№ 23452
гр. С, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110108512 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на „Г К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в град С, ж.к. "Д", бл. ..., представлявано от И Д М - управител,
действащо чрез адв. М. Д - М, срещу ответника „А П" ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в град С, ж.к. Д, ул. „И Б" № 3А, чрез В Н Б -
управител, съдържаща претенция по отношение на ответното дружество да
бъде признато за установено, че дължи на ищеца сума в размер на 10 000,00
лева (десет хиляди) лева, представляваща главница по издадена и неплатена
фактура № ... от 15.05.2023 г., по която общото задължение е в размер на 18
000 лева, както и да бъде осъдено да заплати сума в размер на 1 925,73 лева
(хиляда деветстотин двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) лева -
мораторна лихва за периода от 15.05.2023 г. (датата на издаване на последната
фактура) до 16.10.2024 г., датата на депозиране на заявлението по 410 ГПК,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК от 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски. В исковата молба са наведени следните
твърдения - съгласно договор за временен мениджмънт № ..../15.11.2022
година, страните се уговорили „Г К" ООД да предостави на ответното
дружество „А П" ЕООД услуга, свързана с подготовка и управление на проект
за подобряване на отчетност за управленски и данъчни цели, организиране и
разпределение на задълженията в отдел счетоводство и подобряване на
процесите в производството на „А П" ЕООД и свързани дружества. В процеса
на работа били издадени седем фактури, по 6 от които "А П" ЕООД заплатило
дължимите суми изцяло, но не и тази сума, дължима по фактура № ...,
издадена на 15.05.2023 г. на стойност 18000.00 лева с ДДС, по която останали
1
дължими 10 000 лева. В периода от 15-ти май 2023 година до 16.10.2024г.
ищецът многократно изпращал покани за доброволно изпълнение на това
задължение, но безуспешно.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, в който се настоява, че обстоятелствата относно сключването на
договора, определянето на цената по него са точни, но се навежда възражение
за неточно изпълнение по предоставяне на договорените счетоводни
дейности, посочени в т. 5.1 от договора, като през значителна част о т
договорния период отговорните лица във връзка с счетоводството и
производството не са присъствали в офиса и производствените помещения на
ответника. Оспорва се представените протоколи от ищеца да удостоверяват
реалното извършване на работа, като същите представлявали частни
документи, които по своето съдържание били общи и декларативни.
Представя писмени доказателства и претендира разноски.
На база приетите по делото писмени доказателства и изслушаното съдебно
заключение, първоинстанционният съд достига до следните фактически
положения:
Между страните в производството не е спорно, че са сключили договор за
услуга по временен мениджмънт от 15.11.2022 г., по силата на който
изпълнителят “Г К” ООД, в качеството му на изпълнител, се задължил срещу
възнаграждение да извърши следните услуги – подобряване на отчетност за
управленски и данъчни цели, организиране и разпределение на задълженията
в отдел по счетоводство и подобряване на процесите в производството на “А
П” ЕООД и негови свързани дружества. Конкретните цели за постигане са
заложени в чл. 5 от договора. В тази връзка от страна на ищеца били издадени
седем броя фактури, които били заплатени от страна на ответника, с
изключение на фактура от 15.05.2023 г., която била заплатена частично, като
паричният остатък по нея е предмет на настоящото производство. По делото е
проведена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която безспорно установява, че процесната фактура е осчетоводена
от ответника и по нея от страна на ответника е ползвал данъчен кредит в
размер на 3 000 лева.
На база на тези факти, съдът намира, че с осчетоводяване на процесната
фактура в счетоводството на ответника, отразяването й в дневника за покупки
и ползването на данъчен кредит по нея, извършеното частично плащане по
фактурата, представляват действия по приемане на извършената от
изпълнителя работа и работата следва да се счита приета от възложителя-
търговец, щом последния не се е противопоставил веднага след узнаването й.
В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 65 от
24.04.2012 г. на ВКС по т.д.№ 333/2011 г., II ТО, ТК, решение № 138 от
17.10.2011 г. на ВКС по т.д.№ 728/2010 г., II ТО, ТК. Съгласно чл.264, ал.2 от
ЗЗД при приемането възложителя трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
2
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им, като съгласно ал.3 ако
не направи такива възражения, работата се счита приета. По делото не са
събрани доказателства поръчващият да е направил възражения веднага след
узнаване на претендираното от ищеца възнаграждение, поради което е налице
валидно приемане на възложената работа. Ето защо установителният иск е
основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 10 000 лева.
Искът за заплащане на мораторна лихва също е основателен, тъй като
издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на
изискуемото възнаграждение по чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е
изпадането на длъжника в забава. Ответникът е получил посочената фактура с
електронно съобщение от 15.05.2023 г. /стр. 129 от делото/. При този изход на
спора, разноски се следват в полза на ищеца, който доказва в това
производство заплащането на общо сума в размер на 4 400.55 лева, а в
заповедното такова – 200 лева държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 вр. Чл. 266, ал. 1
ЗЗД, че „А П" ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в град С,
ж.к. Д, ул. „И Б" № 3А, чрез В Н Б - управител, дължи в полза на ищеца „Г К"
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. "Д", бл. ...,
представлявано от И Д М - управител, сума в размер на 10 000,00 лева (десет
хиляди) лева, представляваща главница по издадена и неплатена фактура № ...
от 15.05.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 06.11.2024 г. по ч.гр.д. № 61404 по описа за 2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „А П" ЕООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление в град С, ж.к. Д, ул. „И Б" № 3А да ЗАПЛАТИ на „Г К"
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. "Д", бл. ...,
мораторна лихва в размер на 1 925,73 лева (хиляда деветстотин двадесет и пет
лева и седемдесет и три стотинки) лева, дължима за периода от 15.05.2023 г.
(датата на издаване на последната фактура) до 16.10.2024 г., датата на
депозиране на заявлението по 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А П" ЕООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление в град С, ж.к. Д, ул. „И Б" № 3А да ЗАПЛАТИ на „Г К"
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. "Д", бл. ...,
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер на
4 400.55 лева, а за заповедното такова – 200.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не
3
носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4