Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на адв. В. като представител на "С. К." против решение № 164/21.2.2011г. постановено по гр.д.3650/2009г. на ВТРС, в която се излагат следните аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение: първоинстанционният съд не е анализирал всички събарни по делото доказателства в тяхната цялост, поради което е приел невярна фактическа обстановка и от там неверни правни изводи. Възаржения досежно правната квалификация на ВТРС не се правят: предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване на изискуемо и ликвидно парично вземане, произтичащо от договор за изработка на основание чл.258 от ЗЗД, във връзка със започнало заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е направено възражение и за кредитора е възникнало задължението да предяви установителен иск. Моли съда да отемни атакуваното решение. Ответникът по жалба „Н. С." Е. гр. С., чрез упълномощения си представител адвокат Ю. М. твърди, че не е налице противоречие в мотивите на решението на ВТРС. Съдът паривлно е установил фактите и е неговите изводи отговарят както на материалните норми, така и на приетата фактическа обстановка. Не са налице и съществени процесуални нарушения. Съдът като взе предвид становищата на страни и събраните по делото доказателства, намира за установено следното, което не се отличава от приетата от ВТРС фактическа обстановка. С договор от 19.08.2008г. е ответник жалба е възложил на ответника "С. К." да извърши почистване от дървесна растителност ляв Н. канал /главен/ в землищата на гр. Б., гр.П., с. М., с. Л., с. С., с. Д., с. В., с. Р. и с. Н., като на основание чл.5 от договора възложителят е превел на другата страна авансова сума в размер на 3036 лв. с включен ДДС. Поради това, че изпълнителят не е започнал работа до три дни от подписването на договора и че това не е сторено от негова страна до 16.12.2008г., с писмо изх. № 672/16.12.1008г. ищеца е направил изявление за развалянето на договора, поради пълното му неизпълнение и поради изтичане на срока на договора. Писмото е връчено с обратна разписка по особения ред, поради това, че пощенската пратка е непотърсена, а адресът на получателя по нея е вписаният в търговския регистър, адрес на управление на ответника. С писмото ответника е поканен да върне платения от ищеца аванс в размер на 3036 лв., поради отпаднало основание, както и да заплати дължимата по чл. 40 на договора неустойка в размер на 607,20 лв. Ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и е била издадена в негова полза Заповед за изпълнение № 2346/19.08.2009г. по ч.гр.д.№ 2822/09г. на ВТРС. Предвид подаденото от длъжника възражение, ответник жалаб е бил задължен да предяви установителен иск, с който съдът да признае вземането му против жалбоподателя сумата 3036,00 лв., представляваща платена авансово сума по договор от 19.08.2008г., както и сумата 607,20 лв. неустойка по договора, ведно със законната лихва върху тези две суми, считано от датата на депозиране на заявлението 18.08.2009г. до окончателното изплащане на задължението. Тази фактическа обстановка се подкрепя от изслушаната по делото СИЕ, разпитани свидетели, работници при възобжителя, представения договор, както и издадена фактура № 128/22.8.2008г. В последствие тази фактура е била анулирана и за същия размер на аванса е издадена фактура № 129/22.8.2008г. Не спори, че е получил процесния аванс, но твръди, че на друго основание, във връзка с друг договор от същата дата. Освен това без да е открил производство по оспорване на този частен документ, какъвто се явява фактура 129/22.8.2008г. спори основанието за нейното издаване, не това което е посочено в нея. Тези твърдения обаче на жалбоподателя не се подкрепят от доказателствата по делото, нито е представен този нов договор, нито пълно изпълнение по същия. Ако приемем, че е налице нов договор и първият е бил развален, а авансът е останал за изпълнението на работите по втория договор този факт е следвало да се докаже на фазата на събиране на доказателства в първата инстанция, което не е станало. Освен това второто възражение за неизпълнение на процесния договор е липсата на съдействие на кредитора за изпъленние на задължението да съдейства на длъжника като се посочва в процесния договор от 19.08.2008г. за почистване на дървесната растителност на ляв Н. канал, свързани с предоставяне на описаните в договора документи, както и не е предоставен протокол за разрешение за изсичане на дървестна разстителност, който се издава от общината и е необходима предпоставка за започване на работа. Съдът правилно е намерил твърденията на ответника за противоречащи и недоказани. Първо се твърди че има нов договор, по който същият е изряден длъжник, а от друга страна се говори за неизпълнение, поради липса на съдействие на кредитора чл. 83 от ЗЗД. Тези твърдения също са останали недоказани, напротив от разпитаните свидетели, работници при ответник жалба се установява, че същите са съдействали за изпълнение на задължения. Особено показателни са свидетелските показания на св. Н. - директор на РДГ, през периода 2008г. се е занимавал с маркирането на дървесната растителност. Същия твърди, че на места дървесната растителност около Н. канал влиза в други имоти и е трябвало да има ограничение на сервитута на канала, поради което и не можело да се извърши маркиране на дървесината. Поради тази причина същият не се е ангажирал с маркирането на дървесината предвид и това, че не е имало протокол за разрешение на сечта. След като е приел една правилна фактическа обстановка, при тълкуване на доказателствата в тяхната съвкупност ВТРС е постановил едно правилно решение. Правните му изводи изцяло кореспондират на установените факти: ВТОС изцяло препраща към правните аргументи на ВТРС, а именно: че е предявен установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК þа установяване на вземане с право основание чл.88 във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД, за които има издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца. Спазен е едномесечния срок за предявяването му по чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е основателен, тъй като възложителят е изпълнил задължението си да преведе аванс по сключения договр от 19.8.2008г. в размер на 3036,00лв с включен ДДС, като съгласно задължението си по т.5 от договора, жалбоподателят е издал данъчна фактура №128/22.08.2008г.,която макар и анулирана, за същата сума като аванс е издадена втора фактура, без да е доказано съществуване на втори договор. Фактурите са оформени надлежно и страните по делото не оспорват истиността им. Не се спори по делото, че има неизпълнение на възложената работа, като съгласно чл.36 от договора възложителят едностранно е прекратил същия, поради което за жалбоподателя възниква задължението да заплати дължимата неустойка, а по отношение на аванса, като сума, с която се е обогатил неоснователно на отпаднало основание следва да я репарира. Досежно разсъжденията за възражението за неоказване на съдействие от кредитора по приложение нормата на чл. 83 от ЗЗД, съдът изцяло препраща към мотивите на ВТРС. Водим от горното, съдът РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/21.2.2011г. постановено по гр.д.3650/2009г. на ВТРС. Съгласно чл.280 ал 2 от ГПК решението не поделжи на касационно обжалавне и се явява окончателно. Председател: Членове :1. 2. |