Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
08.12.2020 година град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
на 30 ноември Година: 2020
В публичното заседание в
следния състав:
Председател:
БЛАГА БОЗОВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия
БОЗОВА
а.н.дело № 2649 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 6969/21.09.2020
г. на началник на отдел „Контрол по РИМ”, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София,
бул.„Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на
Председателя на УС на АПИ, с което на Г.И.Ж. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лева.
Жалбоподателят Г.И.Ж. е редовно призован, не се явява и не
изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата
и моли НП да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите
доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно
постановление /НП/, намира за установено:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима.
Жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира съществени процесуални
нарушения при издаването на НП, които да са основание за отмяна на същото.
На
27.08.2020 г., в 12.30 ч., на път I-5, км
240 на 100 м преди разклона за с. Загоре в посока гр. Димитровград - гр.Стара
Загора, жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на моторно превозно
средство /МПС/ с 4 оси с две управляеми оси марка „МАН“, модел ТГА 41.440 8X4
ББ с peг. № СТ …. ВН, като превозвал пясък и е спрян за проверка от служители
на Агенция „Пътна инфраструктура“ - свидетелите К. и Х..
В
процеса на проверката е направено измерване от свидетелите в присъствието на
жалбоподателя, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства /ППС/ (за краткост наричана по – долу само Наредбата), както
следва: При измерено разстояние между осите 1.41 м на двойната задвижваща ос на
МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29.660 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 18 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5, буква
„в“ от Наредбата.
Измерването
е извършено с техническо средство ел. везна модел CAPTELS ORA 10 № 785 и
ролетка 1303/18/5 метра, които са технически годни.
За
констатираното свидетелят К. в присъствието на колегата си свидетелят Х. съставил
и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а” от Закона за пътищата /ЗП/,
съгласно която разпоредба - движението
на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
На 21.09.2020
година в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните доказателства
в хода на съдебното следствие – показанията на свидетелите К. и Х., които помнят
добре случая, а съдът ги кредитира с доверие като непротиворечиви и убедителни
и писмените доказателства, приети с определение в съдебно заседание. Всички доказателства
са непротиворечиви и съдът не счита за необходимо да ги обсъжда поотделно.
Съгласно
чл.3 т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко.
При проверката измерените параметри на процесното
пътно превозно средство /ППС/ показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3 т.2 на
Наредбата.
За така
измерените параметри на ППС при проверката, водачът – жалбоподателят не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3 т.2 на Наредбата.
Жалбоподателят
е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС, което управлява с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално
ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1 буква
„а” от ЗП.
Нарушението
не е маловажно, за да се приложи чл.28 от ЗАНН. Надвишаването на нормите на
Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението
на ППС по републиканската пътна мрежа с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за платени
тътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се
разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни
такси.
Към
момента на проверката жалбоподателят е осъществявал движение на извънгабаритно
пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки Г1ПС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.
С
горното жалбоподателят е нарушил чл.26 ал.2 т.1 буква „а” от Закон за пътищата
във връзка с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
След
констатиране на нарушението и съставяне на АУАН, жалбоподателят е изпълнил
условията на чл.37 ал.3 от Наредбата, което следва да се отчита като смекчаващо
вината обстоятелство.
Предвид
изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на надвишаване
на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, изпълнението на условията на чл.37 ал.3 от
Наредбата след акта за нарушение, и на основание чл.53 ал.1 т.2 във връзка с
нарушаване на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата и на основание
чл.53 от ЗАНН наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил административно
наказание глоба в минимално установения размер за това нарушение, а именно
1000.00 лева.
Понастоящем
няма законови основания за намаляване размера на наказанието. Не е налице и по
благоприятен закон.
Предвид
всичко горевъзприето, НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съгласно
чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл.63 ал.4 - Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата.
Съгласно
чл.63 ал.5 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в
производство по ЗАНН е от 80 до 120 лева/, предвид изхода на делото, в тежест
на жалбоподателя следва да се възложат разноски за юрисконсулт – сума в размер
на 120.00 лева. По делото в присъствие на процесуален представител на
жалбоподателя са разпитани свидетели в проведеното съдебно следствие.
Съгласно чл.84 от ЗАНН - Доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. С оглед
тази разпоредба и във връзка с чл.189 ал.3 и чл.122 от НПК /последната сочеща,
че свидетелят има право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да
му бъдат заплатени разноските, които е направил/ в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат присъдените в полза на свидетеля Х. разноски, които са
били платени от бюджета на Районен съд - Стара Загора, а именно сума в размер
на 59.00 лева.
Водим от
изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление №
6969/21.09.2020 г. на началник на отдел „Контрол по РИМ”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”
- София, бул. „Македония” № 3, с което на Г.И.Ж. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
На
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ ОСЪЖДА Г.И.Ж. *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” сума в
размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН ОСЪЖДА Г.И.Ж. *** да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора сума в размер на 59.00
/петдесет и девет/ лева, направени по
делото разноски за свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора на основанията предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: