№ 1108
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501120 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по
спора Първа Инвестиционна Банка АД срещу Определение № 113/06.01.2022 г., пост. по
гр.д. № 13263/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което производството по делото е
частично прекратено – за признаване за установено дължимостта на произтичаща от
Договор за банков кредит № 006LD - R – 000387/ 20.10.2008 г. главница в размер на 2 327,
33 лв., формирана от вноските с настъпил падеж за периода 7.12.2012 г. – 7.01.2015 г., за
което вземане е издадена по ч.гр.д. № 12335/2020 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от
ГПК от 05.10.2020 г. и за обезсилване на тази заповед.
Частният жалбоподател – ищец по спора, поддържа оплаквания за неправилност на
прекратителното определение и искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата и по иска М.Т.И.. не е депозирал отговор по чл. 276 от ГПК.
Третото – лице помагач на ищеца е депозирало отговор за основателност на частната
жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от
ГПК. Следва да се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Първа
Инвестиционна Банка АД срещу М.Т.И.. иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за
признаване за установено че И. дължи на банката сумата 4 088, 87 лв. , представляваща
просрочена и непогасена главница по Договор за банков кредит № № 006LD - R – 000387/
20.10.2008 г., с краен падеж 07.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.09.2020 г. - за които вземания в полза на банката срещу И. е издадена по
ч.гр.д. 12335/2020 г. Заповед по чл. 417 от ГПК от 05.10.2020 г..
По делото е безспорно установено че за същата главница на основание предсрочна
нейна изискуемост е била издадена по ч.гр.д. № 770/2015 г. на РС – Пловдив Заповед по чл.
417 от ГПК № 313/27.01.2015 г., срещу която длъжникът е възразил и развилото се
производство по чл. 422 от ГПК е приключило с отхвърляне на иска на ПИБ АД срещу И. –
1
Решение № 667/24.02.2016 г., пост. по гр.д. № 13766/2015 г. на РС – Пловдив, влязло в сила
като необжалвано на 02.04.2016 г..
С оглед така установеното съдът е приел че по отношение на главницата в размер на
2 327, 33 лв. - съставляваща падежиралите непогасени вноски, включени в общата
претендираната като предсрочно изискуема главница 4 088, 87 лв. до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК по предходното ч. гр.д. № 770/2015 г., която е била предмет
на приключилото производство по чл. 422 от ГПК по гр.д. № 13766/2015 г., настоящият иск
е недопустим на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК и на основание ал. 2 производството по
настоящото дело като повторно заведено е прекратено, съответно издадената по ч.гр.д. №
12335/2020 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК от 05.10.2020 г. в тази й част е
обезсилена – т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.
В частната жалба и в отговора на третото лице помагач Фронтекс Интернешънъл „
ЕАД се поддържа определението да е неправилно. Възразява се за процесното вземане -
главница в размер на 2 327, 33 лв. да е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила
решение по гр.д. № 13766/2015 г. на РС – Пловдив с доводи, че по това дело цялото вземане
за дължимата се по договора главница от 4 088, 87 лв. - в т.ч. и вноските с настъпил падеж
до 07.01.2015 г., е претендирана на друго основание – предсрочна изискуемост.
Възражението е неоснователно.
Действително, в мотивите към т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е
посочено че ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Но доколкото предмет на делото по установителния иск по чл. 422 от ГПК е
вземането, обективирано в представения документ по чл. 417 т. 2 от ГПК / извлечение от
сметка / и в този документ са обективирани както непадежиралите към датата на
заявлението вноски по кредита, така и падежиралите към тази дата вноски, но незаплатени
на падежите, то няма пречка установителния иск за признаване на вземанията по заповедта
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж. Присъждането на последните в случаите
когато цялата главница се претендира на основание предсрочна изискуемост не съставлява
недопустимо изменение на иска, защото и вноските с настъпил падеж и тези с ненастъпил
падеж се основават на един и същ юридически факт - договора за кредит. Като и за
вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението предсрочна изискеумост
не е налице и не може да бъде приложена, същата е приложима само за вноските, които не
са подлежали на изпълнение към тази дата. В този смисъл е и съдебната практика,
формирана преди постановяването на ТР № 8/2.4.2019 г. на ВКС, ОСГТК – посоченото от
районния съд, но не само Решение № 139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I г.о..
Следователно процесната главница от 2 327, 33 лв. - формирана от вноските с
настъпил падеж за периода 7.12.2012 г. – 7.01.2015 г., е била предмет на предходното гр.д.
№ 13766/2015 г. по описа на РС - Пловдив, приключило с влязло в сила решение.
Следователно претенцията за това вземане е преклудирана от силата на пресъдено нещо на
решението и като така се явява недопустима.
В горния смисъл и изложените от районния съд в обжалваното определение мотиви
за частична недопустимост на иска - на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК, и прекратяване на
производството по делото в тази част - на основание чл. 299 ал. и 2 от ГПК, съответно
частично обезсилване на издадената Заповед по чл. 417 от ГПК на основание т.13 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Поради което същото като правилно се потвърждава.
И съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 113 от 06.01.2022 г., пост. по гр.д. № 13263/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3