№ 949
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202912 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4016021,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Н. Н. Д. с ЕГН ********** и адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) й е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Твърди се,
че издателят му не е наложил съответното наказание, тъй като с фиша е прието, че
нарушението е било извършено извън населено място, а жалбоподатлят е
санкциониран за превишаване на разрешената скорост в населено място. Претендират
се и разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя, и моли да й бъдат присъдени разноски за
предсатвителство от юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок съгласно разпечатката от АИС АНД връчване фиша на
жалбоподателя. Жалбата е подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.08.2020 г. в 08:59 ч. на път II-64, км. 50 в посока от с. Труд към гр.
Пловдив, в извън населено място МПС лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид“ с рег. №
*** се е движил със скорост от 94 km/h и това е установено с автоматизирано
1
техническо средство и система (АТСС) TFR1-M № 529. Собственик на регистрираното
МПС е жалбоподателят Н. Н. Д.. Отчетен е толеранс от минус 3 km/h от заснетата
скорост, която е установена на 97 km/h. За установеното нарушение е издаден
електронен фиш серия К № 4016021 и е наложена глоба в размер на 400 лв.
Установява се АТСС TFR1-M № 529 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 12.06.2020 г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за
техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен протокол с
рег. № УРИ6207р-10338 от 24.08.2020 г., в който е отразено, че заснемането е
извършено на път II-64 км 50 в посока с. Труд - гр. Пловдив. Установява се по делото,
че на път II-64 в посока с. Труд - гр. Пловдив има поставен пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта на 60 km/h на км 49+860, от което място действа въведеното
органичение, като км 50 от същата отчечка на пътя не попада в обхвата на действия на
пътен знак В26, доколкото е в сила до следващото кръстовище.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС, снимки на техническото
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на
Български институт по метрология (БИМ), писмо от БИ< с изх. № 20-00-107-
2/18.12.2020 г., протокол № 2-32-20/12.06.2020 г. от проверка на мобилна система за
видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС с рег. № УРИ6207р-10338 от
24.08.2020 г., справка за собственици на превозното средство, разпечатка на фиш,
разпечатка от АИС АНД за връчване на документи, справка нарушител/водач, писмо с
изх. № 11-00-276/12.05.2021 г. от ОПУ Пловдив към АПИ, заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г. на МВР.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са
ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на
закона относно съдържанието му, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен
установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта,
превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на заснетия
автомобил и координатите.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
2
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче
е стационарно, т.е. на участък от пътя и е статично. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
529, тъй като тя е била в употреба към 24.08.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
3
Затова и то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този
срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка на 12.06.2020
г., за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок
на годност на мобилната система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото,
специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, посоката на задействане на
АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в
който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо
статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. АТСС е ползвано съобразно
изискванията на производителя. Само при кумулативното спазване на всички тези
изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото
средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на
противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице
достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване
обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на
техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не
такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019
г. на Административен съд – София.
Установи се, че АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек
автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са
разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така
популярните в разговорната реч „триножници“, но въпреки това по преписката са
налични и такива снимки Видно от описанието от фактическа страна на нарушението,
административнонаказващият орган е посочил, че нарушителят се е движил със
скорост от 94 km/h. при максимално разрешена скорост за движение извън населено
място от 60 km/h, въведена с пътен знак В26. Същевременно обаче, санкционната
разпоредба, която е посочена в обжалвания електронен фиш, е тази по чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Съгласно последната водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 до
40 km/h - с глоба 400 лв. В случая във фиша е посочено превишение на скоростта от 34
км/ч, тоест такова, попадащо в посочената санкционна норма, но същата би била
приложима, в случай че нарушението беше извършено в населено място, а не извън
населено, какъвто е процесният случай. Правилната санкционна норма е тази по чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която санкционира поведението на водачите извън населените
места.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае в случая с прилагането на
неотносима към казуса санкционна норма е нарушен принципът за законоустановеност
на административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо. То е
признак както за нарушаване на материалния закон, така и за допускането на
съществено нарушение на процесуалните правило. Без значение е и причината поради
4
която се е стигнало до неправилно посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се
касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на
санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво
основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е
ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен обем защитата си. В тази
връзка трайно утвърдено е в съдебната практика разбирането, че в рамките на
въззивното производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране на
деянието. Посоченото обуславя извод за наличие на съществено процесуално
нарушение, което опорочава издаденият електронен фиш, влече неговата
незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
От правна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподателя на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид“ с рег. № ***
се е движил на път II-64, км. 50 в посока от с. Труд към гр. Пловдив със скорост от 94
km/h. Не се установява обаче поведението на водача на автомобила да е
противоправно. На въведеното във фиша място на извършване на нарушение на път II-
64, км. 50 в посока от с. Труд към гр. Пловдив не е действало въведено ограничение на
скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно представеното
писмо от ОПУ Пловдив към АПИ такъв знак действително е поставен на същия път и в
същата посока, но на различно място, а именно км 49+860. Оттам и мястото на
въведеното ограничение и задължението на водачите на МПС да се съобразяват с него
е съвсем различно. Нещо повече към км 50 жалбоподателят не е имал задължение да се
движи с 60 km/h и за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
допустимата скорост е била 90 km/h, доколкото се установява от представеното писмо
от ОПУ Пловдив, че за посоченото като контролирано място не е действала забраната
на поставения пътен знак В26 на км 49+860. Следователно към мястото, на което се
твърди да е извършено нарушението, такова въобще не е реализирано поради липсата
на задължение за съобразяване със знак В26. Такова е възникнало на различно място,
на км 49+860, преди посочения във фиша. Каква обаче е била скоростта на движение
именно към мястото на действие на знак В26 е въпрос, който не може да бъде
изследван в настоящото производство и за него не е повдигнато обвинение за
извършване на нарушение.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак. Оттам и не е съществувало задължение за
жалбоподателят да се съобразява с указанието на какъвто и да е било знак и
ограничение на скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да
са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва да се взима отношение към
субективната страна на нарушението, доколкото се прие, че такова въобще не е
извършено. Така и по законосъобразността и справедливостта на наказанието – по
същите причини.
По разноските:
5
С оглед изхода от спора, съдът счита за основателно направеното в жалбата
искане за присъждане в полза на жалбоподателя сторените разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което то следва да бъде уважено, като
съдът отхвърля претенцията за разноски на въззиваемата страна. Видно от договора за
правна защита и съдействие, страните по него са договорили възнаграждение в размер
на 300 лева, който е минималният съгласно Наредба № 1 минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така
претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, като
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателна отговорност неправилно е привлечено като виновно
материалноотговорно лице и не се доказа да е извършено нарушение от обективна
страна, като е било допуснато и съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т
.6 от ЗАНН с оглед неправилно посочената за санкционна и нарушена разпоредба,
което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и
последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4016021, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Н. Н. Д. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата й е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Н. Н. Д. с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6