Решение по дело №234/2020 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 260003
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20203240100234
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

гр.Каварна, 07.01.2020год.

 

В     И М Е Т О   НА    Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на пети ноември   през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

                                                                                                                                при секретаря Елена Шопова  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 234 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.222, ал.3  от ГПК.

Гр.д.№234/2020г. е образувано по искова молба с вх.№1776/26.06.2020г., подадена от Г.Д.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.Г. ***, съдебен адрес ***, срещу „***“ АСД, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, ЕИК ***, представлявано от В.И.П.. предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, за заплащане на сумата от 3 389,28 лева, представляваща неплатено обезщетение при придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 963,20 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.07.2017г. до 13.03.2020г. и за периода от 13.05.2020г. до 17.06.2020г. Претендира разноски в производството.

В исковата си молба ищецът излага, че въз основа на сключен трудов договор е работил в ответното дружество „***”АД гр.Каварна като „шлосер” до 17.05.2017г., когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ.  Излага още, че през последните десет години е работил само при ответника, не е сключвал друг трудов договор и не е полагал труд при друг работодател, което било предпоставката за исканото обезщетение.

Твърди, че работодателят „***”АД гр.Каварна издал заповед № 03/17.05.2017г. за прекратяване на трудовия договор, в която било посочено, че следва да му се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното възнаграждение за срок от шест месеца. твърди, че такова не му било изплатено и до настоящия момент. Сочи, че последното получено от нето брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец възлизало на 564,88 / за месец март 2017г./, като математически изчислено ответника дължал обезщетението за 6 месеца в общ размер от 3389,28лв.

Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение, обезщетението за забава, както и разноските в настоящото производство.

В с.з., ищецът не се явява, депозирана е писмена молба от пълномощника – адв.Г., която поддържа исковете.

Ответникът – „***“ АД, в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор. В с.з. се явява представляващия В.П., който оспорва исковете. Представя писмено становище, където навежда възражения за изтекла давност и твърдения, че към датата на издаване на заповедта чл.228, ал.3 от КТ не била съществувала в правния мир.

         Каварненкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

         По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства  се установява, че до прекратяването му със заповед № 03/17.05.2017г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът и ответникът са обвързани в трудово правоотношение. По силата на същото, ищецът е приел да заеме при ответника длъжността "шлосер", като работодателят заплаща трудово възнаграждение в срок до 25-то число на следващия месец.

        Със заповед № 03/17.05.2017г.   на ответното търговско дружество, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

        Видно от представената от ответника служебна справка РД – 03-42/03.11.2020г. ищецът е получил последното си брутно трудово възнаграждение за месец април 2017г. в размер на 564,88лв.

        При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл.222, ал.3 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ и трайната съдебна практика, както и задължителната такава - Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, предпоставките за придобиване правото на обезщетението по този текст са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В случая се установи безспорно, а и от признанието на ответника в с.з., че съществувалото между страните трудово правоотношение е било прекратено на 17.05.2017г. и към същия момент ищецът е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това съдът приема, че са налице първите две от сочените по-горе предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Налице е и третата предпоставка – трудовият стаж е бил при същия работодател – „***“ АД, и никоя от страните не твърди обратното.

Поради горното, се налага правния извод, че за ищеца е налице право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, в претендирания размер.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като същото е направено в първо съдебно заседание. Ответникът е следвало да го направи с отговора на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК. той не го е направил, поради което правото на възражение е преклудирано.

По иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд обезщетение за забава върху обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ се дължи само в случай на отправена изрична покана за плащане. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. Така изрично ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. дело № 3/95 г., ОСГК на ВС и определение № 901/10.08.2010 г. по гр. дело № 376/2010 г., III ГО, ВКС. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ ( Нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.), съгласно която обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, и след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва, в случая не е приложим материален закон предвид датата на възникване на правото да се получи обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ.

По делото не се твърди и установи покана да е отправяна до датата на предявяване на исковата молба, поради което и ответникът не е поставен в забава и не дължи обезщетение за забавено изпълнение до датата на подаването на исковата молба в съда, съответно искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.

Ответникът следва да понесе отговорността за разноските по делото съобразно частта от вземанията, за които е дал повод за образуване на делото, поради което на ищеца следва да се присъдят сторени по делото разноски в размер на 300,00  лева за адвокатско възнаграждение.

 

По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Каварненския районен съд дължимата по делото държавна такса в размер на 185,57 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА „***“ АД, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, ЕИК ***, представлявано от В.И.П., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.Г. ***, съдебен адрес ***, сумата от 3389,28 (три хиляди триста осемдесет и девет лева, двадесет и осем стотинки) лева, представляваща неплатено обезщетение при придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.Г. ***, съдебен адрес ***, срещу „***“ АД, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, ЕИК ***, представлявано от В.И.П., за заплащане на сумата от 963,20 (деветстотин шестдесет и три лева и двадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.07.2017г. до 13.03.2020г. и за периода от 13.05.2020г. до 17.06.2020г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „***“ АД, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, ЕИК ***, представлявано от В.И.П. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.Г. ***, съдебен адрес ***, сумата от 300,00 (триста) лева разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА „***“ АД, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, ЕИК ***, представлявано от В.И.П. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Каварненски районен съд сумата от 185,57 (сто осемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) лева., представляваща държавна такса по делото.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………