Р Е
Ш Е Н
И Е №76
гр.Видин , 28.02.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен
съд гражданска колегия, втори
състав, в публичното
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : Нина Николова
при секретаря М.Петкова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр.
дело № 2657 по описа за 2018 год. , и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с
правно основание чл.108 ЗС.
Подадена е искова молба от Г.Д.Г. ***-Светла Симеонова“ ЕИК ********* с
адрес гр.В., район О., бул.М.Л. №9 за
ревандикация на недвижими имоти.
Излага се, че ищецът и „С.С. –В.“ ЕАД,
представлявано от С.И.Д., били съсобственици на
недвижими имоти-земеделски земи, придобити от ищеца на основание наследствено правоприемство , а
дружеството-на основание покупко-продажба. След извършена съдебна делба по
гр.д.№ 1171/2017г. ищецът е станал изключителен собственик на имоти, поставени
в дял I, с номера 025170, находящ се в м. Фарафун, 045150
в м. Затворница, № 071120 в м. Бакърница, № 026221 в м. Ливаге в землището на
с.Ц.Ш., общ.М..
Излага
се, че на 16.06.2016г. „С.С. –В.“ ЕАД, без да притежава повече от половината
идеални части от правото на собственост е сключило договор за аренда с
ответника ЕТ“Д.-Светла Симеонова“ ЕИК ********* за за десет стопански години,
като са отдени под аренда и имотите 025170, находящ се в м.Фарафун, 045150 в м.
Затворница, № 071120 в м. Бакърница, в землището на с.Ц.Ш., общ.М.. Сочи се, че
ответникът владее имотите без правно основание, тъй като арендодателят не е
имал право да сключи договора за аренда, тъй като не е притежавал повече от
половината идеални части от правото на собственост. Твърди се, че договорът е
сключен след образуването на гр.д.№ 1011/2015г.на ВРС и преди влизането в сила
на решението по делото с предмет установяване на относителната недействителност
по отношение на ищеца на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2011г. ,материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №23,
нот.д.№ 390/2011г. на нотариус Н.Ангелова, вписана в Нотариалната камара под
№028, и с район на действие ВРС, с който В.И. Г., П.В.Й.
, Д.В. Д. , и Г.Д.Г. , прехвърлят правото на собственост върху нива
от 2.000 дка, м.Фарафун, имот 25170 по плана за земеразделяне, нива от 17.001
дка в м.Ливаге, имот 026220 по плана за земеразделяне, нива от 2.001 дка ,м.
Затворница , имот 45150 по плана за
земеразделяне, лозе от 1.627 дка, м. Бакърница ,имот 71120, по картата на землището на с.Ц.Ш., нива от 1.486 дка м.Бакърница, имот 711230 по
картата на същото землище,и нива от 4.611 дка в м.Бакърница имот 072120 по
картата на землището, на „С.С.-В.” ЕАД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с.В., общ.С., обл. В.Т., за
½ ид.ч. от имотите.
Представени са писмени доказателства.
Исковата молба, заедно с приложенията, на
основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, като в срока по същия
текст отговор е постъпил. Не се оспорва правото на собственост на ищеца по
отношение на процесните имоти. Твърди се обаче, че към момента на сключване на
договора за аренда на 16.06.2016г. праводателят на ответника е бил едноличен и
пълноправен собственик на недвижимите имоти на основание договор за покупка
продажба , сключен на 27.05.2011г., който е признат за относително
недействителен по отношение на ½ ид.ч., но не и за нищожен, едва с
влизане в сила на 18.07.2016г. на решението по гр.д.№1011/2015г ВРС. Сочи се,
че в осъдителната си част искът е неоснователен.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните, становището на ответника и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че са притежавали в
съсобственост процесните имоти - № 025170, находящ се в м.Фарафун,,
представляващ нива от 2.000 дка трета категория, №045150 в м. Затворница,
представляващ нива от 2 .001 дка ,седма категория, № 071120 в м. Бакърница,
представляващ нива от 1.627 дка, пета категория, № 026221 в м. Ливаге,
представляващ нива от 8.657 дка, трета категория в землището на с.Ц.Ш., общ.М..
Ищецът е придобил ½ ид.ч. от описаните
имоти на основание наследствено
правоприемство, като наследник на баща си
Д. Г. Г. ,починал на 17.05.1996г.
„С.С. –В.“ ЕАД е придобило другата ½ ид.ч.
от правото на собственост по силата на договор за покупко – продажба от
27.05.2011г., материализиран в НА №23, т.VIII,
рег.№ №5581, нот.д.№ 390/2011г.на Нотариус Н.Ангелова с рег.№028 в РНК ,
сключен с наследниците на починалия на 06.11.2006г. В. Д.Г.- брат на ищеца.По
отношение на останалата ½ ид.ч. договорът е обявен за относително
недействителен по отношение на ищеца с решение №151/25.04.2016г. , в сила от
18.07.2016г., и решение от 13.09.2016г.
,влязло в сила от 03.10.2016г. , двете по гр.д.№ 1011/2015г. на ВРС.
По силата на решение от №93/02.03.2018г., в сила
от 02.04.2018г. по гр.д.№ 1171/2017г. на ВРС , и определение от 30.04.2018г., в
сила от 25.05.2018г,, по същото дело , съсобствеността между страните е
прекратена, като в дял на ищеца са
поставени и същият е станал изключителен собственик на процесните имоти.
Не се спори, и че с договор за аренда от
16.06.2016г. , вписан в СВ -Видин,
„С.С. –В.“ ЕАД предоставило под аренда на ответника процесните земеделски земи.
Видно от
представена справка за ищеца, по молба на същия е вписана възбрана на
23.04.2015г. върху описаните имоти до притежаваната от него ½
ид.ч., като обезпечение на бъдещия му
иск, а впоследствие на 02.06.2015г.е вписана исковата молба на ищеца срещу „С.С.
– В.“.
Не се спори и по факта , че ответникът упражнява
фактическата власт върху процесните имоти.
С оглед
изложеното от фактическа страна , съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен иска с правно основание чл.108 ЗС , е необходимо
установяването на правото на собственост на ищеца върху процесните имоти,
осъществяването на фактическата власт от страна на ответника върху същите ,
като тази фактическа власт да се упражнява без основание.
В настоящия казус е безспорно установено, че ищецът е собственик на
процесните имоти, както и че фактическата власт се упражнява от ответника.
Спорът е съсредоточен върху въпросите дали фактическата власт се осъществява на
правно основание или без правно основание.
Към момента на сключване на договора за аренда - 16.06.2016г. , по
отношение на процесните имоти е имало вписана възбрана и вписана искова молба
за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко – продажба
от 27.05.2011г., материализиран в НА №23, т.VIII,
рег.№ №5581, нот.д.№ 390/2011г.на Нотариус Н.Ангелова с рег.№028 в РНК .
Във всички случаи на относителна недействителност, сделката сама по себе си
е действителна, тъй като не страда от правен порок, обосноваващ нищожност или
унищожаемост. Сделката поражда целените от страните правни последици, но тези
правни последици не могат да бъдат противопоставени на определени трети лица,
тъй като засягат неблагоприятно техни правно защитени интереси – били в
качеството на кредитори на страната, били в качеството на взискатели, на
сънаследници, съпрузи и т.н. Въпросните трети лица, спрямо които сделката е
недействителна, могат по силата на закона да черпят правни последици отпреди
сключването на сделката, т.е. да считат за себе си, че такава сделка не е
сключвана (сделката не може да им бъде противопоставена). Спрямо страните по
сделката, както и спрямо всички останали правни субекти, в чиято полза не е
призната относителната недействителност, сделката е напълно действителна и
поражда целените правни последици.
Поради това следва да се приеме, че договорът за покупко – продажба от
27.05.2011г. не е породил действие по отношение на ищеца и притежаваната от
него ½ ид.ч. и той е притежавал правото на собственост върху ½
ид.ч. от недвижимите имоти от придобиването им - по силата на наследственото
правоприемство, до влизане в сила на решението за съдебна делба. Поради това
следва да се приеме, и че към момента на сключване на договора за аренда,
ищецът е притежавал ½
ид.ч. от правото на собственост.
Възраженията
на ответника, че до обявяване на недействителността сделката е породила
действие и за ищеца, респективно, че дружеството арендодател до този момент е
едноличен и пълноправен собственик на имотите, съдът намира за неоснователни.
Към датата на сключване на сделката е имало и вписана възбрана и вписана искова
молба от ищеца, и този факт е бил известен на ответника по силата н
аизвършеното вписване. В т.5 на ТР 5/2014 по т.д.№5/2014г на ОСГТК на ВКС
, Върховният касационен съд излага,
че договорът, сключен чрез мним представител, неразполагащ
с представителна власт, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД не поражда права и задължения за мнимо
представлявания, докато той не го потвърди, както и дотогава договорът не
поражда действие и за насрещната страна по него – за лицето, което е договаряло
с мнимия представител; т.е. – такъв договор изобщо не поражда правни последици
– няма обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват насрещни
права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако
договорът не бъде потвърден от едната страна – мнимо представлявания.
Тъй
като към момента на сключване на договора за аренда съсобствениците са с равни
права –по ½ ид.ч., то същият не би могъл да бъде сключен само от единия
съсобственик, тъй като общата вещ се управлява от мнозинството от
съсобствениците, съобразно притежаваните от тях дялове, съгласно разпоредбата
на чл.32, ал.1 ЗС.
От
друга страна, страните по арендния договор в чл.5, б.г са уговорили, че в
случай, че по отношение на имота, предмет на договора има висящи дела или е
въбранен, какъвто е настоящия случай, договорът да се счита прекратен. Тъй като
и двете хипотези са били налице, то и договорът е с прекратено действие и
осъществяването на фактическата власт от ответника е без правно основание .
По изложените съображения, съдът намира, че искът
следва да бъде уважен като основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК,
ответникът следва да понесат и направените от ищеца разноски в размер 60.00 лева
ДТ и 600.00 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно ДПЗС от 22.10.2018г.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ “Д.-Светла
Симеонова“ ЕИК ********* с адрес гр.В., район О., бул.М.Л. №9 по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, правото
на собственост на Г.Д.Г. с ЕГН: **********
и адрес ***
върху недвижими имоти, представляващи земеделска земя: имот № 025170, находящ се в м.Фарафун,
представляващ нива от 2.000 дка трета категория, при граници и съседи имоти с
номера 025200; 025160; 00049 и 025180; имот №045150 в м. Затворница,
представляващ нива от 2 .001 дка ,седма категория, при граници и съседи имоти с
номера 045151; 045090; 045100; 045140 и 000507; имот № 071120 в м. Бакърница,
представляващ нива от 1.627 дка, пета категория, при граници и съседи имоти с номера 071140; 071110; 000317;
071130; имот № 026221 в м. Ливаге, представляващ нива от 8.657 дка, трета
категория, при граници и съседи имоти с номера 026222; 026020; 026230; 000490,
всички в землището на с.Ц.Ш., общ.М..
ОСЪЖДА ЕТ
“Д. - Светла Симеонова“ ЕИК ********* с адрес гр.В., район О., бул.М.Л. №9 да предадат на
Г.Д.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** владението върху
недвижими
имоти, представляващи земеделска земя: имот № 025170, находящ се в м.Фарафун, представляващ нива от 2.000 дка
трета категория, при граници и съседи имоти с номера 025200; 025160; 00049 и
025180; имот №045150 в м. Затворница, представляващ нива от 2.001 дка ,седма
категория, при граници и съседи имоти с номера 045151; 045090; 045100; 045140 и
000507; имот № 071120 в м. Бакърница, представляващ нива от 1.627 дка, пета
категория, при граници и съседи имоти с
номера 071140; 071110; 000317; 071130; имот № 026221 в м. Ливаге, представляващ
нива от 8.657 дка, трета категория, при граници и съседи имоти с номера 026222;
026020; 026230; 000490, всички в землището на с.Ц.Ш., общ.М..
ОСЪЖДА ЕТ
“Д. - Светла Симеонова“ ЕИК ********* с адрес гр.В., район О., бул.М.Л. №9 да
заплатят на Г.Д.Г.
с ЕГН: ********** и адрес *** разноски по делото в размер 60.00 лева ДТ и 600.00
лева адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :