидата на процесния
недвижим имот е вписана искова молба, подадена от А.П.. Моли съда да установи
по отношение на ответника, че тя е собственик на процесния недвижим имот въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като го осъди да й върне
владението върху същия.
ОТВЕТНИКЪТ - А.М.П., ЕГН: **********
чрез адвокат В.А.В. оспорва
предявения иск. Твърди недопустимост на исковата молба като в тази връзка
излага, че ищцата е завела срещу нея иск с правно основание чл. 61 ЗЗД, по
който с влязло в сила решение е установено, че ответникът по настоящето дело е
собственик на имота и следва да заплати на ищеца за гестията.
Евентуално посочва, че предявения иск е неоснователен, като в тази връзка
излага, че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по
силата на наследствено правоотношение от своя баща М.Д.П., ЕГН: **********,
бивш жител ***, починал на 13.03.2007г. в гр. София, като сочи, че е единствен
негов наследник по закон. Навежда, че от своя страна баща й придобил
собствеността върху имота по силата на договор за прехвърляне на недвижими
имоти и учредяване на право на строеж срещу задължението да се изгради жилищна
сграда, гаражи и магазини, обективиран в нотариален акт № 169, том XXXVI, дело
№ 7148/1994г. на нотариус Валери Манчев( стр. 16 и 17, б. „В“) . Излага, че въз
основа учреденото право на строеж, е построена жилищна сграда в район „Слатина-
СО“, местност „Подуене- Редута“, ул. „Кутловица“ № 41
като на дата 29.06.2011г. е издадено разрешение за ползване изх.№
СТ-05-671/2011 от 29 юни 2011г. на ДНСК и сградата е въведена в експлоатация.
Ответницата навежда, че, въпреки че е собственик на процесния недвижим имот,
след смъртта на баща й от момента на въвеждане на сградата в експлоатация(
29.06.2011 ) същият се владее от ищцата, която е нейна леля. Тя разполага с
ключове както от входната врата на сградата, така и от входната врата на
апартамент № 53. Твърди, че на 17.07.2007г.ищцата е предявила срещу нея
иск пред Софийски градски съд за
обявяване на сключен предварителен договор за покупко - продажба на
индивидуализирания по- горе недвижим имот между М.Д.П.- продавач и М.Д.П.-
купувач за окончателен. В хода на производството по гр.д. № 2934/2007г, 1-12
с-в на Софийски градски съд, ответницата представила неистински документ-
предварителен договор, което обстоятелство е установено с тройна съдебно –
графическа експертиза и е решаващ мотив на съда да отхвърля предявения от нея
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с решение от 29.05.2009г., влязло в сила на 07.07.2011г. Оспорва да е налице фактическия състав на придобивната давност, нито от субективна страна, доколкото М.П.
е довършвала имота в качеството си на гестор в свой и
в чужд интерес, защото е етажен собственик и не е своила
имота за себе си, нито от обективна страна, защото е била прост държател на
имота, а не владелец. Фактическото ползване на недвижимия имот не обуславя
непременно да е налице владение, защото тя го е държала с личен мотив, за да се
довърши изцяло сградата, където се намирало и нейно жилище и е участвала в
общото събрание като етажен собственик, а не собственик на индивидуално
определената вещ, собственост на А.П.. Спорът за това кой е собственик на имота
и кой е извършвал чужда работа в него твърди да е решен с влязло в сила
решение. Освен това излага, че от лятото на 2018 г., заплаща всички разходи и
консумативи по апартамента, тъй като от този момент е получила фактическата
власт върху него. Не оспорва, че за периода от 15.12.2012 до 15.12.2017г. М.Д.П.
е упражнявала фактическа власт върху собствения й недвижим имот, но твърди, че
това е било без основание, като я е лишила от възможност да си ползва собствената
вещ. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и
обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
Страните
не спорят, а е видно и от нотариален акт № 131, том XIX,
дело № 3039/21 г. на нотариус Петров, че на 13.07.1981 г. С.И.А.е закупила
първи етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, състоящ се от една стая,
кухня и антре с площ от 39,90 кв. м. при съседи: от три страни двор и М.Р., от
долу- избени помещения и от горе К.Р., заедно с 1/3 ид.част
от избени помещения ,таванско помещение и дворно място, върху което е построена
сградата, съставляващо имот пл. № 435, от кв. 181, стар 182 по плана на гр.
София, Подуяне- Редута, парцелът с площ от 485 кв.м., при съседи ул. Кутловица
№ 47, Така …, С.М., Р.К., Б.и ….В..
По
делото не е спорно, а се установява и от представения нотариален акт за дарение
№ 36, том (не се чете), дело № 30881/1990 г. на нотариус М., СРС, че С.И.А.е
дарила на М.Д.П. и М.Д.П. първи етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр.София, ул. ****, състоящ се от една стая, кухня и антре с площ
от 39,90 кв.м.
Страните
не спорят, че за процесният недвижим имот на
31.03.1994 г. е сключен договор за прехвърляне на имоти и учредяване на право
на строеж срещу задължение за изграждане на жилища, гаражи и магазини,
обективиран в нотариален акт № 169, том XXXVI,
дело № 7148/1994 г. на Първи нотариус при Софийска нотариална служба, поправен с нотариален акт № 150, том VII, дело № 1884/1998 г. на нотариус Д.Т.при СРС.
Страни по този договор са и М. и М.Д.П., за които по делото не се спори, че са
деца на С.И.А.. От представеното удостоверение за наследници на лист № 142 от
делото се установява, че А.М.П. е дъщеря на М.Д.П., който няма други наследници
освен нея.
Безспорно
между страните е, че М.П. е следвало да притежава и е получила собствеността
върху два други индивидуални обекта в процесната сграда, а именно апартамент №
54, с който се е разпоредила впоследствие в полза на сина си и гараж № 24.( тот. Акт № 159, том LXXII,
дело № 14061/1997 г.).
Няма
спор, че при изпълнението на договора за
строеж на сградата, предмет на гореспоменатия договор, са възникнали известни
затруднения и забавяния от страна на строителя. Били издадени две разрешения за
строеж – 1995 г. и 2001 г., презаверено със заповед
от 27.06.2006 г., но сградата не е довършена и към март 2008 г. Инициативата за
презаверка на второто разрешение за строеж идва от М.П.,
като представляващ собствениците на апартаменти в обект „ Боримечката“ местност
Подуяне- Редута, блок 1, подадена чрез М.П., видно от приложената молба до
Столична община. В тази връзка по делото са представени копия от : Договор за
изпълнение на СМР от април 2008 г. между ЕТ-Г.Г.В.“ и собствениците на сградата
на ул. ****, с който е договорено извършване на ремонтни дейности по покрива на
сградата, подписан и от М.П. като собственик на индивидуален/ни обект/ти( без
да се уточнява на кой). Договор от 02.06.2008 г., отново за довършителни работи
по същата сграда с друга фирма, отново подписан и от М.П. като част от
собствениците на индивидуални обекти в сградата. Договор за извършване на
външно захранване на сградата от 06.02.2009 г., подписано от представляващия
Общото събрание на сградата. Анекс към договор за строителство от 01.10.2009
г., между М.П. и фирма Т.-**ЕООД, в който се определя дължимата стойност на
извършените СМР от М.П., в качеството на собственик на апартамент № 53, вх. В и
магазин 17/4, вх. В.
Представени
са фактури и разходни документи за извършени от М.П. плащания на разходи във
връзка с дострояването на апартамент № 53.
От
копието от издаденото разрешение за ползване е видно, че ползването на сградата
е разрешено на 29.06.2011 г.
Няма
спор, че фактическата власт над процесния имот е
преминало от М.П. към А.П. през юни 2018 г.
От
представените по делото съдебни решения, постановени по други съдебни спорове
между страните, се установява следното:
През
2007 г. ( на 17.07.2007 г.) М.П. е предявила срещу А.П., в качеството й на
наследник на М.П., иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД по отношение на
предварителен договор за продажба, сключен на 12.07.2000 г. между М.П. и М.П.за
процесния апартамент № 53, гараж № 80 и магазин №17. Предявеният
иск е отхвърлен със съдебно решение от 29.05.2009 г., постановено по гр.д. №
2934/2007 по описа на СГС, потвърдено със съдебно решение от 13.05.2010 г.,
постановено по гр.д. № 3248/2009 г. по описа на САС и недопуснато до касационно
обжалване, влязло в сила на 07.07.2011 г. В рамките на производството по делото е
прието, че представеният предварителен договор е неавтентичен, т.е. не е
подписан от сочения за продавач М.П..
На
21.02.2013 г. по иск с правно основание чл. 61, ал.2 ЗЗД досежно разходи за
процесния недвижим имот, предявен отново от М.П. срещу А.П. е образувано гр.д.
№ 2409/2013 г. по описа на СГС. От
представеното копие от искова молба, въз основа на която е образувано делото, е
видно, че М.П. твърди, че А.П. е собственик на апартамент № 53 и следва да
поеме разходите, които са направени, за да се осигури дострояването на сградата,
в която се намира апартаментът. Излага, че тя е поела тези разходи, тъй като е
имало опасност да се разруши строежа и да се загубят всички вложени до момента
парични средства. Спор за собствеността над процесния апартамент не е повдиган
в хода на делото и съответно като безспорно е отделено обстоятелството, че той
е собственост на ответника по иска – А.П.. Със съдебното решение по делото,
постановено на 26.06.2015 г., съдът е отхвърлил иска като е приел, че не са представени достатъчно
доказателства, установяващи направените разходи по водене на чужда работа без
пълномощие. Решението е отменено с решение на САС от 31.05.2016 г., постановено
по в. гр.д. № 5104/2015 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 61, ал.2 ЗЗД досежно сумата от 36 026,69 лв., дължима за апартамент № 53
(процесният, съобразно описанието) и посочената сума е присъдена в тежест на А.П.
и в полза на М.П.. Решението е влязло в сила на 11.07.2017 г.
Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение е било образувано изпълнително дело
срещу А.П., в рамките на което сумата е изплатена, което е безспорно между
страните.
По
делото са представени доказателства за това, че в периода от 2001 г. до 2017 г.
имотът се води деклариран пред Столична община като собственост на М.П.. За това
кой конкретно е заплащал задълженията за местни данъци и такси не са представени
писмени доказателства. През 2013 г. данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ е подала
и А.П..
От
нотариална покана, изпратена до С.Д., в качеството й на домоуправител, става
ясно, че А.П. е поискала да й се осигури достъп до сградата като й се даде
възможност да получи ключ от входната врата.( на 12.04.2013 г.). В отговор
домоуправителят е посочил, че, за да получи достъп до сградата, тя като собственик
следва да заплати дължимите суми за изграждане на входна врата, стълбища,
поставяне на асансьор и стълбищно осветление, както и
да заплати разноските за поддържане на входа.
От
представена и неоспорена от страните електронна кореспонденция се установява,
че с електронно писмо от 22.06.2018 г. М.П. е заявила, че, въпреки че не е
подала молба за приключване на изпълнителното дело, (което е образувано от нея
за присъдените суми по иска по чл. 61 ЗЗД), задължението на А.П. към нея е изцяло
изпълнено, поради което тя ще предаде ключа от апартамента и входната врата в
посочено от А. време и място.
По
делото сасъбрани и гласни доказателства:
Свидетелят
Х.И.Д.
установи с показанията си, че познава М.П., брат й и майка й от около 70
години, но не познава А.П.. Знае, че М.са го оженили насила и след като се
родило детето жена му го изгонила и от този момент той нямал дъщеря, казвал „че
не я познава“. Знае за кой имот точно се води настоящето дело и посочва, че
лично М.П.й е казвал, че „..от този строеж няма да излезе нищо, аз не вярвам..“
и че е много доволен от това, че апартаментът е прехвърлен на сестра му. Самият
М.П.много боледувал, имал и болестта на Паркинсон и не работел, поради което
нямал и никакви средства. След като започнал строежът през 1993 г. той живеел
под наем заедно с майка си, а М.П. им плащала наема. Тази информация има,
защото била приятелка и с тримата.
Когато майката подписала договора със строителя, имала условие- земята,
върху която ще се строй, да бъде прехвърлена на М.П. и тя да поеме всички грижи
по строителството. След като земята била прехвърлена на дъщерята с „135
нотариален акт“ подписали договора за строителство на процесната сграда. Тогава
строителят им дал и допълнителни квадратни метри, тъй като замисленият
първоначално строеж следвало да бъде 4 етажа, но впоследствие станал 8 етажа. С
прехвърлянето на земята на М. М.бил напълно съгласен, тъй като тя се грижила за
всичко, плащала им издръжката и наема. След започването на строителството М.П.
взимала дейно участие във всичко необходимо, за да върви работата. Именно
благодарение на нея се стигнало до завършване на строежа. При построяването на
сградата М.П. получила два апартамента – процесният и апартамент № 54 на
четвъртия етаж, както и един магазин. Брат й се отказал да има дял в сградата.
Когато починал М., апартаментите все още не били готови. След като строителят
оставил недовършена сградата М. се заела да организира довършването й като
прехвърлила апартамент № 54 на своя син. Апартаментите били готови 2011 г. като
за М. останали магазинът и апартамент № 53. Отделно от това М. имала още един
апартамент в кв. Слатина и там живее. След като през 2011 г. апартаментът е
построен именно М. се грижела за него, макар и да не живее там. Свидетелката е ходила в процесния
апартамент заедно с ищцата и е виждала, че в него е налице недовършена баня,
имало само входна врата. М. често ходила да проверява имота. До 2018 г. никой
не бил предявявал претенции за собствеността на имота, като всички били в „шок“
като се разбрало, че е разбит. Самата свидетелка е видяла, че има стружки пред
входната врата на апартамента.
Свидетелят
Н.И.Д.установи
с показанията си, че познава М.П. от 50 години. Знае, че делото се води за земя
и апартамент и магазин, които М. е построила, а синът й е построил един
апартамент. Не познава А.П., за първи път е чул за нея във връзка с настоящето
дело. Сега М. имала един апартамент, другият прехвърлила на сина си, а
магазинът не знае на кой е прехвърлен. М. не е живяла в апартаментите, но след
като майка й починала се занимавала изцяло с дострояването на сградата, като му
казала, че финансира всичко за апартаментите със собствени средства. Сградата
била предадена от строителя на груб строеж. Свидетелят познавал много добре и М.,
били израснали заедно и заедно ходили в казарма. Той се отказал да се занимава
със строежа и казвал, че нищо не става от този имот. Майка му го лишила от
него, защото строежът ту почвал, ту спирал. Само М. се занимавала с това. Тя
плащала и наемите на майка си и брат си. Свидетелят не е чувал някой да има
претенции към процесното жилище, нито знае за фалшив предварителен договор по
отношение на него.
Свидетелят
Ц.П.С.-Н.установи
с показанията си, че е леля на А.П. и е в течение на всички дългогодишни
спорове във връзка с имота. Племенницата й била регистрирана на нейния адрес в
България. Посочва, че А. може и да е поддържала връзка с баща си, но не се е
грижила за него, нито той й е плащал някога издръжка. Родителите й били
разведени. Никой не уведомил А. за смъртта на баща й, а за това, че има
наследство от него, тя разбрала като получила препис от исковата молба, с която
М.П. искала да се обяви за окончателен фалшив предварителен договор. А. като
цяло знаела за къщата на ул. Кутловица, но тъй като не поддържали връзка не
знаела друго. След като разбрала за имуществото решила, че ще си го иска, тъй
като няма друго имущество в страната. Тя живее в Мексико от дълго време и като
се прибирала се налагало да остава при свидетелката с детето си. Свидетелката знае, че М.П. е водила и
спечелила дело срещу А. за това, че със собствени средства се е погрижила за
дострояването на нейния апартамент. Присъдените пари били платени от
свидетелката, тъй като така се били разбрали с племенницата й. Знае, че след като били изплатени парите, М.П.
е изпратила електронно писмо, в което е казала, че ще даде ключа от
апартамента. Именно след това А. й се обадила да отиде до имота. Когато
пристигнала обаче, заварила жилището отключено, вратата била открехната и
ключовете били от вътрешната страна. Апартаментът бил в ужасно състояние –
нямало ток, вода, в хола имало строителни материали, нямало и никакво
оборудване и мебели. Извикала ключар, сменила ключалката и започнали ремонт
като наели майстори за целта. Сигурна е, че М.П. не е живяла в жилището, тъй
като същото било негодно за обитаване.
При така
установеното съдът намира следното:
За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ
или имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да установи по безспорен начин,
че е собственик на спорната вещ /имот/ и че ответникът го владее, а последният
следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта.( решение № 181 от
07.10.2016 г. по гр. д. № 4988/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното
установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на
всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ
доказателствени средства. Ако ищецът не успее да докаже правото си на
собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че
признава иска.( Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I
г. о., ГК). В случай, че ищецът докаже правото си на собственост, но се
установи, че ответникът не владее имота, съдът уважава иска само в неговата
установителна част, като отхвърля иска в осъдителната такава за предаване на
владението.
В настоящия правен спор ищецът е въвел като
придобивно основание продължило повече от десет години давностно владение. Съответно ищецът следва при условията на пълно
и главно доказване да установи пред съда, че в продължение на десет години е
упражнявал явно, спокойно и необезпокоявано фактическата власт над процесния
недвижим имот с намерението да го свой.
От събраните и посочени горе доказателства по делото
се установява, че ищцата М.П. е упражнявала фактическата власт върху процесния
имот/правото на строеж, считано от 1994 г. като е осъществявала самостоятелно
всички правомощия включени в правото на строеж/правото на собственост, в
началото със знанието и без противопоставянето на своя брат, а впоследствие
след неговата смърт- без знанието на неговия единствен наследник ( с оглед
данните от свидетелските показания).
В същото време обаче през 2013 г. М.П. заявява
изрично в искова молба с правно основание чл. 61 ЗЗД, че не е собственик на
процесния недвижим имот, но въпреки това е заплатила необходимите финансови
средства за неговото построяване, тъй като има собствени обекти в сградата, в
която той се намира и предвид факта, че в противен случай сградата ще се саморазруши и ще бъдат загубени всички средства, вложени в
нея. Исковата молба има характера на частен документ, който установява
неблагоприятни за автора си обстоятелства с оглед интереса му конкретно в
настоящето производство и не е оспорена, като дори авторът се е ползвал от
правните й последици( получил е изпълнение на вземането, за което е предявена).
Предвид това съдът следва да съобрази посочените в нея обстоятелства и
доколкото не са налице други доказателства, които да опровергават направеното с
нея изявление, от последното може да се направи обоснован извод, че към 2013 г.
М.П. не е приемала процесния имот за своя собственост. Съответно до този
момент, а и в продължение на цялото съдебно производство по иска, за М.П. не е
бил налице субективния елемент от фактическия състав на владението, което е
основание за придобиване на имота по давност. Този извод се подкрепя и от
представеното и неоспорено електронно писмо от 22.06.2018 г., в което М.П. ясно
заявява, че ще предаде ключа от апартамента, тъй като ответницата вече й е
изплатила всички вземания, присъдени по иска с правно основание чл. 61 ЗЗД. От
отговора на изпратената до домоуправителя нотариална покана от ответника също
се потвърждава, че М.П. не е проявявала
поведение, което да обективира нейно намерение за своене на процесния апартамент. От събраните по делото
доказателства следва по-скоро извод, че ищцата е държала имота за другиго (
първоначално своя брат, а в последствие неговата дъщеря) като до преди
предявяването на настоящия иск не е приемала същия като свой и дори е искала да
й се възстанови всичко, което е разходвала за неговото построяване.
Предвид изложеното настоящият съд намира, че поради
липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав за
придобиване на имота въз основа на давностно владение, предявеният иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ответникът по делото не е реализирал разноски, предвид което
такива не следва да се присъждат. Същият е представляван безплатно на основание
чл. 38 ЗА, предвид което на адвокат В.В. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 2 851,77 лв. с ДДС на основание чл. 78,
ал.3 ГПК вр.вр. чл. 38 ЗА
вр. чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Д.П., ЕГН:**********,********, чрез
адвокат С.Ц. срещу А.М.П., ЕГН: ********** чрез адвокат В.А.В. с личен №
********** и със съдебен адрес:***, ж.к. „*****, иск с правно основание чл. 108
ЗС с искане да се постанови решение, с което да
се признае по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение
на Апартамент № 53, на IV етаж, вход В,
находящ се в гр. София, ул. „****, в дворно място, съставляващо парцел IV-450,
448, 447, 446 от квартал 182 по плана на гр. София, местност Подуяне- Редута,
със застроена площ от 53,00 (петдесет и три) кв. метра, състоящ се от: дневна-
трапезария, спалня, кухня-бокс, баня-тоалетна, антре и балкон при съседи:
калкан, стълбище, ул. „Кутловица”, ап. 54, ведно с 0,524% (нула цяло петстотин
двадесет и четири хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от правото не строеж, а съгласно кадастрална карта:
самостоятелен обект, жилище, апартамент № А53, с идентификатор
68134.702.432.1.17, находящ се в г. София, ул. ****, разположен в сграда № 1, в
поземлен имот с идентификатор 68134.702.432; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: няма данни; ниво:1 и съседи самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж, обекти с идентификатори 68134.702.432.1.18, 68134.702.432.1; под
обекта: 68134.702.432.1.12, 68134.702.432.1.11; над обекта: 68134.702.432.1.24,
68134.702.432.1.21; стар идентификатор:няма и да й се предаде владението над
имота.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ, М.Д.П.,
ЕГН:********** да заплати на адвокат В.А.В. с личен № ********** и с адрес: гр.
София кв. „Манастирски ливади“, ж.к. „***** сумата от 2 851,77 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: