О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 15.02.2023 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 94/2023 г. по описа
на КАС и за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.197 и сл. от АПК, вр.
чл.56, ал.4
АПК.
Образувано е по жалба от З.С.В. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Разпореждане №2153-08-2264#5/27.01.2023 г. издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали,
с което е прекратено административното производство по заявление с вх.№2113-08-2264/01.12.2022 г. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното разпореждане, като постановено
в противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила.
Счита, че неправилно
административният орган е приел наличието на процесуална пречка за разглеждане на подаденото от нея
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Твърди,
че влязлото
в сила Разпореждание № 2113-08-591#8
/22.07.2022 г.
на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, с което й било отказано
отпускане на пенсия за ОСВ,
не е било
предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право не бил
разрешен със сила на присъдено нещо.
Счита, че административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото й на пенсия, не е приключило,
а правото й да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. По изложените съображения
иска отмяна на оспореното разпореждане и изпращане на преписката на длъжностното лице в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на подаденото заявление с вх.№2113-08-2264/01.12.2022
г.
за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото е постъпило и
писмено становище от пълномощника на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали, в което са изложени
подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление с вх.№ 2113-08-591/27.04.2022 г., З.В. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод
подаденото заявление, с Разпореждание № 2113-08-591#8/22.07.2022
г.,
издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, тъй като действителният осигурителен
стаж на заявителката възлизал на 14 г. 00 м. 20 дни, поради което не били налице
предпоставките за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Няма данни за оспорване на горното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
от КСО, поради което същото е влязло в законна сила.
Ha 01.12.2022 г. жалбоподателката е подала ново заявление с вх.№
2113-08-2264/01.12.2022 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, към което приложила
и удостоверение за родените от майката деца №**/*** г.,
издадено от длъжностно лице в отдел „ГРАО“ към община ***.
С Разпореждане № 2113-08-2264#5 /27.01.2023 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия спор, производството по подаденото
заявление е прекратено, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В мотивите към
оспореното разпореждане е прието, че с новото заявление се иска отпускане на същия
вид пенсия и към него не са приложени нови документи. Посочено е, че наличната промяна
във възрастта не оказвала влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, поради
което е прието, че въпросът е решен с влязъл в сила административен акт, а административното
производство по заявление с вх. № 2113-08-2264/01.12.2022 г. е недопустимо и следва
да бъде прекратено. Разпореждането е получено на 31.01.2023 г., от пълномощник на
заявителя, а жалбата е подадена на 10.02.2023 г., чрез административния орган.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
След
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира,
че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган- ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ,
респ. на отказ да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. По аргумент от чл. 27,
ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши и проверката за допустимост
на заявеното искане.
Установи се в случая,
че с влязло в сила Разпореждание
№ 2113-08-591#8
/22.07.2022 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателката
е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. Последното
разпореждане обаче не съдържа никакви мотиви по отношение на периодите, които са
зачетени за осигурителен стаж, както и на документите, въз основа на които е прието,
че осигурителният стаж на лицето възлиза на 14 г. 00 м. и 20 дни. От съдържащите
се в това разпореждане фактически и правни основания, не става ясно дали е извършена
някаква преценка за периодите в майчинство, като от приложения опис на осигурителния
стаж е видно, че тези периоди не са взети предвид при формирането на общия осигурителен
стаж. Същевременно, сред документите, посочени като приложени към новото заявление
от 01.12.2022 г., е и удостоверение за родените от майката деца. В тази връзка,
поради липсата на данни, пенсионният орган да е извършил необходимата преценка на
периодите в майчинство, при постановяване на Разпореждание № 2113-08-591#8
/22.07.2022 г.,
съдът намира за необосновано приетото в процесното разпореждане,
че към заявлението от 01.12.2022 г. не са
приложени нови документи, както и че последното искане на заявителя е идентично
с предходното, по което има влязъл в сила административен акт. Следва да се отбележи
също, че преценката на новите данни, относно осигурителния стаж на лицето за периодите
на майчинство, е такава по съществото на заявеното право, поради което тази преценка
следва да се извърши със съответния акт по чл.98, ал.1, т.1 КСО.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното разпореждане, с което е прекратено административното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да
бъде изпратена на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на подаденото
от жалбоподателката заявление с вх. №
2113-08-2264/01.12.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При
този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски
в размер на
500 лв. договорени и
изплатени, видно от приложения ДПЗС от 01.02.2023 г.
По изложените съображения
и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2153-08-2264#5/27.01.2023
г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали, с което на основание чл. 27, ал.
2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление с вх.№
2113-08-2264/01.12.2022 г., подадено от З.С.В.
ИЗПРАЩА административната преписка
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, за разглеждане по
същество на заявление с вх.№ 2113-08-2264/01.12.2022 г., подадено от З.С.В.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт, гр. Кърджали, да заплати на З.С.В. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 500 лева.
Определението подлежи
на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. №
10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.
С Ъ Д И Я: