№ 40
гр. Тутракан, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. С.ов
при участието на секретаря Людмила Цв.Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. С.ов Административно наказателно
дело № 20253430200051 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 6 от 22.01.2025 г. на началника на РУ –
Тутракан, на М. М. Ф., с ЕГН: **********, от ******** за извършено
нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. „трето“ във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94,
ал. 1, предл. „първо“ от ЗЛОД е наложено административно наказание
„Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 бр. ловно оръжие марка
„МЦ“, модел „МОД-21“, кал. 12, с фабр. № *****, на пазарна стойност към
момента на извършване на деянието 600 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който чрез надлежно упълномощения адв. Р. К. от **** го
обжалва в срок. Отправя се искане НП да бъде отменено изцяло поради
сочени нарушения на процесуалните правила, алтернативно – да се приложи
чл. 28 от ЗАНН или (ако НП се потвърди в останалата му част) да се отмени
отнемането в полза на държавата на средството на извършване на
нарушението, тъй като е осъществено в противоречие на чл. 20, ал. 4 от
1
ЗАНН. Претендират се сторените разноски.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
явява се надлежно упълномощената да го представлява В. А. – главен
юрисконсулт в ОДМВР – Силистра. Последната навежда доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2024 г. директорът на ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат издал
Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 по отношение на група
ловци, повечето от които членове на Сдружение ловно-рибарско дружество
(СЛРД) „Сокол“ гр. Кубрат. Ръководител на лова бил св. М.К., а измежду
ловците били жалбоподателят М. Ф. (същият не бил член на СЛРД, но редовно
ловувал с дружината), св. Р. Р., св. М. М. и св. А.М.. Ловът следвало да се
проведе на 05.10.2024 г. в ловностопанси район Тертер, а мястото на ловуване
следвало да бъде ловище „Кариерата“.
Сутринта на 05.10.2024 г. жалбоподателят Ф. и свидетелите Р. и М. били
разставени от св. К. на считаната от последния за граница между ловните
територии на ловната дружина на с. Мъдрево – с. Тертер и тази на с. Шуменци
– с. Варненци, намираща се в местността „Караганчов кулак“ в землището на
с. Варненци, общ. Тутракан. Непосредствено след като тримата ловци
стигнали до указаното им място, от там (по близкия черен коларски път)
преминал св. С. Д. – служител в РУ – Тутракан, който бил в почивка (не
изпълнявал служебните си задължения) и пътувал към землището на с. Старо
село по повод подаден му сигнал за навлизане в ловната територия на
тамошната ловна дружина, извършено от ловци, членове на дружината с.
Мъдрево – Тертер (част от които бил св. М.). Св. Д. се спрял при тримата
ловци, които били с извадени от калъфи и сглобени ловни оръжия, и им
съобщил, че се намират на чужда ловна територия. С оглед на това, че в
момента не изпълнявал служебните си задължения, той им заръчал да останат
на място, за да се установяла фактическата обстановка, и отново тръгнал към
2
землището на с. Старо село. Там се срещнал със св. Л. Г. (служител в ДГС –
Тутракан), който помагал при извършването на проверката на другите ловци
(навлезли в територията на дружината на с. Старо село). След известно време
св. Д. и св. Г. отишли на мястото, където св. Д. установил тримата ловци, като
там бил останал единствено св. М.. Междувременно на място дошли още и св.
И. Т. (служител на ДГС – Тутракан, дежурен за проверка на ловната дружина
на с. Шуменци-с. Варненци) и св. К., като всички започнали да обсъждат къде
точно се намира границата между двете ловни територии.
В РУ – Тутракан се образувала проверка по случая, водена от
актосъставителя Т., в хода на която били снети сведения от жалбоподателя Ф.
и свидетелите Р. и М.. В сведенията си жалбоподателят Ф. посочил, че бил с
изкарано от калъфа ловно оръжие марка „МЦ“, модел „МОД-21“, кал. 12, с
фабр. № *****.
В резултат от проверката, на 26.11.2024 г. актосъставителят съставил
АУАН № 6, серия АД бл. № 0660164, с който повдигнал обвинение на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 във връзка с
чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Жалбоподателят подписал акта без възражения и
получил препис от същия.
В хода на образуваното АНП била назначена ценова експертиза, според
която пазарната цена на ловното оръжие към 05.10.2024 г. възлизала на 600 лв.
На 22.01.2025 г. било издадено атакуваното НП № 6, което било връчено
на жалбоподателя на неустановена по делото дата.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 6/22.01.2025 г.; АУАН № 6 серия АД бл. №
0660164/26.11.2024 г.; ценова експертиза; Заповед № 8121з-1040/19.09.2016 г.
на МВР; з. к. на прокурорска преписка вх. № 103/2025 г. по описа на РП –
Силистра; карта на ловните полета на ловна дружина с. Шуменци – с.
Варненци; карта на ловностопански район на ЛД Тертер; списък на ловците,
подновили членство през 2025 г. в ЛРД – Тертер; писмо изх. № 362000-
1972/27.05.2025 г. на началника на РУ – Тутракан; писмо изх. №
РД18071/19.06.2025 г. на директора на ТП ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат; писмо
УРИ 362000-2198/17.06.2025 г. на началника на РУ – Тутракан и 9 бр. снимки
3
на хартиен носител.
Съдът кредитира показанията актосъставителя Т. и на свидетелите Д., Г.
и И. Т., тъй като, първо, те са обективни, взаимно свързани и логични, второ –
те си кореспондират с приетите като доказателства фотоснимки, и трето –
липсват основания съдът да счита, че свидетелите са под една или друга
форма предубедени от изхода на делото.
Показанията на свидетелите К., М., М. и Р. съдът също кредитира като
правдиви, тъй като се припокриват с кредитирания доказателствен материал,
въпреки наличието на предпоставки същите да бъдат предубедени.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН (доколкото АНО не е
представил доказателства за датата на връчване на НП, което не следва да се
взема предвид в ущърб на жалбоподателя) и от лице, страна в производството,
имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 6, серия АД, бл. № 0660164 от 26.11.2024 г. в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите
реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган.
Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с 96, ал. 1 от ЗЛОД във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-
1040/19.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателно постановление № 6 от 22.01.2025 г. е издадено от началника
на РУ – Тутракан, който се явява компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с
ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и т. 2.12 от Заповед №
8121з-1040/19.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и като
такъв представлява надлежен субект на административно нарушение по чл.
4
84, ал. 1, пр. 3 от ЗЛОД.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
ловуване извън определените в разрешителното места, без да е бил убит или
уловен дивеч, като за ловуване се счита, съгл. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, и
престоят или движението извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие. Видно от кредитирания доказателствен материал,
жалбоподателят е осъществил обективните белези на вмененото му
нарушение, тъй като е престоявал в местността „Караганчов кулак“ (извън
определеното с Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 място –
ловище „Кариерата“ в ловностопанси район Тертер) с извадено от калъф и
сглобено 1 бр. ловно оръжие марка „МЦ“, модел „МОД-21“, кал. 12, с фабр. №
*****. С оглед изложеното, жалбоподателят е осъществил обективните белези
на нарушението по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
От субективна страна жалбоподателят е действал с небрежна форма на
вината, доколкото обективно е бил длъжен да знае къде се намира ловище
„Кариерата“ и субективно, при полагане на дължимата грижа (въпреки че не е
бил член на СЛРД „Сокол“ гр. Кубрат, но е ловувал редовно с процесната
ловна дружина), е бил в състояние и е могъл да узнае това, че се намира в
чужда ловна територия. Обстоятелствата, че ловците (в т. ч. и
жалбоподателят) са си мислели, че се намират на територията на указаното в
разрешителното ловище, и че те са били разставени там от ръководителя на
лова, не изключва наличието на непредпазливост (т.е. не е налице нито
изключващо вината обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК, нито своеобразно
такова по чл. 16 от НК).
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
Съдът намира, че са налице предпоставките за квалифициране на случая
като маловажен, тъй като процесното нарушение съдържа белезите по § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, водещи до значително по-ниска обществена опасност на
нарушението в сравнение с типичните случаи на нарушения от същия вид. На
първо място, жалбоподателят се е намирал в непосредствена близост до
5
границата между ловните територии на дружината, с която е ловувал, и тази, в
чиято територия е навлязъл. На второ място, обстоятелството, че същият е бил
разставен там от ръководителя на лова, въпреки че не води до липса на
непредпазливост (както бе посочено по-горе), също е смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като е белег, че нарушението не е
извършено самоволно от жалбоподателя. В този контекст следва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 5 от ППЗЛОД,
която задължава участниците в групов лов да спазват стриктно указанията на
ръководителя на лова (в частност определените от последния места за
заставане на всеки един участник в лова). После, следва да се вземат предвид
както липсата на доказателства за минали наказвания по ЗЛОД, така и липсата
на несъставомерни вредни последици, причинени с деянието. Не следва да се
игнорира и обстоятелството, че жалбоподателят е проявил добросъвестно
процесуално поведение, като именно той в сведението си е посочил с какво
оръжие е ловувал и че същото е било сглобено и извадено от калъфа си (без
което деянието би останало недоказано). Изброените обстоятелства вкупом
налагат извода, че случаят следва да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН с произтичащите от това законови последици (по-
специално подразбиращата се /без нарочен диспозитив/ отмяна и на
отнемането в полза на държавата на ловното оръжие, средство на извършване
на деянието, доколкото съгл. чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН то е неприложимо
при прилагането на института на маловажния случай).
Въпреки изложеното по-горе, съдът счита за нужно да отбележи, че
намира приложението на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД за
незаконосъобразно, поради това, че нарушението е извършено с небрежна
форма на вината, а чл. 20, ал. 1 от ЗАНН (явяващ се общ закон по отношение
на ЗЛОД, като последният не предвижда отклонения от общото правило)
предвижда отнемане в полза на държавата на средството за извършване
единствено на умишлено административно нарушение.
Имайки предвид изложеното дотук, съдът счита, че е налице основание
обжалваното НП да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ЗАНН съдът следва да предупреди жалбоподателя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
6
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане на сторените в хода на производството разноски в размер на
400,00 лв., удостоверени с представения с жалбата Договор за правна защита и
съдействие. Съдът намира, че възражението за прекомерност на хонорара,
направено от представителя на АНО, е неоснователно, доколкото
възнаграждението е по-ниско от минималното (500,00 лв.), уредено в чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Поради това и с оглед изхода на делото искането следва да бъде уважено.
Аналогичното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, направено от представителя на АНО, с оглед изхода на
делото следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6 от 22.01.2025 г. на началника
на РУ – Тутракан, с което на М. М. Ф., с ЕГН: **********, от ******** за
извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. „трето“ във връзка с чл. 43, ал. 3,
т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94,
ал. 1, предл. „първо“ от ЗЛОД е наложено административно наказание
„Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 бр. ловно оръжие марка
„МЦ“, модел „МОД-21“, кал. 12, с фабр. № *****, на пазарна стойност към
момента на извършване на деянието 600 лв., като незаконосъобразен.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя – М. М. Ф., с ЕГН: **********, от
********, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
7
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на М. М. Ф., с ЕГН: **********, от ******** сторените разноски по
делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8