Определение по дело №4846/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4993
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20191100204846
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

     Гр. София, 16.12.2019 г.

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 11-ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

СЪДИЯ:

 

ТОНИ ГЕТОВ

 

 

 

 

Секретар:

ИРЕН И.

Прокурор:

ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГЕТОВ НЧД № 4846 по описа за 2019 г.

 

  На поименното повикване в 14.03 часа, се явиха:

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л.Ж.Д. - редовно призован се явява лично, доведен от СЦЗ.

ЯВЯВА СЕ определеният за служебен защитник - адвокат П.А..

В залата СЕ ЯВЯВА адвокат С.И., с пълномощно от днес.

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ме защитава упълномощеният ми защитник.

С оглед становището на осъденото лице, предвид направеното от него изявление и представеното днес пълномощно, съдът намира, че следва да бъде освободен определеният от САК служебен защитник – адвокат П.А., на когото да се издаде препис от протокола от проведеното съдебно заседание.

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – СОФИЯ, не се явява. Представлява се от М.М.- инспектор при СЦЗ, упълномощен със Заповед на Началника на затвора – София, № Л – 30А/10.10.2019г.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

                          О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:

Л.Ж.Д. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен /живеещ на съпружески начала, с две деца/, с постоянен адрес *** осъждан, ЕГН **********.

На осъденото лице се разясниха правата по НПК, включително и правото на отводи.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

Адвокат И.: Нямам искания за отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

СЪДЪТ

                          О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъденото лице Л.Ж.Д., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, по НОХД № 1019/18 г., по описа на СГС, в размер на две години и шест месеца.

Прочете се.

Адвокат И.: Поддържам изложеното в молбата на подзащитния ми за освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „лишаване от свобода“, което подзащитният ми изтърпява. Няма да сочим други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да соча доказателства.

Инспектор М.: Оспорвам молбата. Представям на съда, заверено копие от цитираната заповед, както и актуална справка за времето, което остава да изтърпи осъденият.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме. Да се приемат представените доказателства. Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ

                          О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл.283 НПК ПРОЧИТА и ПРИЛАГА писмените доказателствата по делото, както и представените в днешното съдебно заседание, а именно писмо с рег. № 354/16.12.2019г. на ГД ИН МП.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

Адвокат И.: Делото е образувано по заявление на подзащитния ми, което поддържам изцяло по отношение на заявеното от него желание за условно предсрочно освобождаване и съображенията посочени в молбата. Считам, че са налице основанията по смисъла на закона и условията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, поради наличието на доказателства за тях. Към момента на подзащитния ми му остават да изтърпи още 3 месеца и 14, или 16 дни, от което следва, че е налице безспорно и категорично първата предпоставка визирана в чл.70, ал.1 т.1 от НК, а именно да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното наказание, в неговия случай.

Налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка, визирана в чл.70 от НК, във вр. чл.439, б А от НПК, а именно обстоятелства, които могат да се преценят като положителна промяна. Такива са неговото добро поведение, тъй като той няма нарушения на ЗИНЗС, няма и наказания, няма нарушения на правилата на вътрешния ред, установени в пенитенциарното заведение. Също така неговото положително отношение към служителите на пенитенциарната система, както и към останалите лишени от свобода.

Аз ще посоча също и неговото положително отношение към труда, което докато той е имал възможност да полага труд, в условията на местата за лишаване от свобода, но тъй като страда от няколко тежки заболявания, за които той има медицински, удостоверителни документи, приложени в досието - това са тежки автоимунни заболявания, които не му позволяват да работи и не му е разрешено да продължи работи в условията на затвора. Независимо от това е полагал съзнателно труд, докато е имал възможност за това, съзнателно и не е имало оплаквания за това как изпълнява той трудовите си задължения.

Поставените задачи, с оглед корекционната дейност, която се извършва в затвора, е изтърпявал с изключително старание, тъй като е участвал във всички конкурси, които се провеждат в затвора. Обещавани са му нееднократно награди за неговите участия, но нито едно не се е осъществило. Последно, около преди няколко дни, г-н Т., който е режимен началник на затвора, му е обещал за пореден път, че ще има за него награда, заради положените усилия и добро представяне в конкурса в който е участвал. Това не се е случило. Тъй като наградите в това място са атестат за добро поведение и за това как се справя лишеният от свобода с поставените му задачи, а също така е и атестат за неговото поведение – в смисъл дали той се поправя и дали гледа на поставените му задачи отговорно. Аз считам, че не му е давана възможност, по този начин, той да покаже доброто си поведение, а именно чрез оценка на неговите усилия. На практика това което е било възможно като усилие от негова страна да направи, за да бъдат изпълнени целите на плана на присъдата, очевидно той се е старал и го е направил.

Аз ще посоча Постановление № 7/27.06.1975г. на Пленума на ВКС, където в т.1, б. Б е посочено, че следва да се оценява примерното поведение и честното отношение към труда за преценката дали един лишен от свобода се е поправил. Ще цитирам следното: „Констатацията, че предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността, а за честното му отношение към труда - полага ли редовно обществено полезен труд, чувства ли труда като свое морално задължение, какво е отношението му към социалистическата собственост.“

Считам, че подзащитният ми е дал доказателства за всеки един от тези посочени критерии, както и ще посоча, че за да се допусне условно предсрочно освобождаване, е указано в това постановление, че не е необходимо да се направи извод за окончателно поправяне на лишения от свобода, а е необходимо да се обоснове извод, че е започнало поправянето на лицето, което д е трайно и необратимо. Разбира се това следва да се прецени спрямо конкретните данни за конкретния лишен от свобода. В настоящия случай имам предвид тежките заболявания, от които страда подзащитният ми и това, че той не е могъл да полага труд, наравно с другите здрави лишени от свобода, но пък е правил всички усилия, които са зависели от него, за да участва в социалните дейности и превъзпитателна работа. Считам, че той е дал по този начин доказателства за добро поведение, които моля съдът, взимайки предвид наличните такива в неговото досие, да постанови условно предсрочно освобождаване за остатъка от 3 месеца и 14 дни, които остават за подзащитния ми.

В този смисъл моля да постановите Вашето определение.

ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за неоснователна, тъй като всички събрани материали по делото са в този смисъл, по отношение на втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно данните за поправяне. Защитата цитира задължителната съдебна практика малко избирателно. Обстоятелството, че осъденият е полагал труд и че не е наказван не е нещо изключително и не може да бъде единствено основание да се счете, че процес на поправяне е започнал при него. Напротив – аз твърдя, че липсва започнал процес на поправяне, тъй като първоначалните стойности на риска от рецидив, който представлява един обективен критерий са останали не променени. Първоначално са 74 точки, които и към момента са останали такива. Очертани са доста проблемни зони, по отношение на които корекционната дейност не е оказала никакъв ефект. Рискът от вреди за обществото все още е висок, рискът от рецидив също е във високите стойности. Посочено е изрично в доклада на ИСДВ К., че осъденият е податлив на внушение и манипулации, повърхностен, безотговорен, лекомислен със завишена самооценка и че не се включва в организираните от администрацията културно масови мероприятия и дейности.

Ето защо считам, че въпреки относително краткия оставащ срок от изтърпяване на наказанието корекционната дейност спрямо него следва да продължи, с оглед постигане целите на наказанието.

 

Инспектор М.: По отношение на подадената молба, становището на Началника на затвора, е отрицателно.  Смята, че е налице само първата предпоставка – изтърпяване ефективно на повече от 2/3 от наложеното му наказание, тъй като деянието, за което е осъден, е при условията на „опасен рецидив“.

По отношение на втората предпоставка, доказателства за поправяне на лицето, смята че такива са налични, с мотиви изложени подробно от представителя на СГП, като ще добавя само, че спазването на законовите ограничения е не само за лишените от свобода, а на всички български граждани, така че това не би следвало да се кредитира като бонус за него.

По отношение на полагания труд – действително лицето има здравословни проблеми, но и в момента, като ученик, не посещава редовно учебните занятия. За месец ноември има зачетени само 7 работни дни, което означава, че е посещавал около половината от учебните часове през месец ноември, с оглед което Ви моля, да оставите молбата без уважение.

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /в своя защита/: Искам да кажа, че прокурорът е тръгнал с рисковите точки. Влезнал съм със 74 рискови точки. 2 години и 2 месеца съм в затвора, но един път не ме е извикал социалният работник, за да работи с мен и да прецени дали съм работил по тези рискови точки. Два пъти ме гледа г-жа К. и как е преценила, но аз не съм си изгубил паметта, не съм конфликтен, както посочва тук. Изобщо не ме познава като човек, а си дава мнението за мен, защото при нас, в затвора, не се работи с нас изобщо. Тези рискови точки аз не мога да ги сваля, нито съм извикан от социалния си работник за да работи с мен. Отказаха и режима да ми свалят. Каза, че ще ми го свали, но защото съм пуснал молба за условно предсрочно освобождаване не ми трябвало. Рисковите точки от пет месеца не може да ми каже колко са. Всеки вторник и петък казва, че ще ми каже колко са, но не казва. Ако не посещавам училище …, пуснати са ми награди от учителите, но само са пуснати. Учителите казват, че пускат, а началникът на ги одобрява. Въпреки заболяването ми съм пускал молби за работа, не ми разрешават и ми казват че съм болен и че не мога да работя, а сега казват, че не искам да полагам труд. Имам болна майка, направи трети инсулт, няма кой да се грижи за нея. Искам да я гледам жива за последно.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да ми бъде уважено искането за условно предсрочно освобождаване. Моля да проявите милост, това ще ми е последната присъда, на 50 години станах вече.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание, за постановяване на определението си.

СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.

Инициирано е по молба на осъденото лице Л.Ж.Д., с което същият моли да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години и шест месеца, по НОХД № 1019/18г., по описа на СГС.

С влязъл в сила съдебен акт, по посоченото по-горе дело, за деяние по чл.354 а, ал.2 вр. чл.29, ал.1 б.А от НК, на Л.Ж.Д. е наложено наказание в размер на 2 години 6 месеца „лишаване от свобода“. Към днешна дата същият е изтърпял фактически 2 години, 1 месец и 1 ден „лишаване от свобода“, т.е. налице е първата изискуема от закона предпоставка, а именно да е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание, доколкото същото е при условията на опасен рецидив. От приложените по делото доказателства - Доклад на ИСДВР К., се установява, че въпреки престоя в пенитенциарното заведение, проведената работа относно осъденото лице не едала окончателен положителен резултат. Оценката за риск, с която е постъпил Д. в затвора - 74 точки, към днешна дата не е променена, остава със същите средни 74 точки. Посочени са 6 проблемни зони, с които следва да се работи за постигане на положителни резултати в затвора. Корекционната работа, по отношение на тези зони, с осъдения не е приключила. Посочено е също, че остава висок риск от вреди за обществото, предвид многобройните осъждания и обществено опасния характер на деянията за които е осъден. Вярно е, че осъденият Л.Д. не е наказван, но обстоятелството, че не е наказван в същност е неговото задължение в затвора да спазва предписаните правила. В същото време следва да се подчертае, че същият не е награждаван.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице втората визирана предпоставка на закона, а именно осъденото лице да е имал такова поведение, че да може да се счете, че същото е поправено.

Съдът намира, че не е спорно, че осъденото лице има здравословни проблеми, но от представените по делото доказателства се установява, че при необходимост същият е лекуван и му е оказвана своевременна медицинска помощ, в рамките на затворническия стационар. По делото няма събрани доказателства, относно заявеното в днешното съдебно заседание от осъдения за тежко здравословно състояние на негов близък роднина.

Предвид гореизложеното СЪДЪТ НАМИРА, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо,

СЪДЪТ

                          О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Л.Ж.Д. – ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание, в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, определено с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 1019/18г., по описа на СГС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред САС по реда на Глава XXII НПК.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началника на Затвора – София, след влизането му в сила. 

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: