Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  

гр. С., 20.12 .2019  год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4789/2019  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството са предявени искове с  пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд, 353.30 часа положен в периода 30.08.2016 г.- 31.08.2019. с цена на иска 1444.70 лв. и иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД  и цена 78.30 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи като полицай - със статут на държавен служител, в РУ С.. Същият е служител на МВР от 2003 г., със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.

Сочи се, че през исковия период 30.08.2016 г. – 31.08.2019 г. ищецът е заемал длъжността „Старши полицай” съответно - в група „Охрана на обществения ред” към Сектор „Охранителна полиция” при РУ С., към ОД на МВР С..

Твърди се, че ОД на МВР - С., не е заплатило на ищеца дължимо за времето от 30.08.2016 г. до 31.08.2019 г. допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 353.30 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно - 1 570,50 лв.

Твърди се, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, т. е. и през нощта - общо 1688 часа за целия период.

Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.З, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 -седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпре­делянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Сочи се, че през процесния период 30.08.2016 г. - 31.08.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи.  Текстовете на чл.З, ал.З и в трите са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба - на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 81213-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителност от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Трудовото законодателство давало право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което следва да бъде отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. Твърди се, че в случая на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период. Твърди се, че по изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е основателна, тъй като за времето от 20.08. 2016 г. до 31.08.2019 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предвид изложеното моли съда да осъди ОД на МВР С. да заплати на ищеца сумата общо 1 444,70 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд -общо 353.30 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като „Старши полицай” в РУ С., за периода от 30.08.2016 г. до 31.08.2019 г., 1 570,50 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 78,30 лв.,  начиная от 01.09.201        г. до датата на депозиране на исковата молба.

Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ОД на МВР С., в който се оспорват предявените осъдителни искове по основание и размер и се считат същите за неоснователни и недоказани.

Счита се за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд. Сочи се, че правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, в каквато насока е и становище на МТСП, обективирано в писмо с изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно. Сочи се ,че преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която е неприложима в конкретния случай. Ищецът в настоящото производство е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР. По отношение на държавните служители в МВР разпоредба подобна на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ през процесния период не е съществувала и не съществува и понастоящем. Уредбата се съдържа в ЗМВР, като приложението на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение е изключено с разпоредбата на чл. 187, ал. 9, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Тоест не са налице предпоставките за субсидиарното приложение на НСОРЗ, на която се позовава ищецът. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г.). Тази наредба не урежда по-кратка продължителност на работното време през нощта, поради което няма основание за превръщането на нощните часове в дневни по посочения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ начин.

Сочи се, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отменена, считано от 02.08.2016 г.), на която се позовава в исковата молба ищецът, респективно начинът на пресмятане на общия брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. са неприложими към исковия период, тъй като цитираната наредба е действала преди него. Специалният закон ЗМВР не предвижда за исковия период възможност за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен с даден коефициент за установяване размера на полагания от служителите извънреден труд, Следователно не се следва заплащане на допълнително възнаграждение за положен в същия период нощен труд. В случая не може да се приеме на това основание, че става дума за празнота в Закона за МВР, тъй като такава няма. В разпоредбите на чл. 178 и 179 от ЗМВР изчерпателно са изброени видовете допълнителни възнаграждения за държавните служители в МВР, като има изрично препращане към наредби, издавани от министъра на вътрешните работи. В ЗМВР се съдържат конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на държавните служители в МВР, относно видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и начина на отчитането му и т. н., които норми са в отклонение от общата уредба на КТ и са наложени от естеството на обществените отношения, които урежда. В случаите, в които законодателят е искал да препраща към други закони, той го е посочил изрично, но тук липсва препратка.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвиждала заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч. Конкретно положените часове нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с допълнително възнаграждение, съгласно заповедите на министъра на вътрешните работи, относими към същия период.

За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като не са налице нейните предпоставки: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 предпоставки, две от тях - по т.З) и 4) не са налице. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. не е налице и работа по трудови норми за определяне на възнаграждението по чл. 247 и 250 от КТ. Сочи се, че отделно от това, ако все пак се приложи формулата нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, ще се установи, че за служителите в МВР коефициентът е 1 (единица). Това е така, защото съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при полагането на труд през нощта между 22 и 06 часа, работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При това положение, ако направим опит да превърнем нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа, съобразявайки чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). установени за подневно отчитане на работното време в ОДМВР С., се получава 8/8 или коефициентът е равен на 1 (единица).

            Предвид изложеното, ако все пак се приеме, че нощният труд следва да бъде преобразуван с посочения коефициент, то получената разлика в часовете в никакъв случай не би могло да се твърди, че представлява извънреден труд. тъй като такъв реално не е бил положен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, изр.второ от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време е категорична, че „Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени". Нормотворецът е категоричен, че трудът следва да е „положен", т.е. реално полицейският служител да е извършвал служебна дейност. Никъде не се посочва „преобразуван с коефициент 1,143". Второ абсолютно условие е полагането да е станало във времеви период, различен от редовното работно време - в случая 8 часа (22,00 до 6,00 ч.). Служителят не е положил труд над тези 8 часа, а ако е така то положеният труд е документиран, а ищецът - компенсиран.

Сочи се, че посочените в исковата молба Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. са неприложими към процесния период, доколкото и двете са отменени - едната считано от 29.07.2016 г. с публикуване на решението на ВАС за отмяната й, а другата - с обнародването на новата Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.

Сочи се, че наред с гореизложеното и съобразявайки датата на предявяване на исковата молба в съда (30.08.2019 г.), искът е неоснователен и като преждевременно предявен за част от исковия период, а именно за месец август 2019 г., тъй като по аргумент от чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период, който към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.

Оспорва се и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношение на неговия размер, така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата – 01.09.2016 г., тъй като не става ясно от ъкде и как е преценено от ищеца, че именно от тази дата се начисляват лихви за забава.

С оглед на гореизложеното предявените осъдителни искове се считат за  неоснователни, поради което се моли съда да ги отхвърли като такива.

В с.з. ищецът редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да уважи обективно съединените искове като основателни доказани.

В с.з. ответникът чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, като поддържа отговора на исковата молба. Претендира юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът работи като полицай в РУ С.. Същият е служител на МВР от 2003 г., със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.

През исковия период 30.08.2016 г. – 31.08.2019 г. ищецът е заемал длъжността „Старши полицай” съответно - в група „Охрана на обществения ред” към Сектор „Охранителна полиция” при РУ С., към ОД на МВР С..

 По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява, че заключението е съобразено с факта, че от м. февруари 2019 г. ищецът е преминал на служба в участък „Запад”, като до тогава той е работил в участък „Надежда”. Сочи, че в участък „Запад” нощните смени през работните дни с дават с продължителност от 17 часа до 5 часа, а през почивните дни се дават с продължителност от 19 часа до 7 часа. Видно от заключението, дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.08.2016 г. до 30.08.2018 г. е 57,79 лева (при 8 часа извънреден труд, без корекция на нощния труд), 2231,86 лева (при 403 часа извънреден труд, след корекция на нощния труд. При различните хипотези, мораторната лихва за искания период е: при извънреден труд от 57,79 лева – 5,36 лева, при извънреден труд от 2 231,86 лева – 422,92 лева.

На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове чрез увеличаването им до сумата 2 231,86 главница и до размера на сумата 422,92 лева мораторна лихва.

Приети са като доказателство по делото следните писмени документи:

Справка за заеманите длъжности от ищеца рег. № 343р-10098/24.09.2019 г.; Копие на МЗ рег. № 8121з-791/28.10.2014 г.; Копие на МЗ рег. № 8121 з-1429/23.11.2017 г.; Копие на писмо на МТСП с изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г., Справка за изплатено допълнително възнаграждение за нощен труд, 14 бр. протоколи, справка за часове положен извънреден труд за периода от м.  август 2016 г. до м. август 2019 г. рег. № 343р-12713/20.11.2019 г. и справка за основното трудово възнаграждение на ищеца рег. 343р-127721/20.11.2019 г. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищецът работи като полицай  в РУ на МВР С. от 2003 г., със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.

През исковия период 30.08.2016 г. – 31.08.2019 г. е заемал длъжността „Старши полицай” съответно - в група „Охрана на обществения ред” към Сектор „Охранителна полиция” при РУ С., към ОД на МВР С..

С определение, постановено в с.з., проведено на 16.12.2019 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове чрез увеличаването им, до сумата 2 231,86 главница и до размера на сумата 422,92 лева мораторна лихва.

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.08.2016 г. до 30.08.2018 г. е 57,79 лева (при 8 часа извънреден труд, без корекция на нощния труд), 2231,86 лева (при 403 часа извънреден труд, след корекция на нощния труд. При различните хипотези, мораторната лихва за искания период е: при извънреден труд от 57,79 лева – 5,36 лева, при извънреден труд от 2 231,86 лева – 422,92 лева.

            Спорният в настоящото производство  въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

            Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            За исковия период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.

            Липсата на такава изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.

            В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон, касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд.

            Безспорно се установи в производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд, подлежащ на компенсиране.

            По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване  на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.

            От заключението на вещото лице се установи, че положения от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 403 ч. за исковия период, като дължимото възнаграждение възлиза на сумата 2 231,86 лв.

            Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно. Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус се доказа, че положеният от ищеца труд не надхвърля 70 часа за отчетен период.

            Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 14.05.2019г. до окончателното изплащане на възнаграждението.

            Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1ЗЗД.  Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, повелява, че  възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ този, в който е положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от  Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от зам.директор ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.

            Следователно след десето число на месеца, следващ отчетния период ответникът изпада в забава и доколкото месечното възнаграждение на ищеца е получено на 24.07.2018 г., съдът следва да приеме за основателно искането и периода на забавата от 26-то число на месеца, следващ отчетния период. В случая отчетния период е второ тримесечие на 2018г. /м.април, май и юни/ и дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през този период следва да се изплати с възнаграждението на ищеца за м. юли 2018г.

            Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за 403 ч. положен извънреден труд е основателна за периода 01.08.2016 г. до 30.08.2018 г. Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 422,92 лв.

            На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на  537лева адв. възнаграждение.

            Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 687 лв. С оглед вида на втория иск, който е акцесорен, съдът следва да намали минималното предвидено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв.

          На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300 лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 139.27  лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р        Е        Ш       И    

 

    ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес  на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ  на  Д.К.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Е.П. ***, както следва:

     -  сумата  2 231,86 /две хиляди двеста тридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен от ищеца общо 403 часа извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.08.2018 г.,   ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;

      -  сумата 422,92 лева /четиристотин двадесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2016 г. до 30.08.2018 г.

      ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес  на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ  на  Д.К.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Е.П. ***, сумата от 537 лева, представляваща направените в производството разноски. 

ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес  на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 139.27  лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300   лева.

     

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: